Пещерата Теопетра и най-старата човешка конструкция в света. Разположена в

Пещерата Теопетра и най-старата човешка структура в света. Разположена в Метеора в централната гръцка област Тесалия, пещерата Теопетра е прочут археологически обект. В резултат на дългогодишни археологически разкопки откривателите са открили, че хората са обитавали пещерата Теопетра от преди 130 000 години.

Освен това те откриха доста доказателства за човешка активност в пещерата Теопетра от междинния палеолит до края на неолита. Това изобретение е значимо, тъй като разрешава на археолозите да схванат по-добре праисторическия интервал в Гърция.

Период на обитаване на пещерата Теопетра

Разположена е на североизточния скат на варовиков рид, на към 100 м над долината. Пещерата Теопетра е с аспект към дребното село Теопетра и река Летайос, приток на река Пинейос.

Според специалистите варовиковият рид е бил формирана преди сред 137 и 65 милиона години по време на интервала горна креда. Според археологически доказателства хората са почнали да населяват пещерата едвам през интервала на междинния палеолит, преди към 130 000 години.

Пещерата Теопетра е почти с четириъгълна форма, с дребни кътчета по нея външна страна и обгръща повърхност от почти 500 квадратни метра. Тя има огромен вход, който разрешава на задоволително светлина да проникне навътре в пещерата.

Вкаменелости на дребни хуманоиди на 600 милиона години, открити в Антарктика

Археологическите разкопки в пещерата Теопетра започнаха през 1987 година и продължиха до 2007 година Д-р Нина Кипариси-Апостолика, началник на Ефората по палеоантропология и спелеография, пое плана. Преди да стартират разкопките, локалните пастири са употребявали пещерата като краткотрайно леговище за стадата си.

Може да се добави, че пещерата Теопетра е първата пещера в Тесалия, открита археологически. А също по този начин и, че е единствената пещера в Гърция с непрекъсната поредност от отлагания, датиращи от междинния палеолит до края на неолита. Това е от решаващо значение, тъй като оказа помощ на археолозите да научат повече за прехода на живота от палеолита към неолита в континентална Гърция.

Археологическите проучвания на пещерата Теопетра са довели до няколко завладяващи открития. Една от тях да вземем за пример е обвързвана с климата в региона по времето, когато пещерата е била населявана.

Археолозите откриха, че е имало горещи и студени интервали по време на обитаемия интервал на пещерата. Те организираха микроморфологично проучване на проби от седименти, събрани от всеки археологически пласт. Населението на пещерата се колебае в отговор на тези промени в климата.

Най-старата стена в света в пещерата Теопетра

Друго вълнуващо изобретение в пещерата Теопетра са останките от каменна стена, която в миналото е блокирала отчасти входа на пещерата. Останките бяха открити през 2010 година. Учените съумяха да датират тази стена на почти 23 000 години, като употребяват относително нов способ за датиране, прочут като оптично подтиквана луминесценция .

Изследователите считат, че жителите на пещерата са основали стената, с цел да се предпазят от външния мраз. Възрастта на стената подхожда на последния ледников интервал и очевидно това е повода тя да бъде издигната. Тази каменна цитадела е най-старата известна изкуствена конструкция в Гърция, даже на цялата планета.

Една година преди тази изумителна находка откривателите твърдяха, че са разкрили диря от най-малко три хоминидни отпечатъка, отпечатани върху мекия земен под на пещерата. Смята се, че отпечатъците са били образувани от доста неандерталски деца на възраст от две до четири години. Те са живели в пещерата през интервала на междинния палеолит. Това е направено на база, въз основа на тяхната форма и размер.

Пещерата Теопетра беше публично отворена за обществеността през 2009 година, само че беше затворена краткотрайно година по-късно, откакто останките от каменната стена бяха разкрити. Археологическият обект по-късно беше отворен още веднъж, само че беше затворен още веднъж през 2016 година и остава затворен заради опасения за сигурността, като риск от свлачища.

Препратка с античния живот на днешна България

През 1996 година в пещера Козарника (община Димово) се правят археологически разкопки. Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е., която доста се разграничава от нейните модерни находки в Темната дупка и Бачо Киро.

Пещерата е населявана през Средния палеолит, само че най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е вярна, това би било най-старото сведение за наличие на хора в Европа.

Силни разногласия провокира и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2 – 1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от внезапни. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени съзнателно, а не са инцидентен резултат от обработката на месото на животното. Тази догадка е противоречива, защото съгласно преобладаващото разбиране способността за символно мислене се появява едвам при Homo sapiens преди 50 хиляди години.

От всичко казано дотук можем да кажем, че към момента не знаем сигурно какво е било нашето минало. Има още доста незнайни, само че лека-полека се разкриват от ден на ден неща. Ще чакаме археолозите да ни дадат повече доказателства и нови разкрития!