Перо Брбора отглежда стриди и миди в Хърватия, но трябва

Перо Брбора отглежда стриди и миди в Хърватия, само че би трябвало да премине границата с Босна и след това още веднъж с Хърватия, с цел да ги продаде в родината си.

От години 57-годишният риболовец, занимаващ се със стриди и миди, чака да бъде издигнат плануван мост, с цел да се облекчи комплицираното и отнемащо време пътешестване.

Но планът за свързване на континенталната част на Хърватия с най-южния й район посредством моста Пельесак се бави и провокира спор със прилежаща Босна.

В основата на казуса са разграничените като „ на кръпки “ Балкани след съпроводеното с кръвопролития раздробяване на някогашната югославска федерация през 90-те години. Границите сред шестте някогашни републики в този момент са интернационалните граници сред новопоявилите се страни.

Въпреки че Босна продължава да поддържа своя крайбрежен достъп, дребният изход, водещ към Адриатическо море, прорязва Хърватия.

В резултат на това 90 000 души, в това число жителите на добре известния хърватски курорт Дубровник, се отделят от останалата част на страната.

По време на натоварения туристически сезон Брбора губи до четири часа, с цел да пътува от дребното пристанище Замаслина до Макарска, град по на север по Адриатическото крайбрежие.

"Ако няма граници, бихме могли да минем тези 100 километра в час и половина", сподели той.

Както и да е, Брбора би трябвало първо да премине от Хърватия в Босна, да премине през босненския крайбрежен град Неум до граничния пункт от другата страна и да се върне в Хърватия - 10 километрово пътешестване, което може да наподобява като "вечност".

Хърватия от години упорства за решение, като построяването на 2,4-километровия мост, който ще свързва територията й, като се употребява дребен полуостров.

Както демонстрират двата стълба, сложени от всяка страна на пролива, Загреб стартира построяването на моста през 2007 година, само че планът беше спрян пет години по-късно заради липса на финансиране.

"Промяна на всичко"

Европейският съюз, към който Хърватия се причисли през 2013 година, се съгласи през юни да финансира 85% от строителните разноски в размер на 420 млн. евро.

"Този мост ще промени всичко за нас, ще създадем живота ни по-лесен," сподели Гордана Пинчевич, притежател на лозе на полуостров Пельесак.

"Когато отида да купя ледник в Сплит, до момента в който се връщам, би трябвало да потвърдя на босненската митници, че хладилникът ще напусне Босна, а по-късно на хърватската, че е платен в Хърватия", сподели тя пред Агенция Франс Прес.

Но в Босна вероятността за моста не се посреща добре.

Мнозина се притесняват, че 55 метра високият мост ще затрудни навлизането на кораби с висок тонаж.

Сараево също по този начин твърди, че желае първо да контракти съглашение за морски кулоар, което да му даде достъп до интернационалните води, преди мостът да се построи.

Босненският мюсюлмански водач Бакир Изетбегович прикани Европейската комисия да отдръпна финансовата си поддръжка за Хърватия за построяването на моста.

Да се построява моста "Пельесак" без утвърждението на Босна е нелегално и съставлява нарушаване на Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право ", съобщи Изетбегович, мюсюлманският член на тристранното председателство на Босна.

"Ще изградим моста"

"Ще изградим моста", обаче неведнъж е заявявал хърватският министър председател Андрей Пленкович.

Той се опита да успокои Босна, че техническите характерности на моста ще разрешат безпроблемното прекосяване на всеки транспортен съд, планиращ да дебаркира в Неум.

"Размерите на моста бяха съгласувани с настояваното от Босна и даже усилиха първичната цена на проекта", сподели регионалният шеф на Дубровник Никола Доброславич.

Например дистанцията сред опорните колони ще бъде 200 метра.

Но босненската борба за прекъсване на моста е възпрепятствана от етническите разделения сред хървати, мюсюлмани и сърби, които не постоянно заемат същата позиция по държавните въпроси.

Хърватският член на босненското президентство Драган Чович съобщи, че не вижда "официални или правни пречки" против това да продължи реализирането на плана за планувания мост.

"Двете страни ще се възползват от построяването на моста, изключително Неум “, сподели той.

Европейският съюз, на чиято врата Босна чука за вероятно приемане, може обаче да не обърне доста внимание на вътрешното разминаване в оценките, предизвести видният хърватски специалист по интернационално право Даворин Рудолф.

"Босна не е член на Европейски Съюз и е мъчно да се каже по кое време ще бъде. А Европа желае външни граници “, които да бъдат постоянни сподели той пред Агенция Франс Прес.

Въздействие върху туризма?

Въпреки че съвсем всички от 4 600-те поданици на Неум са етнически хървати, не всички са удовлетворени от моста, който се възнамерява да бъде открит през 2022 година

"Ако мостът бъде издигнат, те повече няма да минават оттук", сподели Марин Даничич, 21-годишен сервитьор, посочващ към маса с задгранични туристи.

Туризмът е съществена промишленост за Хърватия с близо 16 милиона гости, които страната посрещна предходната година, които надалеч надвишиха популацията й от 4,2 милиона.

Повечето туристи посещават зашеметяващото Адриатическо крайбрежие, с повече от 1000 острова и островчета, които служат като място за голям брой подиуми за печелещите награди филми от поредицата "Игра на тронове". /АФП