Планариите - червеите, които могат да помнят и учат
Планариите - дребни плоски червеи с дължина под един сантиметър - имат богата и спорна история в науката за паметта. Всичко стартира през 1955 година, когато биопсихологът Джеймс Макконъл и неговият сътрудник Робърт Томпсън разгласяват проучване на тематика " Класическо обуславяне при планариите ".
Изненадващо, Макконъл и Томпсън демонстрират, че тези дребни червеи с величина, по-малка от нокът, могат да учат. Като съчетават светлината с електрически потрес, който кара червеите да се свиват при самоотбрана, откривателите откриват, че в последна сметка планариите се научават да свързват светлината с шока и се свиват в отговор на светлината даже при липса на потрес - типичен образец за класическо обуславяне. По-късно тези резултати са доказани от други откриватели (Halas et al., 1962 г.), само че идващото проучване на McConnell е противоречиво.
Памет отвън мозъка?
Планариите са едни от тези удивителни животни, които могат да регенерират елементи от тялото си, сходно на морските звезди. Това, което е неповторимо за планариите, изключително за дребните им размери и регенеративните им качества, обаче, е, че те имат централизирана нервна система: глава и мозък. Още по-удивително е, че за разлика от геконите, които могат да регенерират опашките си, само че биха умрели, в случай че им отрежете главата, в случай че отрежете главата или даже 90 % от тялото на планар, върхът на опашката му може да израсне нова глава и тяло.
Философски настроените хора могат да се запитат: Дали израсналият отначало планар е към момента същият? Има ли към момента същите мемоари? Това, което Макконъл и сътрудниците му (1959 г.) демонстрират в продължение на проучването на класическото обуславяне, е, че да, планарий, който губи главата си, към момента резервира своите знания. По някакъв метод класическото кондициониране се резервира даже след ампутиране на главата и регенериране, което демонстрира, че по някакъв метод планариите са запазили или възстановили спомените си. Тези открития също са възпроизведени повече от 50 години по-късно (Shomrat & Levin, 2013).
Но чакайте, нали спомените се съхраняват в мозъка? Да, считаме, че е по този начин, и по тази причина тези резултати провокираха такава бурна реакция измежду откривателите на паметта. Но това беше единствено началото на полемиката за планарите на Макконъл.
today's worm is the fascinating and stunning hammerhead worm, they are a group of land dwelling planarians that are native to Brazil and some species contain a dangerous neurotoxin!
Изненадващо, Макконъл и Томпсън демонстрират, че тези дребни червеи с величина, по-малка от нокът, могат да учат. Като съчетават светлината с електрически потрес, който кара червеите да се свиват при самоотбрана, откривателите откриват, че в последна сметка планариите се научават да свързват светлината с шока и се свиват в отговор на светлината даже при липса на потрес - типичен образец за класическо обуславяне. По-късно тези резултати са доказани от други откриватели (Halas et al., 1962 г.), само че идващото проучване на McConnell е противоречиво.
Памет отвън мозъка?
Планариите са едни от тези удивителни животни, които могат да регенерират елементи от тялото си, сходно на морските звезди. Това, което е неповторимо за планариите, изключително за дребните им размери и регенеративните им качества, обаче, е, че те имат централизирана нервна система: глава и мозък. Още по-удивително е, че за разлика от геконите, които могат да регенерират опашките си, само че биха умрели, в случай че им отрежете главата, в случай че отрежете главата или даже 90 % от тялото на планар, върхът на опашката му може да израсне нова глава и тяло.
Философски настроените хора могат да се запитат: Дали израсналият отначало планар е към момента същият? Има ли към момента същите мемоари? Това, което Макконъл и сътрудниците му (1959 г.) демонстрират в продължение на проучването на класическото обуславяне, е, че да, планарий, който губи главата си, към момента резервира своите знания. По някакъв метод класическото кондициониране се резервира даже след ампутиране на главата и регенериране, което демонстрира, че по някакъв метод планариите са запазили или възстановили спомените си. Тези открития също са възпроизведени повече от 50 години по-късно (Shomrat & Levin, 2013).
Но чакайте, нали спомените се съхраняват в мозъка? Да, считаме, че е по този начин, и по тази причина тези резултати провокираха такава бурна реакция измежду откривателите на паметта. Но това беше единствено началото на полемиката за планарите на Макконъл.
today's worm is the fascinating and stunning hammerhead worm, they are a group of land dwelling planarians that are native to Brazil and some species contain a dangerous neurotoxin!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ