По-ниски данъци, но и по-малък дефицит: Каква алтернатива на бюджет 2024 предлага ИПИ
По-ниски налози за работещите и за бизнеса и в същото време на половина по-малък недостиг - по този начин наподобява " Алтернативният бюджет " на Института за пазарна стопанска система за 2024 година За 21-ва поредна година икономистите демонстрират по какъв начин финансовият проект на държавното управление може да бъде изработен друг, с по-малко преразпределение от страна на страната, по-ефективни разноски, повече частна самодейност и съответни цели, които да се преследват посредством бюджетната политика. Според икономистите предлаганите от тях ограничения могат да подтикват вложенията и потреблението и да оказват помощ на България по-бързо да догони богатите европейски страни.
" Основната цел е да покажем, че може да има разнообразни политики както в региона на ръководство на всевъзможни публични системи и регулации, по този начин и във връзка с приходите в бюджета ", сподели основният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов при представянето на различните планове.
Реалният проект на финансовото министерство за следващата година, само че без основни промени. Предложените планове, само че главната рамка евентуално ще остане без смяна.
Реклама
Експертите обаче предизвестяват, че в последните години бюджетът минава в режим на " хронични дефицити ", а това носи риск. И обръщат внимание, че през 2020 година - по време на коронавирус рецесията, България има по-малък бюджетен недостиг от този на страните от еврозоната. Сега обаче страните във валутния съюз последователно вървят към консолидация, до момента в който България продължава да поддържа почти едно и също равнище на недостига.
Нулев налог облага и по-ниски осигуровки ще подтикват растежа
Нулев налог върху облагата на компаниите, в случай че влагат средствата в дълготрайни материални активи, и с 10 процентни пункта по-ниски осигуровки за работещите са двете съществени оферти на ИПИ за стимулиране на стопанската система. Резултатът от това ще е растеж на разполагаемия приход с към 33% при главен сюжет 14% в този момент, което ще поддържа потреблението и ще изсветли заетостта и приходите. По-ниските налози за бизнеса пък имат за цел да засилят вложенията, защото, което в дълготраен проект е спирачка пред нейното развиване.
Въпреки че все още България остава с най-ниското равнище на Брутният вътрешен продукт на човек в Европейски Съюз, с тези политики страната може да настигне богатите страни в границите на десетилетие, считат специалистите. Именно върху такива цели би трябвало да се концентрира бюджетната политика, показват още те. Според икономистите в последните години в бюджетите липсват съответни цели и се заобикаля въпросът какво желаеме да реализираме посредством финансовата политика.
Реклама
Междувременно изчисленията на ИПИ демонстрират, че следващата година могат се спестят 5.45 милиарда разноски от в този момент заложените, с което те отново биха нарастнали с към 4% спрямо тази година. Така плануваният недостиг през 2024 година може да бъде сгънат на половина до 1.5% от Брутният вътрешен продукт и до 0% през 2026 година, а държавният дълг да се задържи на настоящето си равнище като дял от стопанската система, вместо да пораства. Всъщност бюджетният недостиг може да бъде отстранен още тази година, в случай че се събере таксата за транспорт на съветски газ и налозите на " Лукойл ", пресмятат специалистите, което обаче е малко евентуално да се случи.
Като един от образците за неефективни разноски икономистите, които се включиха в полемиката, показаха.
Не е задоволително
Икономистът от " Отворено общество " Георги Ангелов, който е един от създателите на самодейността за правене на различни бюджети, поддържа концепцията за по-ниски осигуровки при възстановяване на събираемостта. Това съгласно него би донесло по-справедлива данъчна тежест за работещите в браншове, в които приходите са на ярко, и тези, в които част от заплатата е под масата, с цел да се пести от осигуровки. Според него в бюджета има буфери такава промяна да бъде тествана на процедура. Друга значима стъпка, с цел да стане България по-привлекателна за бизнеса и жителите, е намаляването на бюрократичната тежест. Като цяло обаче има и мотиви за оптимизъм - в случай че единствено преди половин година служебното държавно управление предвиждаше бюджет с 6-7% недостиг и искаше да таксува компаниите с ексклузивен налог, то в този момент финансите наподобяват много повече под надзор.
Дефицити от 3% или даже 1.5% обаче са голословни и би трябвало да се върви към цялостно балансиране на бюджета, счита Николай Василев, ръководещ сътрудник на " Експат Капитал " и някогашен политик. " В началото сме на данъчна контрареволюция. Гответе се за повдигане на налози ", предизвести той и предсказа, че със сегашната си политика през идващите 30 години България ще има ориста на страни като Италия и Франция, без година с остатък, а с непрекъснато трупане на дефицити. Според него е належащо мощно понижаване на разноските в държавната администрация и концесиониране на инфраструктурни планове, а от по-високи разноски има смисъл единствено в обособени сфери като демографска политика и защита.
" Основната цел е да покажем, че може да има разнообразни политики както в региона на ръководство на всевъзможни публични системи и регулации, по този начин и във връзка с приходите в бюджета ", сподели основният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов при представянето на различните планове.
Реалният проект на финансовото министерство за следващата година, само че без основни промени. Предложените планове, само че главната рамка евентуално ще остане без смяна.
Реклама
Експертите обаче предизвестяват, че в последните години бюджетът минава в режим на " хронични дефицити ", а това носи риск. И обръщат внимание, че през 2020 година - по време на коронавирус рецесията, България има по-малък бюджетен недостиг от този на страните от еврозоната. Сега обаче страните във валутния съюз последователно вървят към консолидация, до момента в който България продължава да поддържа почти едно и също равнище на недостига.
Нулев налог облага и по-ниски осигуровки ще подтикват растежа
Нулев налог върху облагата на компаниите, в случай че влагат средствата в дълготрайни материални активи, и с 10 процентни пункта по-ниски осигуровки за работещите са двете съществени оферти на ИПИ за стимулиране на стопанската система. Резултатът от това ще е растеж на разполагаемия приход с към 33% при главен сюжет 14% в този момент, което ще поддържа потреблението и ще изсветли заетостта и приходите. По-ниските налози за бизнеса пък имат за цел да засилят вложенията, защото, което в дълготраен проект е спирачка пред нейното развиване.
Въпреки че все още България остава с най-ниското равнище на Брутният вътрешен продукт на човек в Европейски Съюз, с тези политики страната може да настигне богатите страни в границите на десетилетие, считат специалистите. Именно върху такива цели би трябвало да се концентрира бюджетната политика, показват още те. Според икономистите в последните години в бюджетите липсват съответни цели и се заобикаля въпросът какво желаеме да реализираме посредством финансовата политика.
Реклама
Междувременно изчисленията на ИПИ демонстрират, че следващата година могат се спестят 5.45 милиарда разноски от в този момент заложените, с което те отново биха нарастнали с към 4% спрямо тази година. Така плануваният недостиг през 2024 година може да бъде сгънат на половина до 1.5% от Брутният вътрешен продукт и до 0% през 2026 година, а държавният дълг да се задържи на настоящето си равнище като дял от стопанската система, вместо да пораства. Всъщност бюджетният недостиг може да бъде отстранен още тази година, в случай че се събере таксата за транспорт на съветски газ и налозите на " Лукойл ", пресмятат специалистите, което обаче е малко евентуално да се случи.
Като един от образците за неефективни разноски икономистите, които се включиха в полемиката, показаха.
Не е задоволително
Икономистът от " Отворено общество " Георги Ангелов, който е един от създателите на самодейността за правене на различни бюджети, поддържа концепцията за по-ниски осигуровки при възстановяване на събираемостта. Това съгласно него би донесло по-справедлива данъчна тежест за работещите в браншове, в които приходите са на ярко, и тези, в които част от заплатата е под масата, с цел да се пести от осигуровки. Според него в бюджета има буфери такава промяна да бъде тествана на процедура. Друга значима стъпка, с цел да стане България по-привлекателна за бизнеса и жителите, е намаляването на бюрократичната тежест. Като цяло обаче има и мотиви за оптимизъм - в случай че единствено преди половин година служебното държавно управление предвиждаше бюджет с 6-7% недостиг и искаше да таксува компаниите с ексклузивен налог, то в този момент финансите наподобяват много повече под надзор.
Дефицити от 3% или даже 1.5% обаче са голословни и би трябвало да се върви към цялостно балансиране на бюджета, счита Николай Василев, ръководещ сътрудник на " Експат Капитал " и някогашен политик. " В началото сме на данъчна контрареволюция. Гответе се за повдигане на налози ", предизвести той и предсказа, че със сегашната си политика през идващите 30 години България ще има ориста на страни като Италия и Франция, без година с остатък, а с непрекъснато трупане на дефицити. Според него е належащо мощно понижаване на разноските в държавната администрация и концесиониране на инфраструктурни планове, а от по-високи разноски има смисъл единствено в обособени сфери като демографска политика и защита.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ