Първата световна война позволи на САЩ да се издигнат до

Първата международна война разреши на Съединени американски щати да се повдигнат до ранга на велика мощ, като те се намесват, с цел да сложат завършек на кръвопролитния спор, заседнал в окопите на Европа.

Един век след примирието от 11 ноември 1918 година набира скорост дебатът към мястото на Съединени американски щати на интернационалната сцена, в миг, когато страната е ръководена от президент, чието мото " Америка преди всичко " ненапълно припомня на изолационистите от следвоенния интервал.

" След края на Първата международна война въпросът беше " дали ще е по-добре за ползите на Съединени американски щати да се интегрират в интернационалните организации като Обществото на народите ", изяснява Майкъл Нейбърг, учител по история във Военния лицей на армията на Съединени американски щати.

" Или " дали Съединени американски щати ще имат повече изгода да стоят встрани от тези организации и да пазят сами ползите си? "

След спора президентът Удроу Уилсън поддържа първия вид и поддържа Обществото на народите, целящо да опазва мира.

Хенри Кабът Лодж, който тогава е ръководител на сенатската комисия по външни работи, обаче счита това за опасност за суверенитета на Съединени американски щати и работи със Сената, с цел да го убеди да откаже присъединението на Съединени американски щати.

Според Джефри Уоуро, учител по военна история в университета на Северен Тексас, първият международен спор " слага Съединени американски щати отпред на настоящите интернационалните каузи ".

" Въпреки, че сме намерили леговище в изолационизма, трайният резултат от намесата на Съединени американски щати в никакъв случай не е липсващ, толкоз могъща мощ сме ", твърди той.

Ехо от 20-те години на предишния век

Конфликтът сред Уилсън и Лодж към момента отеква през днешния ден, когато президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп показва своето пренебрежение към интернационалните институции и многостранните съглашения за свободна търговия, скъсвайки с линията на предходните жители на Овалния кабинет.

Доналд Тръмп изтегли Съединени американски щати - или разгласи желанието си да го направи от Парижкото климатично съглашение, договорката за иранската стратегия, Съвета на Организация на обединените нации по правата на индивида и ЮНЕСКО.

" Никога няма да предадем суверенитета на Америка на една международна администрация, която не е избирана и не дължи " сметка на никого, съобщи той през септември пред Общото заседание на Организация на обединените нации. " Америка се ръководи от американци. Отхвърляме идеологията на глобализацията. Придържаме се към доктрината на патриотизма ".

Дешифровка на Нейбърг: Тръмп счита, че защото Съединени американски щати са " огромна мощ, с огромна стопанска система, огромна нация, те не би трябвало да вземат участие в тези институции, в случай че това е от изгода за тях ".

" Това е мотив от 20-те години на предишния век ", акцентира той, припомняйки, че Лодж и други са считали, че правилото " една страна, един глас ", прилаган в интернационалните организации, " е неприятна концепция " за " огромна мощ като Съединените щати ".

Позицията на индивида, който влезе в Белия дом през януари 2017 година, се отдалечава и от американския ангажимент в интерес на един интернационален ред, контролиран от разпоредбите, за чието създаване Съединени американски щати помогнаха след Втората международна война.

Обръщане на тил

" Урокът, който Първата международна война и интервалът сред двете войни преподадоха на американските водачи, е, че в случай че Америка счита, че може да стане по-сигурна и по-просперираща, като се дистанцира от Европа и останалата част от света, това е изцяло погрешно ", изяснява Джеймс Линдзи от Съвета по интернационалните връзки.

Според него през последните 70 години външната политика на Вашингтон се основава на нуждата да насочва съдружниците си " към взаимни решения на общи проблеми ".

Президентите на Съединени американски щати имаха разнообразни цели или тактики, " само че всички говореха за ориентиране на другите ", прибавя Линдзи. " Те говореха положително за съюзите, за отварянето на пазарите, за поддръжката за демокрацията, правата на индивида и върховенството на закона ".

Доналд Тръмп обаче " обърна тил на света, който Америка проектира ", акцентира Линдзи. " През първите 20 месеца на своя президентски мандат той сложи под въпрос уговорките на Съединени американски щати към нашите съдружници, води протекционистка икономическа политика и поддържа водачи, които категорично се опълчват на нашите полезности ".

Според университетските преподаватели обаче определянето на президента на Съединени американски щати като изолационист е неопределено.

" (Тръмп) отхвърля всички структури, основани, с цел да ни обезпечат лидерско място в света ", счита Уоуро. Той обаче желае да сътвори други, " по-скоро отговарящи на нашите условия, в сравнение с тези, основаните на историята ", което е " друго от изолационизъм ".

Тази " профанация на интернационалните връзки " рискува " да унищожи архитектурата, основана поначало, с цел да сплотява демокрациите против заканите " и да докара до " загуба на въздействие ", предизвестява той.

Според Линдзи има и риск да се допусне " политически вакуум на интернационално ниво ". Тогава " може да се случат две неща: едното е, че някой ще се опита да го запълни. На този стадий Китай се пробва да направи това ".

Другата опция: " не се появява никакъв водач " и " се връщаме към епохата на геополитическа конкуренция сред огромните сили ". /24chasa.bg