Когато паяците са имали опашки
Откриха фосилизиран паяк на 100 милиона години. Находката превъзбуди учените, тъй като телесните признаци на насекомото са толкоз миксирани по отношение на сегашното, че може да го назовем фантазия.
Паякообразните (също скорпиони, кърлежи и акари) са едни от първите заселници на сушата: историята на осмокраките гадини и техните прародители може да се наблюдава до 450 милиона години обратно във времето.
Първите представители на актуалните паяци (Araneae) се появяват на Земята преди 300 милиона години. Те развиват всички белези, които познаваме и през днешния ден най-късно в интервала Креда.
Паяците са в действителност архаични „ животни “, които са тук от доста от дълго време. Това не значи, че не са претърпели развиване през хилядолетията.
Че дребните ловци са изглеждали друго преди 100 милиона години, потвърждават четири открити неотдавна в доста положително положение фосили на територията на Бирма. Животните са били единствено 2,5 милиметра, когато са се уловили в кехлибара.
Пол Селдън е част от екипа откриватели създали находката. Той изяснява, че при животни с подобен размер опашката постоянно играе ролята на самобитна антена, която служи за опознаване на околната среда.
За паяк обаче, опашката е нещо извънредно извънредно. Толкова, че учените са поставили на открития тип името Chimerarachne yingi – ингис фантазия паяк. В гръцката митология химерата е творение, което се състои от повече разнообразни типове.
Сега полемиките и разногласията в научните среди са изключително изострени, къде тъкмо в класификатора на паякообразните би трябвало да попадне новооткритият тип. Според догадките, Chimerarachne може да е произвеждал копринена нишка, само че не е живял в паяжина, а по скоро към дънерите на дърветата. На такова място е направено и откритието.
Селдън споделя: “Такова нещо до момента не е откривано, само че въпреки всичко става дума за толкоз малко животно. “
