Социалната икономика – все още невидима, но вече действа
От началото на XXI век се постановат няколко нови понятия и концепции: обществената, солидарната стопанска система, стопанската система на съдействие. Това единствено нови интелектуални спекулации, посредством които служителите от Европейски Съюз „ се намират на работа “, ли са, или са действителни феномени?
Въпреки че обществената стопанска система към момента остава невидима за стопанската статистика, към този момент има обстоятелства, че действително съществува – тя публично е приета като третата стопанска система в Европа с:
14.5 млн. заети в Европейския съюз – към 7% от цялото население на Европейски Съюз,
10% от предприятията в стопанската система на Европа са обществени предприятия,
347 730 дейни компании.
Друг е въпросът какъв брой от предприятията, оповестили се за обществени, действително са такива и дали значимостта на обществената стопанска система не се преувеличава, тъй като от това зависят много, и то високи заплати на служители от Европейски Съюз, които „ надуват балона “. Неоспорим факт е, че актуалните напреднали общества са осъзнали потребността от икономическа активност, ориентирана към проблеми, нерешени от страната и частния бизнес, и към поддръжка на необлагодетелствани и уязвими групи хора, които не могат да намерят мястото си в изискващата от ден на ден познания и умения модерна стопанска система. Институции на Европейски Съюз като Европейски структурни фондове интензивно поддържат основаването на обществени предприятия като източник на работни места тъкмо за тези групи. Европейската комисия предлага да се приоритизира поддръжката на обществените предприятия посредством националните стратегии за интервала 2014 - 2020.
В България общественото предприемачество към момента е в доста ранен стадий от развиване си, макар че към този момент има над 4700 организации, които се самоопределят като обществени предприятия. След инспекция се оказва, че една трета от тях не дават отговор на изискванията за това. Доскоро общественото предприемачество беше съвсем нерегламентирано и чак в края на 2018 година беше признат Закон за предприятията на обществената и солидарна стопанска система. Според него „ Социално дружество e всяко дружество, без значение от правно организационната му форма, което: реализира обществена активност, която създава обществена добавена стойност, според методика, издадена от министъра на труда и обществената политика; ръководи се транспарантно с присъединяване на членовете, служащите или служителите; над 50 % от облагата (и не по-малко от 7500 лева.) се употребява и за реализиране на обществена активност или цел; не по-малко от 30 % и не по-малко от три лица от наетите в предприятието са от уязвими групи ".
Нов подтик в развиването на общественото предприемачество в България даде Процедурата “Развитие на общественото предприемачество “ в границите на Оперативна стратегия " Развитие на човешките запаси 2014 – 2020 ", осъществена от Министерството на труда и обществената политика. Основната й цел е да се улесни достъпът до претовареност и да се обезпечи поддръжка за общественото включване на уязвими групи посредством основаване на подобаващи условия за тяхната професионална интеграция в областта на обществената стопанска система.
През 2018 година по тази процедура стартираха плановете на 190 обществени предприятия – нови или съществуващи към този момент. Финансират се 100 % от разноските за наемане на неактивни безработни лица, част от които би трябвало да са и от групи, които са в неравностойно състояние на пазара на труда - безработни младежи до 29 година, дълготрайно безработни, хора с увреждания, самотни майки, лица от етнически малцинства, емигранти и някогашни пандизчии и други
Допустими претенденти бяха обществени предприятия, компании, профилирани предприятия на хора с увреждания, кооперации на хора с увреждания, общини и региони на общини, снабдители на обществени услуги, и неправителствени организации, които можеха да получат безвъзмездната финансова помощ сред 50 000 и 391 166 лева
Общата стойност на финансирането по процедурата беше оповестена в началото да бъде 15 милиона, само че след това явно заради оценка на значимостта й бяха отпуснати общо 50 846 625 лева, като 85 % са обезпечени от Европейския обществен фонд, а 15 % е националното съфинансиране.
Важно е да се означи, че процедурата особено изисква основаването на ново дружество да е в границите на някаква съществуваща към този момент конструкция – Неправителствени организации, компания или община. Този метод прозорливо е ориентиран към основаването на условия за резистентност. Социални предприятия, основани като спътници към добре функциониращи организации или институции, имат доста по-голям късмет да оцелеят и продължат. Всъщност това е методът за поемането на същинска и устойчива във времето корпоративната обществена отговорност от страна на работещия бизнес, тъй като най-ефективен метод за реализиране на важен дългогодишен интеграционен резултат се реализира посредством добре проведено работно място и благоприятен обществен микроклимат. На работното място се получават освен трудови привички, само че и могат да се попълнят други социалнопсихологически дефицити в личностното развиване.
" Кмол енд Коуд " е образец за новосъздадено обществено дружество към съществуваща от съвсем 20 години организация за пазарни и обществени проучвания. То обезпечава работа за 6 дами над 55-годишна възраст и двама младежи до 29 години, които навлизат на първото си работно място. Фирмата превъзлага част от своите действия – шифроване, въвеждане на данни, асортимент на респонденти за изследванията, на екипа, който обособява и приготвя за независима бизнес активност.
Друг сполучлив образец е обществено дружество за биокозметика, финансирано по същата стратегия, основано в границите на Неправителствени организации - съдружие " Надежда за нас-2008 ", учредено от младежи от ДДРЛГ „ Асен Златаров “ - Враца и работещо в съдействие с дома „ Олга Скобелева “ в Пловдив. Създаването на предприятието стана последователно с поддръжката на сподвижници консултанти с предприемачески и организационни умения за няколко години. Предприятието създава висококачествена биокозметика с марката QQ Natural и към този момент има своите лоялни консуматори.
И в двата представени случая от основно значение за сполучливия им старт и резистентност е съществуването на водач с предприемаческа настройка и потребителски насочено държание и професионални наставници, които да го подкрепят да образува екип и да развие нужните организационни умения. Наличието на организация, която да зачене общественото дружество, не е задоволително.
Доказателство за значимостта на този фактор е и неуспешният старт на общественото дружество в община Червен бряг без значение от забележителната предварителна професионална подготовка на цялата му индустриална и маркетингова активност и съдействието на водачи и предприемачи от града. Предприятието беше основано, с цел да приложи опита на словашкото село Спишки Хрхов, напълно с ромско население, чийто кмет развива обществено дружество, осигурило претовареност и приходи над междинните за Европейски Съюз. Поради неналичието на началник с предприемаческо мислене, който да е в положение да образува собствен действен екип, общественото дружество на община Червен бряг макар съществуването и на финансови средства, и на евентуално търсене на услугите, които би могло да прави за общността, беше закрито още преди да стартира активността си.
Освен от дефицит на предприемачески и организационни умения обществените предприятия страдат също от неналичието на финансиране и на самопризнание за значимостта на активността им, произлизащи от обстоятелството, че те са поели грижата за най-неконкурентните участници на пазара на труда.
Въпреки компликациите, които при играчите в обществената стопанска система явно са повече, тя набира скорост и наклонността е необратима: от ден на ден младежи виждат бъдещето си в тази сфера. Те отхвърлят да се причислят към „ корпоратрицата “. Просто би трябвало някой да ги направлява и учи на неизменност, а частният бизнес и страната да обезпечат нужната поддръжка за пускане на повече обществени бизнеси.
Въпреки че обществената стопанска система към момента остава невидима за стопанската статистика, към този момент има обстоятелства, че действително съществува – тя публично е приета като третата стопанска система в Европа с:
14.5 млн. заети в Европейския съюз – към 7% от цялото население на Европейски Съюз,
10% от предприятията в стопанската система на Европа са обществени предприятия,
347 730 дейни компании.
Друг е въпросът какъв брой от предприятията, оповестили се за обществени, действително са такива и дали значимостта на обществената стопанска система не се преувеличава, тъй като от това зависят много, и то високи заплати на служители от Европейски Съюз, които „ надуват балона “. Неоспорим факт е, че актуалните напреднали общества са осъзнали потребността от икономическа активност, ориентирана към проблеми, нерешени от страната и частния бизнес, и към поддръжка на необлагодетелствани и уязвими групи хора, които не могат да намерят мястото си в изискващата от ден на ден познания и умения модерна стопанска система. Институции на Европейски Съюз като Европейски структурни фондове интензивно поддържат основаването на обществени предприятия като източник на работни места тъкмо за тези групи. Европейската комисия предлага да се приоритизира поддръжката на обществените предприятия посредством националните стратегии за интервала 2014 - 2020.
В България общественото предприемачество към момента е в доста ранен стадий от развиване си, макар че към този момент има над 4700 организации, които се самоопределят като обществени предприятия. След инспекция се оказва, че една трета от тях не дават отговор на изискванията за това. Доскоро общественото предприемачество беше съвсем нерегламентирано и чак в края на 2018 година беше признат Закон за предприятията на обществената и солидарна стопанска система. Според него „ Социално дружество e всяко дружество, без значение от правно организационната му форма, което: реализира обществена активност, която създава обществена добавена стойност, според методика, издадена от министъра на труда и обществената политика; ръководи се транспарантно с присъединяване на членовете, служащите или служителите; над 50 % от облагата (и не по-малко от 7500 лева.) се употребява и за реализиране на обществена активност или цел; не по-малко от 30 % и не по-малко от три лица от наетите в предприятието са от уязвими групи ".
Нов подтик в развиването на общественото предприемачество в България даде Процедурата “Развитие на общественото предприемачество “ в границите на Оперативна стратегия " Развитие на човешките запаси 2014 – 2020 ", осъществена от Министерството на труда и обществената политика. Основната й цел е да се улесни достъпът до претовареност и да се обезпечи поддръжка за общественото включване на уязвими групи посредством основаване на подобаващи условия за тяхната професионална интеграция в областта на обществената стопанска система.
През 2018 година по тази процедура стартираха плановете на 190 обществени предприятия – нови или съществуващи към този момент. Финансират се 100 % от разноските за наемане на неактивни безработни лица, част от които би трябвало да са и от групи, които са в неравностойно състояние на пазара на труда - безработни младежи до 29 година, дълготрайно безработни, хора с увреждания, самотни майки, лица от етнически малцинства, емигранти и някогашни пандизчии и други
Допустими претенденти бяха обществени предприятия, компании, профилирани предприятия на хора с увреждания, кооперации на хора с увреждания, общини и региони на общини, снабдители на обществени услуги, и неправителствени организации, които можеха да получат безвъзмездната финансова помощ сред 50 000 и 391 166 лева
Общата стойност на финансирането по процедурата беше оповестена в началото да бъде 15 милиона, само че след това явно заради оценка на значимостта й бяха отпуснати общо 50 846 625 лева, като 85 % са обезпечени от Европейския обществен фонд, а 15 % е националното съфинансиране.
Важно е да се означи, че процедурата особено изисква основаването на ново дружество да е в границите на някаква съществуваща към този момент конструкция – Неправителствени организации, компания или община. Този метод прозорливо е ориентиран към основаването на условия за резистентност. Социални предприятия, основани като спътници към добре функциониращи организации или институции, имат доста по-голям късмет да оцелеят и продължат. Всъщност това е методът за поемането на същинска и устойчива във времето корпоративната обществена отговорност от страна на работещия бизнес, тъй като най-ефективен метод за реализиране на важен дългогодишен интеграционен резултат се реализира посредством добре проведено работно място и благоприятен обществен микроклимат. На работното място се получават освен трудови привички, само че и могат да се попълнят други социалнопсихологически дефицити в личностното развиване.
" Кмол енд Коуд " е образец за новосъздадено обществено дружество към съществуваща от съвсем 20 години организация за пазарни и обществени проучвания. То обезпечава работа за 6 дами над 55-годишна възраст и двама младежи до 29 години, които навлизат на първото си работно място. Фирмата превъзлага част от своите действия – шифроване, въвеждане на данни, асортимент на респонденти за изследванията, на екипа, който обособява и приготвя за независима бизнес активност.
Друг сполучлив образец е обществено дружество за биокозметика, финансирано по същата стратегия, основано в границите на Неправителствени организации - съдружие " Надежда за нас-2008 ", учредено от младежи от ДДРЛГ „ Асен Златаров “ - Враца и работещо в съдействие с дома „ Олга Скобелева “ в Пловдив. Създаването на предприятието стана последователно с поддръжката на сподвижници консултанти с предприемачески и организационни умения за няколко години. Предприятието създава висококачествена биокозметика с марката QQ Natural и към този момент има своите лоялни консуматори.
И в двата представени случая от основно значение за сполучливия им старт и резистентност е съществуването на водач с предприемаческа настройка и потребителски насочено държание и професионални наставници, които да го подкрепят да образува екип и да развие нужните организационни умения. Наличието на организация, която да зачене общественото дружество, не е задоволително.
Доказателство за значимостта на този фактор е и неуспешният старт на общественото дружество в община Червен бряг без значение от забележителната предварителна професионална подготовка на цялата му индустриална и маркетингова активност и съдействието на водачи и предприемачи от града. Предприятието беше основано, с цел да приложи опита на словашкото село Спишки Хрхов, напълно с ромско население, чийто кмет развива обществено дружество, осигурило претовареност и приходи над междинните за Европейски Съюз. Поради неналичието на началник с предприемаческо мислене, който да е в положение да образува собствен действен екип, общественото дружество на община Червен бряг макар съществуването и на финансови средства, и на евентуално търсене на услугите, които би могло да прави за общността, беше закрито още преди да стартира активността си.
Освен от дефицит на предприемачески и организационни умения обществените предприятия страдат също от неналичието на финансиране и на самопризнание за значимостта на активността им, произлизащи от обстоятелството, че те са поели грижата за най-неконкурентните участници на пазара на труда.
Въпреки компликациите, които при играчите в обществената стопанска система явно са повече, тя набира скорост и наклонността е необратима: от ден на ден младежи виждат бъдещето си в тази сфера. Те отхвърлят да се причислят към „ корпоратрицата “. Просто би трябвало някой да ги направлява и учи на неизменност, а частният бизнес и страната да обезпечат нужната поддръжка за пускане на повече обществени бизнеси.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ