За убитите руснаци от изтървана реплика на Путин и други смайващи твърдения
Миражите идват
119 седмицата на войната в Украйна надали ще бъде запомнена с нещо изключително. По-скоро нещата които се случиха през последните дни за следващ път ни карат да се примирим с мисълта, че спорът ще трае доста дълго. Подобно на болест изплъзнала се от епруветка, войната към този момент живее някакъв си личен живот и действително никой няма надзор върху нея. Само двама души могат към момента да я спрат, само че всеки който се осмели да направи първата крачка автоматически ще подпише политическата си смъртна присъда, а евентуално и гибелта на страната си. Мир в този момент, за който ни продъниха тъпанчетата както родните по този начин и чуждоземните „ пацифисти “, ще даде на агресора само и единствено по този начин нужната отмора за възобновяване на силите. След което ще забележим втори рунд на войната, в който Русия ще наподобява доста по-укрепнала, настъпателна и интелигентна. Ако Путин, пък, се осмели първи да направи решителната стъпка и спре целият този смут, който той по този начин или другояче стартира, никой в Русия няма да му го елементарни. Това сигурно ще се схване като цялостна капитулация, тъй като СВО-то действително няма да е постигнало нито една от амбициозните си цели. На напред във времето ще излязат едни такива ултра патриоти, че просто ме е боязън да си помисля те какво ще решат да подхващат.
На да се върнем от вероятностите назад към действителността. На фронтовата линия самодейността към момента принадлежи на руснаците, като се изключи Очеретино в Донбас, където в средата на седмицата те записаха следващия си прогрес от към километър, на другите сектори бе статично, само че никога умерено. Най-драматично продължава да бъде на север, в региона на Харков, само че също по този начин и доста неразбираемо какво тъкмо се случва там. Поради незнайни за мен аргументи, е наложено нещо като осведомително ембарго и аз по никакъв метод не мога да си сформира цялостна картина. По всичко проличава че настъпват по едно и също време и едните, и другите – руснаците в полето, в общо направление на Харков, а ЗСУ (украинските въоръжени сили) – в самия Волчанск, където те са съумели да си върнат към четвърт от града, водейки непрекъснати улични боеве.
Успехът на украинците се дължи на няколко фактора, измежду които са дейното потребление на дронове, както за наблюдаване по този начин и за нанасяне на удари, масирано потребление на артилерия, възобновяване на разрушените мостове за поддържане на каналите за доставяне, както и бързо докарване на муниции. Учудва и огромният брой руснаци попадащи в украински плен в града, най-малко няколко десетки души през последните дни.
В сряда ЗСУ съумяха да потопят следващия съветски транспортен съд в региона на Крим, само че вести от този тип от дълго време са изгубили своята сензационност. Този път „ уловът “ беше дребен, само че както споделя поговорката, когато няма риба и ракът е риба.
По-интересното в тази ситуация е, че за следващ път украинците са показали огромна тактическа еластичност при потреблението на морските си дронове – един дрон се „ жертва “, с цел да направи пробив в защитната железна бариера блокираща входа на пристанището, по-късно втори дрон нахлува през зейналия пробив в преградата и удря кораба, повреждайки го тежко, а най-после идва и трети, с цел да довърши започнатото от другите два и да го прати на дъното.
В четвъртък Зеленски хвърча до Франция. Формалният мотив бе отбелязването на 80-годишнината от десанта в Нормандия, а действителният – да се види с Байдън и Макрон, а евентуално и с още някой.
Снимки: БГНЕС
Очевидно срещите са били извънредно ползотворни, украинският президент ще се върне назад вкъщи с ваучери за много от обичаните му „ играчки “. Подобно на баби глезещи обичаното си внуче, Макрон и Байдън не спираха да дават и дават обещание. Американецът към този момент утвърди нов пакет военна помощ, в който с изключение на постоянно нужните артилерийски снаряди ще има и бронетранспортьори, и ракети за „ Хаймарс “, и какво ли още не. Още по-ценни за идеята на Украйна и народът й май-ще се окажат френските многоцелеви изтребители „ Мираж “ , за чието идно предаване на ЗСУ заяви персонално Макрон. За мен персонално точно това е новината на седмицата и в този момент ще се опитам да обясня за какво.
Неотдавна представител на украинското управление съобщи, че с цел да бъдат Военновъздушни сили на Киев що годе равностойни във въздуха е нужно страната да разполага с към 120 съвременни бойни самолета. Към момента западните й сътрудници са обезпечили общо към 90 Ф-16 и не беше ясно от кое място могат да дойдат другите 30. Ето че откакто стана известно, че Франция ще съобщи най-малко дузина Миражи, ще би трябвало да се намерят още „ единствено “ към двадесет съвременни самолета.
(точен модел Mirage 2000-5) ще се добавя идеално с Ф-16. За разлика от последния, той може да изстрелва страховитите ракети Storm Shadow и SCALP, които летят на разстояние до 300 км. С оглед на отпадналата възбрана да се употребява западно оръжие против цели на съветска територия, това значи че в обозримо бъдеше ще бъдат удряни обекти в дълбокия гръб на агресора, надалеч оттатък приграничния Белгород. Накратко казано, Миражите ще удрят, а Ф-16 вероятно ще ги пазят от съветските самолети. Другото качество на френските самолети е тяхната изключителна маневреност. Това ще ги направи доста ефикасни против една от най-големите закани за независимостта на Украйна сега – съветските крилати ракети, които от доста месеци насам безжалостно поразяват както мирните градове, по този начин и енергийната инфраструктура.
От чисто технологическа позиция нито „ Мираж 2000 “, нито Ф-16 са последна дума на техниката. В някои връзки те са цяло потомство обратно от най-новите съветски мостри. Това което им липсва може, обаче, да бъде обезщетено с вярно потребление, по-добра подготовка на водачите, по-добро техническо обслужване, по-добро обмисляне на задачите и други сходни рационални ходове и дейности. А също и посредством взаимоотношение с другите детайли на военно-въздушните сили, а точно радарите, Противовъздушна отбрана системите и разузнаването. Подобно на сгънат на кълбо таралеж, всеки „ трън “ ще пази и оказва помощ на прилежащия.
С постъпването на въоръжение на „ Мираж 2000 “ Украйна би трябвало да се снабди по всевъзможен начин, които да я създадат равностойна във въздушната война: многоцелеви изтребители Ф-16, на които ще се разчита най-много да се борят с съветската авиация; изтребители Мираж, които могат да изхвърчат с до 6 тона „ потребен товар “ (разбирай бомби и ракети) за заличаване на значими съветски наземни цели; шведски летящи радарни станции, с които ще бъдат „ прихващани “ всевъзможни съветски цели и препредавани на изтребителите; Противовъздушна отбрана системи „ Пейтриът “, които от земята да поразяват самолетите и ракетите на руснаците във въздуха; ракети ATACMS, с които да бъдат нанасяни удари отдалече по съветските летища.
Проблемът е, че като изключим ATACMS и част от Противовъздушна отбрана системите „ Пейтриът “, които към този момент се употребяват с огромен триумф от ЗСУ, всички изброени нагоре модели самолети са към момента украински единствено на хартия. За 120 самолета са нужни по двама равностойни водачи на машина, плюс няколкостотин души наземен личен състав за техническо обслужване, които също би трябвало да са на извънредно високо равнище. Подготовката им тече цяла година и тъй като се организира в разнообразни страни, не е известно по кое време ще свърши. Това пък значи, че самолетите няма да дойдат едновременно, а на обособени порции, в продължение на доста месеци. Освен това би трябвало да се приготвят нужните летища и сервизни центрове. Да не приказваме, че даже след идването им на фронта, на водачите ще им е належащо още време до момента в който се „ слепен “ с машините си и се почувстват едно цяло с тях, към този момент в бойни условия.
Краят на света се отсрочва
Винаги съм се чудил по какъв начин ще приключи царуването на Путин и дори земният му път. Като Хитлер? Едва ли, липсва му такава храброст самичък да постави завършек на нещо, което почнал. Защото всякога когато стане напечено, както при пуча на Пригожин преди година, кремълското дребосъче безусловно изчезва от картинката. Като Мусолини, с главата надолу? Все отново за задачата е нужна някаква озверяла и отмъстителна навалица, а руснаците сега са толкоз смазани от държавната машина, че нямат сили дори един митинг да си подреден като хората. По-рано през седмицата, да вземем за пример, майки и дами на изпратени на фронта бойци проведоха нещо като бдение пред съветското Министерство на защитата в Москва молейки на колене мъжете им да бъдат върнати вкъщи от така наречен СВО. Няма по какъв начин да правиш гражданска война застанал в такава унизителна поза пред някакви служители. Като Живков? А може би като Чаушеску? Или пък като Милошевич, предаден от своите непосредствено на интернационалния съд в Хага? Но по тази причина въпреки всичко е нужна най-малко някаква съпротива измежду най-близкото обграждане и най-малко някои от опозиционерите да се приближават до понятието персона. Аз, обаче, не виждам такива към самодържеца, или най-малко някой който даже мъничко да е надигнал глава. Напротив, всички или са си глътнали граматиките от боязън, или дотолкоз са оплетени в всякакви корупционни и други доходоносни схеми, че им е все тая какво се случва към тях. Докато има парички, в тяхната персонална галактика всичко ще е наред. И явно по какъв начин се играе тази играта е доста добре известно и на самия Путин, другояче нямаше да се задържи толкоз време на власт. Както и че е наясно на кого да предлага морков и кого да плаши с сопа.
Моят желан сюжети за края на ерата Путин не е нито кървясъл, нито коренен. В него двама яки санитари са хванали на разположение пристегнатото в усмирителна риза малко диктаторче и го водят към умерено място, където ще прекара остатъка от живота си под кротките грижи на психиатри и медицински сестри. Защото съгласно мен, той към този момент безусловно се е побъркал и обезверено се нуждае от помощ. А на този стадий това е единствената нелетална помощ, която благородното човечество би могло да му предложи.
Нямам навика да се приписвам на сходни мечти, само че те с настойчива поредност започнаха да нахлуват в главата ми по-рано тази седмица, когато изгледах някои фрагменти от следващата медийна изява на Путин, пред представителите на задграничните медии упълномощени в Москва. Съществото узурпирало властта в РФ за следващ път ме убеди в правилността на две мои тези: че е доста нерешителен и че е доста тъп. Не просто малоумен, ами тъп, от тези за които народът споделя че били напряко вдлъбнати.
Това че е нерешителен стана ясно още веднъж от епизод петдесет и не знам кой си на сериала „ Лъжливото овчарче с нуклеарните ракети “, който гледахме в сряда. Защото точно почти толкоз пъти от 24 февруари 2022 година насам Путин е плашил цивилизованият свят с нуклеарен холокост. И за следващ път стана ясно, че няма никакви червени линии, а в случай че има то те са в главите на всякакви държавни ръководители от двете страни на Атлантическия океан. Защото безусловно часове откакто от Вашингтон и Берлин дадоха позволение за потребление на техни оръжия против военни цели на интернационално приета територия на РФ, Белгордска област замязя на Пърл Харбър от ранните часове на 7 декември 1941 година Горяха хранилища и зенитни комплекси С-400, ракети „ Хаймарс “ попиляваха радарни съоръжения. А за похлупак на всичко, основното командване в Киев популяризира фрагменти по какъв начин украински дронове с съвсем садистична поредност унищожават колона от 18 съветски камиона на шосе накъде в приграничните региони на Брянска област.
Първо бе улучен водещият камион,за да спре цялата колона, след това последният (за да няма връщане назад), а най-после, един по един, бяха подпалени и другите шестнадесет, на вятъра търсещи прикритие из близките шубраци и горички. И в тази ситуация сравнението с Пърл Харбър си е навръх мястото, тъй като на процедура се оказа, че ЗСУ от месеци са си набелязвали обекти за поразяване и единствено са чакали да бъде обещано разрешението на Вашингтон да бъдат натиснати съответните бутони. Жителите на Белгород също разпространиха фрагменти в мрежата – по какъв начин по тъмна доба си стягат куфарите да бягат в посока противоположна на украинската граница.
И по какъв начин реагира гръмовержецът Путин на всичко това? Ами като съобщи пред слисаните задгранични репортери... че ще даде мощни ракети на „ враговете “ на Запада, които те да употребяват против демократичния свят. И кои по-точно са тези врагове? Нека да помислим... Иран, Китай и Северна Корея явно си имат премного ракети. Значи остават ливанската Хизбула, палестинската Хамас, афганистанските талибани, хуситите от Йемен и други сходни териториално блуждаещи военизирани обединения. Глобален терорист да поддържа по-малки терористични организации за да навреди на някой, който откровено ненавижда си е напряко холивудско факсимиле, което Путин явно се пробва да претвори в действителния живот. Разбира се, никоя опасност не трябва да се подценява или подценява с лека ръка, само че надали откакто Путин разгласи на висок глас какво съставлява неговият „ демоничен “ проект за възмездие някой в Западна Европа или Съединени американски щати е почнал да се тресе от боязън.
Друг огромен потрес за всички от въпросната конференция, и най-много за руснаците, бе оповестяването на действителните загуби на тяхната войска в актуалната война. Подтикван от неистовото предпочитание да потвърди на всички, че на бойното поле армията на РФ е доста по-ефективна от колкото на всички трезвомислещи им се коства, в един миг Путин изтърси нещо от рода, че ЗСУ всеки месец търпели по 50 хиляди “безвъзвратни ” загуби, до момента в който за съветските войски тази цифра била пет пъти по-малка.
В случай че се чудите – за безвъзвратни се смятат тези загуби, при който боецът не е повече в положение да се върне на бойното поле, т.е. погубен, безследно липсващ, ранен или болен дотам, че се постанова вечно да бъде освободен от военна работа. И внезапно всички с шок схванаха, че от много време насам агресорите губят окончателно до 10 хиляди индивида на месец в Украйна . И като прибавим към това по-леко ранените, които би трябвало да са най-малко два пъти повече, то на процедура ще излезе че украинските и западните изчисления, че е армията на нашествениците приключва всеки месец с към 30 хиляди бойци вписани в колонката под знака „ минус “ няма да се окажат надалеч от действителността. Единствено провесен остава въпроса дали Путин самичък съзнателно завишава няколко пъти загубите на ЗСУ или просто получава такива данни на бюрото си. Няма да се учудя в случай че е последното, тъй като самозаблудата е присъща линия за съветската върхушка още от време оно. А другояче и на децата е ясно, че в случай че ЗСУ фактически всеки месец губеха към 50 хиляди бойци „ окончателно “ (т.е. към 150 хиляди общи загуби дружно с по-леко ранените, контузените, болните и т.н.) то освен ЗСУ, само че самата Украйна от дълго време нямаше да я има.
Развеселяващите моменти от предната, обаче не се изчерпват със упоменатите дотук. Той се самообяви за юридически специалист (понеже преди време бил приключил право в Ленинградския университет) и „ аргументирано “ изясни за какво Зеленски е нелегитимен. Освен това се оказа, че днешна Германия изобщо не е суверенна страна. А, че Русия никого не е нападала, а единствено се е защитавала. Такива ми ти работи...
И с цел да завърша тематиката с позорната конференция, бих желал да обърна вашето внимание на още един любопитен миг от нея. В сряда Путин отново се оплака, че Западът ги е излъгал. (Точните му думи бяха „ Нас обманули “, т.е. „ Нас ни излъгаха “.) Кого тъкмо са излъгали – него персонално, съветското управление или руснаците като цяло – не стана ясно. За какво тъкмо него или тях са излъгали – също. Интернет зевзеци към този момент пресметнаха, че от началото на войната това е единайстото обществено недоволство от страна на кремълския вълшебник, че са го преметнали. Разбира се, това е почти пет пъти по-нарядко в сравнение с нуклеарните му закани, само че съгласете се, налице е някакъв шизофреничен нюанс.
И по този начин, да обобщя – идолът на отечествените фенове на явлението рашизъм се тресе от боязън, непрекъснато ръси закани, които няма никакво желание да трансформира в действителност, не счита днешна Германия за суверенна страна, едни същи хора го лъжат единадесет пъти, а също така прави обществено притежание скъпа класифицирана информация. Както се споделя – без коментар.
Пресичането на най-дебелата от всички червени линии не докара до края на света, макар воя на кремълските шамани. Сега е наред идната алена линия да бъде пресечена. Нарича се ATACMS и (вероятно) TAURUS, т.е. все ракети способни да поразяват цели на разстояние до 300 км от мястото на изстрелването, също така носят няколко пъти по-мощен заряд от тези оръжия, с които все още на украинците име позволено да обстрелват съветска територия. С оглед на това по какъв начин се развиват събитията досега, нищо чудно това да се случи напълно скоро. Тогава под ударите на ЗСУ ще попадат освен радари и Противовъздушна отбрана системи, както е до момента, ами и летища, военни бази и фабрики в дълбокия съветски гръб. Просто всички трезвомислещи държавни ръководители в така наречен цивилизован свят най-сетне се убедиха, че няма с какво повече лъжливото кремълско овчарче да ги уплаши.
Иначе резултатът от повдигането на Западното несъгласие към този момент е налице – в сряда, да вземем за пример, от доста време насам жителите на Харков съумяха да се наспят от малко малко умерено, тъй като нито една съветска балистична ракета не бе изстреляна против града им.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
119 седмицата на войната в Украйна надали ще бъде запомнена с нещо изключително. По-скоро нещата които се случиха през последните дни за следващ път ни карат да се примирим с мисълта, че спорът ще трае доста дълго. Подобно на болест изплъзнала се от епруветка, войната към този момент живее някакъв си личен живот и действително никой няма надзор върху нея. Само двама души могат към момента да я спрат, само че всеки който се осмели да направи първата крачка автоматически ще подпише политическата си смъртна присъда, а евентуално и гибелта на страната си. Мир в този момент, за който ни продъниха тъпанчетата както родните по този начин и чуждоземните „ пацифисти “, ще даде на агресора само и единствено по този начин нужната отмора за възобновяване на силите. След което ще забележим втори рунд на войната, в който Русия ще наподобява доста по-укрепнала, настъпателна и интелигентна. Ако Путин, пък, се осмели първи да направи решителната стъпка и спре целият този смут, който той по този начин или другояче стартира, никой в Русия няма да му го елементарни. Това сигурно ще се схване като цялостна капитулация, тъй като СВО-то действително няма да е постигнало нито една от амбициозните си цели. На напред във времето ще излязат едни такива ултра патриоти, че просто ме е боязън да си помисля те какво ще решат да подхващат.
На да се върнем от вероятностите назад към действителността. На фронтовата линия самодейността към момента принадлежи на руснаците, като се изключи Очеретино в Донбас, където в средата на седмицата те записаха следващия си прогрес от към километър, на другите сектори бе статично, само че никога умерено. Най-драматично продължава да бъде на север, в региона на Харков, само че също по този начин и доста неразбираемо какво тъкмо се случва там. Поради незнайни за мен аргументи, е наложено нещо като осведомително ембарго и аз по никакъв метод не мога да си сформира цялостна картина. По всичко проличава че настъпват по едно и също време и едните, и другите – руснаците в полето, в общо направление на Харков, а ЗСУ (украинските въоръжени сили) – в самия Волчанск, където те са съумели да си върнат към четвърт от града, водейки непрекъснати улични боеве.
Успехът на украинците се дължи на няколко фактора, измежду които са дейното потребление на дронове, както за наблюдаване по този начин и за нанасяне на удари, масирано потребление на артилерия, възобновяване на разрушените мостове за поддържане на каналите за доставяне, както и бързо докарване на муниции. Учудва и огромният брой руснаци попадащи в украински плен в града, най-малко няколко десетки души през последните дни.
В сряда ЗСУ съумяха да потопят следващия съветски транспортен съд в региона на Крим, само че вести от този тип от дълго време са изгубили своята сензационност. Този път „ уловът “ беше дребен, само че както споделя поговорката, когато няма риба и ракът е риба.
По-интересното в тази ситуация е, че за следващ път украинците са показали огромна тактическа еластичност при потреблението на морските си дронове – един дрон се „ жертва “, с цел да направи пробив в защитната железна бариера блокираща входа на пристанището, по-късно втори дрон нахлува през зейналия пробив в преградата и удря кораба, повреждайки го тежко, а най-после идва и трети, с цел да довърши започнатото от другите два и да го прати на дъното.
В четвъртък Зеленски хвърча до Франция. Формалният мотив бе отбелязването на 80-годишнината от десанта в Нормандия, а действителният – да се види с Байдън и Макрон, а евентуално и с още някой.
Снимки: БГНЕС
Очевидно срещите са били извънредно ползотворни, украинският президент ще се върне назад вкъщи с ваучери за много от обичаните му „ играчки “. Подобно на баби глезещи обичаното си внуче, Макрон и Байдън не спираха да дават и дават обещание. Американецът към този момент утвърди нов пакет военна помощ, в който с изключение на постоянно нужните артилерийски снаряди ще има и бронетранспортьори, и ракети за „ Хаймарс “, и какво ли още не. Още по-ценни за идеята на Украйна и народът й май-ще се окажат френските многоцелеви изтребители „ Мираж “ , за чието идно предаване на ЗСУ заяви персонално Макрон. За мен персонално точно това е новината на седмицата и в този момент ще се опитам да обясня за какво.
Неотдавна представител на украинското управление съобщи, че с цел да бъдат Военновъздушни сили на Киев що годе равностойни във въздуха е нужно страната да разполага с към 120 съвременни бойни самолета. Към момента западните й сътрудници са обезпечили общо към 90 Ф-16 и не беше ясно от кое място могат да дойдат другите 30. Ето че откакто стана известно, че Франция ще съобщи най-малко дузина Миражи, ще би трябвало да се намерят още „ единствено “ към двадесет съвременни самолета.
(точен модел Mirage 2000-5) ще се добавя идеално с Ф-16. За разлика от последния, той може да изстрелва страховитите ракети Storm Shadow и SCALP, които летят на разстояние до 300 км. С оглед на отпадналата възбрана да се употребява западно оръжие против цели на съветска територия, това значи че в обозримо бъдеше ще бъдат удряни обекти в дълбокия гръб на агресора, надалеч оттатък приграничния Белгород. Накратко казано, Миражите ще удрят, а Ф-16 вероятно ще ги пазят от съветските самолети. Другото качество на френските самолети е тяхната изключителна маневреност. Това ще ги направи доста ефикасни против една от най-големите закани за независимостта на Украйна сега – съветските крилати ракети, които от доста месеци насам безжалостно поразяват както мирните градове, по този начин и енергийната инфраструктура.
От чисто технологическа позиция нито „ Мираж 2000 “, нито Ф-16 са последна дума на техниката. В някои връзки те са цяло потомство обратно от най-новите съветски мостри. Това което им липсва може, обаче, да бъде обезщетено с вярно потребление, по-добра подготовка на водачите, по-добро техническо обслужване, по-добро обмисляне на задачите и други сходни рационални ходове и дейности. А също и посредством взаимоотношение с другите детайли на военно-въздушните сили, а точно радарите, Противовъздушна отбрана системите и разузнаването. Подобно на сгънат на кълбо таралеж, всеки „ трън “ ще пази и оказва помощ на прилежащия.
С постъпването на въоръжение на „ Мираж 2000 “ Украйна би трябвало да се снабди по всевъзможен начин, които да я създадат равностойна във въздушната война: многоцелеви изтребители Ф-16, на които ще се разчита най-много да се борят с съветската авиация; изтребители Мираж, които могат да изхвърчат с до 6 тона „ потребен товар “ (разбирай бомби и ракети) за заличаване на значими съветски наземни цели; шведски летящи радарни станции, с които ще бъдат „ прихващани “ всевъзможни съветски цели и препредавани на изтребителите; Противовъздушна отбрана системи „ Пейтриът “, които от земята да поразяват самолетите и ракетите на руснаците във въздуха; ракети ATACMS, с които да бъдат нанасяни удари отдалече по съветските летища.
Проблемът е, че като изключим ATACMS и част от Противовъздушна отбрана системите „ Пейтриът “, които към този момент се употребяват с огромен триумф от ЗСУ, всички изброени нагоре модели самолети са към момента украински единствено на хартия. За 120 самолета са нужни по двама равностойни водачи на машина, плюс няколкостотин души наземен личен състав за техническо обслужване, които също би трябвало да са на извънредно високо равнище. Подготовката им тече цяла година и тъй като се организира в разнообразни страни, не е известно по кое време ще свърши. Това пък значи, че самолетите няма да дойдат едновременно, а на обособени порции, в продължение на доста месеци. Освен това би трябвало да се приготвят нужните летища и сервизни центрове. Да не приказваме, че даже след идването им на фронта, на водачите ще им е належащо още време до момента в който се „ слепен “ с машините си и се почувстват едно цяло с тях, към този момент в бойни условия.
Краят на света се отсрочва
Винаги съм се чудил по какъв начин ще приключи царуването на Путин и дори земният му път. Като Хитлер? Едва ли, липсва му такава храброст самичък да постави завършек на нещо, което почнал. Защото всякога когато стане напечено, както при пуча на Пригожин преди година, кремълското дребосъче безусловно изчезва от картинката. Като Мусолини, с главата надолу? Все отново за задачата е нужна някаква озверяла и отмъстителна навалица, а руснаците сега са толкоз смазани от държавната машина, че нямат сили дори един митинг да си подреден като хората. По-рано през седмицата, да вземем за пример, майки и дами на изпратени на фронта бойци проведоха нещо като бдение пред съветското Министерство на защитата в Москва молейки на колене мъжете им да бъдат върнати вкъщи от така наречен СВО. Няма по какъв начин да правиш гражданска война застанал в такава унизителна поза пред някакви служители. Като Живков? А може би като Чаушеску? Или пък като Милошевич, предаден от своите непосредствено на интернационалния съд в Хага? Но по тази причина въпреки всичко е нужна най-малко някаква съпротива измежду най-близкото обграждане и най-малко някои от опозиционерите да се приближават до понятието персона. Аз, обаче, не виждам такива към самодържеца, или най-малко някой който даже мъничко да е надигнал глава. Напротив, всички или са си глътнали граматиките от боязън, или дотолкоз са оплетени в всякакви корупционни и други доходоносни схеми, че им е все тая какво се случва към тях. Докато има парички, в тяхната персонална галактика всичко ще е наред. И явно по какъв начин се играе тази играта е доста добре известно и на самия Путин, другояче нямаше да се задържи толкоз време на власт. Както и че е наясно на кого да предлага морков и кого да плаши с сопа.
Моят желан сюжети за края на ерата Путин не е нито кървясъл, нито коренен. В него двама яки санитари са хванали на разположение пристегнатото в усмирителна риза малко диктаторче и го водят към умерено място, където ще прекара остатъка от живота си под кротките грижи на психиатри и медицински сестри. Защото съгласно мен, той към този момент безусловно се е побъркал и обезверено се нуждае от помощ. А на този стадий това е единствената нелетална помощ, която благородното човечество би могло да му предложи.
Нямам навика да се приписвам на сходни мечти, само че те с настойчива поредност започнаха да нахлуват в главата ми по-рано тази седмица, когато изгледах някои фрагменти от следващата медийна изява на Путин, пред представителите на задграничните медии упълномощени в Москва. Съществото узурпирало властта в РФ за следващ път ме убеди в правилността на две мои тези: че е доста нерешителен и че е доста тъп. Не просто малоумен, ами тъп, от тези за които народът споделя че били напряко вдлъбнати.
Това че е нерешителен стана ясно още веднъж от епизод петдесет и не знам кой си на сериала „ Лъжливото овчарче с нуклеарните ракети “, който гледахме в сряда. Защото точно почти толкоз пъти от 24 февруари 2022 година насам Путин е плашил цивилизованият свят с нуклеарен холокост. И за следващ път стана ясно, че няма никакви червени линии, а в случай че има то те са в главите на всякакви държавни ръководители от двете страни на Атлантическия океан. Защото безусловно часове откакто от Вашингтон и Берлин дадоха позволение за потребление на техни оръжия против военни цели на интернационално приета територия на РФ, Белгордска област замязя на Пърл Харбър от ранните часове на 7 декември 1941 година Горяха хранилища и зенитни комплекси С-400, ракети „ Хаймарс “ попиляваха радарни съоръжения. А за похлупак на всичко, основното командване в Киев популяризира фрагменти по какъв начин украински дронове с съвсем садистична поредност унищожават колона от 18 съветски камиона на шосе накъде в приграничните региони на Брянска област.
Първо бе улучен водещият камион,за да спре цялата колона, след това последният (за да няма връщане назад), а най-после, един по един, бяха подпалени и другите шестнадесет, на вятъра търсещи прикритие из близките шубраци и горички. И в тази ситуация сравнението с Пърл Харбър си е навръх мястото, тъй като на процедура се оказа, че ЗСУ от месеци са си набелязвали обекти за поразяване и единствено са чакали да бъде обещано разрешението на Вашингтон да бъдат натиснати съответните бутони. Жителите на Белгород също разпространиха фрагменти в мрежата – по какъв начин по тъмна доба си стягат куфарите да бягат в посока противоположна на украинската граница.
И по какъв начин реагира гръмовержецът Путин на всичко това? Ами като съобщи пред слисаните задгранични репортери... че ще даде мощни ракети на „ враговете “ на Запада, които те да употребяват против демократичния свят. И кои по-точно са тези врагове? Нека да помислим... Иран, Китай и Северна Корея явно си имат премного ракети. Значи остават ливанската Хизбула, палестинската Хамас, афганистанските талибани, хуситите от Йемен и други сходни териториално блуждаещи военизирани обединения. Глобален терорист да поддържа по-малки терористични организации за да навреди на някой, който откровено ненавижда си е напряко холивудско факсимиле, което Путин явно се пробва да претвори в действителния живот. Разбира се, никоя опасност не трябва да се подценява или подценява с лека ръка, само че надали откакто Путин разгласи на висок глас какво съставлява неговият „ демоничен “ проект за възмездие някой в Западна Европа или Съединени американски щати е почнал да се тресе от боязън.
Друг огромен потрес за всички от въпросната конференция, и най-много за руснаците, бе оповестяването на действителните загуби на тяхната войска в актуалната война. Подтикван от неистовото предпочитание да потвърди на всички, че на бойното поле армията на РФ е доста по-ефективна от колкото на всички трезвомислещи им се коства, в един миг Путин изтърси нещо от рода, че ЗСУ всеки месец търпели по 50 хиляди “безвъзвратни ” загуби, до момента в който за съветските войски тази цифра била пет пъти по-малка.
В случай че се чудите – за безвъзвратни се смятат тези загуби, при който боецът не е повече в положение да се върне на бойното поле, т.е. погубен, безследно липсващ, ранен или болен дотам, че се постанова вечно да бъде освободен от военна работа. И внезапно всички с шок схванаха, че от много време насам агресорите губят окончателно до 10 хиляди индивида на месец в Украйна . И като прибавим към това по-леко ранените, които би трябвало да са най-малко два пъти повече, то на процедура ще излезе че украинските и западните изчисления, че е армията на нашествениците приключва всеки месец с към 30 хиляди бойци вписани в колонката под знака „ минус “ няма да се окажат надалеч от действителността. Единствено провесен остава въпроса дали Путин самичък съзнателно завишава няколко пъти загубите на ЗСУ или просто получава такива данни на бюрото си. Няма да се учудя в случай че е последното, тъй като самозаблудата е присъща линия за съветската върхушка още от време оно. А другояче и на децата е ясно, че в случай че ЗСУ фактически всеки месец губеха към 50 хиляди бойци „ окончателно “ (т.е. към 150 хиляди общи загуби дружно с по-леко ранените, контузените, болните и т.н.) то освен ЗСУ, само че самата Украйна от дълго време нямаше да я има.
Развеселяващите моменти от предната, обаче не се изчерпват със упоменатите дотук. Той се самообяви за юридически специалист (понеже преди време бил приключил право в Ленинградския университет) и „ аргументирано “ изясни за какво Зеленски е нелегитимен. Освен това се оказа, че днешна Германия изобщо не е суверенна страна. А, че Русия никого не е нападала, а единствено се е защитавала. Такива ми ти работи...
И с цел да завърша тематиката с позорната конференция, бих желал да обърна вашето внимание на още един любопитен миг от нея. В сряда Путин отново се оплака, че Западът ги е излъгал. (Точните му думи бяха „ Нас обманули “, т.е. „ Нас ни излъгаха “.) Кого тъкмо са излъгали – него персонално, съветското управление или руснаците като цяло – не стана ясно. За какво тъкмо него или тях са излъгали – също. Интернет зевзеци към този момент пресметнаха, че от началото на войната това е единайстото обществено недоволство от страна на кремълския вълшебник, че са го преметнали. Разбира се, това е почти пет пъти по-нарядко в сравнение с нуклеарните му закани, само че съгласете се, налице е някакъв шизофреничен нюанс.
И по този начин, да обобщя – идолът на отечествените фенове на явлението рашизъм се тресе от боязън, непрекъснато ръси закани, които няма никакво желание да трансформира в действителност, не счита днешна Германия за суверенна страна, едни същи хора го лъжат единадесет пъти, а също така прави обществено притежание скъпа класифицирана информация. Както се споделя – без коментар.
Пресичането на най-дебелата от всички червени линии не докара до края на света, макар воя на кремълските шамани. Сега е наред идната алена линия да бъде пресечена. Нарича се ATACMS и (вероятно) TAURUS, т.е. все ракети способни да поразяват цели на разстояние до 300 км от мястото на изстрелването, също така носят няколко пъти по-мощен заряд от тези оръжия, с които все още на украинците име позволено да обстрелват съветска територия. С оглед на това по какъв начин се развиват събитията досега, нищо чудно това да се случи напълно скоро. Тогава под ударите на ЗСУ ще попадат освен радари и Противовъздушна отбрана системи, както е до момента, ами и летища, военни бази и фабрики в дълбокия съветски гръб. Просто всички трезвомислещи държавни ръководители в така наречен цивилизован свят най-сетне се убедиха, че няма с какво повече лъжливото кремълско овчарче да ги уплаши.
Иначе резултатът от повдигането на Западното несъгласие към този момент е налице – в сряда, да вземем за пример, от доста време насам жителите на Харков съумяха да се наспят от малко малко умерено, тъй като нито една съветска балистична ракета не бе изстреляна против града им.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ