Майка ми имаше Алцхаймер. Сега и аз го правя. Но се научих от нея да не се отчайвам.
Майка ми прекара последните три десетилетия от живота си, наранена от загубата наизуст и надзор, които идват с Алцхаймер. Спомням си по какъв начин изпадаше в суматоха през нощта, събуждайки татко ми в 3 сутринта, с цел да потърси от дълго време умрялата си майка. Той постоянно се предаваше и я караше из пустите улици на Лос Анджелис, с цел да я приспи още веднъж.
Когато предходната есен ми сложиха диагноза същата болест, събуждайте се рано всяка заран и пускайте още веднъж тази притеснителна сцена. Представих си презрян крах, който ще направи мен и фамилията ми нещастни.
Но това надалеч не е цялата история. Има и други уроци, които да науча от опита на майка ми. Знам, тъй като записах тези уроци в същия този вестник преди 25 години, откакто майка ми умря. Знам от първа ръка, че диагнозата на заболяването не би трябвало да замрази живота ни и да възвести края на историите ни — вместо това може да ни предложения към нов стадий от живот...
Прочетете целия текст »
