Тръмп, Путин и Зеленски като за последно в 2024
Като за последно
С наближаването на коледните и новогодишните празници е изцяло разумно хората по света от ден на ден да се отдалечават от неприятните мисли и паники и да се пробват да се потопят в светлата част на живота. Затова най-вероятно огромното говорене от страна на политиците на което станахме очевидци през седмицата ще последното за тази година. От тук насетне каквото и да се каже от някой от водачите надали ще има нужният резултат и по тази причина преди 6-7 януари 2025 година не трябва до чакаме бомбастични изявления и медийни сензации. Това го знаят доста добре и в щабовете на най-влиятелните мъже на планетата, и по тази причина изявите на Тръмп, Путин и Зеленски бяха проведени по този начин, че хем да имат обобщаващ темперамент за стореното през последните 12 месеца, хем да носят оптимистични послания за бъдещето.
Първи се изрече Тръмп, само че в понеделник звучеше по-скоро внимателно и уклончиво, нещо прекомерно нетипично за човек, чиято запазена марка са гръмките обещания. И най-много изглеждаше тъй че Съединени американски щати в известна степен се завръщат към от дълго време позабравената ера на изолационизма, на която ненадейно бе комплициран край, когато Япония нападна Пърл Харбър.
Иначе от самата конференция не научихме нещо ново. Разбрахме че Тръмп смята войната за извънредно зло, което носи единствено гибел и опустошения, че не е доста наясно за какво Путин е нахлул в Украйна и какво тъкмо са правили неговите войски в Сирия, и че Москва и Киев би трябвало да са подготвени за договорка. Също по този начин бъдещият президент на Съединени американски щати показва, че има проблеми с хронологията тъй като сподели, че идването на войските на КНДР на фронта било ответна мярка на разрешението на Байдън да се нанасят удари с американски оръжия по цели във вътрешността в съветска територия, а в действителност си беше тъкмо противоположното. Що се отнася до единствено позволение, Тръмп за следващ път съобщи, че го смята за неточност и може и да го анулира. Акцентът тук би трябвало да е върху „ може “, което значи че анулацията или не-отмяната му ще се преглежда като един от инструментите за напън върху двете страни при едни бъдещи възможни мирни договаряния.
Очевидно е прекомерно рано да съдим какво счита да прави новия американски президент с военната помощ за Украйна даже и тъй като самият той не я знае. Но несъмнено до встъпването му в служба на 20 януари ще би трябвало да изкристализира. Иначе военачалник Келог, която ще извършва ролята на личен емисар на Тръмп по въпроса за мирните договаряния към този момент съобщи, че ще пътува през януари до Киев и други европейски столици, само че към този момент няма очакван полет до Москва.
От всичко казано и премълчано до момента е ясно едно – Съединени американски щати на първо място ще се опитат да трансферират колкото се може по-голяма част от бремето по поддръжката на Украйна върху плещите на европейците. Това се отнася както до материалната и финансовата помощ, по този начин и по връзки на логистиката, а може би даже и в политическо отношение. Дори при положение, че се стигне до някаква мирна договорка и се наложи разполагането на непознати сили в така наречен буферна зона, те ще бъдат съвсем извънредно от Стария континент. Това пък, от своя страна, ще породи редица нови проблеми.
Първият от тях несъмнено е числеността на тези сили. Най-оптимистичната прогноза е, че ща са нужни към 40 000 души, само че реалистите ги пресмятат на към 100 хиляди. Европейските армии, обаче, като цяло са дребни и набирането на такова количество военнослужещи по всяка възможност ще докара до съкращаването и даже ликвидирането на мироопазващите задачи в Косово и Босна. А това както знаем са два обичайно взривоопасни региона и Москва сигурно ще се опита да ги подпали още веднъж . Друг проблем би бил формалният статут на контингента – пълноценна военна мощ, както желаят Франция и Украйна, или наблюдателна задача под егидата на Организация на обединените нации, както упорстват италианците? Трети, като Полша, настояват че е прекомерно рано изобщо да се дискутира подобен въпрос, до момента в който шефът на НАТО Рюте пък счита, че той би трябвало да се разисква зад закрити порти, с цел да не доближава прекалено много информация до руснаците. Пък и няма ясна концепция по какъв начин ще се реагира на възможни съветски провокации, като да вземем за пример в случай че някой миротворците „ инцидентно “ бъде погубен от силите на РФ.
Зеленски, за разлика от Тръмп, рядко намира време за пространни конференции, по тази причина медийните му изяви са най-много къси, само че за сметка на това много чести. Запазената марка на украинския президент си остават ежедневните няколкоминутни видеообръщения към нацията, които той записва на практика всяка вечер. Ако сумираме всичко казано от Зеленски през последните дни, в това число на конференцията, която той даде в четвъртък в Брюксел, можем да стигнем до няколко систематизирания и изводи:
· единствената гаранция за независимостта на Украйна си остава участието в НАТО;
· Украйна е склонна на договаряния, само че никога няма да капитулира;
· украинската войска сега не е в положение да си върне със мощ изгубените територии заради липса на запаси, по тази причина в бъдеще ще се търси решение на казуса по дипломатически път;
· обещаната западна оръжейна помощ е извънредно незадоволителна.
Последното е много значимо тъй като западните сътрудници на Киев неколкократно притискаха украинското управление да смъкна долната възрастова граница за готовност в армията от 25 на 18 години, като в същото време не дават задоволително техника за екипирането на нови бойни съединения. Самият Зеленски изрично отхвърли сходна опция: „ Вие желаете хората да отиват на гибел без оръжие? “ И уточни че Европейски Съюз и Съединени американски щати са дали обещание изцяло да екипират 10 украински бригади, само че за момента са напълно въоръжени единствено две и половина от тях. Като основна своя задача той уточни съхраняването на колкото се може повече човешки животи: " Приоритет би трябвало да бъде доставката на ракети и намаляването на военния капацитет на Русия, а не намаляването на наборната възраст в Украйна. Целта би трябвало да бъде спасяването на колкото се може повече животи, а не оръжието да се държи в хранилища ".
Емоционалните причини на Зеленски пред непознати и свои медии, бяха подкрепени с съответни данни и от някои публични лица. Омбудсманът Лубинец, да вземем за пример, съобщи че в Украйна към момента има задоволително мъже на междинна възраст, т.е. сред 30 и 45 години. Депутатката Лариса Билозир пък заяви, че като цяло може да се разчита на към 3.7 милиона мъже на възраст от 25 години нагоре които подлежат на готовност.
Мен персонално продължава да ме учудва непрекъснатото говорене на Запад за въпросния възрастов предел за апел в ЗСУ (украинските въоръжени сили). Сякаш ставаме очевидци на някаква проведена акция целяща да покаже, че Украйна не прави задоволително, с цел да се отбрани, а непрекъснато мрънка за материална помощ. Но допускам че на всички е ясно, че гибелта и осакатяването на огромен брой млади момчета и мъже ще заплаши самото битие на украинската нация. И най-много че в модерните войни към този момент повече от 100 години печели друг, който хвърли повече хора в багра, а този който успее по-добре да ги въоръжи, приготви и управлява.
Иначе проблемите, с които се сблъсква ЗСУ не са един и два. Основният, несъмнено, е неналичието на задоволително оптимално готови войскови съединения. В момента на практика никоя от украинските бригади намиращи се в зоната на бойните дейности не е в оптималното си положение. По предписание липсват и хора, и оръжие. Предварителните изчисления сочат, че даже и плануваната готовност на 160 000 души до края на годината да бъде изпълнена напълно, това ще разреши окомплектоването на бойните бригади на ЗСУ на не повече от 85%. Отделно от това съществува и казусът с физическото положение на немалка част от привиканите под знамената резервисти. Иначе в ЗСУ съблюдават строги правила по повод възрастовото разделяне – тези до 45 години се зачисляват в щурмовата пехота, т.е. са планувани да вземат участие в най-интензивните сражения, а тези над този предел извършват по-спокойни, поддържащи функции, като артилеристи, граничари или доставчици.
Друг проблем, който ненапълно е обгърнат в осведомителна мъгла, е казусът с мотивацията на ЗСУ. Напълно разумно, броят на въодушевените и нетърпеливи да се хвърлят в багра доброволци да е доста по-малко. Затова са чести и случаите на силова готовност в Украйна известна като „ бусификация “ (заради завличане със мощ в микробуси на евентуални военнослужещи от съответните органи), както и хилядите опити месечно за нелегално овакантяване на страната. Хиляди са също по този начин към този момент и случаите на класическо дезертиране, т.е. самоволното напуща на бойната част от някой от военнослужещите. Този проблем очевидно съществено е разтревожил управляващите в Киев тъй като наскоро украинското държавно бюро за следствия разгласи цялостна прошка за всички които непринудено се върнат в частите си до 1 януари 2025 година Проблеми ще имат тези които пропуснат открития период – тях ги заплашва до 10 години затвор.
Нерядко в ЗСУ се позволяват и съществени тактически и оперативни неточности на бойното поле поради липса на качества и незадоволителна подготовка на съответните командири. Зеленски е изцяло наясно с това и наред с периодическата промяна на проблематични офицери неотдавна разгласи, че стартира развой на цялостна метаморфоза на ЗСУ, с цел да станат доста по-ефективна бойна мощ.
Към това се подрежда и дефицита на бойна техника, за което Зеленски непрекъснато приказва. В множеството сектори, изключително в Донбас, ЗСУ разчита да възпира многочислените съветски офанзиви с най-много посредством артилерийска пукотевица и удари с дронове. Колкото и настойчиво да бъде отбранявана една позиция, тя в дълготраен проект е обречена, най-много тъй като е статична. Именно на това ставаме очевидци в последно време на югоизточния сектор на фронта – украинците се отбраняват до момента в който могат, само че в един миг натискът става толкоз мощен че те са принудени да правят отстъпка. Идеалният вид в такива случай е пасивната огнева защита да се съчетае с дейна, маневрена такава. С други думи – когато руснаците нападат, украинците на собствен ред да ги контраатакуват с пехота и бронирани машини и по този метод да прекъсват дейностите им още в зародиш. И в някой браншове ЗСУ работят точно по този метод. Но по какъв начин това да се ползва на всички места когато не доближават танкове, бронирани коли и самоходна артилерия?
Тежкото въоръжение също по този начин е належащо и за осъществяване на така наречен ротация. Никоя бойна част не може да се бори постоянно и рано или късно тя би трябвало да бъде изтеглена в тила за отмора, възобновяване и попълване. Съответно, изоставеният от нея сектор би трябвало да бъде ангажиран от друга бойна част, която по мощ и състав би трябвало да бъде най-малко равна на изтеглената. Но по какъв начин да се постъпи когато дадена бригада я има на хартия, т.е. хората са налице, само че ги няма танковете, бронетранспортьорите, оръдията и камионите, които някой е заречен да даде, само че не ги е дал? И точно това е едно от най-големите главоболия на украинското управление в последно време – то на хартия разполага с най-малко двадесет нови бригади, само че единствено няколко имат всичко належащо, с цел да бъдат наречени боеспособни.
Какви обаче са проблемите на Путин? Съдейки от четиричасовата му годишна „ среща с народа “, проблемите му са най-много от психическо естество. Путин, да вземем за пример, заяви на сащисаното голям брой, че е почнал така наречен СВО тъй като му станало скучно. Освен това, настоящето украинско държавно управление отпред със Зеленски било нелегитимно и нямало по какъв начин да се договаря с него. И че изискванията за мир, които Русия ще одобри са тези към този момент дискутирани в Истанбул напролет на 2022 година Беше публично прието наличието на войски на КНДР на територията на Курска област, както и че Youtube бива забавян съзнателно от съветските управляващи, с цел да не може елементарните хора в РФ да го гледат безпроблемно. По въпроса за Сирия кремълския деспот без срам съобщи, че съветските дейности там са завършили с триумф. Черешката на тортата, обаче, бе предлагането на полуръстовия деспот, в небето на Киев да се организира самобитен двубой сред Русия и Запада – руснаците да изстрелят една от прословутите си ракети „ Орешник “, а силите на Запада да се опитат да я смъкват с някоя от най-модерните си Противовъздушна отбрана системи.
Повечето от казаното е неуместно, поради няколко елементарни обстоятелството. Сегашното украинско управление, да вземем за пример, няма по какъв начин да е нелегитимно поради изтеклия му мандат, тъй като конституцията на страната не разрешава провеждането на избори по време на война. Т.нар. истанбулски съглашения пък са си чиста проба ултиматум от страна на Русия. Като този, че украинската войска би трябвало да бъде съкратена до 85 хиляди души, без западни оръжия и не би трябвало да членува в НАТО. Не би трябвало да има и западни гаранции за сигурност на Украйна, а единствено съветски. Няма по какъв начин украински началник, който да е наред с главата и да подпише подобен заробващ документ. Това че следва съветските управляващи да блокират разпространяването на Youtube на територията на страната е известно от дълго време, а до каква степен сирийската интервенция бе сполучлива за Москва можете да прецените сами. Припомням и за прословутия „ Орешник “, с който Москва плаши света от известно време насам. В не нуклеарния си вид той е безусловно ненужен, тъй като няма точно ориентиране. Дава огромни отклонения от задачата тъй като не е с една бойна глава, а с 36 дребни. Такъв брой по едно и също време детониращи нуклеарни бойни глави биха имали унищожителен резултат върху всяка цел. Но когато са стандартни, т.е. неядрени, и също така неточни, то изгодата от тях е близка до нулата.
В деня, в който Путин се опитваше да се показа пред феновете си като стопанин на света, съветските агресори понесоха най-големите си дневни загуби от началото на войната насам – 2 200 души (по данни на украинския Генерален щаб). В тази численост сигурно влизат и севернокорейци, чието присъединяване в боевете към този момент бе прието и от двете страни. Парадните войски на Ким Чен Ир надминаха и най-песимистичните упования на експертите и образно демонстрираха, че са годни само за умиране. Реално пристигнали от друга, доста примитивна ера, тези посетители от предишното шокираха украинците с тоталната си некомпетентност на бойното поле и некадърност бързо да се приспособяват към непрекъснато изменящите се обстановки на фронта. Корейците още веднъж и още веднъж се движат през отворените пространства в дълги колони или се събират в групички, които са лесна цел за дроновете и артилеристите на ЗСУ. Също по този начин изпадат в положение на цялостна парализа, когато в небето се появи дрон и нямат концепция по какъв начин да реагират.
Както върви, нищо чудно севернокорейският контингент да бъде привършен още преди да се е разтопил снегът през пролетта.
Ще настъпи ли мир до тогава? Едва ли. На 9 май ще се навършат 80 години от края на така наречен Велика Отечествена Война и Путин сигурно ще желае да се похвали с нещо значимо, а все още няма с какво. Именно за това му е нужна една огромна блестяща победа, а на пътя му към нея е застанал Тръмп. Както и украинците. Последните, съгласно думите на висши служители в Белия Дом, с наличните ресурси от оръжия и амуниции ще могат безпроблемно да продължат да водят война до края на 2025 година даже и Тръмп да спре да оказва помощ. Големият въпрос обаче е в какво положение ще се намира затъващата съветска стопанска система след 12 месеца. Именно той крие отговора дали ще посрещнем в мир идната Коледа.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
С наближаването на коледните и новогодишните празници е изцяло разумно хората по света от ден на ден да се отдалечават от неприятните мисли и паники и да се пробват да се потопят в светлата част на живота. Затова най-вероятно огромното говорене от страна на политиците на което станахме очевидци през седмицата ще последното за тази година. От тук насетне каквото и да се каже от някой от водачите надали ще има нужният резултат и по тази причина преди 6-7 януари 2025 година не трябва до чакаме бомбастични изявления и медийни сензации. Това го знаят доста добре и в щабовете на най-влиятелните мъже на планетата, и по тази причина изявите на Тръмп, Путин и Зеленски бяха проведени по този начин, че хем да имат обобщаващ темперамент за стореното през последните 12 месеца, хем да носят оптимистични послания за бъдещето.
Първи се изрече Тръмп, само че в понеделник звучеше по-скоро внимателно и уклончиво, нещо прекомерно нетипично за човек, чиято запазена марка са гръмките обещания. И най-много изглеждаше тъй че Съединени американски щати в известна степен се завръщат към от дълго време позабравената ера на изолационизма, на която ненадейно бе комплициран край, когато Япония нападна Пърл Харбър.
Иначе от самата конференция не научихме нещо ново. Разбрахме че Тръмп смята войната за извънредно зло, което носи единствено гибел и опустошения, че не е доста наясно за какво Путин е нахлул в Украйна и какво тъкмо са правили неговите войски в Сирия, и че Москва и Киев би трябвало да са подготвени за договорка. Също по този начин бъдещият президент на Съединени американски щати показва, че има проблеми с хронологията тъй като сподели, че идването на войските на КНДР на фронта било ответна мярка на разрешението на Байдън да се нанасят удари с американски оръжия по цели във вътрешността в съветска територия, а в действителност си беше тъкмо противоположното. Що се отнася до единствено позволение, Тръмп за следващ път съобщи, че го смята за неточност и може и да го анулира. Акцентът тук би трябвало да е върху „ може “, което значи че анулацията или не-отмяната му ще се преглежда като един от инструментите за напън върху двете страни при едни бъдещи възможни мирни договаряния.
Очевидно е прекомерно рано да съдим какво счита да прави новия американски президент с военната помощ за Украйна даже и тъй като самият той не я знае. Но несъмнено до встъпването му в служба на 20 януари ще би трябвало да изкристализира. Иначе военачалник Келог, която ще извършва ролята на личен емисар на Тръмп по въпроса за мирните договаряния към този момент съобщи, че ще пътува през януари до Киев и други европейски столици, само че към този момент няма очакван полет до Москва.
От всичко казано и премълчано до момента е ясно едно – Съединени американски щати на първо място ще се опитат да трансферират колкото се може по-голяма част от бремето по поддръжката на Украйна върху плещите на европейците. Това се отнася както до материалната и финансовата помощ, по този начин и по връзки на логистиката, а може би даже и в политическо отношение. Дори при положение, че се стигне до някаква мирна договорка и се наложи разполагането на непознати сили в така наречен буферна зона, те ще бъдат съвсем извънредно от Стария континент. Това пък, от своя страна, ще породи редица нови проблеми.
Първият от тях несъмнено е числеността на тези сили. Най-оптимистичната прогноза е, че ща са нужни към 40 000 души, само че реалистите ги пресмятат на към 100 хиляди. Европейските армии, обаче, като цяло са дребни и набирането на такова количество военнослужещи по всяка възможност ще докара до съкращаването и даже ликвидирането на мироопазващите задачи в Косово и Босна. А това както знаем са два обичайно взривоопасни региона и Москва сигурно ще се опита да ги подпали още веднъж . Друг проблем би бил формалният статут на контингента – пълноценна военна мощ, както желаят Франция и Украйна, или наблюдателна задача под егидата на Организация на обединените нации, както упорстват италианците? Трети, като Полша, настояват че е прекомерно рано изобщо да се дискутира подобен въпрос, до момента в който шефът на НАТО Рюте пък счита, че той би трябвало да се разисква зад закрити порти, с цел да не доближава прекалено много информация до руснаците. Пък и няма ясна концепция по какъв начин ще се реагира на възможни съветски провокации, като да вземем за пример в случай че някой миротворците „ инцидентно “ бъде погубен от силите на РФ.
Зеленски, за разлика от Тръмп, рядко намира време за пространни конференции, по тази причина медийните му изяви са най-много къси, само че за сметка на това много чести. Запазената марка на украинския президент си остават ежедневните няколкоминутни видеообръщения към нацията, които той записва на практика всяка вечер. Ако сумираме всичко казано от Зеленски през последните дни, в това число на конференцията, която той даде в четвъртък в Брюксел, можем да стигнем до няколко систематизирания и изводи:
· единствената гаранция за независимостта на Украйна си остава участието в НАТО;
· Украйна е склонна на договаряния, само че никога няма да капитулира;
· украинската войска сега не е в положение да си върне със мощ изгубените територии заради липса на запаси, по тази причина в бъдеще ще се търси решение на казуса по дипломатически път;
· обещаната западна оръжейна помощ е извънредно незадоволителна.
Последното е много значимо тъй като западните сътрудници на Киев неколкократно притискаха украинското управление да смъкна долната възрастова граница за готовност в армията от 25 на 18 години, като в същото време не дават задоволително техника за екипирането на нови бойни съединения. Самият Зеленски изрично отхвърли сходна опция: „ Вие желаете хората да отиват на гибел без оръжие? “ И уточни че Европейски Съюз и Съединени американски щати са дали обещание изцяло да екипират 10 украински бригади, само че за момента са напълно въоръжени единствено две и половина от тях. Като основна своя задача той уточни съхраняването на колкото се може повече човешки животи: " Приоритет би трябвало да бъде доставката на ракети и намаляването на военния капацитет на Русия, а не намаляването на наборната възраст в Украйна. Целта би трябвало да бъде спасяването на колкото се може повече животи, а не оръжието да се държи в хранилища ".
Емоционалните причини на Зеленски пред непознати и свои медии, бяха подкрепени с съответни данни и от някои публични лица. Омбудсманът Лубинец, да вземем за пример, съобщи че в Украйна към момента има задоволително мъже на междинна възраст, т.е. сред 30 и 45 години. Депутатката Лариса Билозир пък заяви, че като цяло може да се разчита на към 3.7 милиона мъже на възраст от 25 години нагоре които подлежат на готовност.
Мен персонално продължава да ме учудва непрекъснатото говорене на Запад за въпросния възрастов предел за апел в ЗСУ (украинските въоръжени сили). Сякаш ставаме очевидци на някаква проведена акция целяща да покаже, че Украйна не прави задоволително, с цел да се отбрани, а непрекъснато мрънка за материална помощ. Но допускам че на всички е ясно, че гибелта и осакатяването на огромен брой млади момчета и мъже ще заплаши самото битие на украинската нация. И най-много че в модерните войни към този момент повече от 100 години печели друг, който хвърли повече хора в багра, а този който успее по-добре да ги въоръжи, приготви и управлява.
Иначе проблемите, с които се сблъсква ЗСУ не са един и два. Основният, несъмнено, е неналичието на задоволително оптимално готови войскови съединения. В момента на практика никоя от украинските бригади намиращи се в зоната на бойните дейности не е в оптималното си положение. По предписание липсват и хора, и оръжие. Предварителните изчисления сочат, че даже и плануваната готовност на 160 000 души до края на годината да бъде изпълнена напълно, това ще разреши окомплектоването на бойните бригади на ЗСУ на не повече от 85%. Отделно от това съществува и казусът с физическото положение на немалка част от привиканите под знамената резервисти. Иначе в ЗСУ съблюдават строги правила по повод възрастовото разделяне – тези до 45 години се зачисляват в щурмовата пехота, т.е. са планувани да вземат участие в най-интензивните сражения, а тези над този предел извършват по-спокойни, поддържащи функции, като артилеристи, граничари или доставчици.
Друг проблем, който ненапълно е обгърнат в осведомителна мъгла, е казусът с мотивацията на ЗСУ. Напълно разумно, броят на въодушевените и нетърпеливи да се хвърлят в багра доброволци да е доста по-малко. Затова са чести и случаите на силова готовност в Украйна известна като „ бусификация “ (заради завличане със мощ в микробуси на евентуални военнослужещи от съответните органи), както и хилядите опити месечно за нелегално овакантяване на страната. Хиляди са също по този начин към този момент и случаите на класическо дезертиране, т.е. самоволното напуща на бойната част от някой от военнослужещите. Този проблем очевидно съществено е разтревожил управляващите в Киев тъй като наскоро украинското държавно бюро за следствия разгласи цялостна прошка за всички които непринудено се върнат в частите си до 1 януари 2025 година Проблеми ще имат тези които пропуснат открития период – тях ги заплашва до 10 години затвор.
Нерядко в ЗСУ се позволяват и съществени тактически и оперативни неточности на бойното поле поради липса на качества и незадоволителна подготовка на съответните командири. Зеленски е изцяло наясно с това и наред с периодическата промяна на проблематични офицери неотдавна разгласи, че стартира развой на цялостна метаморфоза на ЗСУ, с цел да станат доста по-ефективна бойна мощ.
Към това се подрежда и дефицита на бойна техника, за което Зеленски непрекъснато приказва. В множеството сектори, изключително в Донбас, ЗСУ разчита да възпира многочислените съветски офанзиви с най-много посредством артилерийска пукотевица и удари с дронове. Колкото и настойчиво да бъде отбранявана една позиция, тя в дълготраен проект е обречена, най-много тъй като е статична. Именно на това ставаме очевидци в последно време на югоизточния сектор на фронта – украинците се отбраняват до момента в който могат, само че в един миг натискът става толкоз мощен че те са принудени да правят отстъпка. Идеалният вид в такива случай е пасивната огнева защита да се съчетае с дейна, маневрена такава. С други думи – когато руснаците нападат, украинците на собствен ред да ги контраатакуват с пехота и бронирани машини и по този метод да прекъсват дейностите им още в зародиш. И в някой браншове ЗСУ работят точно по този метод. Но по какъв начин това да се ползва на всички места когато не доближават танкове, бронирани коли и самоходна артилерия?
Тежкото въоръжение също по този начин е належащо и за осъществяване на така наречен ротация. Никоя бойна част не може да се бори постоянно и рано или късно тя би трябвало да бъде изтеглена в тила за отмора, възобновяване и попълване. Съответно, изоставеният от нея сектор би трябвало да бъде ангажиран от друга бойна част, която по мощ и състав би трябвало да бъде най-малко равна на изтеглената. Но по какъв начин да се постъпи когато дадена бригада я има на хартия, т.е. хората са налице, само че ги няма танковете, бронетранспортьорите, оръдията и камионите, които някой е заречен да даде, само че не ги е дал? И точно това е едно от най-големите главоболия на украинското управление в последно време – то на хартия разполага с най-малко двадесет нови бригади, само че единствено няколко имат всичко належащо, с цел да бъдат наречени боеспособни.
Какви обаче са проблемите на Путин? Съдейки от четиричасовата му годишна „ среща с народа “, проблемите му са най-много от психическо естество. Путин, да вземем за пример, заяви на сащисаното голям брой, че е почнал така наречен СВО тъй като му станало скучно. Освен това, настоящето украинско държавно управление отпред със Зеленски било нелегитимно и нямало по какъв начин да се договаря с него. И че изискванията за мир, които Русия ще одобри са тези към този момент дискутирани в Истанбул напролет на 2022 година Беше публично прието наличието на войски на КНДР на територията на Курска област, както и че Youtube бива забавян съзнателно от съветските управляващи, с цел да не може елементарните хора в РФ да го гледат безпроблемно. По въпроса за Сирия кремълския деспот без срам съобщи, че съветските дейности там са завършили с триумф. Черешката на тортата, обаче, бе предлагането на полуръстовия деспот, в небето на Киев да се организира самобитен двубой сред Русия и Запада – руснаците да изстрелят една от прословутите си ракети „ Орешник “, а силите на Запада да се опитат да я смъкват с някоя от най-модерните си Противовъздушна отбрана системи.
Повечето от казаното е неуместно, поради няколко елементарни обстоятелството. Сегашното украинско управление, да вземем за пример, няма по какъв начин да е нелегитимно поради изтеклия му мандат, тъй като конституцията на страната не разрешава провеждането на избори по време на война. Т.нар. истанбулски съглашения пък са си чиста проба ултиматум от страна на Русия. Като този, че украинската войска би трябвало да бъде съкратена до 85 хиляди души, без западни оръжия и не би трябвало да членува в НАТО. Не би трябвало да има и западни гаранции за сигурност на Украйна, а единствено съветски. Няма по какъв начин украински началник, който да е наред с главата и да подпише подобен заробващ документ. Това че следва съветските управляващи да блокират разпространяването на Youtube на територията на страната е известно от дълго време, а до каква степен сирийската интервенция бе сполучлива за Москва можете да прецените сами. Припомням и за прословутия „ Орешник “, с който Москва плаши света от известно време насам. В не нуклеарния си вид той е безусловно ненужен, тъй като няма точно ориентиране. Дава огромни отклонения от задачата тъй като не е с една бойна глава, а с 36 дребни. Такъв брой по едно и също време детониращи нуклеарни бойни глави биха имали унищожителен резултат върху всяка цел. Но когато са стандартни, т.е. неядрени, и също така неточни, то изгодата от тях е близка до нулата.
В деня, в който Путин се опитваше да се показа пред феновете си като стопанин на света, съветските агресори понесоха най-големите си дневни загуби от началото на войната насам – 2 200 души (по данни на украинския Генерален щаб). В тази численост сигурно влизат и севернокорейци, чието присъединяване в боевете към този момент бе прието и от двете страни. Парадните войски на Ким Чен Ир надминаха и най-песимистичните упования на експертите и образно демонстрираха, че са годни само за умиране. Реално пристигнали от друга, доста примитивна ера, тези посетители от предишното шокираха украинците с тоталната си некомпетентност на бойното поле и некадърност бързо да се приспособяват към непрекъснато изменящите се обстановки на фронта. Корейците още веднъж и още веднъж се движат през отворените пространства в дълги колони или се събират в групички, които са лесна цел за дроновете и артилеристите на ЗСУ. Също по този начин изпадат в положение на цялостна парализа, когато в небето се появи дрон и нямат концепция по какъв начин да реагират.
Както върви, нищо чудно севернокорейският контингент да бъде привършен още преди да се е разтопил снегът през пролетта.
Ще настъпи ли мир до тогава? Едва ли. На 9 май ще се навършат 80 години от края на така наречен Велика Отечествена Война и Путин сигурно ще желае да се похвали с нещо значимо, а все още няма с какво. Именно за това му е нужна една огромна блестяща победа, а на пътя му към нея е застанал Тръмп. Както и украинците. Последните, съгласно думите на висши служители в Белия Дом, с наличните ресурси от оръжия и амуниции ще могат безпроблемно да продължат да водят война до края на 2025 година даже и Тръмп да спре да оказва помощ. Големият въпрос обаче е в какво положение ще се намира затъващата съветска стопанска система след 12 месеца. Именно той крие отговора дали ще посрещнем в мир идната Коледа.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ