От 22 юни 1941 г. изминаха точно 80 години, но

От 22 юни 1941 година изминаха тъкмо 80 години, само че основните въпроси, свързани с тази дата както и преди остават без отговор. По-точно не са известни аргументите за странното развиване на събитията в първия ден на съветско-германската война. Не е ясно до дъно и това за какво макар юнската злополука, когато триумфът на Вермахта превъзхожда неговите лични упования, Съветският съюз освен е можел да не претърпи проваляне в 1941 година, само че е и можел да обърне хода на историята на 180 градуса.

Това че нападението на 22 юни е било ненадейно, е едно от дребното достоверни неща, известни за тази дата. Даже инструкция N 1, призната в 21 ч. на 21 юни 1941 година, приказва, че никой не е очаквал съществено нападението. Фразата „ в утрото на 21 юни 1941 година да се разгърне по полевите летища цялата авиация, включително и военната “ мъчно се произнася в изискванията на подготовка за надигащ се спор. Под директивата са се подписали военни, които безспорно са знаели, че руската авиация (нито персоналният състав, нито материалната част), не е подготвена за нощни полети. За това приказва и друга точка от директивата: „ бойците да са ситуирани разсредоточено и замаскирано “. Невъзможно е да се готвиш за отразяване на огромен неочакван удар и да държиш войската разпръсната. Първо би трябвало войската да се концентрира по направленията на предстоящите основни удари.

Че директивата е правена небрежно, демонстрират думите: „ през нощта на 22 юни 1941 година скрито да се заемат огневите точки на укрепените региони по държавната граница “. Често това е било неизпълнимо – нощен марш от местата, където са се намирали частите на РККА, в редица случаи е бил прекомерно нескончаем. Повече от всичко основателите на директивата са очаквали единствено авиационни и артилерийски удари. В подобен случай маскировката и разсредоточаването е оптималният вид. И по този начин, на 21 юни вечерта не са очаквали огромно навлизане, въпреки че на пръв взор това е изглеждало невероятно.

Не е елементарно да се изясни изненадата на събитията на 22 юни. През 1940 година не се разгласяват никакви документи от руската страна и можеше да се споделя, че цялата виновност е на подлия Хитлер. На ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз е разкрита обществената загадка: Съюз на съветските социалистически републики е имал разузнаване, което е предупреждавало за коварството на врага. За да се изясни внезапността е било решено да се припише всичко на Сталин. При Брежнев историците отчасти го оправдават като се базират на противоречивостта на данните от разузнаването. При това се премълчава, че датата на нападението се трансформира до и след 22 юни, и това никого не е учудвало.

През 90-те години историографията прави още един кръг на това поле. Първо поражда версията, че стремежът да се трансферира всичко на спорните разследващи данни е нормалното прекачване на виновността върху командния състав. Започвайки от 1999 година наклонността постепенно се сменя на „ новобрежневска “. „ Сведенията за направленията за нахлуване на Вермахта са били прекомерно непоследователни “, написа един от най-хубавите военни историци Михаил Мельтюхов.

През юни 1941 година руското разузнаване допуска, че на границата със Съюз на съветските социалистически републики немците са имали 122 дивизии, което е съответствало на истината (на 21 юни те са били 123). Но да се създадат от тези точни числа вярно заключения, е било невероятно. В реалност немските въоръжени сили са имали общо 206 дивизии, от които 123 са трансферирани на границата. Затова като е знаела действителния брой на немските дивизии, руската страна е очаквала те да бъдат два пъти повече и е смятала, че те не са подготвени за удар.

Заради засекретените архиви на спецслужбите е мъчно да се открият аргументите за такава странна систематична неточност. Никой в Съюз на съветските социалистически републики не е могъл да допусна, че немците, спечелили огромни победи, ще разпрострат незначителна военни сили и от самото начало ще рискуват проваляне.

Може да се сгреши с общия брой на дивизиите, само че има доста други косвени знаци, които в никакъв случай не подвеждат. Ако задгранична войска се готви за нахлуване, нейното посолство постоянно е в курса на нещата. Още на 11 юни НКГБ оповестява, че посолството на Германия в Москва се готви за евакуация, а в „ мазето на посолството се изгарят архивни документи “. На 16 юни руските подслушвателни устройства фиксират думи на немския дипломат за нахлуване над Съюз на съветските социалистически републики в околните дни. Руският историк Мельтюхов допуска, че от този миг руското управление е знаело за нападението. Също по този начин в алманах документи на НКГБ се приказва за всеобщо тръгване от 10 юни 1941 година на сътрудници на посолствата от Оста. Направо казано, в историята има малко образци за такава суетност в дипломатическо посланичество, която да се окаже лъжлива паника.

На 17 юни Сталин псувайки е изразил подозренията си за истинността на донесенията, в които като първа точка е стояло следното: „ Всички военни мероприятия на Германия по подготовката за въоръжено нахлуване против Съюз на съветските социалистически републики са изцяло приключени и удар може да се чака всеки миг “. Резолюцията, която поставя главата на руската страна звучи по този начин: „ До другаря Меркулов. Вашият " източник " от щаба на немската авиация да си е.е майката. Това не е " източник ", а дезинформатор. Й. Сталин ".

За да закрие дефинитивно въпросът за внезапността, си коства да се подсети по какъв начин на 21 юни 1941 година Иван Бунин, живеещ във Франция, просто като е прочел съботните вестници, е записал в дневника си следното: „ Навсякъде паника. Германия желае да нападне Русия? Финландия изтегля дамите и децата от градовете....Фронтът против Русия е от Мурманск до Черно море? Купихме в града швейцарски вестници: връзките сред Германия и Русия навлязоха в изключително остра фаза “.

И въпреки всичко има пояснение за „ невъзможната ненадейност “. Причината са две синхронни неточности на Хитлер и Сталин. Последният е предполагал, че Хитлер не може да го нападне, тъй като това би противоречало на обикновената логичност. Към пролетта на 1941 година не е решила казуса Англия и не е имала флот, с цел да се разправи с нея в близко бъдеще. Нападение над Съюз на съветските социалистически републики би основало обстановка, в която Англия би разкрила втори фронт. Към това би трябвало да се прибави обстоятелството, че до 22 юни Съюз на съветските социалистически републики е играл значима роля за обезпечаването на Германия с материали за война. В първата половина на 1941 година през Съюз на съветските социалистически републики минават 72% от немския импорт. Удар по Москва от една страна ще сложи Хитлер в менгемето на обсада, а от друга, под дамоклевия меч на втория фронт. И все пак Сталин нещо не е взел поради. Фюрерът, вземайки решение за нахлуване над Съюз на съветските социалистически републики, не е знаел това, което Сталин е знаел. Затова Хитлер не е предполагал, че Съюз на съветските социалистически републики е най-силната сухопътна страна в света. Той е изхождал от публикуваната на Запад визия, че поради минусите на нейния режим, комунистическа Русия е изключително слаба. Затова Хитлер е предполагал, че войната със Съюз на съветските социалистически републики ще трае седмици, през които британците не могат да повлияят на обстановката. Затова неговият проект е бил изцяло строен и логически, само че в основата си погрешен.

Именно в първите седмици след нападението се е разиграла и известната грозна сцена, когато Жуков поради саркастични забележки е изритан от Сталин и Берия от постройката на Народния комисариат по защитата.