Професия самотна майка
По смисъла на Закона за обществено подкрепяне уединен родител е „ лице, което заради вдовство, бракоразвод или несключен цивилен брак отглежда единствено деца до 18-годишна възраст, както и навършилите пълноправие лица, ако не престават да учат, до придобиване на приблизително общо или професионално обучение, само че не по-късно от навършване на 20-годишна възраст ”. Конкретно определение за самотна майка не е дефинирано в закона.
Колко самотна е самотната майка?
Самотата е чувство, което няма потребност от законово определение, с цел да съществува. Колкото и патетично да се приказва за силата на самотната майка тя е на първо място човешко създание и като всяко човешко създание, с изключение на хубавите моменти и успехите, има своите провали и неуспехи. Има вечерите, напоени с доста сълзи (когато за следващ път дава отговор на неуместни въпроси) и сутрините, изпълнени с въздишки (докато брои дребното останали банкноти в портфейла си). Като малко момиченце и тя е мечтала за семейство, за вечери, прекарани в игри с децата на килима, за дълги топли диалози със брачна половинка си пред камината. Но след това животът, без даже да почуква предупредително по черната дъска, дава един от безконечните си уроци – не всички приказки имат благополучен край и не всички фантазии се сбъдват.
Какво се случва, когато самотната майка е с главоболие или хрема, а би трябвало да сготви и изпере? Или пък, когато детето й е с висока температура, а в домашната аптечка няма лекарство? Решението на проблемите е същото като във всяко друго семейство. С единствената разлика, че в сходна обстановка се изисква доста по-добра организираност, тъкмо обмисляне на времето, прецизно отношение и към най-малката детайлност от всекидневието, далновидност и храброст в дейностите и решенията. Самотната майка е като торбичка чай. Никой не знае каква е силата й, до момента в който не се потопи в гореща вода (или рискови обстоятелства). Ако към всички тези качества се прибави и бързината (с която й се постанова да тича до аптеката, например), може би ще се доближим оптимално до сполучливата формула за справяне с казуса. В самотата си самотната майка би трябвало да е и добра актриса. И даже, когато я мъчи зъбобол, да се усмихва и да играе на „ Не се сърди дребосъче ”, да скрива угрижената физиономия надълбоко в дамската си чанта и да поставя тази на положителната и блага майка, когато я гледат детските очи. Това, несъмнено, прави и всяка друга майка и отношението майка-дете не е директно обвързано със обществения статус. С дребната разлика, че в случай че другата майка може да остави най-малко за малко малчугана на бабата, или той по мъжки да покара колички на пода с татко си, за самотната тези варианти или не съществуват, или са много лимитирани. Отглеждането на дете без помощта на втория родител е огромно предизвикателство. Често майката извършва ролята и на татко или пък натоварва с нея брат, братовчед, дядо, непосредствен другар.
Какво е отношението към самотните майки във времето?
Обществената настройка към самотните майки последователно, само че изрично се е трансформирала във времето. В интервала на социализма дългът да бъде майка много упорито е бил вменяван на дамата. Но също така тя трябвало да бъде общественичка и работничка, даваща всичко от себе си за преизпълнение на работния проект. Жените, забременели по случайност, без брак и без мъж до тях, са изкарвали бременността си в лечебни заведения с поделение „ Майка и дете ”, където са раждали и оставяли извънбрачните си деца (поглед към казуса – във кино лентата „ Бъди благословена ” (1978), на режисьора Александър Обрешков.). Новороденото в множеството случаи бива изоставяно, тъй като „ петното ” да имаш дете, а да нямаш брак, се е носело мъчно. Днес дамата, избрала да живее сама или с сътрудник, само че без цивилен брак, напълно умерено и свободно прави този избор. Живеенето на фамилни начала е може би една от най-често срещаните форми. Да живее единствено с детето си, без сътрудник, и даже то да не е припознато от биологичния си татко, може да е и съзнателен избор на дамата.
Ако тя желае дете, усеща се душевен и прочувствено подготвена за това, тялото й дава нужните сигнали, а до нея няма подобаващ мъж, дамата може просто да прескочи това „ ходило ”. Причината е, че от време на време инстинктът да бъде майка се оказва по-силен от този да бъде ъпруга. Тогава прави своя избор не в магазин за сватбени рокли, а в медицински кабинет с няколко досиета на анонимни донори на сперма. В днешно време дамата заема идентични обществени позиции с тези на мъжа, а от време на време даже и по-високи. Това предопределя освен психическата, само че и финансовата й самостоятелност. От което пък несъмнено произлиза способността и правото й да бъде престиж в своето фамилията, поемайки всички отговорности и функционалности. А цената за своите избори по този начин или другояче след това всички плащаме сами.
Колко самотна е самотната майка?
Самотата е чувство, което няма потребност от законово определение, с цел да съществува. Колкото и патетично да се приказва за силата на самотната майка тя е на първо място човешко създание и като всяко човешко създание, с изключение на хубавите моменти и успехите, има своите провали и неуспехи. Има вечерите, напоени с доста сълзи (когато за следващ път дава отговор на неуместни въпроси) и сутрините, изпълнени с въздишки (докато брои дребното останали банкноти в портфейла си). Като малко момиченце и тя е мечтала за семейство, за вечери, прекарани в игри с децата на килима, за дълги топли диалози със брачна половинка си пред камината. Но след това животът, без даже да почуква предупредително по черната дъска, дава един от безконечните си уроци – не всички приказки имат благополучен край и не всички фантазии се сбъдват.
Какво се случва, когато самотната майка е с главоболие или хрема, а би трябвало да сготви и изпере? Или пък, когато детето й е с висока температура, а в домашната аптечка няма лекарство? Решението на проблемите е същото като във всяко друго семейство. С единствената разлика, че в сходна обстановка се изисква доста по-добра организираност, тъкмо обмисляне на времето, прецизно отношение и към най-малката детайлност от всекидневието, далновидност и храброст в дейностите и решенията. Самотната майка е като торбичка чай. Никой не знае каква е силата й, до момента в който не се потопи в гореща вода (или рискови обстоятелства). Ако към всички тези качества се прибави и бързината (с която й се постанова да тича до аптеката, например), може би ще се доближим оптимално до сполучливата формула за справяне с казуса. В самотата си самотната майка би трябвало да е и добра актриса. И даже, когато я мъчи зъбобол, да се усмихва и да играе на „ Не се сърди дребосъче ”, да скрива угрижената физиономия надълбоко в дамската си чанта и да поставя тази на положителната и блага майка, когато я гледат детските очи. Това, несъмнено, прави и всяка друга майка и отношението майка-дете не е директно обвързано със обществения статус. С дребната разлика, че в случай че другата майка може да остави най-малко за малко малчугана на бабата, или той по мъжки да покара колички на пода с татко си, за самотната тези варианти или не съществуват, или са много лимитирани. Отглеждането на дете без помощта на втория родител е огромно предизвикателство. Често майката извършва ролята и на татко или пък натоварва с нея брат, братовчед, дядо, непосредствен другар.
Какво е отношението към самотните майки във времето?
Обществената настройка към самотните майки последователно, само че изрично се е трансформирала във времето. В интервала на социализма дългът да бъде майка много упорито е бил вменяван на дамата. Но също така тя трябвало да бъде общественичка и работничка, даваща всичко от себе си за преизпълнение на работния проект. Жените, забременели по случайност, без брак и без мъж до тях, са изкарвали бременността си в лечебни заведения с поделение „ Майка и дете ”, където са раждали и оставяли извънбрачните си деца (поглед към казуса – във кино лентата „ Бъди благословена ” (1978), на режисьора Александър Обрешков.). Новороденото в множеството случаи бива изоставяно, тъй като „ петното ” да имаш дете, а да нямаш брак, се е носело мъчно. Днес дамата, избрала да живее сама или с сътрудник, само че без цивилен брак, напълно умерено и свободно прави този избор. Живеенето на фамилни начала е може би една от най-често срещаните форми. Да живее единствено с детето си, без сътрудник, и даже то да не е припознато от биологичния си татко, може да е и съзнателен избор на дамата.
Ако тя желае дете, усеща се душевен и прочувствено подготвена за това, тялото й дава нужните сигнали, а до нея няма подобаващ мъж, дамата може просто да прескочи това „ ходило ”. Причината е, че от време на време инстинктът да бъде майка се оказва по-силен от този да бъде ъпруга. Тогава прави своя избор не в магазин за сватбени рокли, а в медицински кабинет с няколко досиета на анонимни донори на сперма. В днешно време дамата заема идентични обществени позиции с тези на мъжа, а от време на време даже и по-високи. Това предопределя освен психическата, само че и финансовата й самостоятелност. От което пък несъмнено произлиза способността и правото й да бъде престиж в своето фамилията, поемайки всички отговорности и функционалности. А цената за своите избори по този начин или другояче след това всички плащаме сами.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ