„Долу несправедливата вселена!” и други протестни лозунги
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Харесвам митингите, жители. Принципно, те са един от най-любимите ми базисни атрибути на демокрацията.
В митингът като подобен има нещо благородно, рицарско даже – виждаш управническа неправда или управническа идиотщина и незабавно се изправяш против нея с взор, стратегически впит в бъдещето, без да се страхуваш от някои неприятни тактически последици, които това може да има персонално за теб. Например - да те бие полицията. Или да се наложи да спиш ден-два на дивана в хола, в случай че дамата е на противоположното мнение и не позволява в леглото си всякакви протестъри, които разрушават нейната идея.
Така или другояче, точно посредством сходни прояви на самостоятелна неустрашимост хората отколе подкрепят възобновяване на справедливостта в обществото или връщането му
в верния коловоз на придвижване
Протестите в тази красива форма, нормално свързвана с правилата на демокрацията, са доказателство също за съществуването у людете на такива значими ценностни съставки като същинска човещина, възприятие за общественост, гражданска отговорност, здрав разсъдък, дарба за мислене и разговор, т.е., демонстрират, че са налице инструментите, посредством които се търси и реализира баланс в името на публичното оцеляване и развиване.
За страдание обаче, не ми се вижда митингите, които вървят в този момент в България, да имат доста общо с описаните дотук същински демократични практики. Тези ми наподобяват по-скоро на безредни митинги, които – да, демонстрират насъбрано някъде в обществото неодобрение, само че нищо повече.
Поради обстоятелството, че нямат единна и ясна цел, нямат уредник, който да показа рационални претенции и да води разговор с управляващите, те нямат и лична физиономия, по която да ги разпознаем. А като не разпознаваш даже лицето на някого, по какъв начин да подкрепиш идеята му, запитвам аз.
Да напомня да вземем за пример митингите против комунистическия кабинет на Жан Виденов през 1997 година. Те започнаха предното лято като демонстрации против неналичието на самун и брашно по магазините, т.е., бяха хлебни митинги.
Както знаем, комунистите постоянно, щом се докопат до властта, сполучливо докарват страната до злополука, постоянно обвързвана с най-елементарни неща. При Живков да вземем за пример имаше нечовечен режим на тока, тъй като алените идиоти изнасяха електричество, с цел да получават долари, а не безполезните хартиени левчета.
За сметка на това, в магазините пък нямаше кибрит, свещи и тоалетна хартия, тъй като кой ръководещ болшевик ще ти харчи долари, с цел да внася от чужбина сходни капризи за народа, вместо да задоволява висшите прищявки на другарите от Политбюро и техните отрочета.
Но кое е лицето на сегашните митинги? Защо те се случват и какво желаят участниците в тях?
Не е ясно. Лозунгите им към този момент станаха толкоз доста и разнородни, че всяка логичност се губи. Нещо повече, губи се опцията властта да реагира, като направи нещо, с цел да отговори позитивно на настояванията.
В София да вземем за пример желаят оставка на държавното управление. Във Велико Търново са против бедността и високите цени на горивата. Във Варна желаят промяна на системата и промени във всички сфери. Между това има претенции за обществени промени - отбрана на болните деца, повече пенсии за пенсионерите и прочие.
Един от лайтмотивите на митинга на всички места в страната, който води и до страховито, най-малко от моя позиция, несъгласие, е този против високите цени на горивата и въобще против всевъзможни хрумвания за ред и закони, свързани с колите.
Обаче! В същото време съществена форма на митинга е да се обикалят градовете с коли и по този метод на практика да се поддържат високите цени на горивата. И също да се нарушават всевъзможни пътни и други закони, като се пречи на всички останали жители да си правят работата или да си живеят живота.
Удивен съм – за какво на никой от протестиращите не му хрумна, че положителният вид в тази ситуация е да се излезе с апел хората за една седмица да вземем за пример да не налеят и капка бензин в колите си, да не купуват коли, да не вървят с коли на работа и така нататък Сигурен съм, че това би имало доста по-силен резултат и би подтикнало властта да се замисли и да се задейства доста по-ефективно, в сравнение с тъпото надуване на клаксони, развяването на флагове и напредването в авто свински тръс по българските улици.
Като си мисля по-издълбоко за обстановката, давам си сметка, жители, че аз персонално бих се присъединил тъкмо в тези митинги с величествения девиз:
”Долу несправедливата Вселена! ”
Така, де, там е същинският корен на казуса, тъй като представете си – в случай че Вселената беше единствено два пъти по-справедлива, цели два пъти по-справедлива можеше да бъде и властта в България. Коя да е власт имам поради, даже комунистическата. Ама - нъц!
Още по-нелепи от концепцията ми да се стачкува против Вселената обаче са настояванията, сложени от някакви пишман комити, които безрезервно думкат тъпана посред сегашните митинги, без някой да им забърше два шамара. Или да ги прибере където би трябвало – било в кауша, било в психиатрията.
Имам поради така наречените БНО „ Шипка ” и Войнски съюз „ Васил Левски ”, които излязоха с цялостен ферман свои претенции. От тях се схваща, че президентът би трябвало да вкара изключително състояние в страната, да се забранят всички партии, да се основат по места комитети за национално избавление и прочие идиотщини.
С други думи, настояванията им са за това здравите сили да вземат най-сетне властта и да я употребят по предопределение – саморазправи с неуместните, убийства наред и други сходни гадости, в които към този момент сме живели и знаем, че не носят нищо положително на никого.
Всичко това ме кара да мисля, че митингите, които вървят сега, не са ориентирани действително към ремонт на някакви счупени публични механизми, а по-скоро към дочупване на публичната каруца. Така че даже те да реализират нещо, да вземем за пример – оставка на държавното управление, това, в края на краищата, няма да докара до нищо положително.
Е, да, незабавно слушам обвиняванията – че съм „ гербаджия ”, че поддържам Борисов и прочие глупости.
Само че такива обвинители не се сещат, че това, което съм писал през годините по тематиката, е налично и виси в Мрежата. Там може да се види по какъв начин първоначално напълно ясно предизвестявам за популизма и другите отрицателни качества на ГЕРБ, които са нездравословни за развиването на политическата и публичната обстановка в България.
Как след това упорствам и ясно посрамвам аргументите – за какво така наречените „ обичайни десни партии ” не би трябвало да вършат кабинет с Борисов. А още по-после – по какъв начин, отново аргументирано, упорствам пък ГЕРБ да не прави кабинет с така наречените „ патриоти ”.
Няма да се връщам обратно в годините и да възпроизвеждам всичко – втръснало ми е да смилам едно и също и никой да не чува.
Защото е ясно, че през цялото това време сегашните „ обвинители ” или са лапали мухи по кръчмите, или непосредствено са подкрепяли ГЕРБ. И то в положителния случай.
Защото огромна част от тях са подкрепяли безусловно несветата троица Сидеров-Симеонов-Каракачанов или алената Мадона, мадам Нинова, което е различен метод да се каже, че с избора си са засрали всичко, т.е., задълбочавали са проблемите, а не са ги решавали.
И тъкмо поради безобразните мисли и каузи на разните обвинители, представящи се – а постоянно и прикриващи се – като „ народ ”, цялостната политическа обстановка сега е
изцяло безалтернативна, а публичната – изцяло безнадеждна
Така че - тц, не е правилно, че съм „ гербаджия ”! Просто си давам сметка, че, каквито и рецензии да търпи ГЕРБ, а те търпят ужасно доста рецензии, избирам Борисов пред Нинова, намирам го за по-малкото зло.
Опитах се да подскажа същинския проблем посредством лозунга ми против Вселената, който значи - ти си протестирай, тя си знае нейното и не се трансформира.
Същото е и с българската политика. Може доста да искаш да се случат доста работи, само че няма да стане, тъй като бъдещият ръководещ, с който ще замениш настоящия няма да бъде по-добър. Просто други няма в политиката и по тази причина простата замяна по върховете на властта не води до решение на проблемите.
Необходима е комплицирана смяна, само че очевидно в България към този момент никой не знае по какъв начин да я осъществя.
По материали на faktor.bg
Харесвам митингите, жители. Принципно, те са един от най-любимите ми базисни атрибути на демокрацията.
В митингът като подобен има нещо благородно, рицарско даже – виждаш управническа неправда или управническа идиотщина и незабавно се изправяш против нея с взор, стратегически впит в бъдещето, без да се страхуваш от някои неприятни тактически последици, които това може да има персонално за теб. Например - да те бие полицията. Или да се наложи да спиш ден-два на дивана в хола, в случай че дамата е на противоположното мнение и не позволява в леглото си всякакви протестъри, които разрушават нейната идея.
Така или другояче, точно посредством сходни прояви на самостоятелна неустрашимост хората отколе подкрепят възобновяване на справедливостта в обществото или връщането му
в верния коловоз на придвижване
Протестите в тази красива форма, нормално свързвана с правилата на демокрацията, са доказателство също за съществуването у людете на такива значими ценностни съставки като същинска човещина, възприятие за общественост, гражданска отговорност, здрав разсъдък, дарба за мислене и разговор, т.е., демонстрират, че са налице инструментите, посредством които се търси и реализира баланс в името на публичното оцеляване и развиване.
За страдание обаче, не ми се вижда митингите, които вървят в този момент в България, да имат доста общо с описаните дотук същински демократични практики. Тези ми наподобяват по-скоро на безредни митинги, които – да, демонстрират насъбрано някъде в обществото неодобрение, само че нищо повече.
Поради обстоятелството, че нямат единна и ясна цел, нямат уредник, който да показа рационални претенции и да води разговор с управляващите, те нямат и лична физиономия, по която да ги разпознаем. А като не разпознаваш даже лицето на някого, по какъв начин да подкрепиш идеята му, запитвам аз.
Да напомня да вземем за пример митингите против комунистическия кабинет на Жан Виденов през 1997 година. Те започнаха предното лято като демонстрации против неналичието на самун и брашно по магазините, т.е., бяха хлебни митинги.
Както знаем, комунистите постоянно, щом се докопат до властта, сполучливо докарват страната до злополука, постоянно обвързвана с най-елементарни неща. При Живков да вземем за пример имаше нечовечен режим на тока, тъй като алените идиоти изнасяха електричество, с цел да получават долари, а не безполезните хартиени левчета.
За сметка на това, в магазините пък нямаше кибрит, свещи и тоалетна хартия, тъй като кой ръководещ болшевик ще ти харчи долари, с цел да внася от чужбина сходни капризи за народа, вместо да задоволява висшите прищявки на другарите от Политбюро и техните отрочета.
Но кое е лицето на сегашните митинги? Защо те се случват и какво желаят участниците в тях?
Не е ясно. Лозунгите им към този момент станаха толкоз доста и разнородни, че всяка логичност се губи. Нещо повече, губи се опцията властта да реагира, като направи нещо, с цел да отговори позитивно на настояванията.
В София да вземем за пример желаят оставка на държавното управление. Във Велико Търново са против бедността и високите цени на горивата. Във Варна желаят промяна на системата и промени във всички сфери. Между това има претенции за обществени промени - отбрана на болните деца, повече пенсии за пенсионерите и прочие.
Един от лайтмотивите на митинга на всички места в страната, който води и до страховито, най-малко от моя позиция, несъгласие, е този против високите цени на горивата и въобще против всевъзможни хрумвания за ред и закони, свързани с колите.
Обаче! В същото време съществена форма на митинга е да се обикалят градовете с коли и по този метод на практика да се поддържат високите цени на горивата. И също да се нарушават всевъзможни пътни и други закони, като се пречи на всички останали жители да си правят работата или да си живеят живота.
Удивен съм – за какво на никой от протестиращите не му хрумна, че положителният вид в тази ситуация е да се излезе с апел хората за една седмица да вземем за пример да не налеят и капка бензин в колите си, да не купуват коли, да не вървят с коли на работа и така нататък Сигурен съм, че това би имало доста по-силен резултат и би подтикнало властта да се замисли и да се задейства доста по-ефективно, в сравнение с тъпото надуване на клаксони, развяването на флагове и напредването в авто свински тръс по българските улици.
Като си мисля по-издълбоко за обстановката, давам си сметка, жители, че аз персонално бих се присъединил тъкмо в тези митинги с величествения девиз:
”Долу несправедливата Вселена! ”
Така, де, там е същинският корен на казуса, тъй като представете си – в случай че Вселената беше единствено два пъти по-справедлива, цели два пъти по-справедлива можеше да бъде и властта в България. Коя да е власт имам поради, даже комунистическата. Ама - нъц!
Още по-нелепи от концепцията ми да се стачкува против Вселената обаче са настояванията, сложени от някакви пишман комити, които безрезервно думкат тъпана посред сегашните митинги, без някой да им забърше два шамара. Или да ги прибере където би трябвало – било в кауша, било в психиатрията.
Имам поради така наречените БНО „ Шипка ” и Войнски съюз „ Васил Левски ”, които излязоха с цялостен ферман свои претенции. От тях се схваща, че президентът би трябвало да вкара изключително състояние в страната, да се забранят всички партии, да се основат по места комитети за национално избавление и прочие идиотщини.
С други думи, настояванията им са за това здравите сили да вземат най-сетне властта и да я употребят по предопределение – саморазправи с неуместните, убийства наред и други сходни гадости, в които към този момент сме живели и знаем, че не носят нищо положително на никого.
Всичко това ме кара да мисля, че митингите, които вървят сега, не са ориентирани действително към ремонт на някакви счупени публични механизми, а по-скоро към дочупване на публичната каруца. Така че даже те да реализират нещо, да вземем за пример – оставка на държавното управление, това, в края на краищата, няма да докара до нищо положително.
Е, да, незабавно слушам обвиняванията – че съм „ гербаджия ”, че поддържам Борисов и прочие глупости.
Само че такива обвинители не се сещат, че това, което съм писал през годините по тематиката, е налично и виси в Мрежата. Там може да се види по какъв начин първоначално напълно ясно предизвестявам за популизма и другите отрицателни качества на ГЕРБ, които са нездравословни за развиването на политическата и публичната обстановка в България.
Как след това упорствам и ясно посрамвам аргументите – за какво така наречените „ обичайни десни партии ” не би трябвало да вършат кабинет с Борисов. А още по-после – по какъв начин, отново аргументирано, упорствам пък ГЕРБ да не прави кабинет с така наречените „ патриоти ”.
Няма да се връщам обратно в годините и да възпроизвеждам всичко – втръснало ми е да смилам едно и също и никой да не чува.
Защото е ясно, че през цялото това време сегашните „ обвинители ” или са лапали мухи по кръчмите, или непосредствено са подкрепяли ГЕРБ. И то в положителния случай.
Защото огромна част от тях са подкрепяли безусловно несветата троица Сидеров-Симеонов-Каракачанов или алената Мадона, мадам Нинова, което е различен метод да се каже, че с избора си са засрали всичко, т.е., задълбочавали са проблемите, а не са ги решавали.
И тъкмо поради безобразните мисли и каузи на разните обвинители, представящи се – а постоянно и прикриващи се – като „ народ ”, цялостната политическа обстановка сега е
изцяло безалтернативна, а публичната – изцяло безнадеждна
Така че - тц, не е правилно, че съм „ гербаджия ”! Просто си давам сметка, че, каквито и рецензии да търпи ГЕРБ, а те търпят ужасно доста рецензии, избирам Борисов пред Нинова, намирам го за по-малкото зло.
Опитах се да подскажа същинския проблем посредством лозунга ми против Вселената, който значи - ти си протестирай, тя си знае нейното и не се трансформира.
Същото е и с българската политика. Може доста да искаш да се случат доста работи, само че няма да стане, тъй като бъдещият ръководещ, с който ще замениш настоящия няма да бъде по-добър. Просто други няма в политиката и по тази причина простата замяна по върховете на властта не води до решение на проблемите.
Необходима е комплицирана смяна, само че очевидно в България към този момент никой не знае по какъв начин да я осъществя.
По материали на faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ