Пушилка от ядрена плашилка, защо му е на Путин пак да страхува?
Дупка от (ядрен) геврек
„ Русия има единствено два съдружника – нейната войска и нейният флот. “
Тази крилата фраза се приписва на управлявалия с желязна ръка в края на 19-ти век император Александър III. През идващото столетие тя като че ли бе позабравена, само че с идването на Путин на власт, когато дрънкането на оръжията се трансформира в главен метод за избиването на комплексите на цяла една нация, фразата още веднъж влезе в послание. Ако се замислим, обаче, неизбежно ще стигнем до извода, че в наши дни тя повече от всеки път наподобява куха и изпразнена от наличие. Защото армията на днешна Русия е всичко друго, само че не и всяваща боязън действителна бойна мощ. Прилича повече на въоръжена пасмина от събрани от прът и въже авантюристи и наемници, сходно на тези, които са върлували из Централна Европа по време на Трийсетгодишната война.
Да се приказва пък за съветския флот като действителен инструмент на външната политика на Москва и най-много като някакъв най-малко районен фактор, си е цялостна загуба на време и сила. Последната значима съветска победа по море датира от далечната към този момент 1853 година, а сред една трета и една четвърт от настоящия Черноморски флот на РФ прави компания на раците и дънните риби.
И все пак казано дотук, днешна Русия има своите два мощни съдружника – пропагандата и шантажа. Сраснали се като сиамски близнаци, те към този момент четвърт век крачат решително напред хванати ръка за ръка и всяват ужас и комплициране в човешките души. Отново се сетихме за тях тази седмица, когато Путин за следващ път извади на масата нуклеарните плашилки и страшилки. От листчета с напечатан на тях текст с големи букви (размерът на шрифта може би бе към 110 пункта) той прочете такива неща, че на всеки естествен човек евентуално са му настръхнали косите. Трябва ли обаче да се опасяваме от изреченото? Доколко действителна е следващата съветска опасност или още веднъж попадаме в клопката на лъжливото овчарче? Именно на това ще се опитам да отговоря в днешния ми разбор.
Заплахите
В сряда, 25 септември, едноличният притежател на Русия съобщи горе долу следното:
" Агресията " от страна на неядрена страна с присъединяване или поддръжката на нуклеарна ще се смята за взаимна офанзива против Русия.Използването на нуклеарни оръжия ще се преглежда при приемане на информация за масирано изстрелване на оръжия за въздушно-космическо нахлуване и прекосяването им през съветската граница, а точно:стратегически и тактически самолети;крилати ракети;дронове;хиперзвукови и други летателни апарати.
Използването на нуклеарно оръжие ще се преглежда при положение на „ експанзия “ против Русия и Беларус.
фотография: Pixabay
Понеже на пръв взор всичко изброено нагоре наподобява прекомерно официозно-помпозно и не изключително елементарно смилаемо, в този момент ще се опитам да го преведа на човешки понятен език.
Всяка офанзива по територия оповестена от Москва за „ изконно съветска “ (утре това може да бъде Казахстан, Аляска или Лихтенщайн, тъй като „ границите на Русия не свършват на никое място “) подкрепена с оръжие американско, английско или френско произвеждане ще се смята за „ експанзия “.Атака с ракети или дори дронове против съветски обекти може да бъде наказвано с ответен нуклеарен удар. Демек продължаващите към този момент съвсем цяла година украински офанзиви с дронове против съветски рафинерии, а в последно време и против огромните хранилища с амуниции, са били толкоз сполучливи за украинците и мъчителни за Москва, че дребното кремълско фюрерче сигурно се е побъркало от гняв.Беларус е гаджето на шефа, метресата на значимия мафиотски необут, той и единствено той я има и за това никой няма право дори да я поглежда скритом.
А в този момент дано да помислим към кого действително са ориентирани „ корекциите “ в „ доктрината “. Със сигурност не са към украинците, тъй като те в случай че се плашеха толкоз елементарно от дълго време да са капитулирали. Нормалните европейски и международни политици, т.е. тези поддържащи Киев, пък са в бизнеса задоволително дълго, с цел да се поддават толкоз елементарно на напън. Освен това те имат навика да се допитват и имат вяра най-много на разузнаванията си, а не да одобряват за чиста монета заканите на всякакви московски откачалки.
„ Корекциите “ са ориентирани към неуверените и колебаещите се политици. Но най-много към баба Гицка и чичо Иван, към съседката вуйна Маргарита от долния етаж, към Ханс Шмид от Дортмунд и дядо му, към Габриела Мартинес от Саламанка и сестрите й, към Хироши Такахаши от Йокохама и сътрудниците му, към Джон Спенсър от Охайо и Дейвид Мартинез от Ню Йорк, т.е. към всички тези които гласоподават за „ неправилните “ за Москва политици и ги поддържат във властта. „ Страхувайте се “, нашепват от Кремъл на подсъзнанието им, „ другояче може да не доживеете до на следващия ден. “ Банално, само че тук-таме от време на време работи.
Ход на обезсърчение или ходът на обезверените?
И двете. Изваждането на нуклеарната бухалка е последната алена линия на Путин, тази която той обрисува към себе си със личните си ръце. Защото недоимперията му се е устремила, сходно на отскубнал се трен по нанадолнището, право към пропастта. За една година кански старания на фронта така наречен съветска войска е завоювала парче земя почти с размерите на Софийското равно поле с цената на съвсем 400 хиляди загуби – убити, ранени, заболели, безследно изчезнали (по данни на украинския общоприет щаб). Тези дни английското разузнаване заяви, че през последните четири месеца съветските среднодневни човешки загуби са най-високите от началото на войната. В момента те надвишават хиляда души дневно. За съпоставяне - те се сред пет и шест пъти по-високи в сравнение с бяха през лятото на 2022 година когато ордите на агресорите щурмуваха Северодонецк.
Отделно от това дневно се губят над 100 единици всякаква техника, от танкове и бронетранспортьори до оръдия и камиони. Кризата с въоръжението е толкоз сериозна, че в последно време все по-често се появяват видео фрагменти по какъв начин руснаците нападат позициите на ЗСУ (украинските въоръжени сили) с някакви чудати камиони и джипове като че ли взети от филмите за Лудия Макс.
Нищо положително не се чува и от икономическия фронт. Поради всеобщото прекосяване към възобновими източници на сила цената на петрола вид Брент падна под 70 $ за барел, а заради понижено търсене, както и заради някои други фактори, производството на нефт в Русия се сви. А по-малко нефт значи и по-малко приходи в бюджета. Отделно от това се срина и мастодонтът " Газпром ", който постоянно е бил от тези които са помпали съветския бюджет с големи финансови приходи. За пръв път от четвърт век газовият колос разгласи, че е приключил финансовата година на загуба и то каква – 629 милиарда рубли или повече от 6 милиарда $. При това краткосрочните и средносрочни прогнози не дават обещание розово бъдеще за " Газпром ".
Още по-плачевна е обстановката на финансовия фронт – Русия е ударена от така наречен немонетарна инфлация, която не се дължи на нарастване на паричното предложение, т.е. на прекалено много пари в послание, а най-много на нараснали разноски за произвеждане, т.е. поради войната и санкциите) и лимитираното предложение, което също си е обвързвано със глобите и войната. Твърди се, че с цел да бъде тази инфлация овладяна, съветската Централна банка би трябвало да вдигне още лихвата, някъде до към 60%. А вие представяте ли си да взимате заем с такава рента или пък да изплащате ипотека с такава надценка?
И въпреки всичко, тъй като заканите бяха отправени тъкмо в този момент ?
Първо, тъй като тази седмица всички държавни глави се събраха в Ню Йорк на Генералната Асамблея на Организация на обединените нации и очевидно Путин, за който е ясно за какво няма по какъв начин да участва там без да го оковат в белезници, се пробва да наплаши колкото се може повече министър председател министри, президенти и така нататък вкупом.
Второ, тъй като от много време насам настойчиво се твърди, че Съединени американски щати и Англия могат да разрешат на ЗСУ да нанася удари с доставено от тях оръжие по обекти надълбоко в съветския гръб, та току виж в този момент те се изплашен и дадат заден ход на концепцията.
Трето, да речем от злоба – в края на предходната седмица тестванията на съветската междуконтинентална нуклеарна ракета „ Сармат “ се провалиха безусловно с гръм и тропот, а при започване на лятото пробното изстрелване от страна на американците на техния еквивалент Минътмен III минаха изненадващо безпрепятствено. И четвърто, да успокои някак си най-радикалното крило на Z-патриотите, които, мине-немине ден, упорстват да се нанесе „ умиротворяващ “ нуклеарен удар по „ центровете за взимане на решения “ в Лондон, Москва и Вашингтон. Това пък, от своя страна, май ще се окаже и сериозен политически пропуск на Москва, тъй като от тук насетне при всеки неуспех на Путин ще му бъде припомняно за новата нуклеарна теория и ултра-патриотите ще упорстват за незабавни „ ответни ограничения “.
Вариантите – от летални до никакви
И въпреки всичко, ще приведе ли в деяние Московският самовластник заканите, които непрекъснато ръси наляво и надясно? Както следва от логиката, вероятните отговори са два. Аз залагам, че няма да се случи нищо изключително. Просто всичко казано тази седмица, ще бъде тотално забравено до края на годината и тогава човечеството ще има други, по-празнични грижи. Но дяволчето в мен продължава да пита: „ Ами в случай че въпреки всичко се случи най-лошото? “ Тогава разновидностите са няколко. Ще се опитам да ги дефинирам, само че предизвестявам, че четивото не е за слабонервни.
фотография: Pixabay
„ Най-безобидният “(ако изобщо нуклеарен удар може да бъде наименуван така) е когато бива употребявано тактическото нуклеарно оръжие . То е най-масовото публикуваното и съществува в разнообразни „ опаковки “ – артилерийски снаряд, бомба или ракета. Основният проблем с тактическите нуклеарни оръжия е, че подготовката за изстрелването им не може да бъде разкрита, тъй като, заради дребният им размер те могат да бъдат пренасяни безусловно с всичко - с камион, микробус или сандък за снаряди. Съответно, могат да бъдат изстрелвани и от най-обикновена гаубица. Пораженията които тактическият нуклеарен заряд може да нанесе не би трябвало да са толкоз опустошителни, като радиусът им на проваляне е към 1-2 км . Ако въпреки всичко реши да ги употребява, Путин най-вече да вбеси още повече украинците и всички тези хора по света, които ги поддържат. Украйна ще бъде тежко засегната, само че не и унищожена тъй като, с цел да стане това факт би трябвало да бъдат употребявани хиляди такива заряди.
Като изключим опростителният резултат, който едно такова начинание ще има върху природата и околната среда, директните последици от даже и единична съветска офанзива с тактическо нуклеарно оръжие ще са най-малко две. Първото ще е директна военна интервенция на НАТО , която ще стартира с масирани авиационни удари по всички точки, откъдето могат да бъдат изстреляни нуклеарни ракети. Ако в НАТО въпреки всичко не се намесят с военна мощ, Путин и цялото военно управление на РФ ще станат законна цел за украинските секрети служби и рано или късно ще бъдат премахнати. Второто е неконтролируемо разпространяване на дребни, т.е. тактически нуклеарни оръжия, както и обособяването на черен пазар за него. Ще рухне целият международен ред прочут ни досега. Всякакви страни, държавици, и сенчести терористични придвижвания ще се юрнат да се въоръжават до зъби, в това число с нуклеарно оръжие, тъй като „ огромните “ ще са посочили своята некадърност да ги защитят.
фотография: Pixabay
Почти нулева наподобява опцията да бъде нанесен мощен съветски нуклеарен удар по по-отдалечени страни като Съединени американски щати и Англия. Н ай-вече тъй като Русия няма с какво . По-голямата част от „ междуконтиненталния “ й боеприпас се състои от ракети Р-36 „ Воевода “ руско произвеждане. Най-страшното е, че при тях не се знае коя работи и коя не. Поради тази причина има сериозна заплаха, някоя от престарелите нуклеарни „ бухалки “ да се взриви безусловно на самата стартова площадка.
За да бъде обстановката с Воеводите още по-странна, ще ви кажа и къде са създадени и създадени – в предприятието Южмаш в Днепропетровск, сегашен Днипро в Украйна. Което пък значи, че от 1988 година, когато е била призната на въоръжение последната трансформация на Р-36, съветските стратегически ракетни войски не се са се придвижили даже и на сантиметър напред в превъоръжаването си. Най-вече тъй като не им доближава дипломиран личен състав да проектира и създаде нещо по-модерно.
Не че такива опити не са правени. Правени са и още по какъв начин. Но постоянно приключват в задънена улица. Такъв, да вземем за пример, е казусът със страховитата междуконтинентална ракета „ Сармат “, която в края на предходната седмица безусловно детонира в силоза си при стартирането й за експериментален полет. От какъвто и ъгъл да го погледнем, днешните съветски основатели и конструктори са надалеч от интелектуалния потенциал на украинските си прародители. Сарматът се пробват да го изстрелят за експериментален полет към този момент няколко години, само че седемте пуска единствено един е що годе сполучлив. А златното предписание още от годините на Съюз на съветските социалистически републики в тази област гласи, че с цел да бъде призната дадена ракета на въоръжение, то трябвала да направила най-малко 10 сполучливи полета. Сами се досещате какъв брой още години труд, проби и неточности ще са нужни за това.
И за десерт, какво съставлява съветската нуклеарна мощ от практическа и концептуална позиция? Освен че са остарели, множеството съветски междуконтинентални ракети с нуклеарни бойни глави употребяват особено течно гориво за завиждането си. Те не могат да си останат заредени с това гориво до момента в който чакат съответната заповед. Затова то се налива в последния миг от особено подготвени хора. Това няма по какъв начин да бъде прикрито от всевиждащите очи на американските и други шпионски спътници . И вероятно в Пентагона и във Вашингтон ще са наясно какво престои няколко часа преди вероятната съветска офанзива. Освен това, американците са наясно и къде се намират силозите/шахтите, където са ситуирани ракетите и имат задоволително време разполагаем, с цел да ги унищожат. Наясно са и по какъв начин да „ ослепят “ съветското Противовъздушна отбрана – като унищожат радарите му за далечно виждане, които сканират овала на земята на хиляди километри пред тях. При това ЗСУ към този момент им демонстрираха по какъв начин става това на процедура, изваждайки от строя два от тях по-рано тази година.
И в умозаключение нещо и от мен по този извънредно бодлив въпрос. Моето персонално мнение е, че Путин в никакъв случай няма да се осмели да направи нуклеарната „ крачка “ най-много тъй като го е боязън, пък и прекалено много обича първокласния живот, който води. Освен това Русия, поради голямата си повърхност и едва проведеното Противовъздушна отбрана не е в положение да се отбрани от някакви си дронове, а какво би станало в случай че би трябвало да отразява масирана въздушна офанзива на самолети и ракети идващи от всички страни. Затова си мисля, че всичко е един огромен блъф. Спете умерено.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
„ Русия има единствено два съдружника – нейната войска и нейният флот. “
Тази крилата фраза се приписва на управлявалия с желязна ръка в края на 19-ти век император Александър III. През идващото столетие тя като че ли бе позабравена, само че с идването на Путин на власт, когато дрънкането на оръжията се трансформира в главен метод за избиването на комплексите на цяла една нация, фразата още веднъж влезе в послание. Ако се замислим, обаче, неизбежно ще стигнем до извода, че в наши дни тя повече от всеки път наподобява куха и изпразнена от наличие. Защото армията на днешна Русия е всичко друго, само че не и всяваща боязън действителна бойна мощ. Прилича повече на въоръжена пасмина от събрани от прът и въже авантюристи и наемници, сходно на тези, които са върлували из Централна Европа по време на Трийсетгодишната война.
Да се приказва пък за съветския флот като действителен инструмент на външната политика на Москва и най-много като някакъв най-малко районен фактор, си е цялостна загуба на време и сила. Последната значима съветска победа по море датира от далечната към този момент 1853 година, а сред една трета и една четвърт от настоящия Черноморски флот на РФ прави компания на раците и дънните риби.
И все пак казано дотук, днешна Русия има своите два мощни съдружника – пропагандата и шантажа. Сраснали се като сиамски близнаци, те към този момент четвърт век крачат решително напред хванати ръка за ръка и всяват ужас и комплициране в човешките души. Отново се сетихме за тях тази седмица, когато Путин за следващ път извади на масата нуклеарните плашилки и страшилки. От листчета с напечатан на тях текст с големи букви (размерът на шрифта може би бе към 110 пункта) той прочете такива неща, че на всеки естествен човек евентуално са му настръхнали косите. Трябва ли обаче да се опасяваме от изреченото? Доколко действителна е следващата съветска опасност или още веднъж попадаме в клопката на лъжливото овчарче? Именно на това ще се опитам да отговоря в днешния ми разбор.
Заплахите
В сряда, 25 септември, едноличният притежател на Русия съобщи горе долу следното:
" Агресията " от страна на неядрена страна с присъединяване или поддръжката на нуклеарна ще се смята за взаимна офанзива против Русия.Използването на нуклеарни оръжия ще се преглежда при приемане на информация за масирано изстрелване на оръжия за въздушно-космическо нахлуване и прекосяването им през съветската граница, а точно:стратегически и тактически самолети;крилати ракети;дронове;хиперзвукови и други летателни апарати.
Използването на нуклеарно оръжие ще се преглежда при положение на „ експанзия “ против Русия и Беларус.
фотография: Pixabay
Понеже на пръв взор всичко изброено нагоре наподобява прекомерно официозно-помпозно и не изключително елементарно смилаемо, в този момент ще се опитам да го преведа на човешки понятен език.
Всяка офанзива по територия оповестена от Москва за „ изконно съветска “ (утре това може да бъде Казахстан, Аляска или Лихтенщайн, тъй като „ границите на Русия не свършват на никое място “) подкрепена с оръжие американско, английско или френско произвеждане ще се смята за „ експанзия “.Атака с ракети или дори дронове против съветски обекти може да бъде наказвано с ответен нуклеарен удар. Демек продължаващите към този момент съвсем цяла година украински офанзиви с дронове против съветски рафинерии, а в последно време и против огромните хранилища с амуниции, са били толкоз сполучливи за украинците и мъчителни за Москва, че дребното кремълско фюрерче сигурно се е побъркало от гняв.Беларус е гаджето на шефа, метресата на значимия мафиотски необут, той и единствено той я има и за това никой няма право дори да я поглежда скритом.
А в този момент дано да помислим към кого действително са ориентирани „ корекциите “ в „ доктрината “. Със сигурност не са към украинците, тъй като те в случай че се плашеха толкоз елементарно от дълго време да са капитулирали. Нормалните европейски и международни политици, т.е. тези поддържащи Киев, пък са в бизнеса задоволително дълго, с цел да се поддават толкоз елементарно на напън. Освен това те имат навика да се допитват и имат вяра най-много на разузнаванията си, а не да одобряват за чиста монета заканите на всякакви московски откачалки.
„ Корекциите “ са ориентирани към неуверените и колебаещите се политици. Но най-много към баба Гицка и чичо Иван, към съседката вуйна Маргарита от долния етаж, към Ханс Шмид от Дортмунд и дядо му, към Габриела Мартинес от Саламанка и сестрите й, към Хироши Такахаши от Йокохама и сътрудниците му, към Джон Спенсър от Охайо и Дейвид Мартинез от Ню Йорк, т.е. към всички тези които гласоподават за „ неправилните “ за Москва политици и ги поддържат във властта. „ Страхувайте се “, нашепват от Кремъл на подсъзнанието им, „ другояче може да не доживеете до на следващия ден. “ Банално, само че тук-таме от време на време работи.
Ход на обезсърчение или ходът на обезверените?
И двете. Изваждането на нуклеарната бухалка е последната алена линия на Путин, тази която той обрисува към себе си със личните си ръце. Защото недоимперията му се е устремила, сходно на отскубнал се трен по нанадолнището, право към пропастта. За една година кански старания на фронта така наречен съветска войска е завоювала парче земя почти с размерите на Софийското равно поле с цената на съвсем 400 хиляди загуби – убити, ранени, заболели, безследно изчезнали (по данни на украинския общоприет щаб). Тези дни английското разузнаване заяви, че през последните четири месеца съветските среднодневни човешки загуби са най-високите от началото на войната. В момента те надвишават хиляда души дневно. За съпоставяне - те се сред пет и шест пъти по-високи в сравнение с бяха през лятото на 2022 година когато ордите на агресорите щурмуваха Северодонецк.
Отделно от това дневно се губят над 100 единици всякаква техника, от танкове и бронетранспортьори до оръдия и камиони. Кризата с въоръжението е толкоз сериозна, че в последно време все по-често се появяват видео фрагменти по какъв начин руснаците нападат позициите на ЗСУ (украинските въоръжени сили) с някакви чудати камиони и джипове като че ли взети от филмите за Лудия Макс.
Нищо положително не се чува и от икономическия фронт. Поради всеобщото прекосяване към възобновими източници на сила цената на петрола вид Брент падна под 70 $ за барел, а заради понижено търсене, както и заради някои други фактори, производството на нефт в Русия се сви. А по-малко нефт значи и по-малко приходи в бюджета. Отделно от това се срина и мастодонтът " Газпром ", който постоянно е бил от тези които са помпали съветския бюджет с големи финансови приходи. За пръв път от четвърт век газовият колос разгласи, че е приключил финансовата година на загуба и то каква – 629 милиарда рубли или повече от 6 милиарда $. При това краткосрочните и средносрочни прогнози не дават обещание розово бъдеще за " Газпром ".
Още по-плачевна е обстановката на финансовия фронт – Русия е ударена от така наречен немонетарна инфлация, която не се дължи на нарастване на паричното предложение, т.е. на прекалено много пари в послание, а най-много на нараснали разноски за произвеждане, т.е. поради войната и санкциите) и лимитираното предложение, което също си е обвързвано със глобите и войната. Твърди се, че с цел да бъде тази инфлация овладяна, съветската Централна банка би трябвало да вдигне още лихвата, някъде до към 60%. А вие представяте ли си да взимате заем с такава рента или пък да изплащате ипотека с такава надценка?
И въпреки всичко, тъй като заканите бяха отправени тъкмо в този момент ?
Първо, тъй като тази седмица всички държавни глави се събраха в Ню Йорк на Генералната Асамблея на Организация на обединените нации и очевидно Путин, за който е ясно за какво няма по какъв начин да участва там без да го оковат в белезници, се пробва да наплаши колкото се може повече министър председател министри, президенти и така нататък вкупом.
Второ, тъй като от много време насам настойчиво се твърди, че Съединени американски щати и Англия могат да разрешат на ЗСУ да нанася удари с доставено от тях оръжие по обекти надълбоко в съветския гръб, та току виж в този момент те се изплашен и дадат заден ход на концепцията.
Трето, да речем от злоба – в края на предходната седмица тестванията на съветската междуконтинентална нуклеарна ракета „ Сармат “ се провалиха безусловно с гръм и тропот, а при започване на лятото пробното изстрелване от страна на американците на техния еквивалент Минътмен III минаха изненадващо безпрепятствено. И четвърто, да успокои някак си най-радикалното крило на Z-патриотите, които, мине-немине ден, упорстват да се нанесе „ умиротворяващ “ нуклеарен удар по „ центровете за взимане на решения “ в Лондон, Москва и Вашингтон. Това пък, от своя страна, май ще се окаже и сериозен политически пропуск на Москва, тъй като от тук насетне при всеки неуспех на Путин ще му бъде припомняно за новата нуклеарна теория и ултра-патриотите ще упорстват за незабавни „ ответни ограничения “.
Вариантите – от летални до никакви
И въпреки всичко, ще приведе ли в деяние Московският самовластник заканите, които непрекъснато ръси наляво и надясно? Както следва от логиката, вероятните отговори са два. Аз залагам, че няма да се случи нищо изключително. Просто всичко казано тази седмица, ще бъде тотално забравено до края на годината и тогава човечеството ще има други, по-празнични грижи. Но дяволчето в мен продължава да пита: „ Ами в случай че въпреки всичко се случи най-лошото? “ Тогава разновидностите са няколко. Ще се опитам да ги дефинирам, само че предизвестявам, че четивото не е за слабонервни.
фотография: Pixabay
„ Най-безобидният “(ако изобщо нуклеарен удар може да бъде наименуван така) е когато бива употребявано тактическото нуклеарно оръжие . То е най-масовото публикуваното и съществува в разнообразни „ опаковки “ – артилерийски снаряд, бомба или ракета. Основният проблем с тактическите нуклеарни оръжия е, че подготовката за изстрелването им не може да бъде разкрита, тъй като, заради дребният им размер те могат да бъдат пренасяни безусловно с всичко - с камион, микробус или сандък за снаряди. Съответно, могат да бъдат изстрелвани и от най-обикновена гаубица. Пораженията които тактическият нуклеарен заряд може да нанесе не би трябвало да са толкоз опустошителни, като радиусът им на проваляне е към 1-2 км . Ако въпреки всичко реши да ги употребява, Путин най-вече да вбеси още повече украинците и всички тези хора по света, които ги поддържат. Украйна ще бъде тежко засегната, само че не и унищожена тъй като, с цел да стане това факт би трябвало да бъдат употребявани хиляди такива заряди.
Като изключим опростителният резултат, който едно такова начинание ще има върху природата и околната среда, директните последици от даже и единична съветска офанзива с тактическо нуклеарно оръжие ще са най-малко две. Първото ще е директна военна интервенция на НАТО , която ще стартира с масирани авиационни удари по всички точки, откъдето могат да бъдат изстреляни нуклеарни ракети. Ако в НАТО въпреки всичко не се намесят с военна мощ, Путин и цялото военно управление на РФ ще станат законна цел за украинските секрети служби и рано или късно ще бъдат премахнати. Второто е неконтролируемо разпространяване на дребни, т.е. тактически нуклеарни оръжия, както и обособяването на черен пазар за него. Ще рухне целият международен ред прочут ни досега. Всякакви страни, държавици, и сенчести терористични придвижвания ще се юрнат да се въоръжават до зъби, в това число с нуклеарно оръжие, тъй като „ огромните “ ще са посочили своята некадърност да ги защитят.
фотография: Pixabay
Почти нулева наподобява опцията да бъде нанесен мощен съветски нуклеарен удар по по-отдалечени страни като Съединени американски щати и Англия. Н ай-вече тъй като Русия няма с какво . По-голямата част от „ междуконтиненталния “ й боеприпас се състои от ракети Р-36 „ Воевода “ руско произвеждане. Най-страшното е, че при тях не се знае коя работи и коя не. Поради тази причина има сериозна заплаха, някоя от престарелите нуклеарни „ бухалки “ да се взриви безусловно на самата стартова площадка.
За да бъде обстановката с Воеводите още по-странна, ще ви кажа и къде са създадени и създадени – в предприятието Южмаш в Днепропетровск, сегашен Днипро в Украйна. Което пък значи, че от 1988 година, когато е била призната на въоръжение последната трансформация на Р-36, съветските стратегически ракетни войски не се са се придвижили даже и на сантиметър напред в превъоръжаването си. Най-вече тъй като не им доближава дипломиран личен състав да проектира и създаде нещо по-модерно.
Не че такива опити не са правени. Правени са и още по какъв начин. Но постоянно приключват в задънена улица. Такъв, да вземем за пример, е казусът със страховитата междуконтинентална ракета „ Сармат “, която в края на предходната седмица безусловно детонира в силоза си при стартирането й за експериментален полет. От какъвто и ъгъл да го погледнем, днешните съветски основатели и конструктори са надалеч от интелектуалния потенциал на украинските си прародители. Сарматът се пробват да го изстрелят за експериментален полет към този момент няколко години, само че седемте пуска единствено един е що годе сполучлив. А златното предписание още от годините на Съюз на съветските социалистически републики в тази област гласи, че с цел да бъде призната дадена ракета на въоръжение, то трябвала да направила най-малко 10 сполучливи полета. Сами се досещате какъв брой още години труд, проби и неточности ще са нужни за това.
И за десерт, какво съставлява съветската нуклеарна мощ от практическа и концептуална позиция? Освен че са остарели, множеството съветски междуконтинентални ракети с нуклеарни бойни глави употребяват особено течно гориво за завиждането си. Те не могат да си останат заредени с това гориво до момента в който чакат съответната заповед. Затова то се налива в последния миг от особено подготвени хора. Това няма по какъв начин да бъде прикрито от всевиждащите очи на американските и други шпионски спътници . И вероятно в Пентагона и във Вашингтон ще са наясно какво престои няколко часа преди вероятната съветска офанзива. Освен това, американците са наясно и къде се намират силозите/шахтите, където са ситуирани ракетите и имат задоволително време разполагаем, с цел да ги унищожат. Наясно са и по какъв начин да „ ослепят “ съветското Противовъздушна отбрана – като унищожат радарите му за далечно виждане, които сканират овала на земята на хиляди километри пред тях. При това ЗСУ към този момент им демонстрираха по какъв начин става това на процедура, изваждайки от строя два от тях по-рано тази година.
И в умозаключение нещо и от мен по този извънредно бодлив въпрос. Моето персонално мнение е, че Путин в никакъв случай няма да се осмели да направи нуклеарната „ крачка “ най-много тъй като го е боязън, пък и прекалено много обича първокласния живот, който води. Освен това Русия, поради голямата си повърхност и едва проведеното Противовъздушна отбрана не е в положение да се отбрани от някакви си дронове, а какво би станало в случай че би трябвало да отразява масирана въздушна офанзива на самолети и ракети идващи от всички страни. Затова си мисля, че всичко е един огромен блъф. Спете умерено.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ