Живеем в изключително бързи и агресивни времена, каквито не са

Живеем в извънредно бързи и нападателни времена, каквито не са се случвали от началото на предишния век. Без значение дали желаеме или не, обстановката не се управлява от елементарния човек, който като че ли вярваше обезверено в концепцията, че войната в Европа не може, а и няма място във всекидневния живот. Войната трябваше да отстъпи на стопанската система, в която производството и задоволяването на елементарните потребности можеше да реализира доста повече от пушката, само че до момента в който живеем в ера, в която старите военни са на власт, кръвта им постоянно ще се възпламенява при концепцията, че могат да вземат още повече земя и да наложат своята воля.

Едва ли някой е вярвал, че ще има война в Европа, изключително такава, водеща се на няколко хиляди от България. По думите на Джеймс Ставридис – американски адмирал от флотата, някогашен пълководец на НАТО и правист, специализирал право и дипломация – актуалната не може да изненада безусловно никого, а и както към този момент посочвахме в предходните материали, Централно разузнавателно управление на САЩ, ФБР и доста други специфични организации са знаели за идния спор.

Един необикновен детайл в цялата история е, че още веднъж не виждаме нищо ново. Още от съветско имперско време, няма цар, който да не мечтае да владее Черно море, прочее към тях би трябвало да прибавим и притоците на Босфора. Тъй като Владимир Путин също може да се запише в тази история, започваме да следим същите апетити. Чрез черква, идеология и агитация, съветският народ има вяра или пренебрегва протичащото се.

По мнението на Ставридис, обстановката няма да спре с Украйна и това е известно от доста време. Неговият взор удостоверява това, което множеството анализатори повтарят от няколко години – съветската победа ще отвори нови фронтове.

Отворена рана за деяние, са част от Западните балкани, където от дълго време се сее напрежение. Веднага след Молдова, където има една оповестена съветска територия – Транснистрия. Тя продължава да е отворена рана за Молдова, откъдето постоянно идва агитация и още куп беди. Западните балкани не престават да са локация, която постоянно ще предава мира си, с цел да приказва за история и да се пробва да бъде тъкмо това, което в миналото съществуваше изкуствено. Не инцидентно, когато Югославия съществуваше, множеството анализатори от запад акцентират ясно, че дейното въоражаване води до съществено етническо напрежение, а това изказване е направено още през 60-те години на предишния век, към 30 години по-късно, ставаме очевидци на сериозна война.

Проблемът е, че тя не е утихнала и продължава да се подхранва, освен това с най-различни способи. Членове на НАТО са Хърватска, Албания, Черна гора и Северна Македония, само че погледите са ориентирани към други територии като Сърбия, Косово, етнически разграничената нация на Босна и Херцеговина и други дребни точки, където обстановката може да се утежнява. Именно там се влага доста съветско въздействие и постоянно с изключение на съветско посолство, можем да открием и съществуването на най-различни почетни консули, както неведнъж е подчертавано в Черна гора и Северна Македония. Дипломатическите пратеници сигурно имат какво да покажат, само че обстановката става доста по-сериозна и плашеща. Вече няколко години следим напрежение и строяване на сръбската войска пред Косово. Подобно е напрежението и в Босна и Херцеговина.

Самият Ставридис е бил на Балканите по време на Косовската рецесия, неговият разрушител се е намирал на крайбрежията на Югославия, затваряйки достъпа на възможни търговци на оръжие.

Във войната в Югославия, светът разбра, че са избити към 105 хиляди души, множеството от тях са цивилни. Само в Сребреница са избити 8000 мюсюлмани през юли 1995 година И защото приказваме за сериозен напън и още по-жестоко напрежение, което няма да утихне скоро, обстановката сред католиците в Хърватска и православните християни в Сърбия, както и мюсюлманите в Албания, Косово и Босна, получаваме цялостната рецепта за злополука.

Не е изненадващо, че тъкмо такива проблеми са обичани на Русия и със силите на пропагандата, те в никакъв случай не се отхвърлят от концепцията да отворят нов фронт и да употребяват повода да бъдат освободители.

Адмиралът показва, че още един фронт ще може да измести фокуса от Украйна и това е известно на всички. Докато четете тези редове, НАТО има миротворци в Косово, които наброяват няколко хиляди. Проблемът обаче е, че сръбската войска от дълго време се пробва да се показа като следващият избавител, борещ се за етническите сърби в района. И до този миг Косово не е прието от Сърбия и Русия като самостоятелна страна, което прави работата им още по-сериозна.

Математиката също не е загадка, става известно, че на един натовски боец се падат към 100 протестиращи, което автоматизирано слага под въпрос цялата концепция за миротворство. И всеки един напор, най-малко по думите на някогашният специалист, идва непосредствено с благословията на Русия. Дестабилизацията на Балканите е рискова игра и възможностите за мир ще останат в мистиката.

Друга обичана дестинация за деяние е Босна и Херцеговина, където има разделяне на властта и даването и на 3-ма представители за всяка етническа група.

В триото постоянно има един политически водач, който постоянно чете речи от Кремъл – Додик. Той постоянно е обожател на концепцията за разделяне на сръбското малцинство и основаването на втора Сърбия или непосредствено присъединение към Сърбия.

Адмиралът споделя, че всяка една спомагателна война може да сътвори нови и по-сериозни проблеми, с които да накара поддръжката на НАТО да спре или да се отклони в друга посока.

Политически видяно, сходни опити за попречване на кървави свади, не може да бъде позволена от НАТО. Единствената рационална стъпка е увеличението на броя бойци на територията на Косово.

Патовата обстановка в действителност е неприятна, изключително откакто западът не може да отдели запаси и няма по какъв начин да подкрепи разпалващите се пожари, още веднъж на етническа основа. Едно място, където западът губи играта, е точно в по този начин наречената Хибридна война, където обществени мрежи и всички източници на агитация не стопират да работят. Атаките по разпределителната мрежа от хакери, не престават и опциите за деяние са безкрайни, а съществуването на кибер сигурност в тези региони, е изключително ниска.

Един позитив е, че по публични данни Сърбия и Босна и Херцеговина желаят да бъдат членове на Европейски Съюз. Исканията на Сърбия за мир и опция да търгуват свободно със запада, могат да се случат, само че както Съединени американски щати показва по-малко, вратата към Путин би трябвало да бъде затворена.

Ако потърсим историята за отговор, последният път, когато се води Балканска война, беше против Османската империя, а по-късно борбата промени своя ход, откакто Румъния и доста други страни вземат решение да разделят България между тях. Тук, колкото и мнозина историци да не желаят да споделят, действително виждаме съветската интервенция, а по-късно сагата продължава с Първа и Втора Световна война.