Ромейска Испания
По време на своето ръководство император Юстиниан стартира серии войни, чиято цел е да върне изгубените римските територии в Източното Средиземноморие. Както доста от нас знаят, Юстиниан съумява да превземе кралството на Вандалите в Северна Африка през 534 година, като през 535 година, ромейската войска се трансферира в Италия.
От всички завладяни територии по времето на Юстиниан, има една, която нормално остава в сянката на събитията и историографията за сметка на събитията в Африка и Италия. Това са териториите на югоизточните елементи на Пиренейският полуостров, които са част от Вестготското кралство. Тази относително дребна територия (на фона на Италия или Северна Африка) става сцена на противоборствата сред ромеи, готи и свеби за цялостно въздействие над целият полуостров.
Началото на Ромейска Испания позната в изворите като “Spania ” се слага с завладяването на Септем (днешна Сеута). Тя е значим пост, който разрешава елементарно прекачване на войски от Иберия към Африка. С рухването на Вандалското кралство Септем става още по-важна. Велизарий съумява да отнеме града от вестготите, които го завладяват възползвайки се от рухването на Вандалското кралство, осигурявайки по този метод тила на африканската си провинция. Но до навлизане в Иберийският полуостров не се стига.
Това се случва при подобаващият миг – още до момента в който трае войната в Италия, стартират брожения и протести на територията на Вестготското кралство. Крал Агила се изправя против серия протести като това през 550 година – жителите на Кордоба се подвигат против готската власт и арианската религия. Населението на Иберийският полуостров е формирано от разнообразни нации като романизирани локални, което е разумно, тъй като римската власт на полуострова е една от най-старите в цялото Средиземноморие. Други са свебите, които откриват своята страна в западната част на полуострова към 455 година.
Разбира се и готите, които основават своя страна позната като Вестготско кралство. Отношенията на готската власт с романизираното население не е доста положително, тъй като те гледат на тях като нашественици, носещи единствено войни и съсипия. Освен това в религиозно отношение вестготите изповядват арианската версия на християнството, която се смята на разкол от Източната Римска империя, която изповядва никейското християнство. По стичане на събитията арианското християнство се популяризира главно при немските племена, в това число и готите. През този интервал арианството става нарицателно за гот, тъй като имаме споменавания за „ немската разкол “.
Романизираното население на Иберия, в това число и на Кордоба изповядват никейският знак и за тях не е мъчно да се вдигнат против готската власт. Готският крал Агила не съумява да се оправи с протеста, който е разрушен. Тази загуба е сигнал за всички недоволни от вестготският крал Агила. На идната 551 готският благородник Атанагилд лишава днешният град Севиля и открива своята власт там. Това, което последва е образец за огромното римско въздействие през VI – с цел да не бъде смачкан готският благородник, Атанагилд изпраща писмо до ромейският император Юстиниан. Всъщност ромейската войска не е толкоз надалеч от Иберия, те се намират на Апенините и водят война с остготите, също така Гибралтар в ромейски ръце.
Получавайки писмото, Юстиниан не мисли доста и взема решение да изпрати „ спомагателна войска “ в помощ на узурпатора. За страдание на Атанагилд, армията, която идва не е голям флот, а известна мощ – Източната Римска империя не може да отдели задоволително огромна мощ, заета с готската война. Но пък може да употребява завладеният град Септем за по-лесно прекачване на войски, както и прави. Войските на империята съумяват да овладеят огромните югоизточни центрове като днешна Малага, Кордоба, Кадис. Има известни различия, по отношение на кой е отпред на ромейската армия. Според Йорданес това е благородника патриций, Либерий, който по това време е към осемдесетгодишен, само че пък има огромен опит с готите.
Войската на Либерий напредва бързо превземайки към този момент упоменатите градове, като че ли ориста на Вестготското кралство е да падне, посредством сходна тактика употребена и при остготите. Само,че готските аристократи вземат решение да не водят война против ромеите и убиват законният крал Агила, подкрепяйки Атанагилд. Той осъзнава късно грешката си и взема решение, че би трябвало да направи опит да изгони ромейските войски, само че не съумява. Така през 552 година се основава „ Спания “ със столица Кордоба. Какво в действителност съставлява тази територия? Ромеите се задоволяват с завладяване на огромните центрове по крайбрежието. Техните сили не са задоволителни за нахлуване навътре в страната, за тази цел трябват доста войски, а ромейските командири не разполагат.
Готите са принудени да разделят една земя с ромеите, а това необичайно общуване продължава до 624 година, когато Ромейска Испания е завладява дефинитивно. Ромейска Испания се ръководи от магистър милитум в чиито ръце са цивилна и военна власт. Имената на тези самобитни губернатори не са доста ясни, тъй като главен източник за историята на тези територии идват от „ История на готите “, написана от свещеник Исидор Севилски. Спания не е типична ромейска територия, където има мощна многочислена армия и флот и все пак тя оцелява като военна и административна област цели седемдесет и две години.
Как тогава тази дребна провинция устоява на варварският напън? Истината е повече от тривиална – магистър милитума на Спания не разчита на директни военни походи с готите, те употребяват потвърдената римска дипломация и тактиката „ разделяй и владей “. При своето консолидиране иберийска ромейска провинция основава разнообразни спорове, които основават фракции, при, които ромеите поддържат ту една, ту другата. Целта на тази двойнствена дипломация е единствено една – вестготското ръководство да не може да се сплоти и да мине в нахлуване против имперските войски.
Освен дипломацията ромеите употребяват като оръжие и религията, християнството – техните готски съседи са еретици, те изповядват арианството, а това елементарно може да бъде сплотяващ фактор против готите ариани, както и става. Епископите от двата клона на християнството също влизат в тази комплицирана дипломатическа игра. Но интервала на съществуването на иберийската ромейска провинция не е единствено безконечен низ от войни – ромеи и готи постоянно търгуват, а тази търговия е спомогната от лесното прекосяване на границата на запад. Това е забавен феномен, тъй като в този интервал имаме районна агитация от двете страни, само че това не пречи на търговията и околните връзки, което се потвърждава от редица епиграфски и археологически доказателства.
Крал Рекаред I желае от папа Григорий I през 599 година, копие от контракта сред Юстиниан и Атанагилд за изясняване на изискванията по ромейската интервенция през 552. Григорий не дава такова, копие, тъй като е изгубено. Има оживена преписка сред крал Сисебут и ромейският патриций Цезарий, разисквайки освобождение на заложници и арестуван вестготски свещеник. При различен случай готски презвитер, Амелий, влиза в ролята на медиатор, който отива със готска свита в Константинопол, дискутирайки религиозни проблеми.
Ромейска Испания се явява медиатор сред Вестготското кралство и централната власт в Константинопол. Но това са по-късни итеракции, тъй като мощното опълчване сред ромеи и готи продължава. Силните градски центрове пазят ромейската власт, тъй като готите не разполагат с задоволително добра обсадна техника за превъзмогване на съществени крепостни стени. Враждебните военни акции се завръщат при ръководството на Леоговилд – първороден наследник, Херменегилд се венчава за франска прицеса, Ингунда.
Тя изповядва не арианството, а никейското християнство. За разлика от готите, франките доста по-рано одобряват ортодоксалното християнство. Херменегилд резидира в днешна Севиля и под въздействие на брачната половинка си и свещеник Леандър, приема никейското християнство, само че той не стопира до там, а подвига въстание против личният си татко. Самият папа Григорий Велики е на страната на Херменегилд, което му вдъхва спомагателна храброст. Готският престолонаследник се съюзява със свебите и даже със ромеите за общи дейности против татко си.
Въстанието продължава от 579 до 585 година, когато кралят – Леовигилд обсажда сина си във Севиля, ромеите са дали обещание да изпратят войски, само че това се оказва единствено празно заричане. Заловен е след обсадата и е хвърлен в затвор, а през 585 година умира. Съпругата му Ингунда бяга при ромеите, която почива в Африка. Леовигилд е прочут с изключение на с потушаването на протеста на сина си с непрекъснатите походи против ромеите. Създаденият от него конфронтация не пречи на краля да се захласва по римските одежди (инсигнии) и парад, приемайки даже Флавий.
Този спор демонстрира слабостта на готското ръководство и неравенството, което има то пред ромейската власт. Затова новият готски крал – Рекаред I, провежда християнски събор през 589 година в Толедо. На него се взима решение за публично решение за приемане на никейската публично християнство. Това приемане на ортодоксалното християнство трансформира радикално връзките на ромеите към готите.
Както към този момент споменахме, ромейската агитация постоянно залага на арианската същина, само че в този момент се постанова да се върне към остарялата варварска идея. Доказателство за тази изразителност е един прочут каменен надпис на латински от времето на пълководеца Коментиол, станал прочут в присъединяване си в ромейско-аварските войни на Балканите при император Маврикий. В каменният надпис изписан в негова чест се загатна за „ безчовечен зложелател “, а от текста разбираме, че е написан към 589-590 година.
Въпреки религиозната „ промяна “ на вестготите, напрежението сред готи и ромеи избухва още веднъж. Вестготите съумяват да преодолеят вътрешните междуособици и се пробват да завоюват напълно Ромейска Испания. Въпреки отслабналата провинция, те се съпротивлява до последно и последните години от нейното битие са същинска мъка. Вестготският крал Сизебут си слага за цел да завърши един път за постоянно с ромеите и като че ли съвсем съумява, само че неговата гибел през 621 година, отсрочва неизбежният край.
При един поход завладява Картахена, която е срината, тя повече не се появява на картата на Вестготското кралство. Краят настава при неговият правоприемник Рекаред II, когато вестготите съумяват да завладяват всички градове на полуострова държани от ромеите, цялата провинция Испания попада в ръцете на вестготите, които съумяват да унищожават и свебите през 585 година. Ромейски остават единствено Балеарските острови, които номинално се водят част от владенията на империята. Около 702 арабите завладяват тези владения и ромейската случка към Иберийския полуостров завършва вечно.
