Съветският генерал, който обърна гръб на Сталин
Андрей Андреевич Власов е изключително забавна персона, която сигурно няма да получи доста внимание в съветските учебници по история. Съветският военачалник на Червената войска взема решение да промени своята посока в хода на войната и да застане на страната на Германия. Нека обаче обърнем внимание на цялата история и индивидът, който в действителност съумя да разлае кучетата.
Власов е роден в Ломакино, Руската империя. Студент е в православната семинария и отхвърля расото, когато идва болшевишката гражданска война. Известно време се пробва да учи земеделие, само че и това е за малко, защото през 1919 година се включва в редиците на Червената войска и взима присъединяване в Украйна, Кавказ и Крим по време на Гражданската война. Власов има гениална концепция – преоблича се като офицер на Червената войска и стартира да командва, а по-късно ще се издигне с изключителна скорост нагоре в ранговете.
През 1930 година Власов е към този момент част от комунистическата партия и отпътува в Китай, където работи като боен консултант. От февруари до май 1939 година е консултант на губернатор в китайска провинция. Продължавайки своя ход напред, Андрей Андреевич стига до поста военачалник през 1942 година и точно тогава Германия стартира своето доста съществено нахлуване.
Власов получава командването на 4-та механизирана бригада. Неговите сили съумяват да избегнат немския чувал покрай Киев и по-късно се насочат и приготвят за отбраната на Москва. Неговата 20-та войска съумява да контра-атакува и да взее някои изключително значими точки в покрайнините на Москва, а негова фотография остава в историята, където е описван като един от бранителите на Москва. Най-голямото злощастие за съветския военачалник идва, когато е изпратен за продупчване на обръча към Ленинград.
По негово разпореждане, армията му би трябвало да пробие фронта на Ленинград на 7 януари 1942 година, до момента в който останалите сили би трябвало да се възползват от откритата опция и да създадат контра-атака. Проблемът е, че когато силите на Власов съумяват да пробият, останалите не работят и генералът остава затворен. Прави няколко опита да получи позволение за отдръпване, само че всякога командването отхвърля молбата му. През май 1942 година получава заповед да се отдръпна, само че защото към този момент няма с кого да се бори, няма боеприпаси и хора, Власов осъзнава, че възможностите му за отдръпване ще бъдат оскъдни.
Успява да се преоблече в немски облекла и да се скрие в продължение на 10 дни, до момента в който един локален фермер не го издава. Власов е арестуван и след 10-на дни в пандиза, получава предложение от германците да помогне за свалянето на Сталин и неговия болшевишки режим.
Генералът и лейтенант-полковник Владимир Боярски ще напишат първа позивна в призоваването на съветските бойци да се изправят против Сталин, вместо да се хвърлят в безумната му война.
Историята демонстрира, че близо 180 руски генерала и офицери се включват в борбата на Власов. Оказва се, че мнозина от тях са били унизени от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и просто не са виждали смисъл да се борят в името на един деспот.
Генералът в никакъв случай не съумява да сътвори освободителна войска, въпреки и немската агитация да работи точно в тази посока. Редица съветски пленници и доброволци се зачисляват в полка на Власов, само че в никакъв случай не са били командвани непосредствено от него.
В хода на войната е ясно, че генералът няма доста сериозна позиция за деяние и не може да откри решение на проблемите си. Единствената борба, която води против Червената войска е на 11 февруари 1945 година покрай река Одер. Неговите сили са разрушени и се отдръпват към Прага, където към момента Германия управлява Бохемия.
На 6 май 1945 година военачалник Сергей Буняченко ще желае позволение да помогне на чешките партизани в Пражкото възстание и да помогне. И до през днешния ден не е ясно какви са претекстовете. Едни историци настояват, че немците са се подигравали с съветските доброволци, до момента в който други показват, че генералът е желал въпреки всичко да завоюва някакви позитиви, преди да се съобщи на американците – това била по-сериозната му фантазия.
В края на войната, неговите сили няколко пъти се пробват да избягат от войната, само че нямат особени триумфи. Власов е хванат от 25-та Танкова Бригада на Червената войска, опитите му да се съобщи на американците не са сполучливи. Историята споделя, че Власов е изваден от колата си, а по-късно е каче на танк и закаран в комадването на 13-та войска. На 30 юли 1946 година генералът и още 30 души са наказани на гибел за държавна измяна. На 1 август 1946 година генералът е обесен, съгласно формалните архиви, това е последната смъртна присъда, която е изпълнена посредством обесване в Съюз на съветските социалистически републики. Всички останали се случват посредством разстрел.
По мнението на историци, работещи върху историята на Андрей Власов през 2001 година, генералът е бил преследван и унизен постоянно от режима на Сталин, преди да постави завършек на цялото крушение и да одобри партньорството на германците. Фактът, че е оставен да се оправя самичък, освен това в една доста вражеска конюнктура, не му оставя различен избор, с изключение на посочения.
Тъй като той самият не се е сражавал против Съюз на съветските социалистически републики и не е водил бойци против Червената войска, единствената причина за обесване, е разпространението на анти-правителствена агитация, която се санкционира със гибел. Това е било единственото обвиняване на Андрей Власов, само че все пак, през идващите десетилетия не участва въобще в историята на Съюз на съветските социалистически републики и не е приет като воин на Червената войска, даже „ бранител на Москва “ не е упоменато в неговата биография.
