Просвещението
По- огромната част от популацията на земята го е боязън от гибелта. Ето за какво, хората от дълго време се пробват да намерят метод да усилят продължителността на живота си и да избегнат неизбежната гибел, само че някои от тези способи наподобяват много странни.
Един от тези способи допуска, че може да се постави остарял или неизлечимо болен човек в несъмнено положение, в което той да може да остане дълго време, без да се състарява, тъй че в бъдеще, когато бъде доста по-развита медицината, той да може да бъде възроден и оздравял.
Тази област на науката се назовава крионика и на този стадий от развиването тя включва основно неотложно заледяване на прясно мъртво тяло употребявайки материали като течен азот.
След това това замразеното тяло се съхранява в особено помещение при извънредно ниски температури – под -130 ° C, нормално при температури под -130 ° C – 196 ° C, като се употребяват химически криопротектори, с цел да се предотврати образуването на лед в телесните тъкани.
Идеята е,
че когато цялото тяло са замръзнали съвсем незабавно след гибелта на човек, мозъкът няма време да получи необратими вреди и в него се резервират всички нужни структури. Така в него се резервира личността на индивида и всички негови мемоари.
Тоест теоретично, в случай че в бъдеще се появят технологии, които ще създадат допустимо съживяването на заледен човек, то все едно той ще се „ разсъни “ от дълъг сън, ще мисли обикновено и ще помни всичко.
Все още не е известно, по кое време могат да се появят такива технологии. Може това да се случи след няколко десетилетия или може би след стотици години. Но за човек, който е в криостаза, тези години няма да имат никакво значение, тъй като за него нормално ще наподобява, че той е подремнал за известно време.
Как се появи тази странна концепция?
Макар всичко това да звучи като чиста научна фантастика и в действителност региона на криониката се преглежда от всеобщата просвета в най-хубавия случай като рискова псевдонаука и измамничество, бързото заледяване на човешки кафези благодарение на криоконсервация стартира още през 50-те години на предишния век. Идеята в действителност за замразяването на цели човешки тела се появява през 60-те години на 20-ти в.
Основната фигура, който въвел тази концепция в публичното схващане, бил американският учен и професор по физика и математика Робърт Етингер. От детството си Етингер е бил удивен от научнофантастичните истории и един ден през 1931 година, когато чел списание Amazing Stories, бил изумен от просветление, което трансформирал хода на живота му.
Това била историята, наречена „ Сателитът на Джеймсън “ от Нийл Р. Джоунс, за професор Джеймсън, чийто мъртвец бил изпратен в ниската земна орбита, с цел да го задържи в студения вакуум на космоса. След милиони години трупът му бил открит от раса роботи и възроден. По това време човечеството от дълго време е изчезнало и Джеймсън се оказал единственият представител на своя тип във Вселената.
Тази история била написана през 30-те години на предишния век. Тази история, през оня стадий от време била много слаба, само че за Етингер тя била същинско разобличаване. Той непрестанно размишлявал върху тази идея, уверен, че рано или късно биолозите неизбежно ще разгадаят тайната, по какъв начин да го създадат действително и че скоро ще бъде допустимо да се замрази човешкото тяло по същия метод, тъй че нашите потомци да го възкресят в далечното бъдеще.
С напредването на годините,
нямало същински пробив в тази област, което предиздвикало Етингер да осъзнае, че никой от учените не се интересувал от замразяването и съхраняването на мъртви човешки тела за безконечен живот. Затова той самият решил да стане този, който ще се оправи с този проблем.
През 1960 година Етингер се опитал да популяризира концепцията си до допустимо най-вече заинтригувани хора и изпратил своята публикация за криониката на 200 значими учени, учени и авторитетни хора. Но това не провокирало огромен интерес от университетските среди и доста от тях се намръщили скептично.
Робърт Етингер Пренебрегвайки това, през 1962 година Етингер стартира да написа книга за криониката, наречена „ Перспектива на безсмъртието “, която изпраща на разнообразни издатели, успявайки да притегли вниманието на великия публицист на научната фантастика Исак Азимов. През 1964 година, не без помощта на Азимов, книгата най-сетне е оповестена и се трансформира в бестселър, като заема място в клуба „ Книга на месеца “. Книгата му била преведена на девет езика.
Тази книга трансформирала Етингер в звезда за една нощ, като в същото време направила криониката известна. Етингер употребявал този новопридобит статут, с цел да се появява по малкия екран, радиото и безчет новинарски публикации, където неуморно разпространявал концепцията за криоконсервацията и повишавал осведомеността на това ново поле. В последна сметка той си спечелил прякора „ Бащата на криониката “.
С този възобновен интерес към криониката,
през годините почнали да се появяват институции, които съществено изследвали и ползвали екриона. Първата такава институция била Обществото за удължение на живота (LES), учредено през 1964 година от Евън Купър, което проправило пътя и за други като него.
Последвали Института по крионика (CI), учреден от самия Етингер през 1976 година в Детройт, Мичиган. Имало и Фондация за удължение на живота на Alcor, в началото наречена Alcor Solid State Hypothermia Society (ALCOR), учредена през 1972 година от Фред и Линда Чембърлейн, както и доста други.
Тези компании почнали фактически да организират своите теории в действителността, като дейно почнали да замразяват телата на хората и да ги съхраняват. Всичко това почнало да се случва през 1965г.
Първият сериозен клиент на криониката е бил американският професор по логика на психиката в Калифорнийския университет на име Джеймс Хайръм Бедфорд, който след публикуването на книгата на Етингер почнал да се интересува от криониката и да чете доста за нея. На 12 януари 1967 година Бедфорд умрял заради композиция от затруднения от рак на бъбреците и сърдечен арест, оставяйки след себе си доста пари, дарени за по-нататъшни проучвания на криониката. В рамките на 2 часа след гибелта му трупът бил квалифициран за криоконсервация.
Успешно бил замразен цялото му тяло и в допълнение съхранявано в контейнер с течен азот, пътувайки през няколко обекта в продължение на доста години, преди най-сетне да дойде във Фондацията за удължение на живота на Алкор през 1982 година, където остава и до през днешния ден, към момента в положение на заледяване.
Бедфорд освен се считал за първия човек, подложен на криостаза, само че той също по този начин остава в това положение най-дълго време. За страдание, методите, употребявани по време на криоконсервацията, към момента са много примитивни, защото технологията е в зародиш и е малко евентуално тя в миналото да бъде възкресена сполучливо. Дори специалисти, работещи в тази област, приказват за това, без да се крият…
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
