Как Орешник катурна рублата и направи видим края на войната
Рублата като страшилище
Откакто избухна войната в Украйна, мислех че съм видял и чул всичко и мъчно бих се изненадал. Но тази сряда трусът, раздрусал съветската финансова система и стремглавото обезценяване на рублата, ме извади от това безразлично-инерционно положение. Този провал на рублата е едно от проявленията на войната и като такова става и моя тематика.
" Патриотичната " част от руснаците обществено може да кълнат Съединени американски щати и груповия Запад и да популяризират всевъзможни мантри за обичайни християнски полезности. Но когато са уединено с мислите си и би трябвало да разсъждават по финансови въпроси, калкулаторът в главите им работи единствено с една валута – $. Така беше по времето на Съветския съюз, по този начин е и в този момент. Така е с тези, които познавам персонално, по този начин е, убеден съм, и с милионите други, които не познавам. Дори гурбетчиите в съветски униформи, отишли в Украйна да убиват за по-високо възнаграждение, преизчисляват надниците си в зелени банкноти. Именно по тази причина информацията, че безусловно за няколко часа доларът е напуснал базовия си лагер на кота 100 рубли и внезапно е , провокира подобен потрес и раздруса радикално съветското общество. Защото единствено за ден заплатите, пенсиите и всичко друго, което руснаците имат се обезцени с към една десета. Освен това, цените на най-необходимото и най-много храната, внезапно скочиха нагоре. Както ми довериха познати, табелките в магазините в Москва тази седмица са се сменили най-малко два пъти, а в някои търговски обекти може би и по-често. Мрежата бе залята с апокалиптични прогнози за иден курс от 120, 150 и дори 180 рубли за $. Въобще, крахът е неминуем, краят на всичко, в това число на войната в Украйна е близо и дори чака зад ъгъла.
Аз, несъмнено, от дълго време съм се научил да не се поддавам на страсти, подбудени от осведомителни тайфуни, били те катастрофално-песимистични или еуфорично-оптимистични и незабавно превключих на режим " трезво мислене ". Първо, знаех, че Путин разполага в лицето на , началник на съветската Централна банка, не просто с един от най-хубавите експерти в света в тази област, а дори с същински финансов факир. Набиулина нееднократно е измъквала колабиращата свръхдържава от положение на клинична гибел и бях убеден, че ще направи някое знамение и този път. И тъй като съвсем цяла седмица проследявам в действително време обменните равнища на рублата на финансовите пазари, забелязах по какъв начин още в четвъртък сутринта съветската Централна банка мина в масирано контранастъпление и посредством редица ограничения и интервенции съумя да закове американската валута на равнище към 110, а в петък дори да го смъкна на равнища към 108 рубли за $.
Защо беше нужно това лирико-финансово отклоняване от моя страна? Защото от доста време се пробвам да внуша, че войната е сложно събитие, което надалеч не включва единствено събитията на бойното поле и изявленията на политиците. А също по този начин, че тя е развой, освен това доста нескончаем, в който нищо не става внезапно. И резултатът от едни събития и дейности, на които ставаме очевидци през днешния ден ще се усетят по-късно, в друго време и на друго място.
Казаното дотук, обаче, по никакъв не тушира чувството ми за неизбежния завършек на съветската полуимперия в този ѝ тип и с това ѝ управление. Защото никой не може да излъже стопанската система и най-много числата, които тя създава. А в тази ситуация с Руската федерация всички индикатори, като се изключи инфлацията, вървят надолу. Набиулина преди време направи мрачна прогноза, че до края на годината главната рента, която сега е 21%, ще би трябвало да бъде вдигната още. А това значи съвсем моментална гибел освен на забележителна част от междинния, само че дори и едрия бизнес. Заговори се дори за " тиха " война сред Централната банка и представителите оръжейния бизнес предвождани от държавния мастодонт, корпорация " Ростех ". Последните пропищяха на умряло, че при сегашните лихви те няма по какъв начин да финансират с заеми договорите си за експорт. Пък и да бяха единствено те... В петък се появи известие, че доста от моловете са пред банкрут, сходно е ситуацията в строителния бизнес, който също зависи от заеми, да не приказваме, че тези, които купуват жилищата, на собствен ред се нуждаят от ипотеки, а кой взима дълготраен заем за жилище при рента 43%? Мога в този лист да включа и загиващите авиолинии, и дефицита на 5 милиона служащи в съветската стопанска система, и отлива на най-евтината работна ръка – емигрантите от Централна Азия, които малко по малко се пренасочват към други, по-платежоспособни страни, почналите още занапред повреди по водопроводите в огромните градове и какво ли още не. Всичко това оказва голям стопански, само че най-много психически напън върху съветското общество. И несъмнено, войната. И като заговорих за войната, то и тя към този момент ще бъде друга. Доскоро, в случай че би трябвало да я опиша живописно, тя изглеждаше по този начин – могъщият съветски звяр преследва дребната украинска рибка, а тя обезверено се мята по ъглите с цел да избегне захапката му. От тази седмица дребната украинска рибка продължава обезверено да се мята по ъглите, само че могъщият съветски звяр, който я преследва, е захапан от голямото страшилище наречено Рубла. И заплашва да го погълне.
Сянката на Тръмп
Извън обичайно неприятните индикатори на съветската стопанска система, три са забележимите аргументи, които евентуално са довели до срутва на рублата през седмицата. Първата е историята с " Орешник " -а, грамадната съветска ракета с неизяснени параметри, която в дословния смисъл се оказа въздух под налягане. Просто вложителите по никакъв начин не обичат, когато някой размахва нуклеарни тояги под носа им и надлежно се отдръпват от съветските финансови пазари. Втората евентуално е предизборното заричане на Тръмп, че ще залее света с на ниска цена американски нефт и природен газ, което още занапред очевидно бута цените течните горива надолу. И третата, и съгласно мнозина, най-главната, е от предходната седмица да наложи наказания на " Газпромбанк " и още към стотина други съветски финансови институции.
В случай, че не знаете, до момента банката на " Газпром " бе съзнателно оставена отвън описите със наказания, с цел да има къде сътрудниците на газовия колос (най-вече в Европа) да заплащат за синьото гориво, което получават от Русия. Повечето страни на остарелия континент, обаче, съумяха към този момент да се отърват от съветския газ (с изключение може би на Унгария, Словакия и Турция, само че там, както знаете, аргументите надалеч не са единствено икономически). И това трансформира " Газпромбанк " най-много в законен източник на свежи пари за съветската военна машина. Едно такова състояние, несъмнено, не можеше да продължава постоянно и не щеш ли към момента настоящият американски президент врътна и това кранче на Кремъл.
По забавното в тази ситуация е друго. Мнозина смятаха, в това число моя благосклонност, че бързите решения в помощ на Украйна на Байдън са реакция на успеха на Тръмп. Като последно възмездие от страна на отиващия си президент. Но не щеш ли тази седмица в изявление за прорепубликанския канал " Фокс нюз " военачалник Кит Келог, определен от Тръмп за координатор по мирните договаряния за войната в Украйна, любопитно – че в действителност сегашната и бъдещата администрация си споделят и са в непрекъсната връзка между тях. Генералът приказва съответно за разрешението да се нанасят удари с ракетите АТАКМС по суверенна съветска територия. Даже го похвали, тъй като давало повече благоприятни условия на Тръмп за напън. Затова позволявам, че и при другите решения е имало някакво координиране. Например, за серията от пакети военни помощи или пък за глобите против " Газпромбанк ". В последна сметка – каквито и предизборни политически пристрастености да се разгарят, най-после постоянно надвиват държавните ползи.
Биографията на е такава, че би трябвало да има повече шансове от съвсем всеки различен при намирането на общи допирни точки сред непримиримите съперници. Първо, той е с огромен боен опит, служил е в специфичните елементи (Зелените барети), взел участие е в акции във Виетнам и Панама, както и във войната против Ирак на Саддам Хюсеин. Т.е. прекомерно малко неща би трябвало да могат го уплашат. Освен това е заемал редица командни длъжности в американската войска в Европа, т.е. е добър началник, кадърен да взима независими решения. И не на последно място, има опит в политика и държавната администрация тъй като е бил консултант по националната сигурност на някогашния вицепрезидент Майк Пенс по времето на първия мандат на Тръмп. Конкретно за екипа към настоящия президент Байдън, Келог се изрече много нелицеприятно – назова ги " мекушави " – което би трябвало да значи, че ще работи по-решително във връзка с спора на североизток от нас. В последна сметка нали това чакаме от един някогашен боен?
Като биография и профил, и най-много съгласно дейностите (посети Киев през януари 2023 г.) можем да приемем, че в лицето на Келог Украйна ще има добър другар. Такъв би трябвало да е и индивидът, който ще е нещо като непосреден шеф на генерала в оставка – Марко Рубио – който Тръмп публично издига за поста държавен секретар. Сенатор от Флорида от кубински генезис, ревнив католик и реакционер, Рубио също не би трябвало да съобщи украинската идея, откакто към този момент неведнъж е заявявал моралната си поддръжка за армията и народа на Украйна. Подобно на Келог, Рубио е последовател на дефинитивно спокойно решение на спора, само че каквото и да споделят и мислят двамата към този момент, не трябва да забравяме че в последна сметка те ще би трябвало да претворяват в каузи политиката на Тръмп, която към момента никой не знае какво ще съставлява в реалност.
Иначе що се отнася до бойното поле, човек остава с усещането, че двете страни като че ли мълчешком се приготвят за някакво краткотрайно преустановяване на огъня. Руснаците се пробват да завоюват колкото се може повече земя, украинците пък да изгубят колкото се може по-малко. На този декор, борбата за украинското предмостие в Курска област като че ли си живее собствен личен живот, тъй като на всички е ясно, че това парче земя от едвам няколкостотин квадратни километра може да се трансформира в огромен коз за Киев при възможни мирни договаряния. Засега руснаците с нищо не са загатнали, че са подготвени на такива. Даже по-рано през седмицата шефът на съветското външно разузнаване Сергей Наришкин категорично съобщи, че " РФ е изрично срещу замразяването на войната... по какъвто и да е сюжет ". Самият Путин също с мотив и без мотив повтаря, че за мир може да се приказва едвам когато СВО-то извърши задачите си, т.е. Украйна бъде покорена и сложена на колене. Това ме кара да мисля, че задачата с която още през януари идната година ще се заемат Келог и Рубио – още веднъж в Европа да възцари мир – най-малко за момента няма съществени изгледи за триумф.
Войната, обаче, си има лична логичност, която не се подчинява на желанията на разните му там диктатори. Идеята, че би трябвало да се нападна на всички места и да се завоюва територия непременно, в последна сметка ще се окаже пагубна освен за съветската войска, само че и за самата Русия. В четвъртък съветските дневни загуби (по данни на украинския Генерален щаб) биха всевъзможни върхове и минаха още една психическа граница - 2030 убити, ранени, безследно изчезнали. За да разберете защо тъкмо иде тирада ще уточня единствено, че преди време руснаците губеха толкоз хора почти за седмица . Не им се получава изключително и следващата акция, която те започнаха против украинската енергетика.
И трите масирани удара, които бяха нанесени през последните две седмици приключиха с доста ниска успеваемост, тъй като до 85% от съветските ракети биваха сваляни. Още по-висока успеваемост имаше украинското Противовъздушна отбрана против дроновете-камикадзе " Шахед ", иранска разработка – всички, към 300, без два бяха свалени от бранителите на украинското небе. Щетите, пък, които понесе украинската енергийна инфраструктура в последна сметка биваха отстранявани в границите на дни, в това число и поради забележителната външна помощ. Но Путин остава кьорав и ням за всички тези събития, тъй като решително продължава да води народа си напред, напряко към центъра блатото, където затъването ще бъде неизбежно.
На този декор в Близкия изток назрява събитие, което в случай че продължи да се развива със същите темпове, току-виж принуди Путин да огледа по-сериозно на задачата на военачалник Келог. Става въпрос за напредването на подкрепяните от Турция сирийски бунтовници в северозападна част на страната, които в петък съумяха да завземат без пердах втория по величина град Алепо.
Армията на диктатора Башар Асад отсъпва в хаос, изоставяйки десетки единици тежка бойна техника и всевъзможна друга екипировка. Самият Асад пък отлетя небрежно за Москва, съгласно осведомени - да моли коленопреклонно Путин още веднъж да му избавя кожата. И до момента в който това беше допустимо през 2020 година, когато Путин съумя да склони Ердоган да удържи бунтовниците, в този момент наподобява по-трудна задача. Все отново тогава режимът в Дамаск се крепеше на четири съвсем всесилни " кита ": (1) съветската авиация, (2) ЧВК " Вагнер ", (3) Хизбула и (4) личните елитни елементи " Тигър ". Три от тези четири " кита " към този момент ги няма: съветската авиация съвсем напълно бе върната в Украйна, ЧВК Вагнер отиде в небитието, „ Хизбула “ бе дейно обезглавена в Ливан от израелската войска.
Остана само преторианската армия, правилните на Асад елитни специфични елементи " Тигър ", само че те не са задоволително многочислени, с цел да бъдат на всички места. Затова сега хората вълнуващи се от събитията в Сирия си задават два основни въпроса: ще се върне ли Асад от Москва или ще търси леговище там и ще реши ли Ердоган да помогне на Путин, както преди няколко години удържа юздите на бунтовниците или в противен случай, ще ги пусне на воля да катурнат властта на Асад? И най-много, ще се окаже ли Сирия идващият огромен неуспех за Путин след този в Украйна?
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Откакто избухна войната в Украйна, мислех че съм видял и чул всичко и мъчно бих се изненадал. Но тази сряда трусът, раздрусал съветската финансова система и стремглавото обезценяване на рублата, ме извади от това безразлично-инерционно положение. Този провал на рублата е едно от проявленията на войната и като такова става и моя тематика.
" Патриотичната " част от руснаците обществено може да кълнат Съединени американски щати и груповия Запад и да популяризират всевъзможни мантри за обичайни християнски полезности. Но когато са уединено с мислите си и би трябвало да разсъждават по финансови въпроси, калкулаторът в главите им работи единствено с една валута – $. Така беше по времето на Съветския съюз, по този начин е и в този момент. Така е с тези, които познавам персонално, по този начин е, убеден съм, и с милионите други, които не познавам. Дори гурбетчиите в съветски униформи, отишли в Украйна да убиват за по-високо възнаграждение, преизчисляват надниците си в зелени банкноти. Именно по тази причина информацията, че безусловно за няколко часа доларът е напуснал базовия си лагер на кота 100 рубли и внезапно е , провокира подобен потрес и раздруса радикално съветското общество. Защото единствено за ден заплатите, пенсиите и всичко друго, което руснаците имат се обезцени с към една десета. Освен това, цените на най-необходимото и най-много храната, внезапно скочиха нагоре. Както ми довериха познати, табелките в магазините в Москва тази седмица са се сменили най-малко два пъти, а в някои търговски обекти може би и по-често. Мрежата бе залята с апокалиптични прогнози за иден курс от 120, 150 и дори 180 рубли за $. Въобще, крахът е неминуем, краят на всичко, в това число на войната в Украйна е близо и дори чака зад ъгъла.
Аз, несъмнено, от дълго време съм се научил да не се поддавам на страсти, подбудени от осведомителни тайфуни, били те катастрофално-песимистични или еуфорично-оптимистични и незабавно превключих на режим " трезво мислене ". Първо, знаех, че Путин разполага в лицето на , началник на съветската Централна банка, не просто с един от най-хубавите експерти в света в тази област, а дори с същински финансов факир. Набиулина нееднократно е измъквала колабиращата свръхдържава от положение на клинична гибел и бях убеден, че ще направи някое знамение и този път. И тъй като съвсем цяла седмица проследявам в действително време обменните равнища на рублата на финансовите пазари, забелязах по какъв начин още в четвъртък сутринта съветската Централна банка мина в масирано контранастъпление и посредством редица ограничения и интервенции съумя да закове американската валута на равнище към 110, а в петък дори да го смъкна на равнища към 108 рубли за $.
Защо беше нужно това лирико-финансово отклоняване от моя страна? Защото от доста време се пробвам да внуша, че войната е сложно събитие, което надалеч не включва единствено събитията на бойното поле и изявленията на политиците. А също по този начин, че тя е развой, освен това доста нескончаем, в който нищо не става внезапно. И резултатът от едни събития и дейности, на които ставаме очевидци през днешния ден ще се усетят по-късно, в друго време и на друго място.
Казаното дотук, обаче, по никакъв не тушира чувството ми за неизбежния завършек на съветската полуимперия в този ѝ тип и с това ѝ управление. Защото никой не може да излъже стопанската система и най-много числата, които тя създава. А в тази ситуация с Руската федерация всички индикатори, като се изключи инфлацията, вървят надолу. Набиулина преди време направи мрачна прогноза, че до края на годината главната рента, която сега е 21%, ще би трябвало да бъде вдигната още. А това значи съвсем моментална гибел освен на забележителна част от междинния, само че дори и едрия бизнес. Заговори се дори за " тиха " война сред Централната банка и представителите оръжейния бизнес предвождани от държавния мастодонт, корпорация " Ростех ". Последните пропищяха на умряло, че при сегашните лихви те няма по какъв начин да финансират с заеми договорите си за експорт. Пък и да бяха единствено те... В петък се появи известие, че доста от моловете са пред банкрут, сходно е ситуацията в строителния бизнес, който също зависи от заеми, да не приказваме, че тези, които купуват жилищата, на собствен ред се нуждаят от ипотеки, а кой взима дълготраен заем за жилище при рента 43%? Мога в този лист да включа и загиващите авиолинии, и дефицита на 5 милиона служащи в съветската стопанска система, и отлива на най-евтината работна ръка – емигрантите от Централна Азия, които малко по малко се пренасочват към други, по-платежоспособни страни, почналите още занапред повреди по водопроводите в огромните градове и какво ли още не. Всичко това оказва голям стопански, само че най-много психически напън върху съветското общество. И несъмнено, войната. И като заговорих за войната, то и тя към този момент ще бъде друга. Доскоро, в случай че би трябвало да я опиша живописно, тя изглеждаше по този начин – могъщият съветски звяр преследва дребната украинска рибка, а тя обезверено се мята по ъглите с цел да избегне захапката му. От тази седмица дребната украинска рибка продължава обезверено да се мята по ъглите, само че могъщият съветски звяр, който я преследва, е захапан от голямото страшилище наречено Рубла. И заплашва да го погълне.
Сянката на Тръмп
Извън обичайно неприятните индикатори на съветската стопанска система, три са забележимите аргументи, които евентуално са довели до срутва на рублата през седмицата. Първата е историята с " Орешник " -а, грамадната съветска ракета с неизяснени параметри, която в дословния смисъл се оказа въздух под налягане. Просто вложителите по никакъв начин не обичат, когато някой размахва нуклеарни тояги под носа им и надлежно се отдръпват от съветските финансови пазари. Втората евентуално е предизборното заричане на Тръмп, че ще залее света с на ниска цена американски нефт и природен газ, което още занапред очевидно бута цените течните горива надолу. И третата, и съгласно мнозина, най-главната, е от предходната седмица да наложи наказания на " Газпромбанк " и още към стотина други съветски финансови институции.
В случай, че не знаете, до момента банката на " Газпром " бе съзнателно оставена отвън описите със наказания, с цел да има къде сътрудниците на газовия колос (най-вече в Европа) да заплащат за синьото гориво, което получават от Русия. Повечето страни на остарелия континент, обаче, съумяха към този момент да се отърват от съветския газ (с изключение може би на Унгария, Словакия и Турция, само че там, както знаете, аргументите надалеч не са единствено икономически). И това трансформира " Газпромбанк " най-много в законен източник на свежи пари за съветската военна машина. Едно такова състояние, несъмнено, не можеше да продължава постоянно и не щеш ли към момента настоящият американски президент врътна и това кранче на Кремъл.
По забавното в тази ситуация е друго. Мнозина смятаха, в това число моя благосклонност, че бързите решения в помощ на Украйна на Байдън са реакция на успеха на Тръмп. Като последно възмездие от страна на отиващия си президент. Но не щеш ли тази седмица в изявление за прорепубликанския канал " Фокс нюз " военачалник Кит Келог, определен от Тръмп за координатор по мирните договаряния за войната в Украйна, любопитно – че в действителност сегашната и бъдещата администрация си споделят и са в непрекъсната връзка между тях. Генералът приказва съответно за разрешението да се нанасят удари с ракетите АТАКМС по суверенна съветска територия. Даже го похвали, тъй като давало повече благоприятни условия на Тръмп за напън. Затова позволявам, че и при другите решения е имало някакво координиране. Например, за серията от пакети военни помощи или пък за глобите против " Газпромбанк ". В последна сметка – каквито и предизборни политически пристрастености да се разгарят, най-после постоянно надвиват държавните ползи.
Биографията на е такава, че би трябвало да има повече шансове от съвсем всеки различен при намирането на общи допирни точки сред непримиримите съперници. Първо, той е с огромен боен опит, служил е в специфичните елементи (Зелените барети), взел участие е в акции във Виетнам и Панама, както и във войната против Ирак на Саддам Хюсеин. Т.е. прекомерно малко неща би трябвало да могат го уплашат. Освен това е заемал редица командни длъжности в американската войска в Европа, т.е. е добър началник, кадърен да взима независими решения. И не на последно място, има опит в политика и държавната администрация тъй като е бил консултант по националната сигурност на някогашния вицепрезидент Майк Пенс по времето на първия мандат на Тръмп. Конкретно за екипа към настоящия президент Байдън, Келог се изрече много нелицеприятно – назова ги " мекушави " – което би трябвало да значи, че ще работи по-решително във връзка с спора на североизток от нас. В последна сметка нали това чакаме от един някогашен боен?
Като биография и профил, и най-много съгласно дейностите (посети Киев през януари 2023 г.) можем да приемем, че в лицето на Келог Украйна ще има добър другар. Такъв би трябвало да е и индивидът, който ще е нещо като непосреден шеф на генерала в оставка – Марко Рубио – който Тръмп публично издига за поста държавен секретар. Сенатор от Флорида от кубински генезис, ревнив католик и реакционер, Рубио също не би трябвало да съобщи украинската идея, откакто към този момент неведнъж е заявявал моралната си поддръжка за армията и народа на Украйна. Подобно на Келог, Рубио е последовател на дефинитивно спокойно решение на спора, само че каквото и да споделят и мислят двамата към този момент, не трябва да забравяме че в последна сметка те ще би трябвало да претворяват в каузи политиката на Тръмп, която към момента никой не знае какво ще съставлява в реалност.
Иначе що се отнася до бойното поле, човек остава с усещането, че двете страни като че ли мълчешком се приготвят за някакво краткотрайно преустановяване на огъня. Руснаците се пробват да завоюват колкото се може повече земя, украинците пък да изгубят колкото се може по-малко. На този декор, борбата за украинското предмостие в Курска област като че ли си живее собствен личен живот, тъй като на всички е ясно, че това парче земя от едвам няколкостотин квадратни километра може да се трансформира в огромен коз за Киев при възможни мирни договаряния. Засега руснаците с нищо не са загатнали, че са подготвени на такива. Даже по-рано през седмицата шефът на съветското външно разузнаване Сергей Наришкин категорично съобщи, че " РФ е изрично срещу замразяването на войната... по какъвто и да е сюжет ". Самият Путин също с мотив и без мотив повтаря, че за мир може да се приказва едвам когато СВО-то извърши задачите си, т.е. Украйна бъде покорена и сложена на колене. Това ме кара да мисля, че задачата с която още през януари идната година ще се заемат Келог и Рубио – още веднъж в Европа да възцари мир – най-малко за момента няма съществени изгледи за триумф.
Войната, обаче, си има лична логичност, която не се подчинява на желанията на разните му там диктатори. Идеята, че би трябвало да се нападна на всички места и да се завоюва територия непременно, в последна сметка ще се окаже пагубна освен за съветската войска, само че и за самата Русия. В четвъртък съветските дневни загуби (по данни на украинския Генерален щаб) биха всевъзможни върхове и минаха още една психическа граница - 2030 убити, ранени, безследно изчезнали. За да разберете защо тъкмо иде тирада ще уточня единствено, че преди време руснаците губеха толкоз хора почти за седмица . Не им се получава изключително и следващата акция, която те започнаха против украинската енергетика.
И трите масирани удара, които бяха нанесени през последните две седмици приключиха с доста ниска успеваемост, тъй като до 85% от съветските ракети биваха сваляни. Още по-висока успеваемост имаше украинското Противовъздушна отбрана против дроновете-камикадзе " Шахед ", иранска разработка – всички, към 300, без два бяха свалени от бранителите на украинското небе. Щетите, пък, които понесе украинската енергийна инфраструктура в последна сметка биваха отстранявани в границите на дни, в това число и поради забележителната външна помощ. Но Путин остава кьорав и ням за всички тези събития, тъй като решително продължава да води народа си напред, напряко към центъра блатото, където затъването ще бъде неизбежно.
На този декор в Близкия изток назрява събитие, което в случай че продължи да се развива със същите темпове, току-виж принуди Путин да огледа по-сериозно на задачата на военачалник Келог. Става въпрос за напредването на подкрепяните от Турция сирийски бунтовници в северозападна част на страната, които в петък съумяха да завземат без пердах втория по величина град Алепо.
Армията на диктатора Башар Асад отсъпва в хаос, изоставяйки десетки единици тежка бойна техника и всевъзможна друга екипировка. Самият Асад пък отлетя небрежно за Москва, съгласно осведомени - да моли коленопреклонно Путин още веднъж да му избавя кожата. И до момента в който това беше допустимо през 2020 година, когато Путин съумя да склони Ердоган да удържи бунтовниците, в този момент наподобява по-трудна задача. Все отново тогава режимът в Дамаск се крепеше на четири съвсем всесилни " кита ": (1) съветската авиация, (2) ЧВК " Вагнер ", (3) Хизбула и (4) личните елитни елементи " Тигър ". Три от тези четири " кита " към този момент ги няма: съветската авиация съвсем напълно бе върната в Украйна, ЧВК Вагнер отиде в небитието, „ Хизбула “ бе дейно обезглавена в Ливан от израелската войска.
Остана само преторианската армия, правилните на Асад елитни специфични елементи " Тигър ", само че те не са задоволително многочислени, с цел да бъдат на всички места. Затова сега хората вълнуващи се от събитията в Сирия си задават два основни въпроса: ще се върне ли Асад от Москва или ще търси леговище там и ще реши ли Ердоган да помогне на Путин, както преди няколко години удържа юздите на бунтовниците или в противен случай, ще ги пусне на воля да катурнат властта на Асад? И най-много, ще се окаже ли Сирия идващият огромен неуспех за Путин след този в Украйна?
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ