Ото Хан и верижната реакция на живота
Ото Хан, химик /1879 – 1968/
Произход: Германия, богато индустриално семейство
Образование: гимназия във Франкфурт, химия и минералогия в Марбург, специализация в Мюнхен, докторат по органична химия
Интереси: естествени науки, медицина, философия, физика
Известен с: пионер в радиоактивността и радиационната химия, изобретател на голям брой изотопи на тежки метали, считан за татко на нуклеарната химия и нуклеарното разделяне, изобретател на нуклеарния изомеризъм
Признание: Нобелова премия за химия - 1944, премия „ Енрико Ферми “ - 1966, орден „ Макс Планк “ - 1949
Какво бихте създали с три консервни кутии?
Химикът Ото Хан прави електроскоп и мери равнището на алфа и бета-лъчи при разпада на радиоактивни детайли. Това се случва през 1905 г .
В канадския град Монреал той работи с физика Ърнест Ръдърфор , който е песимистичен към него, нищо, че в Лондон младежът Хан към този момент е разкрил новия химически детайл радиоторий.
Това в действителност е изотоп 228 на тория, само че концепцията за изотопите се ражда чак след 8 години.
В Монреал Хан открива още торий С (полоний 212), радий Д (олово 210) и радиоактиний (торий 227). А Ръдърфорд признава: „ Мистър Хан има необикновен усет за нови детайли. “
Ото Хан се ражда в великодушната на учени 1879 година в немския град Франкфурт на Майн в богато семейство.
Той обича музика, спектакъл, литература, гимнастика, катери планини и има невероятна памет, която е свежа до края му на 90-годишна възраст. Запалва се по химията на 15 години, неизвестно по какъв начин и за какво, като първите си опити прави в пералното на фамилната си къща.
В университета в Марбург учи химия, минералогия и кристалографи, а като помощник на професор Цинке научава да работи систематично и точно, с което също е фамозен. От Марбург отива при химика Уилям Рамзи в Лондон и там изгрява като огромна научна звезда в радиохимията.
През 1906 година към този момент е в университета „ Фридрих-Вилхелм “ в Берлин , където никой не знае що е то радиохимия. Лабораторията му е някогашен дърводелски завод и там, на дървен тезгях, с елементарни уреди, Хан прави нови открития. Първо - още няколко изотопа, а след това открива и радиоактивният обратен тласък .
" Разпадът на радиоактивните атоми е като детонация... Когато подобен атом се спука, той изхвърля алфа-лъчи и електрони, само че оставащата част получава обратен тласък, като оръдие ", споделя Хан.
Следващите години са плодотворни и в професионален, и в персонален проект. През 1907 година при Хан идва Лизе Майтнер , австрийска еврейка, първата жена, приключила физика във Виенския университет. Това е щастливо и плодотворно време - те откриват още детайли, в действителност – изотопи, а през 1912 година за тях е основан специфичен отдел в новия химически институт „ Кайзер Вилхелм “.
Дори в най-отдадения на науката живот обаче нищо не е както би трябвало, без най-ненаучната дисциплинираност – любовта .
През 1911 година Хан среща Юдит, а очевидец написа: " 32-годишният Ото Хан, с наперените си, усукани мустаци, взе участие в разходка с параход. На палубата беше и Едит Юнгханс - талантлива, сензитивна стажантка от кралското учебно заведение по изкуствата в Берлин, нежна хубавица с огромни, тъмни очи, на 23. Фройлайн Юнгхас несъмнено незабавно е харесала радостния професор и потърси такова място на палубата, че да може постоянно да стои против него. Забавните му сини очи предизвикваха любознанието ѝ. " И той е влюбен, тъй че скоро се женят.
Но идват и нещастни дни. Изследванията стопират с Първата международна война, когато Хан се включва в специфичната химическа част на Фриц Хабер , която прави газови офанзиви, взе участие в създаването на два нови газа и в тестванията на защитни газови маски и филтри.
" Постоянната приложимост на мощни отрови ни притъпи и нямахме никакъв проблем да работим на фронта ", написа той. През 1917 година обаче самичък е обгазен и върнат в Берлин, с цел да се изследва.
Ото Хан почтено разказва тази страница от живота си, само че автобиографията му е позабравена. А през днешния ден в Германия ултралеви показват описаните от самия него обстоятелства като свои „ открития “ и желаят той да бъде наказан като военнопрестъпник, да се отнеме Нобеловата му премия , да се преименуват обекти, които носят името му. Слава, Богу, в Европа още има здрав разсъдък и хора, които знаят, че вчерашният ден не трябва да се мери с сегашен критерий.
В Берлин Хан и Лизе откриват нови детайли и нуклеарната изомерия, а Хан е номиниран за Нобелова премия. Той евентуално е най-номинираният човек в света - 22 пъти за химия, 16 за физика и 2-3 пъти - за мир .
Получава оценката единствено един път, в края на Втората международна война. Но преди този момент идва нацизмът. Ото Хан не става член на партията и в митинг против уволненията на колеги-евреи подава оставка от Берлинския университет. Остава заместител на шефа на Института по физическа химия, евреина Фриц Хабер .
Съпругата му Лизе Майтнер е австрийски жител и стои с него до 1938 година, само че след аншлуса Хан урежда да замине за Швеция .
През война Ото и жена му оказват помощ освен на учени-евреи, само че и на елементарни хора, които се крият по изби и тавани на Берлин. По това време той прави и откритието на живота си – нуклеарното разделяне .
В научната общественост има вкоренено разбиране, че, при бомбардиране с неутрони, тежките детайли ги гълтам и стават още по-тежки. Но Хан, назад, получава три по-леки детайла - барий, лантан и церий, и не знае какво да мисли.
Пише публикация, а след това Майтнер употребява термина „ нуклеарно разделяне “ и той добива известност. Месец по-късно е потвърдено, че това е верижна реакция и се поставя начало на нуклеарната ера на човечеството. Ото Хан е трансфериран в екипа за разработка на нуклеарната бомба.
През април 1945 година той и 9 немски физици са отведени в имение край Кеймбридж, където даже дърветата в парка са натъпкани с микрофони. Там Хан претърпява призрачен сън - след бомбата над Хирошима изпада в обезсърчение, усеща се персонално отговорен за жертвите. Но за същото убийствено изобретение пък печели Нобел за химия за 1944 година - и се радва.
След войната Ото Хан се хвърля в политиката с акции против нуклеарното оръжие, само че, за жалост, трансформира се в „ потребен глупак “ на Съветската империя, който разрушава защитните сили на Запада.
През 1968 година, на 90, Ото Хан умира. В последните 17 години претърпява ред произшествия - атентат, авто удар, инфаркт, строшен вратен прешлен.
Вероятно обаче великият химик си дава сметка какво тъкмо става. Та нали той прелестно знае, че не може нещата да се натрупат, без да се стигне до верижна реакция и разпад на индивида до много по-лек детайл, в сравнение с му се желае да бъде.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Произход: Германия, богато индустриално семейство
Образование: гимназия във Франкфурт, химия и минералогия в Марбург, специализация в Мюнхен, докторат по органична химия
Интереси: естествени науки, медицина, философия, физика
Известен с: пионер в радиоактивността и радиационната химия, изобретател на голям брой изотопи на тежки метали, считан за татко на нуклеарната химия и нуклеарното разделяне, изобретател на нуклеарния изомеризъм
Признание: Нобелова премия за химия - 1944, премия „ Енрико Ферми “ - 1966, орден „ Макс Планк “ - 1949
Какво бихте създали с три консервни кутии?
Химикът Ото Хан прави електроскоп и мери равнището на алфа и бета-лъчи при разпада на радиоактивни детайли. Това се случва през 1905 г .
В канадския град Монреал той работи с физика Ърнест Ръдърфор , който е песимистичен към него, нищо, че в Лондон младежът Хан към този момент е разкрил новия химически детайл радиоторий.
Това в действителност е изотоп 228 на тория, само че концепцията за изотопите се ражда чак след 8 години.
В Монреал Хан открива още торий С (полоний 212), радий Д (олово 210) и радиоактиний (торий 227). А Ръдърфорд признава: „ Мистър Хан има необикновен усет за нови детайли. “
Ото Хан се ражда в великодушната на учени 1879 година в немския град Франкфурт на Майн в богато семейство.
Той обича музика, спектакъл, литература, гимнастика, катери планини и има невероятна памет, която е свежа до края му на 90-годишна възраст. Запалва се по химията на 15 години, неизвестно по какъв начин и за какво, като първите си опити прави в пералното на фамилната си къща.
В университета в Марбург учи химия, минералогия и кристалографи, а като помощник на професор Цинке научава да работи систематично и точно, с което също е фамозен. От Марбург отива при химика Уилям Рамзи в Лондон и там изгрява като огромна научна звезда в радиохимията.
През 1906 година към този момент е в университета „ Фридрих-Вилхелм “ в Берлин , където никой не знае що е то радиохимия. Лабораторията му е някогашен дърводелски завод и там, на дървен тезгях, с елементарни уреди, Хан прави нови открития. Първо - още няколко изотопа, а след това открива и радиоактивният обратен тласък .
" Разпадът на радиоактивните атоми е като детонация... Когато подобен атом се спука, той изхвърля алфа-лъчи и електрони, само че оставащата част получава обратен тласък, като оръдие ", споделя Хан.
Следващите години са плодотворни и в професионален, и в персонален проект. През 1907 година при Хан идва Лизе Майтнер , австрийска еврейка, първата жена, приключила физика във Виенския университет. Това е щастливо и плодотворно време - те откриват още детайли, в действителност – изотопи, а през 1912 година за тях е основан специфичен отдел в новия химически институт „ Кайзер Вилхелм “.
Дори в най-отдадения на науката живот обаче нищо не е както би трябвало, без най-ненаучната дисциплинираност – любовта .
През 1911 година Хан среща Юдит, а очевидец написа: " 32-годишният Ото Хан, с наперените си, усукани мустаци, взе участие в разходка с параход. На палубата беше и Едит Юнгханс - талантлива, сензитивна стажантка от кралското учебно заведение по изкуствата в Берлин, нежна хубавица с огромни, тъмни очи, на 23. Фройлайн Юнгхас несъмнено незабавно е харесала радостния професор и потърси такова място на палубата, че да може постоянно да стои против него. Забавните му сини очи предизвикваха любознанието ѝ. " И той е влюбен, тъй че скоро се женят.
Но идват и нещастни дни. Изследванията стопират с Първата международна война, когато Хан се включва в специфичната химическа част на Фриц Хабер , която прави газови офанзиви, взе участие в създаването на два нови газа и в тестванията на защитни газови маски и филтри.
" Постоянната приложимост на мощни отрови ни притъпи и нямахме никакъв проблем да работим на фронта ", написа той. През 1917 година обаче самичък е обгазен и върнат в Берлин, с цел да се изследва.
Ото Хан почтено разказва тази страница от живота си, само че автобиографията му е позабравена. А през днешния ден в Германия ултралеви показват описаните от самия него обстоятелства като свои „ открития “ и желаят той да бъде наказан като военнопрестъпник, да се отнеме Нобеловата му премия , да се преименуват обекти, които носят името му. Слава, Богу, в Европа още има здрав разсъдък и хора, които знаят, че вчерашният ден не трябва да се мери с сегашен критерий.
В Берлин Хан и Лизе откриват нови детайли и нуклеарната изомерия, а Хан е номиниран за Нобелова премия. Той евентуално е най-номинираният човек в света - 22 пъти за химия, 16 за физика и 2-3 пъти - за мир .
Получава оценката единствено един път, в края на Втората международна война. Но преди този момент идва нацизмът. Ото Хан не става член на партията и в митинг против уволненията на колеги-евреи подава оставка от Берлинския университет. Остава заместител на шефа на Института по физическа химия, евреина Фриц Хабер .
Съпругата му Лизе Майтнер е австрийски жител и стои с него до 1938 година, само че след аншлуса Хан урежда да замине за Швеция .
През война Ото и жена му оказват помощ освен на учени-евреи, само че и на елементарни хора, които се крият по изби и тавани на Берлин. По това време той прави и откритието на живота си – нуклеарното разделяне .
В научната общественост има вкоренено разбиране, че, при бомбардиране с неутрони, тежките детайли ги гълтам и стават още по-тежки. Но Хан, назад, получава три по-леки детайла - барий, лантан и церий, и не знае какво да мисли.
Пише публикация, а след това Майтнер употребява термина „ нуклеарно разделяне “ и той добива известност. Месец по-късно е потвърдено, че това е верижна реакция и се поставя начало на нуклеарната ера на човечеството. Ото Хан е трансфериран в екипа за разработка на нуклеарната бомба.
През април 1945 година той и 9 немски физици са отведени в имение край Кеймбридж, където даже дърветата в парка са натъпкани с микрофони. Там Хан претърпява призрачен сън - след бомбата над Хирошима изпада в обезсърчение, усеща се персонално отговорен за жертвите. Но за същото убийствено изобретение пък печели Нобел за химия за 1944 година - и се радва.
След войната Ото Хан се хвърля в политиката с акции против нуклеарното оръжие, само че, за жалост, трансформира се в „ потребен глупак “ на Съветската империя, който разрушава защитните сили на Запада.
През 1968 година, на 90, Ото Хан умира. В последните 17 години претърпява ред произшествия - атентат, авто удар, инфаркт, строшен вратен прешлен.
Вероятно обаче великият химик си дава сметка какво тъкмо става. Та нали той прелестно знае, че не може нещата да се натрупат, без да се стигне до верижна реакция и разпад на индивида до много по-лек детайл, в сравнение с му се желае да бъде.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ