Прокълнатите картини
От епохи има митове, свързани с това, че сред индивида и неговия портрет има мистична връзка. Още в първобитните култури е имало възбрана за изобразяване на портрети.
Има доста случаи, свързани с известни портрети, когато хората, изобразени на картините, мистериозно умирали. Моделите на Рембранд, които били личните му съпруги и деца, умирали скоропостижно.
Първата жена на създателя – Саския, известна от доста негови картини, умряла няколко години след сватбата. Тя родила на художника четири деца, които той непрекъснато рисувал.
Три от тях умряли още като бебета, четвъртият – Титус – умрял, преди да навърши 30 години. Втората жена на художника – Хендрике Стофелдс – умряла, откакто станала муза на създателя.
Най-красивите платна на Модилиани са въодушевени от хубостта на студентката му Жана Ебютиен. Три години, откакто станала муза на Модилиани, тя се хвърля от високо и умира.
Рубенс постоянно рисувал брачната половинка си Изабела и щерка си. Изабела умряла, преди да навърши 35 години, а дъщерята на художника си отишла на 12 години.
Смята се, че поетът е биоенергоинформационен призрак на индивида. Затова постоянно хората при бракоразвод и счепкване късат фотосите на някогашните си обичани. Портретът има по-силно влияние от фотографията.
Колкото по-талантлив е създателят, нарисувал портрета, толкоз по-силно е злокобното му въздействие. За фамозната съветска картина на Репин „ Иван Грозни убива сина си ” театралничил писателят Гаршин.
След като картината била приключена, той скочил от високо и умрял. Репин приключил портрета на известния хирург Пирогов един ден, преди той да почине.
Най-прочутата картина в света – „ Мона Лиза ” на Леонардо Да Винчи е предизвиквала пристъп в някои хора, които дълго са се взирали в платното. Известният публицист Стендал дълго се любувал на картината и също примрял.
