Великите военни изцепки: Румънският опит за десант при Ряхово (1916г.)
Паметник на починалите за родината българи в борбата при Ряхово
Previous Next Великите военни изцепки: Румънският опит за десант при Ряхово (1916г.) 8 юли, 2019 12:24 | от Александър Стоянов | Военни летописи
Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.
Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.
Годината е 1916-та. България към този момент от няколко месеца взе участие сполучливо в Първата международна война. Предците ни нанасят разгромно проваляне на сърбите, окупирайки западната ни съседка, а по-късно разрушават и англо-френските войски в Македония и ги изтласкват на гръцка територия.
В тази обстановка, Антантата търси метод да продължи ефикасното си наличие в Югоизточна Европа. Опциите са единствено две – Гърция и Румъния. Гърция към този момент е оповестила неутралитет и заради тежките политически разногласия сред крал Константинос и премиера Венизелос, политическия хайлайф на страната е неподвижен и решение по въпроса за присъединяване на страната в Голямата война не може да се вземе. В Румъния, бездетният крал Карол I е завещан от своя племенник Фердинанд. Макар и роден в Германия и принадлежащ към императорският жанр на Хоенцолерните, Фердинанд е податлив да се обърне против родствениците си и да заложи на Антантата. Румънците се надяват с съветска поддръжка да съумеят да нанесат сериозен удар на Австро-Унгария и да се оправят и с България, чийто съществени сили са съсредоточени в Македония. Самите руснаци надалеч не са въодушевени. По думите на техния върховен генералитет, присъединението на Румъния към войната единствено ще удължи Източния фронт с няколко стотин километра. Румъния, споделят те, е по-ценна за нас като буфер. Въпреки това, мощното френско лоби си споделя думата и на 17 август, 1916
година, Румъния се причислява към Антантата, а 10 дни по-късно афишира цялостна готовност. Същият ден – 27 август, Румъния афишира война на Австро-Унгария и с три армии атакува Трансилвания. Планът на Антантата е тази атака да се координира с борбата за Сома на Западния фронт и огромната атака на Брусилов в Полша. Първоначалната инерция на офанзивата разрешава на румънците да напреднат в Трансилвания, само че единствено 5 дни по-късно, България, Германия и Османската империя се включват във войната, сформирайки така наречен Група армии Макензен. Българската
ген. Стефан Тошев
Трета войска, отпред с ген. Стефан Тошев прави бърз пробив в Добруджа и в рамките единствено на няколко дни, огромни елементи от Южна Добруджа са освободени от българската войска. Настъплението на българите е краткотрайно спряно при Кубадин на 19 септември и румънското командване замисля огромна контраофанзива, която да се развие посредством контраатака в Добруджа и прекачване на румънски елементи през Дунав в тила на Централните сили. За задачата са заделени 3 дивизии, артилерия и инженерни елементи отпред с ген. Александру Авереску.
Първоначално, нещата наподобяват добре за румънците. Въпреки донесенията на авиоразузнаването, Макензен не отделя задоволително внимание на вражеската централизация. Румънците стартират офанзивата си на фронт от ок. 80 км от вливането на р. Арджеш в р. Дунав до Зимница. В региона на Ряхово работи 10-та румънска дивизия. След като опита за десант в региона на Фламънда е контриран от австро-унгарския дунавски флот, румънците съумяват да трансферират реката при Ряхово и завземат три села – Сливо поле и към този момент несъществуващите Кая махле и Пара махле (днес част от Сливо поле и Борисово). Срещу цялата дивизия, българите разполагат единствено с един опълченски (доброволчески) полк и една тайфа (батальон) граничари. По всичко наподобява, че за румънците не би следвало да е проблем да се оправят с небрежно събраните български елементи, които даже не се състоят от постоянни бойци.
Колона от 10-та румънска дивизия прекосява Дунав при Фламънда
Нещата обаче се развиват в радикално друга посока. Българските опълченци нападат превъзхождащите румънски елементи и с помощта единствено на две роти съумяват още в деня на десанта да си върнат Кая махле. Същата нощ, граничарската тайфа нападна главните румънски позиции при издигнатия потонен мост и даже леко повреждат моста след гърмеж на мина. На идващият ден, румънците получават втори късмет за безапелационен триумф, откакто към авангарда на 10-та дивизия са добавени още пет пехотни полка от същата войскова част и още два полка от 21-ва румънска дивизия. Те съумяват да разпрострат по-сериозно нахлуване, изтласквайки българските елементи от предмостието, само че даже и с това доста преимущество, силите им са арестувани от граничарите и опълченците, които се изтеглят на по-добри позиции и заемат твърда защита. Същевременно, немски самолети непрекъснато обстрелват румънските позиции и потонния мост, нанасяйки спомагателни загуби на силите на Авереску.
На 3-октомври, румънската обстановка става много комплицирана. В Трансилвания, германо-австро-унгарските сили стартират контраатака, а в Добруджа, опитът за контраатака против българите се проваля изцяло. В тази обстановка, Авереску заповядва на своите полкове да стартират евакуиране на север от р. Дунав за прекачване на наличните сили към Трансилвания. На 4-ти октомври, българските опълченци и граничари нападат и разрушават румънските ариергардни елементи с което се поставя финален завършек на опита за десант при Ряхово. При голямо предимство в жива мощ и артилерия, румънците се провалят изцяло в опита си за десант в тила на главните български сили. На доброволческите български елементи и граничари се пада славата от това да защитят родината с цената на по-малко от 320 убити и ранени против над 3 000 убити противникови бойци.
