На 23 януари (4 февруари нов стил) 1872 г. в

На 23 януари (4 февруари нов стил) 1872 година в Кукуш е роден Гоце Делчев. Градът се намира в рамките на Османската империя. Гоце Делчев е роден в фамилията на Никола и Султана Делчеви. Неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви също са членове на ВМОРО.

Завършва прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „ Св. Св. Кирил и Методий ". През 1891 година постъпва във Военното учебно заведение в София, само че поради присъединяване му в социалистически кръжок е изключен и от 1894 година е преподавател в Щип, където работи и Дамян Груев, един от създателите на организацията Български македоно-одрински революционни комитети, преименувана по-късно на Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Гоце Делчев е притеглен в организацията от Даме Груев и се трансформира в неин в действителност началник. Основната концепция на ВМОРО, е че освобождението на Македония и Одринско е допустимо посредством общо въоръжено въстание. Като своя първична цел организацията си слага автономията на Македония и Одринско в границите на Османската империя.

През 1895 година Гоце Делчев напуща учителството и се отдава напълно на революционна активност. Той е един от първите уредници на пограничните пунктове на организацията в Пиринска Македония - Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и други и на незаконните канали към вътрешността на Македония. През 1896 взе участие в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и дружно с Гьорче Петров създава програмата и устава на организацията, който планува построяването ѝ на демократични основи. След конгреса Гоце Делчев е определен за чуждестранен представител, преносим член на Централен комитет на ВМОРО. Той поставя огромни старания за създаване на революционната мрежа, както и за снабдяването на организацията с оръжие.

През 1899 година по самодейност на Гоце Делчев се пристъпва към построяването на четническия институт на ВМОРО, който изиграва извънредно значима роля за по-нататъшното ѝ масовизиране и революционизиране. Като основен инспектор на четите Гоце Делчев подхваща няколко обиколки из Македония и Одринска Тракия. През 1902 година дружно с Гьорче Петров взе участие в изработването новата стратегия и устава на организацията. Тя към този момент си слага за цел привличането и сплотяването „ на всички недоволни детайли в Македония и Одринско, без разлика на националност " и за извоюване на цялостна политическа автономност.

По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация. Въпреки постигнатите триумфи в организационното ѝ създаване Г. Делчев към момента не е уверен, че тя е подготвена да пристъпи към въоръжено въстание, заради което се опълчва на взетото в негово неявяване решение от Солунския конгрес от 1903, за повдигане на въстание в Македония и Одринско напролет на същата година Заедно с Даме Груев и други революционни дейци съумяват да отсрочат оповестяването на въстанието за през лятото на 1903 година, както и за превръщането му от навсякъде в стратегично, т. е. да се разгласи основно в планинските и полупланинските региони и в него да вземат повече присъединяване образуваните за тази цел въоръжени чети.

През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста - на железопътната линия Солун - Одрин.

В началото на май 1903 година, на път за среща с водачите на Серски революционен окръг, четата на Гоце Делчев попада в обграждане в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 против 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити.

Гоце Делчев взема решение да изведе четниците от селото, само че опитът е несполучлив. След еднодневно стълкновение с превъзхождащата ги армия Гоце Делчев пада погубен. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.

След като Тефиков не разрешава на хората си да се гаврят с труповете на Делчев и неговите четници, останките им за малко са изпратени в Сяр и разпознати от локалната власт, след което те са заровени в общ гроб в лобното им място село Баница. Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата международна война в България от Михаил Чаков и до 1946 година се пазят в урна в Илинденската организация.

След Деветосептемврийския прелом от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под напън от СФР Югославия и пряк напън от страна на Съюз на съветските социалистически републики, Българска комунистическа партия предава костите на Гоце Делчев на Скопие по време на почналата културна автономност на Пиринска Македония.

След 1948 година България последователно стартира да се връща към остарялата си теза, че македонците са българи, само че към този момент е прекомерно късно, защото в Югославия историографията към този момент приема Гоце Делчев за македонски народен воин.