16 декември 1949 г.: Обесват Трайчо Костов
В нощта на 16 против 17 декември, след правосъден развой и издадена смъртна присъда е обесен комунистическият деятел Трайчо Костов.
Той е роден на 17 юни 1897 година
Той е описван като правоприемник на Георги Димитров, само че по волята на от генералисимус Сталин е сменен с най-безопасния руски жител Вълко Червенков.
Малко настрана остава, че преди 9 септември Костов приключва влиятелната в София, а и в цяла България Първа мъжка гимназия (Класическата гимназия). Стъпил на солидната основа на латински и старогръцки езици, Трайчо Костов бързо се трансформира в полиглот, владееш 8 езика и бързопис. Получава юридическо и военно обучение.
Не остава настрана от политиката. Той е народен представител, секретар на Централен комитет, член на Политбюро, червен професор в академията на Коминтерна и безупречен болшевик.
По време на Първата международна война той е пълководец на взвод.
С началото на Втората международна Трайчо Костов се занимава с организирането на терористични акции на въоръженото крило на българските комунисти. През 1942 година след неуспеха на Централен комитет е задържан и наказан на пожизнен затвор като началник на Българска комунистическа партия. Това става с помощта на ходатайството на негови съученици пред Борис Трети.
След Деветосептемврийския прелом през 1944 година в отсъствието на Георги Димитров, Трайчо Костов е главната политическа фигура на Българска комунистическа партия като неин политически секретар. Организира политическата акция против съперниците на комунистите и играе значима роля в разгрома на опозицията. Той управлява политическите убийства в първите месеци след преврата и организирането на така наречен Народен съд.
На 20 януари 1945 година на съвещание на ПБ на Централен комитет на БРП-к, което разисква присъдите на Народния съд, Трайчо Костов упорства за оптимално повече смъртни присъди.
През 1948-1949 година Трайчо Костов влиза в спор със руското държавно управление по отношение на предаването на информация, която е държавна загадка и със Съветско-българското стопанско съглашение. Въпреки заявките му, че „ от някои страни ние нямаме секрети “, руските управляващи и персонално Йосиф Сталин считат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася артикули за трети страни.
През март 1949 година Трайчо Костов е отхвърлен от държавното управление (като вицепремиер и ръководител на Комитета по икономически и финансови въпроси) и е назначен за шеф на Народната библиотека „ Кирил и Методий “. През юни с. година е изключен от Централен комитет на Българска комунистическа партия и скоро по-късно е задържан. На 7 декември 1949 година във Военния клуб (ЦДНА) стартира правосъдният развой против него. Обвинен в антипартийна активност, шпионаж в интерес на английското разузнаване и заговорничество с югославския водач Йосиф Брос Тито, Костов небрежно е наказан на гибел.
При произнасянето на присъдата той отхвърля виновността си и изтръгнатите с мъчения признания, а най-после е принудително изведен от залата, до момента в който пледира своята непорочност.
Два дни по-късно, през нощта на 16 против 17 декември 1949 година, Трайчо Костов е обесен.
Свидетели на неговите последни мигове описват за нечовешките мъчения, на които е бил подложен преди гибелта си, за да подпише самичък смъртната си присъда.
