„Зюддойче Цайтунг“: Пловдив е начин на живот
Пловдив е българският град, който вероятно най-успешно се оправя със задачата да притегля назад българите от чужбина, написа в просторен репортаж немският „ Зюддойче Цайтунг ".
Това място има хилядолетна история: още траките са били тук, а след тях - римляните и гърците. Повече от всеки различен град в България Пловдив се възприема като кръстопът на разнообразни култури. Като място, на което от епохи насам спокойно си съжителстват българи, турци, арменци, евреи, гърци и роми,пише вестникът.
Репортажът е отдаден на втория по величина български град, който е и европейска културна столица на 2019.
Ето какво четем там още: Мотото на деянията - " Заедно " - може и да е убедило журито, само че не и локалните хора, твърди изданието. Ромите не се срещат доста из града, с изключение на като метачи по улиците, тъй като живеят в собствен, ромски квартал. " Да учим от Столипиново ", се назовава един нов план на двама германци, адресиран към ромския квартал на Пловдив и неговите поданици. Идеята на плана е да трансферира мост сред две редом съществуващи общности.
Пловдив, от една страна, е в напредък, дял за което има също и извоюваната кандидатура за европейска културна столица. В града безработицата е 3,4 %, само че статистиката не регистрира безработицата в Столипиново, където без работа са 90 % от живеещите в квартала.
Как " германците " трансформират Столипиново
През последните години хиляди роми от Столипиново отпътуваха за Германия. В ромския квартал ги назовават " германците ". През лятото те се връщат и трансформират махалата към по-добро. Макар и постепенно.
А и не всички утвърждават посоката на този напредък, разяснява изданието и дава образец с известния квартал " Капана ": в продължение на стотици години той се е развивал като център на занаятите, преди да западне изцяло и да бъде употребен най-вече като място за паркиране. Спечелената кандидатура за културна столица на Европа обаче преобрази квартала напълно: в приземните етажи на постройките бяха отворени галерии и магазинчета за художествени занаяти, а притежателите на постройките схванаха, че могат да печелят пари от тях. Първите галеристи към този момент напуснаха пространствата, с цел да правят отстъпка място на питейни заведения и заведения за бързо хранене, от което мнозина са разочаровани. " Става прекомерно комерсиално ", споделя по този мотив Никола Сивков, уредник на 3-дневен празник навън в Капана. И все пак триумфът на Капана е неоспорим: това картинно място способства доста за известността на Пловдив.
В момента България се пробва да окуражи младежите в страната да не я напущат или пък да се връщат назад. А Пловдив се оправя с тази задача може би най-добре от всички български градове. Причината, съгласно „ Зюддойче Цайтунг " е, че „ в Пловдив го дават " айляк " - т.е. умерено: „ Пловдив е метод на живот ", установи изданието и шеговито показва богатото културно завещание на града с изречението: „ В Пловдив не можеш да влезеш даже в магазин от веригата H&M, без да попаднеш на остатъци от някой римски стадион ". На всяка крачка - остатъци от римско време.
Точно по тази причина и заместник-кметът на града Стефан Стоянов се гордее с него. И има за какво: Пловдив постоянно е бил панаирен и търговски център, а през последните години се разви и като седалище на доста IT-компании. Освен това в града работят и фирми-доставчици за автомобилната промишленост, производители на колела и така нататък, които способстват за високия стопански растеж в района. А 40-те хиляди студенти от другите вузове в града под тепетата са голям пазар, от който локалните компании могат да си набират нужните фрагменти, написа авторката на обявата Виктория Гросман.
„ България се приближи до Европа " „ Никой не е считал, че ще успеем да се оправим ", е представена да споделя Мариана Чолакова, която има голяма заслуга за това кандидатурата на Пловдив за културна столица на Европа да се увенчае с триумф. Чолакова, защитила в Германия докторска купа по философия, сега е немски почетен консул в Пловдив. Но усилието си е заслужавало, тъй като в последна сметка тази кандидатура освен съумя да сплоти етническите малцинствени общности в града, само че и да приближи България до Западна Европа, уверена е тя. „ Кандидатурата за културна столица на Европа ни даде повече самочувствие. Но най-много хората научиха, че стига да се ангажират, могат да трансформират нещо ", споделя още Чолакова.
Под материала си „ Зюддойче Цайтунг " предлага разнообразни потребни информации за искащите да пътуват със аероплан до България и Пловдив, както и рекомендации за хотели, заведения за хранене и цени.
Източник DW
Снимка БТА
Това място има хилядолетна история: още траките са били тук, а след тях - римляните и гърците. Повече от всеки различен град в България Пловдив се възприема като кръстопът на разнообразни култури. Като място, на което от епохи насам спокойно си съжителстват българи, турци, арменци, евреи, гърци и роми,пише вестникът.
Репортажът е отдаден на втория по величина български град, който е и европейска културна столица на 2019.
Ето какво четем там още: Мотото на деянията - " Заедно " - може и да е убедило журито, само че не и локалните хора, твърди изданието. Ромите не се срещат доста из града, с изключение на като метачи по улиците, тъй като живеят в собствен, ромски квартал. " Да учим от Столипиново ", се назовава един нов план на двама германци, адресиран към ромския квартал на Пловдив и неговите поданици. Идеята на плана е да трансферира мост сред две редом съществуващи общности.
Пловдив, от една страна, е в напредък, дял за което има също и извоюваната кандидатура за европейска културна столица. В града безработицата е 3,4 %, само че статистиката не регистрира безработицата в Столипиново, където без работа са 90 % от живеещите в квартала.
Как " германците " трансформират Столипиново
През последните години хиляди роми от Столипиново отпътуваха за Германия. В ромския квартал ги назовават " германците ". През лятото те се връщат и трансформират махалата към по-добро. Макар и постепенно.
А и не всички утвърждават посоката на този напредък, разяснява изданието и дава образец с известния квартал " Капана ": в продължение на стотици години той се е развивал като център на занаятите, преди да западне изцяло и да бъде употребен най-вече като място за паркиране. Спечелената кандидатура за културна столица на Европа обаче преобрази квартала напълно: в приземните етажи на постройките бяха отворени галерии и магазинчета за художествени занаяти, а притежателите на постройките схванаха, че могат да печелят пари от тях. Първите галеристи към този момент напуснаха пространствата, с цел да правят отстъпка място на питейни заведения и заведения за бързо хранене, от което мнозина са разочаровани. " Става прекомерно комерсиално ", споделя по този мотив Никола Сивков, уредник на 3-дневен празник навън в Капана. И все пак триумфът на Капана е неоспорим: това картинно място способства доста за известността на Пловдив.
В момента България се пробва да окуражи младежите в страната да не я напущат или пък да се връщат назад. А Пловдив се оправя с тази задача може би най-добре от всички български градове. Причината, съгласно „ Зюддойче Цайтунг " е, че „ в Пловдив го дават " айляк " - т.е. умерено: „ Пловдив е метод на живот ", установи изданието и шеговито показва богатото културно завещание на града с изречението: „ В Пловдив не можеш да влезеш даже в магазин от веригата H&M, без да попаднеш на остатъци от някой римски стадион ". На всяка крачка - остатъци от римско време.
Точно по тази причина и заместник-кметът на града Стефан Стоянов се гордее с него. И има за какво: Пловдив постоянно е бил панаирен и търговски център, а през последните години се разви и като седалище на доста IT-компании. Освен това в града работят и фирми-доставчици за автомобилната промишленост, производители на колела и така нататък, които способстват за високия стопански растеж в района. А 40-те хиляди студенти от другите вузове в града под тепетата са голям пазар, от който локалните компании могат да си набират нужните фрагменти, написа авторката на обявата Виктория Гросман.
„ България се приближи до Европа " „ Никой не е считал, че ще успеем да се оправим ", е представена да споделя Мариана Чолакова, която има голяма заслуга за това кандидатурата на Пловдив за културна столица на Европа да се увенчае с триумф. Чолакова, защитила в Германия докторска купа по философия, сега е немски почетен консул в Пловдив. Но усилието си е заслужавало, тъй като в последна сметка тази кандидатура освен съумя да сплоти етническите малцинствени общности в града, само че и да приближи България до Западна Европа, уверена е тя. „ Кандидатурата за културна столица на Европа ни даде повече самочувствие. Но най-много хората научиха, че стига да се ангажират, могат да трансформират нещо ", споделя още Чолакова.
Под материала си „ Зюддойче Цайтунг " предлага разнообразни потребни информации за искащите да пътуват със аероплан до България и Пловдив, както и рекомендации за хотели, заведения за хранене и цени.
Източник DW
Снимка БТА
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ