140-годишният български лев вече е история. Еврото няма да направи

140-годишният български лев към този момент е история. Еврото няма да направи хората по-богати, само че ще ги пази от пагубни политически решения. И президентът Радев не подмина тематиката в новогодишната си тирада.  

140-годишният български лев към този момент е история. От 1 януари България смени „ защитния колан “ на валутния ръб с „ въздушната възглавница “ на еврото. Въвеждането на новата валута надали ще мине безпрепятствено, само че след няколко месеца пазарът и приходите ще се приспособяват.

Еврото единствено по себе си няма да направи хората по-богати, само че ще ги пази от пагубни политически решения. По-богати могат да ги създадат вложенията и по-строгият надзор върху обществените разноски – дружно със стабилната валута, по-ниските лихви и изсветляването на стопанската система.

Преход на амортисьори

Еврото не може да спре корупцията и разпределянето на обществените запаси в партийни „ обръчи „. Но фискалната дисциплинираност, а и надзорът върху банковата система на България към този момент са под европейски надзор – преграда против финансови рецесии като тези от 1990-те и сриването на четвъртата най-голяма банка през 2014 година, в каквато се трансформира КТБ.

За България, която прекара във валутен ръб съвсем 28 години, прекосяването към еврозоната при закрепения курс от 1.95583 лв. за 1 евро беше допустимо най-мекият и безвреден преход. Ако страната се беше освободила от рестриктивните мерки на паричния съвет по-рано, ориста на националната валута щеше още веднъж да попадне в ръцете на политици и Българска народна банка. Кой може да е сигурен, че нямаше да се случи следващата обезценка!

Националната злополука през зимата на 1996-1997 и налагането на валутния ръб беше вследствие на решенията на безконтролен и лаком политически хайлайф. Силно подвластната от този хайлайф Българска народна банка разреши несъразмерното кредитиране, в това число към държавни сдружения и пръкнали се частни банки, и пусна печатницата за пари.

Днес България влиза в еврозоната без бюджет за 2026 година. Това не е идеалният вид, само че е по-малкото зло, в сравнение с неприятен старт с плана, отприщил митингите. Удължителният бюджет ограничи политическите разхищения в най-рисковия миг.

Така първият бюджет в евро ще се приготви откакто се види действителният резултат върху приходите и разноските на страната.

Президентски операции

Нямаше по какъв начин президентът Румен Радев да подмине еврото в новогодишната си тирада. Той оцени въвеждането му като „ последния жалон от интеграцията на България в Европейски Съюз “, само че акцентът беше, че е трябвало да стане след „ допитване до народа „.

Радев показа отхвърли от референдум като признак „ за дълбокия раздор сред политическата класа и народа, който се удостовери от всеобщите митинги в цялата страна “. Така президентът манипулативно приравни многохилядните митинги на проевропейски настроени жители със личната си сдържаност към еврото. Това е опит да се употребява публичното неодобрение като легитимация за теза, която то действително не поддържа. Малобройни съперници на еврото се появиха на първия митинг в София на 26 ноември, обособени групички пробваха и в други градове, само че на идващите демонстрации към този момент ги нямаше.

Когато споделя, че ръководещите не са поискали да чуят жителите за еврото, президентът пренебрегва обстоятелството, че през 2024 Конституционният съд (КС) се произнесе, че няма потребност от такова допитване. Мотивите на конституционните съдии бяха, че законът не разрешава с референдум да се вземат решение въпроси, уредени в подписани от България интернационалните контракти. Плебисцитът е бил вероятен преди ратификацията им, т.е. преди 2007, когато страната се причисли към Европейски Съюз.

Евро за политическа приложимост

В последната година на последния си президентски мандат Радев опитва да сплоти съперниците на еврото, множеството от които симпатизират и на режима в Русия, с протестиращите против корупцията и превзетата страна жители. Това е опит за съшиване на несъвместими дела, при който проевропейското публично неодобрение се употребява като заслон за легитимиране на антиевропейски внушения.

Румен Радев сякаш се концентрира върху демократичните дефицити, споменавайки неналичието на референдум за еврото. В реалност обаче подменя диалога с внушения, които слагат под подозрение направения още през 1997 стратегически избор – откакто левът потъна.

Радев към този момент не е съдия, а търси поле за въздействие след президентството. Темата за еврото му разрешава да се нарежда „ против “ статуквото, без официално да е против Европейски Съюз, и да приказва от името на „ народа “ против ръководещите. Освен това се пробва да събере несъвместими публики – евроскептици, редовно недоволни, и проевропейски протестиращи против корупцията. Това е класическа тактика за политическа коалиция, без още да е излязъл на терен с партия и да е намерил съдружници.

Макар и тематиката за еврото да е завършила с присъединението към еврозоната, тя към момента може да бъде инструментализирана.

За гуверньора на Българска народна банка Димитър Радев еврото „ не е единствено валута – то е знак за принадлежност: че мястото ти не е в периферията, а в пространство на общи правила, доверие и отговорност “. А президентът се пробва да го показа като наложено по недемократичен метод решение на властта. Но към този момент нито той, нито който и да било може да попречи.

*Текстът е оповестен в „ Дойче Веле„. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ

Още настоящи мнения – четете тук