Ще влязат ли севернокорейци в Украйна и защо Ким Чен Ун би ги пуснал
Корейско барбекю
Войната в Украйна отново зацикли. Всъщност тя си е зациклила от доста месеци насам, да не кажа от години, тъй че това надали е някаква особена вест за вас. По неписано предписание, когато няма медийно продаваеми вести от самата фронтова линия, те идват от региони прекомерно надалеч от нея. Например, какво е споделил Зеленски при срещата си с следващия западен държавен началник, какво е отвърнал домакинът му, вербалният боксов мач Тръмп - Харис и залозите около него, а от известно време насам и корейците, несъмнено. При това, с цел да не е напълно постно, корейското барбекю в последно време ни го сервират с мазна близкоизточна гарнитура ухаеща не толкоз на хумус колкото на Хамас. И всичко това ни се сервира в една прекомерно задимена и обхваната в мъгла конюнктура, като че ли преднамерено, с цел да не можем да разберем какво се случва в кухнята. Сякаш ни споделят „ Яжте и не задавайте въпроси! “ А въпросите си напират, само че страдание май няма приемливи отговори, които да разсеят мъглата и да поиздухат пушилката.
Колко още могат да устоят?
Преди към две години и половина този въпрос би се отнасял най-много за самостоятелна Украйна, нейният народ и нейните въоръжени сили, ненадейно нападнати от свръхагресивния им и прекомерно самонадеян голям съветски комшия. В наши дни, обаче, въпросът по-скоро би трябвало да бъде пренасочен на североизток към Москва. Защото съветската недоимперия към този момент демонстрира всички признаци на неизбежния колапс . Не, той няма да е разтърсващ, фрапантен и спиращ дъха както мнозина предсказват. Едва ли ще забележим и подиуми на всеобщи революции и безредици, както в Източна Европа през 1989-1990 година По-скоро ще прилича бавното изгниване на изхвърлено от океана на пустеещ плаж туловище на починал кит. Ще се разлага доста месеци, а откакто и последното парченце плът изчезне, костите му ще се белеят още доста години. Просто тъй като в Русия сега съвсем изцяло отсъства онази позитивно-разрушителна сила, която е съществена съставка на всяка генерална смяна. Точно противоположното, за множеството от руснаците явно експанзията против прилежаща самостоятелна страна си е изцяло в реда на нещата и дори е причина да се гордеят с това. Проведено през лятото измежду жителите на РФ демонстрира, че 77% от тях в една или друга степен поддържат дейностите съветските войски в Украйна, 65% смятат Съединени американски щати и НАТО за виновни за разрушенията и гибелта на хора в Украйна, 34% биха оправдали потребление на нуклеарно оръжие на украинска територия. При това поддръжката за Путин продължава да бъде извънредно висока, а интервюираните показват като най-достоверен източник на информация тв приемникът.
Колкото и да се гордеят с армията си руснаците, тя в моментното си положение не може да им даде успехите, за които толкоз доста от тях мечтаят. Причините за това са доста и за тях съм писал най-редовно, само че има и една върху която се подчертава едвам в последно време и в този момент ще я разясня за пръв път – възрастта на постъпващите попълнения. Както уточни наскоро в свое следствие съветското опозиционно интернет издание Медиязона, забележителна част от така наречен доброволци, които подписват контракт с съветското МО и отиват да се борят в Украйна са над 50 години , като има дори и такива, които към този момент са надхвърлили шестдесетте. При това, от епизодичните фрагменти, които се промъкват в онлайн пространството излиза наяве, че общото физическо положение на тези „ богатири “ си е напряко плачевно и възможностите им да оцелеят на фронта задоволително дълго, с цел да забогатеят са близки до нулата. Защото в изискванията на натоварен противников обстрел и динамична конюнктура постоянно се постанова да се сменят позиции, да се мъкнат на ръка или на тил тежки оръжия и кутии с боеприпаси и какво ли още не. Да не приказваме, че бронежилетката, каската, униформата, обувките и другите “ дреболии “ сами по себе си тежат много. Всичко това прави осъществяването на каквато и да е по-сериозна задача от страна на отвикналите на стрес и динамичност досегашни цивилни доста мъчно. Дори и да приемем, че мнозина от тях въпреки всичко няма да бъдат употребявани като пехотинци на първа линия. Като се има поради, че междинната дълготрайност на живота на мъжете в Русия предходната година е била малко над 67 години, умерено може да се каже, че мнозина от дядовците „ доброволци “ няма да имат потребност от билет за връщане.
Кризата с попълненията се задаваше от дълго време и тя е директно разследване от нежеланието на Путин да организира повторна всеобща готовност по сходство на тази, която се случи в края на 2022 година Тя беше толкоз непопулярна, че за малко да срути режима на самодържеца. В Кремъл тогава бързо си научиха урока и взеха решение да скрият тоягата, а вместо нея да извадят моркова. Вече втора година финансовата първична награда за сключване на контракт с армията непрекъснато се усилва, като единствено през последния месец и нещо скочи с близо една трета. В момента върха се държи от Белгородска област, където преди дни персонално губернаторът Гладков разгласи, че дава 3 милиона рубли (около 30 хиляди евро) за автограф и по този начин доста дръпна пред Москва, където към момента не престават да заплащат към 2.2 милиона. И макар колосалните по съветските стандарти суми, искащите да си поиграят със гибелта не са толкоз доста. Или най-малко не са задоволителни, с цел да компенсират непрекъснато възходящите загуби, които съгласно последните данни на украинския Генерален Щаб се двоумят сред 1200 и 1300 дневно.
Паралелно с повдигането на мизата за кг жива човешка плът, от Кремъл обърнаха поглед и към непознатия „ пазар на работна ръка “. Безскрупулни вербовчици на души още предходната година се активизираха в най-бедните страни в Азия, Африка и Латинска Америка и започнаха да примамват наивници или просто хорица притиснати до стената да дойдат в Украйна, с цел да повоюват „ малко “. Срещу доста обилно (според тамошните понятия) възнаграждение, несъмнено. Видимият резултат от цялата тази долна вербовъчна акция бе, че прочут брой мъже, най-вече млади, много кльощави и ниски и най-много с по-тъмен цвят на кожата, навлякоха съветски униформи и започнаха да се появяват тук-таме на фронта. От това московската войска не стана по-победоносна. Дори Кремъл си навлече известни неприятности, тъй като някои от държавните управления на по-независимите от него страни започнаха да си желаят сънародниците назад, както и да упорстват да бъдат изплатени обезщетения на фамилиите на починалите.
Сега най-актуални са севернокорейците . Или най-малко в случай че се има вяра на медиите. Все отново откогато избухна войната бяха казани и написани толкоз доста погрешни неща, че човек би трябвало да подхожда доста деликатно към всяка медийна „ бомба “. Така беше и този четвъртък, когато анализаторът на немския таблоид „ Билд “ популяризира новината, че на Украйна ще са и нужни единствено няколко седмици, с цел да си създаде лични нуклеарни оръжия, та се наложи персонално Зеленски да го опровергава.
Снимка: БГНЕС
Но да се върнем към корейците. От почти две седмици насам непрестанно циркулират известия, че всеки миг на фронта би трябвало да се появят първите бойни подразделения на КНДР. Едни споделят, че даже към този момент шестима севернокорейски офицери са починали при украински ракетен удар против съветски полигон в Донецка област. Други пък настояват, че 18 корейски военнослужещи някак си са съумели да дезертират и евентуално се скитат някъде в покрайнините на Белгород или Курск. Южнокорейското разузнаване предизвести, че се чака общо 12 000 бойци от КНДР разпределени в четири бригади да стартират да водят война на страната на Москва. Украинското разузнаване пък допуска, че общата численост ще бъде към 11 000, а първите 2 600 от тях би трябвало да се чакат на бойното поле към 1 ноември. Тези 11 хиляди били най-много пехота, само че щяло да има и елитни специфични елементи. При това бе конкретизирано, че първите севернокорейци щели да вземат присъединяване във войната като настрана поделение, евентуално батальон, в състава на бурятската бригада. А други източник твърди дори, че те щели да носят съветски униформи и оръжие. За похлупак на всичко, в петък в съветските обществени мрежи се появи клип, за който се твърди че демонстрира по какъв начин корейци организират учения на съветски полигон някъде в Далечния Изток, най-вероятно край Хабаровск или Владивосток. Но новият общоприет секретар на НАТО Марк Рюте в четвъртък, по време на взаимната конференция със Зеленски, отхвърли към този момент Алиансът да разполага с достоверна информация за идно присъединяване на КНДР в спора.
Както виждате, кашата е цялостна. И въпреки всичко, какви са възможностите жители на КНДР да вземат директно присъединяване във военните дейности? Според мен – 50 на 50. Единствената причина, заради която севернокорейци биха се появили на бойното поле, е да натрупат военен опит. Защото за финален път войски на Пхенян публично са взели участие във война през далечната към този момент 1953 година, и то на тяхна си земя. Въпреки че с нейната бройка от 1.2 милиона на хартия и на военни паради с модерните китайски униформи, армията на Ким Чен Ун наподобява внушително, само че е прекомерно евентуално в ментално отношение да си е останала в средата на 20-и век. Все отново приказваме за хора, които са израсли в недостиг, живеят в страна в която гладът е норма, не са образовани на равнище, лишени са от достъп до интернет и допир с непознати култури, и най-важното – дресирани са да се подчиняват категорично на всяка заповед. А точно са мостоятелното мислене и взимане на отговорно решение в сложна конюнктура е едно от качествата, които се ценят най-вече в актуалните армии.
Що се отнася до вероятните аргументи „ срещу “ присъединяване на севернокорейци в директни военни дейности, измежду тях се откроява една – рано или късно някой ще попадне в плен . А пленяването на достоверен войник от КНДР със съпътстващото такива случаи наложително проявление по медиите като че ли е някакъв митичен звяр, ще бъде голяма пропагандна победа за Киев и респективно доста тежък удар за режима на Пхенян. Едва ли Ким Чен Ун е подготвен да поеме чак подобен риск.
Понеже дотук ви описах двата крайни разновидността, по скромното ми мнение най-реалистичният сюжети е някъде по средата, т.е. най-малък пряк контакт с съперника, въпреки всичко с цел да се види и усети по какъв начин наподобява модерната война „ от вътрешната страна “, и много сериозна поддръжка за армията на Путин в прифронтовата зона. Например, като се охраняват обекти или някой неактивен сектор. Освен това се заприказва, че корейците могат да вземат участие в построяването на отбранителни позиции и като цяло да работят като инженерни войски от втора линия. Участие на корейци най-вероятно има и сега, да вземем за пример при изстрелването на доставените от Пхенян балистични ракети, с които от зимата насам биват обстрелвани по-големите източноукраински градове. При всички положения, даже и да не се постанова да водят война, съветската войска може единствено да завоюва от севернокорейците. Най-вече тъй като на местата, където ще работят и обитават те ще освободят най-малко същото количество съветска жива мощ, която да води война някъде другаде.
Много неясноти има и към самата природа на взаимоотношенията сред двамата диктатори, както персонални по този начин и междудържавни. Например, кой на кого е длъжен? Кой е сюзеренът и кой – васалът? Разговарят ли като еднакъв с еднакъв? Все въпроси, на които единствено няколко души в света могат да отговорят. По скромното ми мнение, времената когато севернокорейските приятели слушаха с наведени глави какво им се споделя от Москва са надалеч обратно в предишното. Сега към този момент събитията и съотношението на силите е напълно друго. Само обстоятелството, че първо Шойгу, а след него и персонално Путин летяха до Пхенян да се молят за муниции е много индикативен. Трудно е да се каже и чия е била концепцията РФ и КНДР да подпишат контракта за боен съюз. Но оттогава насам Ким Чен Ун се държи доста безочливо. Друго си е да се заканваш с юмруци на братовчедите на юг когато Путин е зад тила ти.
Докато се подготвях за сегашния разбор се начетох, нагледах и наслушах на най-разнообразни гледни точки по корейската тематика, от рационални до свръх-конспиративни. Така и не получих отговор на въпроса, за какво въпреки всичко севернокорейският жив полубог е изпратил свои бойци в Русия и вероятно от там – в Украйна. Едни твърдяха – за пари, тъй като Путин плащал за кореец най-малко колкото на своите, т.е. по две хиляди $ месечно, а парите прибирал персонално Ким Чен Ун. Честно казано – не ми се има вяра това да е повода, прекомерно наивно е. Други пък упорстват, че цялата тази олелия целяла да се помогнело на Тръмп в битката му за президентския пост, тъй като той и Ким Чен Ун се познавали сносно. (Което си е самата истина.) Трети считат, че Путин държал корейския деспот на къса каишка и щял да го насъска против Южна Корея в случай че в Украйна станело доста напечено и по този метод да пренасочи вниманието на света. Никой от трите горепосочени аргумента не ми звучи съществено. Моето мнение към този момент го споделих нагоре – най-вероятно става дума за придобиване на актуален боен опит, който в един миг може и да потрябва на другаря Ким Чен Ун.
И с цел да приключа със севернокорейската тематика, ще подметна още един въпрос, на който към този момент няма отговор – на каква цена Ким Чен Ун е изтъргувал хората си? Защото в тази ситуация приказваме за тях по този начин, като че ли са някакви плебеи. А с дейностите си, възпълничкият деспот на КНДР от ден на ден замязва на наедрял робовладелец.
Списъкът на вероятните придобивки за Ким Чен Ун от Москва е много дълъг: храна, нефт, горива, бойни самолети, оръжия, военни технологии други Най-важна от тях сякаш са ракетните технологии, както и тези свързани с усвояването на космоса. Те биха разрешили на диктатора от Пхенян да задоволи две от най-големите си прищевки – създаването на нови и по-мощни оръжия способни да носят нуклеарни бойни глави и управляем полет оттатък стратосферата.
В умозаключение, даже идването на севернокорейският контингент на фронта да стане факт в околните дни и седмици, той надали ще промени обстановката на бойното поле. 10-12 хиляди души не са толкоз огромна цифра, че да смутят някого, още повече че единствено за четвъртък, 17 октомври, приблизителните загуби на агресорите (съгласно данни на украинския Генерален Щаб) са над 1500 души. Притеснителен е по-скоро неприятният факт за все по-тясно съдействие сред анти-демократичните режими и оформянето на самобитен световен алианс на диктаторите .
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Войната в Украйна отново зацикли. Всъщност тя си е зациклила от доста месеци насам, да не кажа от години, тъй че това надали е някаква особена вест за вас. По неписано предписание, когато няма медийно продаваеми вести от самата фронтова линия, те идват от региони прекомерно надалеч от нея. Например, какво е споделил Зеленски при срещата си с следващия западен държавен началник, какво е отвърнал домакинът му, вербалният боксов мач Тръмп - Харис и залозите около него, а от известно време насам и корейците, несъмнено. При това, с цел да не е напълно постно, корейското барбекю в последно време ни го сервират с мазна близкоизточна гарнитура ухаеща не толкоз на хумус колкото на Хамас. И всичко това ни се сервира в една прекомерно задимена и обхваната в мъгла конюнктура, като че ли преднамерено, с цел да не можем да разберем какво се случва в кухнята. Сякаш ни споделят „ Яжте и не задавайте въпроси! “ А въпросите си напират, само че страдание май няма приемливи отговори, които да разсеят мъглата и да поиздухат пушилката.
Колко още могат да устоят?
Преди към две години и половина този въпрос би се отнасял най-много за самостоятелна Украйна, нейният народ и нейните въоръжени сили, ненадейно нападнати от свръхагресивния им и прекомерно самонадеян голям съветски комшия. В наши дни, обаче, въпросът по-скоро би трябвало да бъде пренасочен на североизток към Москва. Защото съветската недоимперия към този момент демонстрира всички признаци на неизбежния колапс . Не, той няма да е разтърсващ, фрапантен и спиращ дъха както мнозина предсказват. Едва ли ще забележим и подиуми на всеобщи революции и безредици, както в Източна Европа през 1989-1990 година По-скоро ще прилича бавното изгниване на изхвърлено от океана на пустеещ плаж туловище на починал кит. Ще се разлага доста месеци, а откакто и последното парченце плът изчезне, костите му ще се белеят още доста години. Просто тъй като в Русия сега съвсем изцяло отсъства онази позитивно-разрушителна сила, която е съществена съставка на всяка генерална смяна. Точно противоположното, за множеството от руснаците явно експанзията против прилежаща самостоятелна страна си е изцяло в реда на нещата и дори е причина да се гордеят с това. Проведено през лятото измежду жителите на РФ демонстрира, че 77% от тях в една или друга степен поддържат дейностите съветските войски в Украйна, 65% смятат Съединени американски щати и НАТО за виновни за разрушенията и гибелта на хора в Украйна, 34% биха оправдали потребление на нуклеарно оръжие на украинска територия. При това поддръжката за Путин продължава да бъде извънредно висока, а интервюираните показват като най-достоверен източник на информация тв приемникът.
Колкото и да се гордеят с армията си руснаците, тя в моментното си положение не може да им даде успехите, за които толкоз доста от тях мечтаят. Причините за това са доста и за тях съм писал най-редовно, само че има и една върху която се подчертава едвам в последно време и в този момент ще я разясня за пръв път – възрастта на постъпващите попълнения. Както уточни наскоро в свое следствие съветското опозиционно интернет издание Медиязона, забележителна част от така наречен доброволци, които подписват контракт с съветското МО и отиват да се борят в Украйна са над 50 години , като има дори и такива, които към този момент са надхвърлили шестдесетте. При това, от епизодичните фрагменти, които се промъкват в онлайн пространството излиза наяве, че общото физическо положение на тези „ богатири “ си е напряко плачевно и възможностите им да оцелеят на фронта задоволително дълго, с цел да забогатеят са близки до нулата. Защото в изискванията на натоварен противников обстрел и динамична конюнктура постоянно се постанова да се сменят позиции, да се мъкнат на ръка или на тил тежки оръжия и кутии с боеприпаси и какво ли още не. Да не приказваме, че бронежилетката, каската, униформата, обувките и другите “ дреболии “ сами по себе си тежат много. Всичко това прави осъществяването на каквато и да е по-сериозна задача от страна на отвикналите на стрес и динамичност досегашни цивилни доста мъчно. Дори и да приемем, че мнозина от тях въпреки всичко няма да бъдат употребявани като пехотинци на първа линия. Като се има поради, че междинната дълготрайност на живота на мъжете в Русия предходната година е била малко над 67 години, умерено може да се каже, че мнозина от дядовците „ доброволци “ няма да имат потребност от билет за връщане.
Кризата с попълненията се задаваше от дълго време и тя е директно разследване от нежеланието на Путин да организира повторна всеобща готовност по сходство на тази, която се случи в края на 2022 година Тя беше толкоз непопулярна, че за малко да срути режима на самодържеца. В Кремъл тогава бързо си научиха урока и взеха решение да скрият тоягата, а вместо нея да извадят моркова. Вече втора година финансовата първична награда за сключване на контракт с армията непрекъснато се усилва, като единствено през последния месец и нещо скочи с близо една трета. В момента върха се държи от Белгородска област, където преди дни персонално губернаторът Гладков разгласи, че дава 3 милиона рубли (около 30 хиляди евро) за автограф и по този начин доста дръпна пред Москва, където към момента не престават да заплащат към 2.2 милиона. И макар колосалните по съветските стандарти суми, искащите да си поиграят със гибелта не са толкоз доста. Или най-малко не са задоволителни, с цел да компенсират непрекъснато възходящите загуби, които съгласно последните данни на украинския Генерален Щаб се двоумят сред 1200 и 1300 дневно.
Паралелно с повдигането на мизата за кг жива човешка плът, от Кремъл обърнаха поглед и към непознатия „ пазар на работна ръка “. Безскрупулни вербовчици на души още предходната година се активизираха в най-бедните страни в Азия, Африка и Латинска Америка и започнаха да примамват наивници или просто хорица притиснати до стената да дойдат в Украйна, с цел да повоюват „ малко “. Срещу доста обилно (според тамошните понятия) възнаграждение, несъмнено. Видимият резултат от цялата тази долна вербовъчна акция бе, че прочут брой мъже, най-вече млади, много кльощави и ниски и най-много с по-тъмен цвят на кожата, навлякоха съветски униформи и започнаха да се появяват тук-таме на фронта. От това московската войска не стана по-победоносна. Дори Кремъл си навлече известни неприятности, тъй като някои от държавните управления на по-независимите от него страни започнаха да си желаят сънародниците назад, както и да упорстват да бъдат изплатени обезщетения на фамилиите на починалите.
Сега най-актуални са севернокорейците . Или най-малко в случай че се има вяра на медиите. Все отново откогато избухна войната бяха казани и написани толкоз доста погрешни неща, че човек би трябвало да подхожда доста деликатно към всяка медийна „ бомба “. Така беше и този четвъртък, когато анализаторът на немския таблоид „ Билд “ популяризира новината, че на Украйна ще са и нужни единствено няколко седмици, с цел да си създаде лични нуклеарни оръжия, та се наложи персонално Зеленски да го опровергава.
Снимка: БГНЕС
Но да се върнем към корейците. От почти две седмици насам непрестанно циркулират известия, че всеки миг на фронта би трябвало да се появят първите бойни подразделения на КНДР. Едни споделят, че даже към този момент шестима севернокорейски офицери са починали при украински ракетен удар против съветски полигон в Донецка област. Други пък настояват, че 18 корейски военнослужещи някак си са съумели да дезертират и евентуално се скитат някъде в покрайнините на Белгород или Курск. Южнокорейското разузнаване предизвести, че се чака общо 12 000 бойци от КНДР разпределени в четири бригади да стартират да водят война на страната на Москва. Украинското разузнаване пък допуска, че общата численост ще бъде към 11 000, а първите 2 600 от тях би трябвало да се чакат на бойното поле към 1 ноември. Тези 11 хиляди били най-много пехота, само че щяло да има и елитни специфични елементи. При това бе конкретизирано, че първите севернокорейци щели да вземат присъединяване във войната като настрана поделение, евентуално батальон, в състава на бурятската бригада. А други източник твърди дори, че те щели да носят съветски униформи и оръжие. За похлупак на всичко, в петък в съветските обществени мрежи се появи клип, за който се твърди че демонстрира по какъв начин корейци организират учения на съветски полигон някъде в Далечния Изток, най-вероятно край Хабаровск или Владивосток. Но новият общоприет секретар на НАТО Марк Рюте в четвъртък, по време на взаимната конференция със Зеленски, отхвърли към този момент Алиансът да разполага с достоверна информация за идно присъединяване на КНДР в спора.
Както виждате, кашата е цялостна. И въпреки всичко, какви са възможностите жители на КНДР да вземат директно присъединяване във военните дейности? Според мен – 50 на 50. Единствената причина, заради която севернокорейци биха се появили на бойното поле, е да натрупат военен опит. Защото за финален път войски на Пхенян публично са взели участие във война през далечната към този момент 1953 година, и то на тяхна си земя. Въпреки че с нейната бройка от 1.2 милиона на хартия и на военни паради с модерните китайски униформи, армията на Ким Чен Ун наподобява внушително, само че е прекомерно евентуално в ментално отношение да си е останала в средата на 20-и век. Все отново приказваме за хора, които са израсли в недостиг, живеят в страна в която гладът е норма, не са образовани на равнище, лишени са от достъп до интернет и допир с непознати култури, и най-важното – дресирани са да се подчиняват категорично на всяка заповед. А точно са мостоятелното мислене и взимане на отговорно решение в сложна конюнктура е едно от качествата, които се ценят най-вече в актуалните армии.
Що се отнася до вероятните аргументи „ срещу “ присъединяване на севернокорейци в директни военни дейности, измежду тях се откроява една – рано или късно някой ще попадне в плен . А пленяването на достоверен войник от КНДР със съпътстващото такива случаи наложително проявление по медиите като че ли е някакъв митичен звяр, ще бъде голяма пропагандна победа за Киев и респективно доста тежък удар за режима на Пхенян. Едва ли Ким Чен Ун е подготвен да поеме чак подобен риск.
Понеже дотук ви описах двата крайни разновидността, по скромното ми мнение най-реалистичният сюжети е някъде по средата, т.е. най-малък пряк контакт с съперника, въпреки всичко с цел да се види и усети по какъв начин наподобява модерната война „ от вътрешната страна “, и много сериозна поддръжка за армията на Путин в прифронтовата зона. Например, като се охраняват обекти или някой неактивен сектор. Освен това се заприказва, че корейците могат да вземат участие в построяването на отбранителни позиции и като цяло да работят като инженерни войски от втора линия. Участие на корейци най-вероятно има и сега, да вземем за пример при изстрелването на доставените от Пхенян балистични ракети, с които от зимата насам биват обстрелвани по-големите източноукраински градове. При всички положения, даже и да не се постанова да водят война, съветската войска може единствено да завоюва от севернокорейците. Най-вече тъй като на местата, където ще работят и обитават те ще освободят най-малко същото количество съветска жива мощ, която да води война някъде другаде.
Много неясноти има и към самата природа на взаимоотношенията сред двамата диктатори, както персонални по този начин и междудържавни. Например, кой на кого е длъжен? Кой е сюзеренът и кой – васалът? Разговарят ли като еднакъв с еднакъв? Все въпроси, на които единствено няколко души в света могат да отговорят. По скромното ми мнение, времената когато севернокорейските приятели слушаха с наведени глави какво им се споделя от Москва са надалеч обратно в предишното. Сега към този момент събитията и съотношението на силите е напълно друго. Само обстоятелството, че първо Шойгу, а след него и персонално Путин летяха до Пхенян да се молят за муниции е много индикативен. Трудно е да се каже и чия е била концепцията РФ и КНДР да подпишат контракта за боен съюз. Но оттогава насам Ким Чен Ун се държи доста безочливо. Друго си е да се заканваш с юмруци на братовчедите на юг когато Путин е зад тила ти.
Докато се подготвях за сегашния разбор се начетох, нагледах и наслушах на най-разнообразни гледни точки по корейската тематика, от рационални до свръх-конспиративни. Така и не получих отговор на въпроса, за какво въпреки всичко севернокорейският жив полубог е изпратил свои бойци в Русия и вероятно от там – в Украйна. Едни твърдяха – за пари, тъй като Путин плащал за кореец най-малко колкото на своите, т.е. по две хиляди $ месечно, а парите прибирал персонално Ким Чен Ун. Честно казано – не ми се има вяра това да е повода, прекомерно наивно е. Други пък упорстват, че цялата тази олелия целяла да се помогнело на Тръмп в битката му за президентския пост, тъй като той и Ким Чен Ун се познавали сносно. (Което си е самата истина.) Трети считат, че Путин държал корейския деспот на къса каишка и щял да го насъска против Южна Корея в случай че в Украйна станело доста напечено и по този метод да пренасочи вниманието на света. Никой от трите горепосочени аргумента не ми звучи съществено. Моето мнение към този момент го споделих нагоре – най-вероятно става дума за придобиване на актуален боен опит, който в един миг може и да потрябва на другаря Ким Чен Ун.
И с цел да приключа със севернокорейската тематика, ще подметна още един въпрос, на който към този момент няма отговор – на каква цена Ким Чен Ун е изтъргувал хората си? Защото в тази ситуация приказваме за тях по този начин, като че ли са някакви плебеи. А с дейностите си, възпълничкият деспот на КНДР от ден на ден замязва на наедрял робовладелец.
Списъкът на вероятните придобивки за Ким Чен Ун от Москва е много дълъг: храна, нефт, горива, бойни самолети, оръжия, военни технологии други Най-важна от тях сякаш са ракетните технологии, както и тези свързани с усвояването на космоса. Те биха разрешили на диктатора от Пхенян да задоволи две от най-големите си прищевки – създаването на нови и по-мощни оръжия способни да носят нуклеарни бойни глави и управляем полет оттатък стратосферата.
В умозаключение, даже идването на севернокорейският контингент на фронта да стане факт в околните дни и седмици, той надали ще промени обстановката на бойното поле. 10-12 хиляди души не са толкоз огромна цифра, че да смутят някого, още повече че единствено за четвъртък, 17 октомври, приблизителните загуби на агресорите (съгласно данни на украинския Генерален Щаб) са над 1500 души. Притеснителен е по-скоро неприятният факт за все по-тясно съдействие сред анти-демократичните режими и оформянето на самобитен световен алианс на диктаторите .
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ