Църква на брега на морето посреща хора от целия свят
Параклисът „ Свети Георги “ се намира на метри от морето в бургаската морска градина. Той е издигнат през 2013 година в памет на починалите в Балканските войни 1912-1913 и на героите от 24-ти пехотен Черноморски полк . Войните, мъже от Бургас и района, се бият безстрашно и доста от тях остават вечно по бойните полета. Но успехите на полка при Лозенград, Люлебургас, Бунар Хисар, Чаталджа и офанзивата на Одринската цитадела, не са забравени. Паметни плочи, сложени на фасадата на параклиса, припомнят за борбите на полка.
Много от хората, които идват да възпламенят свещ, не знаят за този героизъм. Те са от разнообразни страни, пристигнали поради плажа. Важното е, че съблюдават християнската традиция и влизат да се помолят. Потокът е толкоз цветен – руснаци, поляци, чехи, немци и хора от още доста националности са пристъпили прага на божията обител.
Българи от цялата страна и града също са гости на параклиса. Особено щастливи са по-възрастните поданици на Бургас, които живеят наоколо, тъй като храмът е единственият в региона .
Иконите, които посрещат миряните, са дело на художниците Атанас Атанасов и Станимир Желев.
Жената, която се грижи за параклиса е там през почивните дни и на огромните църковни празници. С присъщата за положителните и отдадени хора невзискателност, не желае да се обявява. През лятото обаче, тя е индивидът, който освен отваря вратите на параклиса, само че и оказва помощ на доста туристи, които не познават региона.
Така вярата събира всички, унищожава границите и сближава хора от разнообразни страни. Близостта на морето и хубостта на природата вършат пътя към храма по-лесен и припомня за безконечните неща в живота.
Много от хората, които идват да възпламенят свещ, не знаят за този героизъм. Те са от разнообразни страни, пристигнали поради плажа. Важното е, че съблюдават християнската традиция и влизат да се помолят. Потокът е толкоз цветен – руснаци, поляци, чехи, немци и хора от още доста националности са пристъпили прага на божията обител.
Българи от цялата страна и града също са гости на параклиса. Особено щастливи са по-възрастните поданици на Бургас, които живеят наоколо, тъй като храмът е единственият в региона .
Иконите, които посрещат миряните, са дело на художниците Атанас Атанасов и Станимир Желев.
Жената, която се грижи за параклиса е там през почивните дни и на огромните църковни празници. С присъщата за положителните и отдадени хора невзискателност, не желае да се обявява. През лятото обаче, тя е индивидът, който освен отваря вратите на параклиса, само че и оказва помощ на доста туристи, които не познават региона.
Така вярата събира всички, унищожава границите и сближава хора от разнообразни страни. Близостта на морето и хубостта на природата вършат пътя към храма по-лесен и припомня за безконечните неща в живота.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ