Отглеждането на свине при пасищни условия е пагубно в условията

Отглеждането на прасета при пасищни условия е пагубно в изискванията на разпространяване на африканска чума по свинете. Това е мнението на специалисти от Българската организация за сигурност на храните и представители на свиневъдния отрасъл, които разискаха през днешния ден ограниченията за битка с рисковата болест.

По пасищен метод в България се отглежда източнобалканската свиня, като при този тип досега има регистрирани огнища в две стада (в град Смядово и село Веселиново) и са наранени общо 161 животни. Освен в Шуменско източнобалканска свиня се отглежда и във Варненско и Бургаско. По данни на Асоциацията за отглеждане и предпазване на източнобалканската свиня сега в страната общият брой отглеждани животни от тази порода е 3000.

Към днешна дата записаните огнища с африканска чума по свинете в цялата страна са общо 35 на територията на 12 области.

От 33 -те огнища " домашна свиня " - в индустриални ферми са 7, във фамилните - 3 и в персонални стопанства - 23. Общият брой на засегнатите животни е 131 961, заяви министърът на земеделието Десислава Танева по време на парламентарния надзор.

Към момента единственото огнище, на което унищожаването продължава, е Голямо Враново, в което остават още 1000 прасета - майки и 3600 броя подрастващи. Очаква се до понеделник работата и там да завърши.

От 22 дни няма записано огнище

с африканска чума по домашните прасета, уточни министърът.

Случаите на африканска чума при дивите прасета са 59, наранени са общо 80 броя животни, в 18 области на страната. Определени са 43 инфектирани зони с друг режим на забранителни действия. В последния месец най-голям интензитет на болест е бил при дивите свине, по думите на министъра.

За стопаните, които се включиха в битката със болестта и непринудено умъртвиха животните си в нерегистрираните обекти държавното управление е почнало изплащането на помощи. До през днешния ден са подадени 7430 заявки в 90 общини, а цената на плануваните компенсации е 2 229 000 лв., се разбра от отговора на Танева.

На съвещанието в БАБХ през днешния ден е открито, че

най-ефективната мярка против разпространяването на болестта

до този миг е доброволното кръвопролитие на животните в обекти без биосигурност. Българската организация по сигурност на храните още веднъж припомня, че неспазването на разпоредбите за биосигурност при ловуване и ниската биосигурност при развъждането на прасета в домашни условия са едни от най-важните фактори за преместване на болестта от дивите към домашните прасета.

Министърът на земеделието, храните и горите да може със заповед

да трансформира периодите за ловуване

и да контролира числеността на дивечовите ресурси при дивата свиня при положение на епизоотия - това плануват промени в Закона за лова и запазване на дивеча, признати единомислещо от Народното събрание на първо четене. Спешните промени се вършат, тъй като популацията на дива свиня в страната е извънредно огромна - 97000 бр., а контролът на придвижването на животните е доста по-труден.

По данни на специалисти е належащо да бъдат отстреляни 80% от популацията, с цел да спре разпространяването на болестта. Най-ефективно това можело да стане съгласно ловците посредством колективен лов с кучета, който обаче е позволен сред 1 октомври и втората неделя на януари. След като законът бъде признат и на второ четене и оповестен в Държавен вестник, Танева ще може да удължи този интервал.


Всичко, което би трябвало да знаете за: Чумата по животните (127)