Армията на Киевска Рус
Източните територии на Европа през Средновековието са обхванати с гъсти гори и големи пълноводни реки. Но тези диви земи са мястото, където се основава една друга страна от добре познатите ни държавни формирания. В началото на IX или ранно средновековие, земите на североизток от Балканите са обитаеми с разнообразни племена, които единствено при потребност се съюзяват против външни закани.
Те нямат център, нямат държател, а единствено племенни вождове. Но тези славянски нации (най-вече) водят търговия с викинги, които се спускат от студените земи на Скандинавия, към по-топлите европейски. Свързващото звено сред скандинавските и североизточните европейски земи са огромните пълноводни реки като Днепър, Днестър и Волга. Те са пълноводни и търговците могат да плават до тях достигайки даже до Черно море, където живеят хазари, маджари.
В началото на IX век, викингите, с изключение на, че водят дейни военни акции, те колонизират и земите за, които считат, че са подобаващи. Още към 750 година има скандинавски поселение, едно от най-известните е Стара Ладога. Но минава още повече от век, преди викингите опознавайки добре тези земи да се вземат решение да основат страна. В средата на IX век има образувана страна със столица Новгород в началото, наречена Рус. Тази страна сплотява разнообразни нации, само че всички признават висшата власт на скандинавските принцове.
Викингите съумяват да основат своя династия – Рюриковичи, която носи името Рюрик, полулегендарна персона, обгърната в тайнственост. Като цяло основаването на Киевска Рус е обгърнато в митове, които се прелитат в действителните събития. Наследниците на Рюрик реалокират столицата в античният град Киев, откъдето идва името на страната. Владетелите на Киевска Рус се титулуват князе, основават една от най-големите и мощни армии познати в средновековна Европа. Армията на Рус ще бъде тематика на тази публикация, разглеждайки нейните аспекти и особености.
Създаването на средновековната страна Рус изисква образуването на мощна и релативно постоянна войска (доколкото разбиране като постоянна войска не съществува през Средновековието). Армията на Рус има (като всяка друга) за цел да пази териториите на страната от външни закани и да потушава въстания, в случай че има такива. Разбира се тя обслужва главно ръководещата скандинавска династия и нейните най-близки родственици.
Тази ръководеща викингска династия донася със себе военните обичаи от Скандинавските земи. Етническият състав на армията на Киевска Рус е много цветен – имаме локални славяни, които най-голямата етническа група, имаме хазари, които са излишък от Хазарското царство покорено по времето на княз Светослав I Игоревич. Всъщност хазарите са значима съставка от армията на Киевска Рус, тъй като те са по-развити административно от ръководещите скандинавци, предавайки им тези обичаи. Освен тези нации в армията на Киевска Рус имаме балтийци и фини, които резервират известна автономност в границите на общата войска.
Армията на Рус претърпява огромна развиване от основаването на страната си през IX до раздробяването си през XIII век. Ако първоначално ядрото и мотора на армията са аристокрацията и воините Рус, пристигнали от Скандинавия, то в идващите десетилетия, нещата се трансформират. В ранният си интервал, армията съставлява военно опълчени, което се бира от селата и градовете, наречени Вои, безусловно бойци. Войниците от градовете имат повече привилегии за разлика от селските. Те могат да откажат да вземат присъединяване във военните походи, част от плячката им принадлежи при единодушие. Това съставлява племенно опълчение, което се набира от всеки народ част от Киевска Рус.
Но това опълчение постоянно е лоялно на своите племенни водачи и по-малко на княза на Киевска Рус. Това племенно опълчение съществува до към IX-X век, когато промените на княгиня Олга Киевска. Има податки, че в самото началото владетеля на Киевска Рус приема купата хаган сходство на доста степни нации. Разбира се това се случва при Владимир I (през 988 година), и има големи последствия, само че дотогава армията е езическа. Вои се състоят напълно от пехотни подразделения ( през цялата история на Киевска Рус, пехотата остава съществена военна единица). Те се разделят на стотици и хиляди, като делението е по-добре проведено в градовете.
В този вид армия влизат разнообразни категории население като търговци, занаятчии. Често се следи татко да взе участие със всичките си синове, с изключение на най-малкият. Броят на това опълчение е неразбираем, тъй като зависи от опциите на съответното подвластно племе. Начело на Вои стои военачалник прочут като челник. Първоначално са единствено пехотинци, само че има сведения и за конни войски от XI век насам.
С какво са въоръжени Вои? Като защитно облекло рядко употребяват общоприетата отбрана позната в тази ера, като ризници, ламелари, тъй като са скъпи, а се доверяват главно на конични шлемове с наносници, за които са закрепени бармици, както и без. Използват щитове, които са кръгли или капковидни, защитаващи воина от главата до петите. Оръжията, които употребяват са разнообразни видове мечове, саби, бойни брадви, нож, копие.
Освен това градско и селско опълчение, най-хубавите бойци, които са професионални образуват княжеската Дружина. Тя в началото е формирана единствено от пехотинци, само че по-късно е формирана от конници. Дружината е най-важният войскови детайл от армията на Киевска Рус. Всеки княз има такава, тъй като те са в ролята на персонална армия, която го пази от похищения и го държи на трона. Затова владетелите на Рус вършат всичко, което им е по силите с цел да насърчават съществуването на Дружина.
Те имат най-хубавото въоръжение, получават сериозен дял от военната плячка и са най-доверените воини. Ако Вои са лека пехота, то Дружината е тежка пехота, способна да надвие съществени съперници. До IX век етническият състав на Дружината е формирана от Рус включват скандинавци. След това имаме сведения за присъединяване на други скандинавски наемници познати като варяги. По-късно при княз Владимир I варягите отпътуват като наемници в Източната Римска империя в армията на император Василий II.
Характерна линия на варягите е тяхното езически племенни вярвания. В ранната история на Киевска Рус, всеки обособен народ инкорпориран в армията употребява лично въоръжение типично за съответният народ, подобен образец са славянските племена, само че от IX-X век, те се обличат и въоръжат по скандинавски фасон.
С повишаване на славянският и тюрският детайл, имаме включване и такива воини, имаме податки за маджари, фини, поляци. От XI-XII век следим коренна смяна в структурата на княжеската армия – тя се разделя на старши, познати като “Младeжите “. Това са най-доверените и положителни бойци, благородници носещи името боляри и всички останали висши цивилни и военни трофеи. Името на боляри не е непознато, тъй като се употребява и в българската средновековна аристокрация. Втората група се разпознава като новобранци. Числеността на Дружината е друга като варира, съгласно опциите на Великият княз, само че нормално е към 400 индивида (по сведение от арабският историк и странник Ахмед ибн Фадлан).
Въоръжението им, което употребяват е най-хубавото, изключително защитното, само че са разлика от Вои, които може да нямат защитно облекло, членовете на Дружината имат, което ги прави безусловно бронирани. Основният военен ред, който заемат е прочут като „ стена от щитове “. Леката пехота застава пред стената от щитове, както сред нея и двете крила, където нормално се строява княжеската тайфа. Този военен ред се отличава с огромна резистентност при защита и огромна ударна мощна при нахлуване.
Въпреки, че ромейски създатели като Лъв Дякон пишат, че тавроскитите (така ромеите назовават в изворите Рус), не употребяват кавалерия, тъй като не умеят, истината е по-различна. Истината е, че X век Киевска Рус разчита главно на пехота, само че тя позна конницата, която до този интервал се употребява като наемни отряди от степни и конни нации, през X век такива са печенегите и маджарите, които обезпечават конни стрелци.
Наемните войски като част от армията на Киевска Рус образуват значима част от цялостната ударна мощност. Големите и обширни степи в Източна Европа разрешават Великите князе да наемат разнообразни степни нации, които са профилирани във воденето на конен пердах. След появяването на куманите, които изместват печенегите, те се трансформират в помощни войски на Киевска Рус. Често в хрониките от Киевска Рус, куманите са упреквани, че повече се интересуват от грабежи, в сравнение с от водене на пердах. В източна Европа се откриват редица находки от времето на куманите, като добре разпознаваемите железни маски, употребявани за заплашване на съперници. От XII век Великите князе на Киев стартират да набират нации от Кавказ.
Подобни са т.нар „ Черни шапки “, които са формирани от разнообразни конни нации като тюрки, разрушени печенеги и беренди. Те се изправят нормално против куманите (които от един миг натам от съдружници се трансформират в непрекъсната заплаха). Тяхната съществена задача е да пазят границите от нашествия, основните им градове са на територията на днешна Украйна – Канев и Торческ по течението на река Днепър. Отличават се със съществено защитно облекло и въоръжение – археологическите находки потвърждават, че техният обществен статус е висок във военната подчиненост на Киевска Рус, тъй като са откривани доказателства са потребление на копринени облекла. Лидера на черните шапки се счита за принц на Рус. При монголското настъпление черните шапки са депортирани по земите на Казказ и централна Азия.
Стрелците на употребявани в армията на Киевска Рус се славят с огромно майсторство и се загатват постоянно от средновековни създатели, употребявайки огромни лъкове. Около 1185 година се загатват (стрелците) като обособен вид войскови елементи. Заради огромните си размери в Киевска Рус можем да следим разнообразни способи по създаване на крепостни стени, дървени, смесени – дърво с камък или единствено от камък в най-южните.. На север, където доминират иглолистните гори, стените са построени от дънери.
На юг, където има повече широколистни годи, стените се построяват от широколистни дънери, примесени с гипс и плява. Каменните стени стартират да се строят чак към 900 година, към Стара Ладога. Някои князе като Ярослав I, употребяват инженерна помощ от ромеите, които му оказват помощ да построи към столицата Киев два защитни пояса – вътрешен и външен. Двете стени са от дърво, само че основната врата е от камък. Обсадната техника употребена в Киевска Рус в ранният интервал се характеризира с много опростени техники. Чак при започване на XII век, към този момент упоменатите Черни шапки донасят със себе си, по-развити обсадни техники, които не съумяват да се доближат до всички кътчета на страната.
Сведение от 1206 година дава сведение за отбрана на латвийската твърдина Холм с каменометна машина имитираща катапултите на немските кръстоносци. За злощастие на Рус, машината работи наобратно и хвърля скали по личните си хора. Инженерните чудеса, които основават обсадни научни чудеса по това време в Западна Европа и в Източната Римска империя са към момента недостижими за Киевска Рус. По-късно сведение ни споделя за борба при днешният естонски град Тарту – Рус хвърля дървени „ колела “ напоени с масло и запалени против рицари. Има сведение от 1219 година век, където Киевска Рус употребяват големи арбалети с горящи стрели при блокада на град от Волжска България, Ошел.
Тази обсадна технология е повлияна от западноазиатско въздействие. През XIII век с появяването на монголите, Рус стартира да употребява съвършени каменометни машини. Така се появяват требушети и патерела, която е по-несъвършен катапулт, тъй като употребява за противотежест човешка двигателна сила. Дървени защитни стени опасват на доста километри както към този момент споменахме Киев и други градове в Рус. Това компенсира неналичието на обсадна отбрана в градовете, където отсъства.
Киевска Рус употребява и флот, който разрешава на владетелите да транспортират войските по пълноводните реки или да водят морски борби в Черно море. Преди да станат съдружници с ромеите има няколко морски борби, които са записани, сред 941-944 година флотилия на Рус, дружно с печенежки съдружници дебаркират във Витиня като считат да атакуван незащитеният Константинопол. В реалност по това време столицата се охранява единствено от 15 кораба, които са въоръжени с „ гръцки огън “.
Игор I желае да залови тези кораби, тъй като по-съвършени от неговите, само че не знае за гръцките огън. Най-смъртоносното ромейско оръжие кара Рус да скачат като обезумели във водата. Това е записано от свещеник Луипранд Кремонски, който става очевидец на дуела. Преди Игор, Олег през 907 провежда поход към Константинопол, пробвайки по море да доближат столицата. Тази офанзива също е несполучлива. Корабите на Рус не могат да се съпоставят с ромейските или арабските дромони, те съставляват огромни лодки, с опция да придвижват към петдесет индивида, от време на време въоръжени с таран и метателни машини.
Тези лодки са развити от по-ранните лодки еднодръвки, които употребяват славяните. От X век напред, ромеите правят оценка мореплавателните умения на Рус и постоянно са употребявани като съдружници против араби и други съперници. Чак към XII век, Киевска Рус употребява кораби с втора палуба над гребците на, която има стрелци.
Рус се построява като най-голямата страна през Средновековието, способна да активизира армии, които са недостижими за множеството страни от Европа. За страдание географското и разположение я обрича на закъсняло развиване и късна софтуерна последователност. Въпреки това нейната пехота в лицето на варяги съумява да си извоюва почтено име на бойните полета на Балканите и Англо-саксонска Британия. Смелите бойци на Киевска Рус въодушевяват генерации, които и до през днешния ден са живи в достигналите до нас ръкописи и археологически находки.
