Чуйпетлово е най-високото село на Витоша
Отново е неделя и планината притегля туристите. А на Витоша има не една и две забележителности, може да се каже "на ръка разстояние ". А и времето е уместно за поход.
Едно такова място е селото с причудливото име Чу̀йпетлово или Чуйпетьло̀во в Западна България, в община Перник.
Чуйпетлово е най-високото село на Витоша, на към 1436 м надморска височина. Формата на Витоша е съвсем кръгла с диаметър 20-25 км и междинна надморска височина от 1500 метра. Най-високата ѝ точка е връх Черни връх (2290 м). По една или друга причина тази височина е станала известна в географската литература и географските карти на България, като същинската кота на триангулачната точка на върха по всички едро- и дребномащабни топографски карти е 2280.5 метра.
Предполага се, че селото е учредено към 1640 година от избягало от равнината население. Името му е допустимо да е обвързвано с поверие, съгласно което селото било по този начин добре прикрито, че пасажерите се ориентирали за местоположението му единствено по кукуригането на петлите. Местните поданици се препитавали главно с железодобив, само че след западането му селото почнало да се обезлюдява. Възможно е планински овчари от селото да са основали селата Плана в едноименната планина и Лисец и Яребковица в планината Верила.
На преброяването през 1880 година селото има 850 поданици, всички с матерен език български и православна вяра. Оттогава популацията му понижава и по някои данни 27 индивида живеят в него.
Автомобилен път до Чуйпетлово е прокаран през 1972 година, а пет години по-късно селото е електрифицирано. Днес селото е обвързвано с град Перник посредством постоянна автобусна линия.
Църквата на Чуйпетлово "Света Петка " е издигната през 1860 година.
Чуйпетлово е първото обитаемо място, през което минава Струма - река в Югозападна България. Тя извира на 2246 м н.в. на Витоша, а по-късно минава през областите Перник, Кюстендил и Благоевград и Северна Гърция, област Централна Македония и се влива в Струмския залив на Бяло море. Дължината ѝ е 415.2 км, от които на българска територия - 290 км, която ѝ отрежда шесто място измежду реките на България след Дунав, Искър, Тунджа, Марица и Осъм.
До село Чейпетлово може да се доближи пешком от Черни връх - най-високата точка на Витоша (2290 м, пътеките обаче не са маркирани) или от околните села Кладница и Ярлово. До Чуйпетлово се стига и по асфалтов път от село Боснек, в непосредствена непосредственост, до което можете да посетите естествената забележителност - пещерата Духлата (или още Боснешката пещера ). Тя е ситуирана в южната част на Природен парк "Витоша ", на десния бряг на Струма, и е най-дългата пещера в България. Входът на пещерата е на самия път сред Боснек и Чуйпетлово.
Духлата е най-дългата пещера в България - цели 17 600 м, и с дълбочина 53 метра. Според различен един източник пък тя е с дължина 18 200 метра. Природната забележителност съставлява комплицирана многоетажна, лабиринтна система, ситуирана на шест етажа. Духлата е една от най-сложните пещерни системи в България и е основана от подземните течения на река Струма. Тя съставлява лабиринт от тунели, галерии, подземни езера, водопади и синтрови формирания. В пещерата са открити 22 типа пещерни животни, измежду които шест типа прилепи. В пещерата има огромно многообразие от пещерни формирания. Духлата е добре проучена и картирана, извънредно естествено благосъстояние, а тръпката да покориш най-голямата българска пещера е несравнимо рисково премеждие, което притегля от ден на ден и повече запалянковци. Красотата на Духлата е обусловена и от превъзходните пещерни формирания, които допълват вълнуващата картина на подземния ѝ свят. Има голям брой красиви синтрови езера по цялото ѝ продължение.
През 1962 година Духлата е оповестена за естествена забележителност.
Едно такова място е селото с причудливото име Чу̀йпетлово или Чуйпетьло̀во в Западна България, в община Перник.
Чуйпетлово е най-високото село на Витоша, на към 1436 м надморска височина. Формата на Витоша е съвсем кръгла с диаметър 20-25 км и междинна надморска височина от 1500 метра. Най-високата ѝ точка е връх Черни връх (2290 м). По една или друга причина тази височина е станала известна в географската литература и географските карти на България, като същинската кота на триангулачната точка на върха по всички едро- и дребномащабни топографски карти е 2280.5 метра.
Предполага се, че селото е учредено към 1640 година от избягало от равнината население. Името му е допустимо да е обвързвано с поверие, съгласно което селото било по този начин добре прикрито, че пасажерите се ориентирали за местоположението му единствено по кукуригането на петлите. Местните поданици се препитавали главно с железодобив, само че след западането му селото почнало да се обезлюдява. Възможно е планински овчари от селото да са основали селата Плана в едноименната планина и Лисец и Яребковица в планината Верила.
На преброяването през 1880 година селото има 850 поданици, всички с матерен език български и православна вяра. Оттогава популацията му понижава и по някои данни 27 индивида живеят в него.
Автомобилен път до Чуйпетлово е прокаран през 1972 година, а пет години по-късно селото е електрифицирано. Днес селото е обвързвано с град Перник посредством постоянна автобусна линия.
Църквата на Чуйпетлово "Света Петка " е издигната през 1860 година.
Чуйпетлово е първото обитаемо място, през което минава Струма - река в Югозападна България. Тя извира на 2246 м н.в. на Витоша, а по-късно минава през областите Перник, Кюстендил и Благоевград и Северна Гърция, област Централна Македония и се влива в Струмския залив на Бяло море. Дължината ѝ е 415.2 км, от които на българска територия - 290 км, която ѝ отрежда шесто място измежду реките на България след Дунав, Искър, Тунджа, Марица и Осъм.
До село Чейпетлово може да се доближи пешком от Черни връх - най-високата точка на Витоша (2290 м, пътеките обаче не са маркирани) или от околните села Кладница и Ярлово. До Чуйпетлово се стига и по асфалтов път от село Боснек, в непосредствена непосредственост, до което можете да посетите естествената забележителност - пещерата Духлата (или още Боснешката пещера ). Тя е ситуирана в южната част на Природен парк "Витоша ", на десния бряг на Струма, и е най-дългата пещера в България. Входът на пещерата е на самия път сред Боснек и Чуйпетлово.
Духлата е най-дългата пещера в България - цели 17 600 м, и с дълбочина 53 метра. Според различен един източник пък тя е с дължина 18 200 метра. Природната забележителност съставлява комплицирана многоетажна, лабиринтна система, ситуирана на шест етажа. Духлата е една от най-сложните пещерни системи в България и е основана от подземните течения на река Струма. Тя съставлява лабиринт от тунели, галерии, подземни езера, водопади и синтрови формирания. В пещерата са открити 22 типа пещерни животни, измежду които шест типа прилепи. В пещерата има огромно многообразие от пещерни формирания. Духлата е добре проучена и картирана, извънредно естествено благосъстояние, а тръпката да покориш най-голямата българска пещера е несравнимо рисково премеждие, което притегля от ден на ден и повече запалянковци. Красотата на Духлата е обусловена и от превъзходните пещерни формирания, които допълват вълнуващата картина на подземния ѝ свят. Има голям брой красиви синтрови езера по цялото ѝ продължение.
През 1962 година Духлата е оповестена за естествена забележителност.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ