Невиждана подлост: призивите за примирие с Путин
По фланговете и в тила на демократичните общества се следи внезапно усилване на шумоленето по тематиката " Американците да натиснат украинците да договарят за помирение, като правят отстъпка свои територии на руснаците ". Тъй като съветските ръководители са извънредно обикновени като нрав, незабавно е явно, какво става. След като " походът " на Пригожин към Москва разкри тоталната беззащитност – и затова неизбежност – на путинския режим, в този момент е належащо на Запада да бъде внушено, че няма такова нещо, че сегашната версия на Русия ще векува и че е по-добре с нея да се стигне до някакви сделки, в сравнение с да се чака тя да освободи терена от своето наличие.
Да погледнем в дълбочина казуса.
Циници и преди, и в този момент. Но има разлика.
Едновремешните ръководители на Съюз на съветските социалистически републики бяха циници с искания да са идеалисти. Твърдяха, че оферират на света един по-добър модел на общество. За да го пропагандират, пръскаха големи пари за финансирането на " националноосвободителни придвижвания " в Третия свят, както и на комунистически партии, профсъюзи и " придвижвания за мир " в демократичните страни.
Днешните жители на Кремъл са откровени циници. Те знаят, че не оферират нищо по-добро от към този момент измисленото. Затова тяхната агитация предлага не хвалене на някакъв техен " модел ", а ненавист към към този момент съществуващите из света демокрации. Те са циници и в това, че не финансират цели организации, а обособени човеци. Още преди 20 години бяха разбрали: доста по-евтино излиза да купиш водещи западни политици, служители и анализатори, отколкото цели партии и придвижвания.
Не купуваш, да вземем за пример, Германската социалдемократическа партия, а единствено един неин Герхард Шрьодер. Не си пазаруваш цялата Австрийска национална партия, а единствено външната министърка Карин Кнайсел. Или: не плащаш на половината английска Консервативна партия, а единствено на един Найджъл Фараж (е, захранваш седем негови банкови сметки, ама Фараж-ът си остава един). Хем е на ниска цена, хем прави мечтаното – да бъдат дестабилизирани и отслабени демократичните страни.
Натискът за помирение е чутовна подлост
В последните седмици чуваме отгласите от след-пригожинската готовност на съветската агентура. Според МААЕ рискът за Запорожката АЕЦ не е, че руснаците сложиха взривни устройства върху реакторите, а че има украинско нахлуване срещу руснаците. Според Генералния секретар на Организация на обединените нации е време най-малко една огромна съветска банка да бъде върната в системата на международното банково общение.
Евгений Дайнов: " Ръководителите на Съюз на съветските социалистически републики бяха циници с искания да са идеалисти. Днешните жители на Кремъл са откровени циници. " Снимка: Gavriil Grigorovvia/Kremlin/Sputnik via REUTERSСпоред разнообразни обществени изяви из Съединени американски щати и Европа, към този момент единствено " експертни " (политическите явно предстоят след надлежната обработка на терена), украинците в никакъв случай няма да могат да изгонят руснаците от своята територия и по тази причина, вместо да хленчат за повече самолети и оръдия, би трябвало да стартират договаряния с Москва на правилото " даваме територия против преустановяване на огъня ".
Този напън е, несъмнено, велика, чутовна измама. Все едно през 1776 година някой французин да беше споделил на американците, че не могат да победят англичаните и е по-добре да им подарят най-малко Пенсилвания и Охайо, с цел да договорят помирение. Или: някой американец да беше споделил на англичаните през 1940 година, че е в техен интерес да оставят Хитлер да вилнее в Европа и Близкия изток, с цел да има мир.
Целта на Кремъл е явна: да бъде ликвидирано усещането, оставено от похода на Пригожин, че Русия е слаба страна, изложена всеки момент на риска от неочакван разпад. Задачата е на западните водачи и на техните гласоподаватели да бъде внушено, че Русия е мощна, безконечна и с нея постоянно би трябвало да се съобразяваме. А в случай че би трябвало – да жертваме този-онзи, като да вземем за пример украинците (молдовците, грузинците, арменците, казахстанците и т.н.).
Русия не е непреодолима военна мощ
Ключ за схващане на обстановката ни дава една мъдра поговорка на Маргарет Тачър: " Векове наред руснаците компенсират икономическата си отпадналост с военна мощ ". Това тя го знаеше, само че множеството международни политици – не. Затова не я чуха и досега на цялостния стопански колапс бяха уверени, че стопанската система на Съюз на съветските социалистически републики е втората по мощност в света. А тя още тогава беше нещо като 32-рата.
Така или инак, след разкриването на икономическата си уязвимост, в последния четвърт век руснаците в действителност замазваха ситуацията с опора върху военна мощ. Само че в Украйна демонстрираха, че и такава нямат. След няколко века боязън " да не дойдат руснаците " се разбра: те не са непреодолима военна мощ. Напротив, очевидно преодолима са.
Проф. Евгений ДайновСнимка: BGNESСтои въпросът: откакто през днешния ден всички знаят, че съветската стопанска система е смешно слаба; и откакто, провалила се в украинската война, Русия не може да компенсира икономическата си уязвимост с военна мощ – с какво може да компенсира военната си уязвимост?
Да надградим сентенцията на Тачър: Векове наред руснаците компенсират икономическата си отпадналост с военна мощ. А когато се разбере, че и военна мощ нямат – компенсират нейната липса с неистина.
Това вършат руснаците сега. Искат да наложат на света лъжата, че не престават да са мощна международна мощ, с която ще се постанова да се договаряме още генерации напред.
Обезкървена, обезлюдена и обезсърчена - Русия, в случай че не се разпадне
Няма такова нещо. Разпадът на мита за военната мощност на Русия води непосредствено до нейния разпад като страна. Защото тя е конструирана, още от Петър Велики, като придатък на армията. Затова, когато извадим армията от уравнението виждаме, че властта в Русия е съединена по напълно идиотски метод – толкоз идиотски, че няма по какъв начин да може да издържи на сериозен напън от отрицателни за нея събития. Бунтът на Пригожин и набезите на Руския доброволчески корпус към този момент демонстрираха това. А предстоят още безредици в съветската войска (дори сега има такива) и още " походи " срещу властта в Кремъл.
След като изгуби дефинитивно войната в Украйна, Русия (ако не се разпадне на обособени територии) ще се окаже обезкървена, обезлюдена и обезсърчена страна, напълно васална на огромните си съседи Турция и Китай – нещо като днешна Сирия, доколкото такава страна съществува.
Това е вероятността и поради нея да натискаш занапред украинците да се подчинят на Кремъл – това не е " реалполитика ". Даже не е никаква политика. Това е подлост, зад която, в случай че бъде деликатно разкопана, ще лъснат финансови преводи от Москва към избрани сметки на избрани хора.
* Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
