Започва Страстната седмица! Вижте кои любими имена черпят днес
От понеделник след Цветница стартира Страстната седмица за православните християни. Наречена още "Седмицата на страданията ", тя е последната седмица от земния живот на Иисус Христос.
Всеки ден от тази седмица се назовава Велик - Велики понеделник, Велики вторник и по този начин нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се правят специфични служби от Църквата.
Според православния календар кулминационната точка на буйната седмица е Христовото Възкресение.
Понятието „ буйна “ идва от старобългарската дума за „ страдалчество “.
Според евангелските текстове, на Велики понеделник Иисус Христос влезнал в Йерусалимския храм и го намира цялостен с търговци. Той изгонил търговците, тъй като храмът е дом за молитва, а не пазарище. В Евангелието се приказва за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклинание над безплодната смокиня - знак на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени директиви, споделя притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за гениите. Христос прави пророчества за ориста на град Йерусалим.
На Велика сряда Христос е посетен от покаяла се грешница, която в терзанието си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия наследник с Апостолите, по време на която Той им споделя, че един от тях ще Го съобщи. Юда излиза и Го предава, а през нощта против четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Иисус Христос и е доказана от Пилат Понтийски. В същата довечера, която съгласно еврейските вярвания, е началото на следния ден (след залез) Той е разпнат.
Разпети петък е Денят на великите премеждия на Христос, когато е разпънат на кръст. Служи се така наречен „ Опело Христово “.
Великата събота е ден на недоволството и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и дами, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е сложена стража.
На идващия ден е светлото Христово възкресение. Отново службата стартира през нощта - в събота вечер. В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по необикновен метод. Понеделник, вторник и сряда са отредени за разтребване у дома, като на рутинната активност се придава и алегорично пречистващ темперамент — прави се за здраве. На Велики четвъртък се съблюдава строга възбрана за работа, боядисват се великденските яйца. На Велики петък в Западна България се украсяват боядисаните яйца с разнообразни претекстове. Ходи се на черква и се минава под масата три пъти за здраве. На Велика събота нормално се месят и пекат обредните великденски хлябове. Традиционно, дните към Великденските празници са почивни - тази година това са дните сред 6 (петък) и 9 април (понеделник) в това число.
Днес имен ден честват мъжете, които гордо носят името Виктор, както и дамите, които се "кичат " с купата Виктория.
Всеки ден от тази седмица се назовава Велик - Велики понеделник, Велики вторник и по този начин нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се правят специфични служби от Църквата.
Според православния календар кулминационната точка на буйната седмица е Христовото Възкресение.
Понятието „ буйна “ идва от старобългарската дума за „ страдалчество “.
Според евангелските текстове, на Велики понеделник Иисус Христос влезнал в Йерусалимския храм и го намира цялостен с търговци. Той изгонил търговците, тъй като храмът е дом за молитва, а не пазарище. В Евангелието се приказва за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклинание над безплодната смокиня - знак на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени директиви, споделя притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за гениите. Христос прави пророчества за ориста на град Йерусалим.
На Велика сряда Христос е посетен от покаяла се грешница, която в терзанието си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия наследник с Апостолите, по време на която Той им споделя, че един от тях ще Го съобщи. Юда излиза и Го предава, а през нощта против четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Иисус Христос и е доказана от Пилат Понтийски. В същата довечера, която съгласно еврейските вярвания, е началото на следния ден (след залез) Той е разпнат.
Разпети петък е Денят на великите премеждия на Христос, когато е разпънат на кръст. Служи се така наречен „ Опело Христово “.
Великата събота е ден на недоволството и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и дами, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е сложена стража.
На идващия ден е светлото Христово възкресение. Отново службата стартира през нощта - в събота вечер. В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по необикновен метод. Понеделник, вторник и сряда са отредени за разтребване у дома, като на рутинната активност се придава и алегорично пречистващ темперамент — прави се за здраве. На Велики четвъртък се съблюдава строга възбрана за работа, боядисват се великденските яйца. На Велики петък в Западна България се украсяват боядисаните яйца с разнообразни претекстове. Ходи се на черква и се минава под масата три пъти за здраве. На Велика събота нормално се месят и пекат обредните великденски хлябове. Традиционно, дните към Великденските празници са почивни - тази година това са дните сред 6 (петък) и 9 април (понеделник) в това число.
Днес имен ден честват мъжете, които гордо носят името Виктор, както и дамите, които се "кичат " с купата Виктория.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ