Защо тунелите на Виет Kонг бяха толкова смъртоносни и ефективни
От всички гадни, неуместни, отвратителни и смъртоносни задължения, осъществявани от американските бойци във войната във Виетнам, разчистването на тунелите на Виет Конг е един от най-лошите. Тази задачата бързо става известна и като една от най-опасните в спора и не е изненада за какво.
Тази система от тунели е огромна и сложна; постоянно те са едва осветени и нестабилни като могат да се срутят когато и да е. Виет Конг копаят и употребяват тунелите за доста цели – като убежища, като спомагателни мрежи – и са от решаващо значение за партизанската война, която водят. Поради тази им значимост, те би трябвало да бъдат прочистени от американските сили, до момента в който минават около тях. Често това се прави на ръка, от войски, които импровизирано са известни като „ тунелни плъхове “.
Тези тунели са необикновено значими за Виет Конг по време на войната. Основата им е положена от Виет Мин (Лига за самостоятелност на Виетнам), до момента в който се бори против колониалния надзор на Франция и е разширена от Виет Конг. Tези тунели се простират на километри и съдържат лечебни заведения, хранилища за муниции и съоръжение, жилищни зони, щабове и бойни позиции.
Складовете с храна и вода и комплицираните системи за вентилация на въздуха дават опция на войските на ВК да живеят и работят в тунелите с месеци. Често войските остават в тях денем и излизат единствено през нощта за военни интервенции или да се грижат за реколтата и да събират хранителни запаси.
В голямата мрежа се влиза от експертно замаскирани входове, разпръснати из джунглите на Виетнам. Това не са единствено точки за достъп, само че и тактически принадлежности по време на борба – по тази причина когато се бие с врага, ВК наподобява, че просто изчезва в джунглата. В реалност войските се изтеглят от багра в тунелите, които постоянно е невероятно да бъдат локализирани от врага.
Оттук те могат да се реалокират на друга позиция, с цел да продължат борбата. Тази тактика на непрекъснато преместване е сложна за противопоставяне. Американските войски са принудени да вземат участие в това, което всъщност е огромна, смъртоносна игра на Тука-има-тука-няма.
Както споменахме, самите входове нормално са невъзможни за разкриване от нетренирано око. Те могат да бъдат замаскирани с пода на джунглата или скрити под чували с ориз или тежки съдове за готвене. Някои са ситуирани покрай села, тъй че всевъзможни следи да се слеят с естествения пейзаж на селото.
Тунелите разрешават на ВК да реалокират големи количества хора и хранителни запаси на огромни дистанции без никакво спиране, да се отдръпват без да са преследвани и да защитят тези вътре от въздушната мощ на Съединени американски щати.
Те обаче може да са необикновено ефикасни във връзка с воденето на война, само че тунелите не са изключително приятни места за виетнамците.
Изкопани напряко в почвата, те постоянно са посещавани от отровни змии, паяци и скорпиони, a също по този начин стават гнезда за заболявания и неприятен въздух. Освен това работещите вътре в тунелите са били изложени на огромни количества химикали, които се извличат през почвата от повърхността. Някои тунели са жестоко издигнати и имат риск да се срутят напряко върху жителите си.
Но мащабът и удобството компенсират, тъй като тунелите са същински проблем за Америка и нейните съдружници, които непрестанно се пробват да попречват потреблението им.
Когато Съединени американски щати за първи път се натъква на тунелите, чиновниците вземат решение, че грубата мощ е най-хубавото решение за тяхното заличаване. В интервенции като интервенция Кримп хиляди бойци търсят тунелите в джунглите на Виетнам, а всички открити тунели са ли натъпкани с експлозиви, или напълнени с газ или вода. Скоро обаче се оказва, че тези способи не работят…
Тунелите са особено проектирани да предотвратят задържането на вода или газ през тях и да понижат резултатите от експлозивите, детонирани вътре. Едва когато австралийските войски ги изследват, са разкрити тяхната цялостна трудност и мащаб.
Доброволците стартират да откриват техники и способи за проучване на тунелите, които постоянно са необятни колкото раменете на човек. Поради тесните условия желани са мъже с дребен растеж.
Когато един от тях е вътре, те се изправят пред цялостен куп други рискове с изключение на бойците от ВК, които живеят в тях. Тунелите са проектирани да бъдат призрачен сън за проникващите: те са осеяни с клопки с шипове, гранати, отровни газове, змии и даже сектори, които могат да бъдат наводнени.
Плъхът би трябвало тихо да си проправи път през тунела, постоянно в катранено черна мрачевина, като следи за клопки или бойци. Много тунели са разчистени от тези смели мъже, само че в по-голямата си част те остават необятно налични за ВК през цялата война.
Много ветерани от Виетнам могат да се съгласят, че тази ужасяваща работа е една от най-тежките във войната.
