Оцветен стъклен ритон е сред акцентите в , която се

Оцветен стъклен ритон е измежду акцентите в, която се открива довечера в Националния археологически музей към Българска академия на науките .

Изключително скъпо е, тъй като доста рядко се откриват такива експонати и в никакъв случай до момента в годишната галерия не сме показвали нещо сходно, сподели пред Българска телеграфна агенция доцент доктор Камен Бояджиев от музея.

По думите му изобщо, в международен мащаб сходни находки не са прекалено много, толкоз добре непокътнати, и то с цветна полихронна декорация. Ритонът символизира рога на изобилието.

Доц. Бояджиев описа още, че ритонът е открит в обект, проучван избавително по газопровода, в региона на село Блъсково, Варненско : „ Едно населено място, което не е известно досега. То оказва се, с помощта на тези избавителни изследвания. Обектът, самичък по себе си, не е измежду най-впечатляващите селища. Не е ясно дали е обвързвано с някаква вила или нещо друго. Намерени са остатъци от здания и ями, и в действителност той е в малко неугледен подтекст, само че самичък по себе си е извънредно добре съхранен. Не можем да кажем, че е бил непокътнат, защото е открит на части, което е извънредно предизвикателство от реставраторска позиция “.

ПРЕОБЛАДАВАТ СПАСИТЕЛНИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

Със сигурност, показаните резултати в изложбата са повече за избавителни археологически изследвания, не за постоянни, планувани такива, сподели шефът на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН) доцент доктор Христо Попов.

Той изясни, че са проучвани археологически обекти по трасетата на съществени инфраструктурни планове – газопроводи по поречието на Струма, в региона на Перник, Рупча, в източна Стара планина, в северните елементи на Бургаска област, южните и югозападни елементи на Варненска област, по железопътната инфраструктура в Чирпанско и Пловдивско. Добри са резултатите от изследванията по оповестения за стратегически път сред Бургас и Велико Търново, добави той.

„ За страдание, плануваните изследвания са огромният дебитор – и то не към самата галерия. Изложбата ще я има, под една или друга форма, а по-скоро са дебитор на изследването на културно-историческото завещание, на спазването на някакви стратегически насоки, които страната не може да дефинира, не желае да дефинира, и ги е оставила на самотек. Истината е, че гилдията чака да види един по-сериозен и в действителност действителен, с резултати, ангажимент от страна на държавната администрация “, сподели още доцент доктор Христо Попов.

„ Представянето на експонатите е обвързвано с голяма работа и на сътрудниците проучватели на терени, на реставраторите, в доста къси периоди, тъй че тук представяме в изложбата избрани акценти. Тепърва и находките и резултатите от тези положителни характерни изследвания ще стават притежание на науката и на публиката “, сподели доцент Бояджиев.

НАД 30 ОБЕКТА, С НАД 300 НАХОДКИ ОТ ОБЩО 20 МУЗЕЯ

Съорганизатори на изложбата са, с над 31 обекта вземат участие и над 300 находки. Изложбата още веднъж е проведена хронологически, започвайки от праисторията. Най-ранните обекти са от далечното пето хилядолетие преди Христа, сподели доцент Бояджиев.

По думите му много мощно е показана желязната ера и изобщо развиването на тракийските общества, и тракийската аристокрация, която е илюстрирана посредством изследванията на надгробни могили и некрополи от ранно- и късножелязната ера, и от ранноримския интервал.

Сред забавните находки са и две фигурки на керамични птици от надгробна могила от региона на село Блатино, Дупнишко. Те са открити дружно една до друга, в двоен гроб, в могилата.

ПРИЗНАНИЕ ЗА АРХЕОЛОЗИТЕ

На откриването на изложбата довечера ще бъде възобновена традицията да бъдат награждавани археолозите за минали сезони – за най-хубави достижения. С оглед на забавените процеси през последните години, не си мислете, че ще бъдат наградени за 2025, а за 2024 година, сподели доцент Попов.

„ Колеги, които са имали съществени достижения освен през съответния сезон, само че и през цялата си кариера, да бъдат почетени и почетени с такива награди, които са знак на почитание на цялата колегия към тях “, добави той.

Припомни, че празникът на археолога – 14 февруари, не е обвързван единствено с Трифон Зарезан, а и с успението на свети Константин Кирил Философ, който на тази дата си отива от този свят в Рим.

/ДД