Лихвените проценти не са единственото антиинфлационно оръжие
С повишаването на разноските за прехрана на живота по света държавните управления не оставят отговорността за ограничение на инфлацията само на централните си банки.
Те дават отговор и по други способи, учредени на дългогодишната история на разнообразни политики, прилагани за угнетяване на цените. Много от новите ограничения, към този момент са в ход - от стратегиите на щатския президент Джо Байдън за продоволствените вериги и европейските енергийни дотации до аржентинския надзор на износа.
В ортодоксалната стопанска система през последните десетилетия има два съществени стълба: цените да се образуват на свободните пазари и ръководството на инфлацията да е задача на паричната политика. Те обаче не са толкоз безусловни в сегашните условия на ценови напън, провокиран от рекордните парични тласъци на централните банки и на държавните управления, качили навсякъде търсенето. Най-спорна е тематиката по какъв начин растящите кредитни разноски, които към този момент много страни стартират да усилват, могат да преборят пандемичната инфлация.
От позиция на политиците, не е пристигнало времето за лихвени обрати. Икономистите неведнъж са обяснявали, че са нужни най-малко шест месеца, с цел да може по-стриктната парична политика да ограничи търсенето. Така че даже Федералният запас да увеличи лихвените проценти в края на 2022-ра, резултатът ще се усети някъде към средата на идната година, което въобще не устройва ръководещите. Все повече сондажи на публичното мнение в Съединени американски щати и Англия демонстрират засилващата се паника на хората от растящите цени. Нещо повече, пандемията съживи дебата за ролята на страната в стопанската система и инфлацията е част от него. Преобладаващото мнение до момента е било, че най-ефикасният метод за по-евтино предложение е да се остави всичко на пазарите. Но тазгодишната рецесия на продоволствените вериги повдига въпроса дали успеваемостта и ниските цени не са за сметка на стабилността и даже на националната сигурност.
Енергийните дотации
Растящите цени на силата са един от най-големите съставни елементи на пандемичната инфлация и държавните управления към този момент вземат ограничения да смекчат удара.
Франция разгласи еднократна необлагаема помощ от 100 евро за лицата с приходи под 2000 евро на месец, която, по оценка на държавното управление, ще получат 38 млн. души. Отделно Париж замрази цените на природния газ до края на 2022-ра и ограничи до 4% идващото покачване на електрическата енергия с помощта на орязването на налозите.
Във Англия кабинетът сътвори специфичен фонд от 500 млн. паунда, средствата от който да оказват помощ на семействата с ниски приходи да платят сметките си за електричество, отопление, храна и облекло.
В началото на октомври белгийското държавно управление удължи до март следващата година закрепените енергийни ставки за лицата с ниски приходи и в допълнение им обезпечи по 80 евро дотация за енергийните сметки.
Италия замрази газовите цени за 2.5 млн. души, а за останалите понижи Данък добавена стойност на 5.5 %.
Испания, която е по-зависима от съседите си от природния газ за производството на електрическа енергия, понижи ДДС за тока и наложи таван на облагите на енергийните компании.
Икономистите не считат сходни дотации за противоинфлационни, тъй като те не лимитират разноските, а просто ги преразпределят. Но пък не разрешават внезапен скок на издръжката на живота.
В Латинска Америка една от изключително сензитивните тематики за политиците са цените на втечнените петролни артикули, които се употребяват за готвене от по-бедните семейства. Мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор се зае със основаването на държавна компания за дистрибуция, която ще продава горивото " на обективна цена ", а държавното управление му вкарва ценови тавани в някои райони на страната. В Бразилия сенаторите утвърдиха стратегия от дотации, с цел да оказват помощ на 11 млн. семейства да купуват газ за готвене. Тя ще се финансира отчасти от дивидентите, получени от държавния петролен колос " Петробра ".
Цените на храните
Увеличаващите се цени на питателните артикули, изключително в най-бедните страни, могат да провокират обществени рецесии, а тази година нарастването е най-бързото за последното десетилетие.
Някои страни се пробват да подтикват предлагането. Централната банка на Нигерия поддържа фермерите с евтини заеми, тъй че те да могат да усилят добивите. Русия, която е най-едрия международен експортьор на жито, също се пробва да увеличи продуктивността в земеделието, само че признава, че това ще отнеме време. Поради което лимитира износа, с цел да подсигурява задоволително зърно за локалния пазар. Мерките включват и експортни мита, които се поправят всяка седмица.
По този метод избрани артикули стават по-достъпни на локалния пазар, а лимитираните доставки покачат цените им на други места по света. Подобна тактика следваше Аржентина при започване на годината, забранявайки износа на говеждо месо.
Други страни пък натъртват на метода, по който продават храната. Турция уголемява мрежата от фирмени магазини на селскостопански кооперативи и е натоварила виновните органи да проверяват образуването на цените на пазарите на едро. Освен това държавното управление е премахнало вносните мита на зърното и на лещата и работи по системата за ранно уведомяване на естествени аномалии, с цел да разпознава евентуални шокове на предлагането.
Ценовият надзор
Аржентина от дълго време ползва неортодоксални политики за преодоляване на цените, но перманентно е измежду страните с най-високите нива на инфлация в света, което значи, че те не работят. Въпреки това президентът Алберто Фернандес вкара фрапантни ограничения за понижаване на разноските за издръжката на живота. Той замрази цените на над 1400 домашен артикули до Коледа след неуспеха на договарянията с производителите за ценово съглашение. И... разпореди на фирмите да работят на цялостна мощ.
Веригите за доставки
Президентът Джо Байдън се бори от месеци да смекчи продоволствения дефицит, който тласка цените нагоре и заплашва Коледните празници с неналичието на обичани артикули. Белият дом е основал специфична група, която да се договаря със задръстените пристанища да удължават работното време, да издава повече лицензи за водачи на камиони, с цел да преодолее дефицита на работна ръка, както и да посредничи при договарянията с компании като " Фед Екс " и " Уолмарт " да уголемяват графиците си за доставки.
Китай, където централното обмисляне играе по-голяма роля, не страда от изключително огромна потребителска инфлация сега, само че е съществено смутен от някои индустриални цени, най-много на въглищата, които заплашват да влошат енергийния дефицит. Това наложи държавна намеса на пазара, като управляващите деблокираха и някои метали от държавния запас, с цел да смъкват разноските.
Европейските ръководещи пък имат дълготраен проект за различен основен мотор на пандемичната инфлация - полупроводниците. Те считат да вършат повече чипове вкъщи, просто тъй като " няма други възможности на държавната намеса " за постигането на тази цел, по думите на италианския министър председател Марио Драги.
Те дават отговор и по други способи, учредени на дългогодишната история на разнообразни политики, прилагани за угнетяване на цените. Много от новите ограничения, към този момент са в ход - от стратегиите на щатския президент Джо Байдън за продоволствените вериги и европейските енергийни дотации до аржентинския надзор на износа.
В ортодоксалната стопанска система през последните десетилетия има два съществени стълба: цените да се образуват на свободните пазари и ръководството на инфлацията да е задача на паричната политика. Те обаче не са толкоз безусловни в сегашните условия на ценови напън, провокиран от рекордните парични тласъци на централните банки и на държавните управления, качили навсякъде търсенето. Най-спорна е тематиката по какъв начин растящите кредитни разноски, които към този момент много страни стартират да усилват, могат да преборят пандемичната инфлация.
От позиция на политиците, не е пристигнало времето за лихвени обрати. Икономистите неведнъж са обяснявали, че са нужни най-малко шест месеца, с цел да може по-стриктната парична политика да ограничи търсенето. Така че даже Федералният запас да увеличи лихвените проценти в края на 2022-ра, резултатът ще се усети някъде към средата на идната година, което въобще не устройва ръководещите. Все повече сондажи на публичното мнение в Съединени американски щати и Англия демонстрират засилващата се паника на хората от растящите цени. Нещо повече, пандемията съживи дебата за ролята на страната в стопанската система и инфлацията е част от него. Преобладаващото мнение до момента е било, че най-ефикасният метод за по-евтино предложение е да се остави всичко на пазарите. Но тазгодишната рецесия на продоволствените вериги повдига въпроса дали успеваемостта и ниските цени не са за сметка на стабилността и даже на националната сигурност.
Енергийните дотации
Растящите цени на силата са един от най-големите съставни елементи на пандемичната инфлация и държавните управления към този момент вземат ограничения да смекчат удара.
Франция разгласи еднократна необлагаема помощ от 100 евро за лицата с приходи под 2000 евро на месец, която, по оценка на държавното управление, ще получат 38 млн. души. Отделно Париж замрази цените на природния газ до края на 2022-ра и ограничи до 4% идващото покачване на електрическата енергия с помощта на орязването на налозите.
Във Англия кабинетът сътвори специфичен фонд от 500 млн. паунда, средствата от който да оказват помощ на семействата с ниски приходи да платят сметките си за електричество, отопление, храна и облекло.
В началото на октомври белгийското държавно управление удължи до март следващата година закрепените енергийни ставки за лицата с ниски приходи и в допълнение им обезпечи по 80 евро дотация за енергийните сметки.
Италия замрази газовите цени за 2.5 млн. души, а за останалите понижи Данък добавена стойност на 5.5 %.
Испания, която е по-зависима от съседите си от природния газ за производството на електрическа енергия, понижи ДДС за тока и наложи таван на облагите на енергийните компании.
Икономистите не считат сходни дотации за противоинфлационни, тъй като те не лимитират разноските, а просто ги преразпределят. Но пък не разрешават внезапен скок на издръжката на живота.
В Латинска Америка една от изключително сензитивните тематики за политиците са цените на втечнените петролни артикули, които се употребяват за готвене от по-бедните семейства. Мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор се зае със основаването на държавна компания за дистрибуция, която ще продава горивото " на обективна цена ", а държавното управление му вкарва ценови тавани в някои райони на страната. В Бразилия сенаторите утвърдиха стратегия от дотации, с цел да оказват помощ на 11 млн. семейства да купуват газ за готвене. Тя ще се финансира отчасти от дивидентите, получени от държавния петролен колос " Петробра ".
Цените на храните
Увеличаващите се цени на питателните артикули, изключително в най-бедните страни, могат да провокират обществени рецесии, а тази година нарастването е най-бързото за последното десетилетие.
Някои страни се пробват да подтикват предлагането. Централната банка на Нигерия поддържа фермерите с евтини заеми, тъй че те да могат да усилят добивите. Русия, която е най-едрия международен експортьор на жито, също се пробва да увеличи продуктивността в земеделието, само че признава, че това ще отнеме време. Поради което лимитира износа, с цел да подсигурява задоволително зърно за локалния пазар. Мерките включват и експортни мита, които се поправят всяка седмица.
По този метод избрани артикули стават по-достъпни на локалния пазар, а лимитираните доставки покачат цените им на други места по света. Подобна тактика следваше Аржентина при започване на годината, забранявайки износа на говеждо месо.
Други страни пък натъртват на метода, по който продават храната. Турция уголемява мрежата от фирмени магазини на селскостопански кооперативи и е натоварила виновните органи да проверяват образуването на цените на пазарите на едро. Освен това държавното управление е премахнало вносните мита на зърното и на лещата и работи по системата за ранно уведомяване на естествени аномалии, с цел да разпознава евентуални шокове на предлагането.
Ценовият надзор
Аржентина от дълго време ползва неортодоксални политики за преодоляване на цените, но перманентно е измежду страните с най-високите нива на инфлация в света, което значи, че те не работят. Въпреки това президентът Алберто Фернандес вкара фрапантни ограничения за понижаване на разноските за издръжката на живота. Той замрази цените на над 1400 домашен артикули до Коледа след неуспеха на договарянията с производителите за ценово съглашение. И... разпореди на фирмите да работят на цялостна мощ.
Веригите за доставки
Президентът Джо Байдън се бори от месеци да смекчи продоволствения дефицит, който тласка цените нагоре и заплашва Коледните празници с неналичието на обичани артикули. Белият дом е основал специфична група, която да се договаря със задръстените пристанища да удължават работното време, да издава повече лицензи за водачи на камиони, с цел да преодолее дефицита на работна ръка, както и да посредничи при договарянията с компании като " Фед Екс " и " Уолмарт " да уголемяват графиците си за доставки.
Китай, където централното обмисляне играе по-голяма роля, не страда от изключително огромна потребителска инфлация сега, само че е съществено смутен от някои индустриални цени, най-много на въглищата, които заплашват да влошат енергийния дефицит. Това наложи държавна намеса на пазара, като управляващите деблокираха и някои метали от държавния запас, с цел да смъкват разноските.
Европейските ръководещи пък имат дълготраен проект за различен основен мотор на пандемичната инфлация - полупроводниците. Те считат да вършат повече чипове вкъщи, просто тъй като " няма други възможности на държавната намеса " за постигането на тази цел, по думите на италианския министър председател Марио Драги.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ