България, Европа или "македонска салата" - кой и какво свали Заев
Оставката на македонския министър председател след разгрома на балотажа за кмет на Скопие бе възприета като потрес на Балканите, а и в елементи от Европейския съюз - най-малко в формалния дискурс на политиците.
В акцията, която се разгоря в внимателен миг от разногласието с България за договарянията с Европейски Съюз, София откри своето място с непредвидени обвинявания за прикрито българско поданство. Покрай първата () намерено антибългарска акция на ръководещи в Северна Македония от години се чуха противоположни мнения - или че доближаването в България коствало поста на Заев и опитал да се поправи, или че неуспехът в договарянията сринало доверието към него.
България ли бе обаче водещата причина за това разтърсване в македонската политика?
В диалозите на " Дневник " със събеседници в Северна Македония, от политици и други хора, свързани с вземането на решения, до специалисти и публицисти, се вижда комбинация от проблеми, обрисували пътя към разгрома на локалните избори.
В тази картина България е единствено част от пъзела.
Повече от един проблем
През 2017 година Заев съумя успя да сформира държавно управление и да завърши с интервал на изолираност, икономическа застоялост и либерален срив. Ангажира вниманието на прилежащите Гърция и България, стабилизира връзките с Албания. Подписа Договора за добросъседство и Преспанския, даде обещание пакет промени, бистрота и битка с корупцията от времето на Никола Груевски, а и правораздаване за всички, виновни за нередности.
Волята и за вътрешни промени, и за историческо съглашение с Гърция за промяна на името, разгневило огромна част от македонците, почиваха на едно главно очакване: че те ще отворят вратата за НАТО (както стана) и за Европейски Съюз (както не стана, първо поради Франция, по-късно - поради България).
Еврокомисията изтъкваше какъв брой добре се оправя Скопие. В страната имаше разногласия дали съответни закони би трябвало да се прокарват предпочитано, тъй като са с " европейско знаме " и дали са изисквани за задачите на договарянията. Заедно с Тирана обаче Скопие от Европейския съвет обещания на Европейската комисия. В резултат Заев разгласи през октомври 2019 година (а подаде през януари 2020 г.), оставка - не поради България, а поради френското несъгласие за начало на договарянията. Тогава София единствено намекваше за свое бъдещо " не " за същинското начало на договарянията.
Не сегашният блокаж на договарянията е водещото пояснение за загубата, счита Андрея Стойковски от университета " Хуан Карлос Трети " в Мадрид и изпълнителен шеф на Prespa Institute. " Лесно е да се упрекват други ", само че до провалянето докара самобитна " македонска салата ", изяснява той в писмени отговори за " Дневник ".
Според него " има разочаровани от локалните политики или неприлагането на локални политики " в необятната коалиция от подкрепяли властта деятели и цивилен организации. " Бомбите " (разкрития за тежкото положение на демокрацията при ВМРО-ДПМНЕ) съумяха да усилят ентусиазма им през 2016 година След това процесът се усложни:
"Коалицията повече или по-малко удържа, само че бе по-крехка на изборите през 2020 година Мотивът или лепилото, което ги закрепи обаче, бе европейската вероятност... (Тя) даде пътеводна светлина за развиването ни. "
Андрея Стойковски,
откривател
Между изборите и европейската задъдена улица кабинетът на Заев се сблъска с проблеми - и самичък си сътвори някои от тях. Редом с вътрешните проблеми Стойковски въпреки всичко регистрира и ролята на Европейски Съюз.
"Има част от популацията, която не вижда никаква вероятност в връзките ни с Европейски Съюз. За тях пътят бе доста дълъг, изпълнен с огромни жертви, а даже не сме във етапа, където от нас се чака да вършим непопулярни промени. Това е причина за загуба на огромен брой гласове. "
Андрея Стойковски,
откривател
Само част от тези гласове преляха в опозицията.
България е единствено парче от пъзела
Павле Траянов народен представител от Демократичния съюз (в ръководещото мнозинство) и негов водач, изреди пред " Дневник " аргументите за разгрома в различен ред: " Преспанският контракт, договорът с България и ветото, което сподели, че за Западните Балкани няма вероятности. Европейският съюз ни затръшна вратата тъкмо преди изборите. "
© Георги Кожухаров
Говорейки за контракта, Траянов използва израза " общи корени ", съгласно него част от документа. Помолен да посочи, защото в контракта написа " обща история ", а не " общи корени ", сподели, че " България под обща история схваща, че македонците са някаква част от българите. Това е недопустимо при нас и усили страстите и патриотичните усеща. То разрушаваше поддръжката за Заев. "
Йован Митрески, народен представител от СДСМ, избра да отговори документално. Изтъкна " всички позитивни промени ", осъществени от властта за четири години, свързани с вътрешни и проевропейски промени - аспекти, които самият Заев извеждаше неведнъж като акцент в акцията си преди балотажа - с цел да изясни за какво вижда ролята на разногласието със София като централна:
"Тогава, въпреки да става дума за локални избори, несъмнено, че една от най-големите аргументи е казусът с България, по-специално блокадата от страна на Република България за започване на договаряния с Европейски Съюз. "
Йован Митрески,
народен представител, СДСМ
Изследователят Андрея Стойковски надалеч не омаловажава ролята на България: " Позицията ѝ и политическите процеси в нея създадоха " нападателна изразителност " към Северна Македония и хората се чунстваха несигурни и доста неразбиращи за всеки знак за отстъпки ". " В имено на политически изгоди българските политици съумяха съществено да увредят връзките със страната и капацитета за другарство. Местните избори също не помогнаха за това. "
И някогашният министър председател Владо Бучковски, назначен предишния декември за специфичен представител на Скопие в разногласието със София, не счита, че казусът е единствено в България. Той вижда " комбинация от доста фактори ". Същевременно " европейската вероятност, която не виждаме в този момент, блокадата от България, чувството за пораженчество оказаха съществено въздействие върху поддръжниците на СДСМ и те по този начин показаха протеста си ". За него началото на казуса е във френското несъгласие, а България в този смисъл е просто " кулминационната точка ".
" Цървенковски или Мицкоски " - заговорът против Заев
Поне един събеседник на " Дневник " в София, осведомен с особеностите на гласуването в Северна Македония, обръща внимание, че в случай че даже на първия кръг СДСМ не е привлякъл гласоподавателите си пред урните, то е по-скоро поради обстановката в самата партия, в сравнение с поради растящо въздействие на ВМРО-ДПМНЕ.
Причината за тази ниска интензивност обаче не е единствено идеологическа - тя е и вътрешнопартийна.
Бранко Цървенковски - някогашен президент, министър председател и водач на СДСМ преди Заев - от време на време наподобява в България като позабравен фактор. В реалност той върна вниманието към себе си, когато участието си след миналогодишното разтягане на ръка към София от Заев (пред БГНЕС - значим жест във времето, когато разногласието със Скопие се въртеше към историята).
Дълбоко обвързваният със Сърбия Цървенковски не бе склонен: той назова думите на Заев " скандални ". Партията първо застана зад настоящия водач. Почти година по-късно не изглеждаше по този начин: в тирада пред Македонската академия на науките и изкуствата Цървенковски назова страната корумпирана, разграничена и живееща на заем. Това бе категоричен удар по Заев, който отекна доста по-силно в партията.
СДСМ към този момент изглеждаше разграничена преди изборите. Част от членовете не одобриха топло и потвърждението на Заев (иначе отразяващо към този момент дадени обещания) тази есен, че е. Това още повече раздра редиците на социалдемократите, където не всички гледат с положително око на София.
Преди няколко дни Бучковски съобщи за македонската ТВ21, че група точно към Цървенковски има упоритостта да овладее партията, недоволна от Заев. " Попитан от " Дневник " удостоверяват ли събитията от последните дни съществуването на скрит план против Заев, той сподели:
"Имаше, несъмнено. В последната година де факто откритите изказвания на Заев за близостта сред (Северна) Македония и България, въпреки всичко тласнаха Цървенковски към заледяване на участието му. Заев еше изложен на непрекъсната офанзива в доста медии поради всички позиции, които показваше за македонско-българските връзки. "
Владо Бучковски,
някогашен министър председател и специфичен представител за разногласието с България
Колко значим съгласно него е този фактор? " Не беше основен, само че имаше серизоно въздействие, " съобщи Бучковски по телефона. Бившият министър председател видя паралел сред обстановката от предишния месец и тази през 2006 година, когато водените от него социалдемократи изгубиха изборите. " Не всички непринудено останаха вкъщи по време на изборите, част от членовете на СДСМ, по този начин дадоха сходна преднина за ВМРО-ДПМНЕ, " спомня си той. " И през днешния ден мога да настоявам, че е по този начин. "
© Асен Тонев
Владо Бучковски като министър председател на посещаване в София, март
Това не значи безусловно, че на идните избори " групата към Цървенковски ", за която приказва Бучковски, има късмет. Българската обсада обаче бе кол в колелото - втори след френското несъгласие - на политиките на Заев и това дава опция на съперническите кръгове да си върнат властта:
"Блокадата от България в допълнение изхаби потенциала и доверието в европейската политика на Заев. И ето тук българското държавно управление - предходното на (Бойко) Борисов - има сериозна отговорност. До през днешния ден не разбирам за какво не им е ясно, че алтернативата е или Цървенковски, или Мицкоски. Няма друга опция. "
Владо Бучковски,
някогашен министър председател и специфичен представител за разногласието с България
За други проблеми отговорността е и на самия Заев, и на сподвижниците му във властта.
Завишените упования към Заев
Заев пристигна на власт с гръмки обещания. Специалната прокуратура трябваше да прегледа " бомбите ", на всички извършители от предишното, трябваше да се въздава правораздаване. Управлението трябваше да е транспарантно и отворено към всички македонци с нужните професионални и просветителни квалификации.
Имаше и такива старания. Заедно с тях обаче на напред във времето бяха най-малко няколко казуса - закъснение на правосъдната промяна, отсрочване на тази в държавната администрация. Шумни акции накърниха репутацията на Специалната прокуратура, чиято съществена задача бе да извади на бял свят нарушаванията от времето на Никола Груевски. Вместо това,, спекулация с македонско-българския предприемач коства поста на олицетворяващата тези очаквания. Друг скандал, от който ВМРО-ДПМНЕ се възползва, бе за издаването на подправени паспорти на - в това число раздрусалия властта в Турция.
Неоправданите упования също са част от " македонската салата ", която разказва Стойковски. Много гласоподаватели, подкрепили Заев през 2016 година, " бяха разочаровани от неналичието на прогрес и обстоятелството, че в очите им държавното управление не извърши обещанието си: Груевски избяга от правораздаването и има леговище в Унгария; доста правосъдни процеси бяха оповестени за невалидни поради дългите периоди в тях и т.н.; прекалено много назначения си останаха в партията и или бяха за партийни членове, " счита той.
Според него роля в отношението на гласоподавателите към Заев е изиграла и коронавирусната пандемия. От една страна, фактически " публичните усещания за ръководство на рецесията се трансформираха от извънредно негативни до преобладаващо негативни ". От друга страна, неприятно влияние оказа. " Общественото усещане бе, че не се справихме добре, тъй като не получихме ваксини в точния момент и трябваше други да ни оказват помощ, " продължава.
"Народът е отчаян, че няма ефикасна битка срещу корупцията. "
Павле Траянов,
народен представител, Демократически съюз
Национална вместо локална акция
Още през цялото време на акцията за балотажа, след триумфа на ВМРО-ДПМНЕ в доста общини, Заев стартира да обвързва акцията с националното равнище. Той работеше, с цел да открои проевропейския, прореформаторски курс на държавното управление си, като го опълчи на облика на предполагаем кабинет на ВМРО-ДПМНЕ, който би върнал страната обратно.
" Изгубихме и поради неприятната изборна акция, " счита Павле Траянов. " Тази на СДСМ беше злополука - учебникарски образец по какъв начин се губят избори.
"Заев сподели: в случай че изгубим Скопие, ще подам оставка. Всеки, който искаше Заев да падне, гласоподава против него. Имаше национални въпроси и те участваха окоро акцията, вместо да водим акция за кметове и съветници. А ние водихме акция по какъв начин ще се движи страната оттук насетне. Но страната не може да се движи, в случай че ни кажат: няма вероятност за Западните Балкани. "А за какво не може? Та ние даже си променихме името, " споделят хората. "
Павле Траянов,
народен представител, Демократически съюз
ВМРО-ДПМНЕ също даде народен нюанс на акцията, като доста пъти се заигра с Преспанския контракт, с България и с неуспеха да се даде подтик на еврочленството (трите пагубни за Заев, съгласно Траянов, причини). Партията се опита да я два дни след изборите; ден по-късно обаче водачът Християн Мицкоски.
Заев фактически опита да заложи и на акция, за която различен македонски откривател, запитан дали е антибългарска, без кобелание отговори с " да " и свърза с опитите на Заев да се оправдава пред тези гласоподаватели, смятащи, че са направени прекалено много отстъпки. Реакцията на Бучковски бе сходна: " Не ми хареса. Трябваше да наблегнат на това, че Арсовска лъже, а не на това, че е българка. "
" Резултатът от локалните избори би трябвало да се пояснява по този начин: ВМРО-ДПМНЕ не ги завоюва, само че СДСМ сигурно ги загуби, " счита Андрея Стойковски.
Няма елементарен отговор
Вероятно има и други фактори - Заев да вземем за пример за " пари от чужбина ".
"Длъжен съм да разясня, че на тези избори се видяха доста пари на терен при опозицията, пристигнали главно от чужбина, а дадени поради политически, само че и поради стопански аргументи, а част от парите получиха от (македонски) предприемачи... за техни персонални аргументи. "
Зоран Заев,
министър председател на Северна Македония
В диалози на " Дневник " със събеседници в Скопие и София доста пъти се появиха неопределени догатки за " маджарски пари " и несвързани с Унгария имена, които няма по какъв начин да бъдат доказани и тествани, нито да бъдат достигнати за коментар. Публично известна е единствено работата на така наречен маджарски медии,, ползващи се с поддръжката на Будапеща - от " Опсервер " и " Нетпрес " до " Курир " и " Денешен весник ". Част от тези издания през годините също така препечатват безрезервно мнения на опозиционни партии и сериозно - на властта; с други думи, работят по модела, разрушил унгарската медийна среда в последното десетилетие. Ориентацията им обаче не е загадка.
© Георги Кожухаров
Официална Будапеща остава съдружник на ВМРО-ДПМНЕ и знак за това е отводът да бъде предаден Никола Груевски (на снимката), някогашният министър председател и бивш водач на партията, който продължава да се употребява с политическо леговище макар присъдата отнемане от независимост, която получи в Скопие. Предаването на Груевски би било допустимо само в случай че Петер Марки-Зай, водачът на опозицията за задачите на изборите, стане министър председател: той самичък уточни, че ще съобщи някогашния водач, в случай че победи през април.
По-важното е, че от неточности и интриги до неоправдани упования и непоходяща тактика за изборите една дума или страна не може да изчерпи аргументите за обстановката в Северна Македония, от която България няма какво да завоюва. Отношенията със София са доста значим, само че не и единствен фактор и не може да бъде свестен без задънената улица, в която се озова цялостната външна (а с нея - и вътрешна) политика на държавното управление.
И противоположното е правилно - обрисуваната картина демонстрира, че на България ще ѝ е нужен по-широк взор към проблемите в Северна Македония, когато построява връзките си с нея в името не на предишното, а на бъдещето.
В акцията, която се разгоря в внимателен миг от разногласието с България за договарянията с Европейски Съюз, София откри своето място с непредвидени обвинявания за прикрито българско поданство. Покрай първата () намерено антибългарска акция на ръководещи в Северна Македония от години се чуха противоположни мнения - или че доближаването в България коствало поста на Заев и опитал да се поправи, или че неуспехът в договарянията сринало доверието към него.
България ли бе обаче водещата причина за това разтърсване в македонската политика?
В диалозите на " Дневник " със събеседници в Северна Македония, от политици и други хора, свързани с вземането на решения, до специалисти и публицисти, се вижда комбинация от проблеми, обрисували пътя към разгрома на локалните избори.
В тази картина България е единствено част от пъзела.
Повече от един проблем
През 2017 година Заев съумя успя да сформира държавно управление и да завърши с интервал на изолираност, икономическа застоялост и либерален срив. Ангажира вниманието на прилежащите Гърция и България, стабилизира връзките с Албания. Подписа Договора за добросъседство и Преспанския, даде обещание пакет промени, бистрота и битка с корупцията от времето на Никола Груевски, а и правораздаване за всички, виновни за нередности.
Волята и за вътрешни промени, и за историческо съглашение с Гърция за промяна на името, разгневило огромна част от македонците, почиваха на едно главно очакване: че те ще отворят вратата за НАТО (както стана) и за Европейски Съюз (както не стана, първо поради Франция, по-късно - поради България).
Еврокомисията изтъкваше какъв брой добре се оправя Скопие. В страната имаше разногласия дали съответни закони би трябвало да се прокарват предпочитано, тъй като са с " европейско знаме " и дали са изисквани за задачите на договарянията. Заедно с Тирана обаче Скопие от Европейския съвет обещания на Европейската комисия. В резултат Заев разгласи през октомври 2019 година (а подаде през януари 2020 г.), оставка - не поради България, а поради френското несъгласие за начало на договарянията. Тогава София единствено намекваше за свое бъдещо " не " за същинското начало на договарянията.
Не сегашният блокаж на договарянията е водещото пояснение за загубата, счита Андрея Стойковски от университета " Хуан Карлос Трети " в Мадрид и изпълнителен шеф на Prespa Institute. " Лесно е да се упрекват други ", само че до провалянето докара самобитна " македонска салата ", изяснява той в писмени отговори за " Дневник ".
Според него " има разочаровани от локалните политики или неприлагането на локални политики " в необятната коалиция от подкрепяли властта деятели и цивилен организации. " Бомбите " (разкрития за тежкото положение на демокрацията при ВМРО-ДПМНЕ) съумяха да усилят ентусиазма им през 2016 година След това процесът се усложни:
"Коалицията повече или по-малко удържа, само че бе по-крехка на изборите през 2020 година Мотивът или лепилото, което ги закрепи обаче, бе европейската вероятност... (Тя) даде пътеводна светлина за развиването ни. "
Андрея Стойковски,
откривател
Между изборите и европейската задъдена улица кабинетът на Заев се сблъска с проблеми - и самичък си сътвори някои от тях. Редом с вътрешните проблеми Стойковски въпреки всичко регистрира и ролята на Европейски Съюз.
"Има част от популацията, която не вижда никаква вероятност в връзките ни с Европейски Съюз. За тях пътят бе доста дълъг, изпълнен с огромни жертви, а даже не сме във етапа, където от нас се чака да вършим непопулярни промени. Това е причина за загуба на огромен брой гласове. "
Андрея Стойковски,
откривател
Само част от тези гласове преляха в опозицията.
България е единствено парче от пъзела
Павле Траянов народен представител от Демократичния съюз (в ръководещото мнозинство) и негов водач, изреди пред " Дневник " аргументите за разгрома в различен ред: " Преспанският контракт, договорът с България и ветото, което сподели, че за Западните Балкани няма вероятности. Европейският съюз ни затръшна вратата тъкмо преди изборите. "
© Георги Кожухаров
Говорейки за контракта, Траянов използва израза " общи корени ", съгласно него част от документа. Помолен да посочи, защото в контракта написа " обща история ", а не " общи корени ", сподели, че " България под обща история схваща, че македонците са някаква част от българите. Това е недопустимо при нас и усили страстите и патриотичните усеща. То разрушаваше поддръжката за Заев. "
Йован Митрески, народен представител от СДСМ, избра да отговори документално. Изтъкна " всички позитивни промени ", осъществени от властта за четири години, свързани с вътрешни и проевропейски промени - аспекти, които самият Заев извеждаше неведнъж като акцент в акцията си преди балотажа - с цел да изясни за какво вижда ролята на разногласието със София като централна:
"Тогава, въпреки да става дума за локални избори, несъмнено, че една от най-големите аргументи е казусът с България, по-специално блокадата от страна на Република България за започване на договаряния с Европейски Съюз. "
Йован Митрески,
народен представител, СДСМ
Изследователят Андрея Стойковски надалеч не омаловажава ролята на България: " Позицията ѝ и политическите процеси в нея създадоха " нападателна изразителност " към Северна Македония и хората се чунстваха несигурни и доста неразбиращи за всеки знак за отстъпки ". " В имено на политически изгоди българските политици съумяха съществено да увредят връзките със страната и капацитета за другарство. Местните избори също не помогнаха за това. "
И някогашният министър председател Владо Бучковски, назначен предишния декември за специфичен представител на Скопие в разногласието със София, не счита, че казусът е единствено в България. Той вижда " комбинация от доста фактори ". Същевременно " европейската вероятност, която не виждаме в този момент, блокадата от България, чувството за пораженчество оказаха съществено въздействие върху поддръжниците на СДСМ и те по този начин показаха протеста си ". За него началото на казуса е във френското несъгласие, а България в този смисъл е просто " кулминационната точка ".
" Цървенковски или Мицкоски " - заговорът против Заев
Поне един събеседник на " Дневник " в София, осведомен с особеностите на гласуването в Северна Македония, обръща внимание, че в случай че даже на първия кръг СДСМ не е привлякъл гласоподавателите си пред урните, то е по-скоро поради обстановката в самата партия, в сравнение с поради растящо въздействие на ВМРО-ДПМНЕ.
Причината за тази ниска интензивност обаче не е единствено идеологическа - тя е и вътрешнопартийна.
Бранко Цървенковски - някогашен президент, министър председател и водач на СДСМ преди Заев - от време на време наподобява в България като позабравен фактор. В реалност той върна вниманието към себе си, когато участието си след миналогодишното разтягане на ръка към София от Заев (пред БГНЕС - значим жест във времето, когато разногласието със Скопие се въртеше към историята).
Дълбоко обвързваният със Сърбия Цървенковски не бе склонен: той назова думите на Заев " скандални ". Партията първо застана зад настоящия водач. Почти година по-късно не изглеждаше по този начин: в тирада пред Македонската академия на науките и изкуствата Цървенковски назова страната корумпирана, разграничена и живееща на заем. Това бе категоричен удар по Заев, който отекна доста по-силно в партията.
СДСМ към този момент изглеждаше разграничена преди изборите. Част от членовете не одобриха топло и потвърждението на Заев (иначе отразяващо към този момент дадени обещания) тази есен, че е. Това още повече раздра редиците на социалдемократите, където не всички гледат с положително око на София.
Преди няколко дни Бучковски съобщи за македонската ТВ21, че група точно към Цървенковски има упоритостта да овладее партията, недоволна от Заев. " Попитан от " Дневник " удостоверяват ли събитията от последните дни съществуването на скрит план против Заев, той сподели:
"Имаше, несъмнено. В последната година де факто откритите изказвания на Заев за близостта сред (Северна) Македония и България, въпреки всичко тласнаха Цървенковски към заледяване на участието му. Заев еше изложен на непрекъсната офанзива в доста медии поради всички позиции, които показваше за македонско-българските връзки. "
Владо Бучковски,
някогашен министър председател и специфичен представител за разногласието с България
Колко значим съгласно него е този фактор? " Не беше основен, само че имаше серизоно въздействие, " съобщи Бучковски по телефона. Бившият министър председател видя паралел сред обстановката от предишния месец и тази през 2006 година, когато водените от него социалдемократи изгубиха изборите. " Не всички непринудено останаха вкъщи по време на изборите, част от членовете на СДСМ, по този начин дадоха сходна преднина за ВМРО-ДПМНЕ, " спомня си той. " И през днешния ден мога да настоявам, че е по този начин. "
© Асен Тонев
Владо Бучковски като министър председател на посещаване в София, март
Това не значи безусловно, че на идните избори " групата към Цървенковски ", за която приказва Бучковски, има късмет. Българската обсада обаче бе кол в колелото - втори след френското несъгласие - на политиките на Заев и това дава опция на съперническите кръгове да си върнат властта:
"Блокадата от България в допълнение изхаби потенциала и доверието в европейската политика на Заев. И ето тук българското държавно управление - предходното на (Бойко) Борисов - има сериозна отговорност. До през днешния ден не разбирам за какво не им е ясно, че алтернативата е или Цървенковски, или Мицкоски. Няма друга опция. "
Владо Бучковски,
някогашен министър председател и специфичен представител за разногласието с България
За други проблеми отговорността е и на самия Заев, и на сподвижниците му във властта.
Завишените упования към Заев
Заев пристигна на власт с гръмки обещания. Специалната прокуратура трябваше да прегледа " бомбите ", на всички извършители от предишното, трябваше да се въздава правораздаване. Управлението трябваше да е транспарантно и отворено към всички македонци с нужните професионални и просветителни квалификации.
Имаше и такива старания. Заедно с тях обаче на напред във времето бяха най-малко няколко казуса - закъснение на правосъдната промяна, отсрочване на тази в държавната администрация. Шумни акции накърниха репутацията на Специалната прокуратура, чиято съществена задача бе да извади на бял свят нарушаванията от времето на Никола Груевски. Вместо това,, спекулация с македонско-българския предприемач коства поста на олицетворяващата тези очаквания. Друг скандал, от който ВМРО-ДПМНЕ се възползва, бе за издаването на подправени паспорти на - в това число раздрусалия властта в Турция.
Неоправданите упования също са част от " македонската салата ", която разказва Стойковски. Много гласоподаватели, подкрепили Заев през 2016 година, " бяха разочаровани от неналичието на прогрес и обстоятелството, че в очите им държавното управление не извърши обещанието си: Груевски избяга от правораздаването и има леговище в Унгария; доста правосъдни процеси бяха оповестени за невалидни поради дългите периоди в тях и т.н.; прекалено много назначения си останаха в партията и или бяха за партийни членове, " счита той.
Според него роля в отношението на гласоподавателите към Заев е изиграла и коронавирусната пандемия. От една страна, фактически " публичните усещания за ръководство на рецесията се трансформираха от извънредно негативни до преобладаващо негативни ". От друга страна, неприятно влияние оказа. " Общественото усещане бе, че не се справихме добре, тъй като не получихме ваксини в точния момент и трябваше други да ни оказват помощ, " продължава.
"Народът е отчаян, че няма ефикасна битка срещу корупцията. "
Павле Траянов,
народен представител, Демократически съюз
Национална вместо локална акция
Още през цялото време на акцията за балотажа, след триумфа на ВМРО-ДПМНЕ в доста общини, Заев стартира да обвързва акцията с националното равнище. Той работеше, с цел да открои проевропейския, прореформаторски курс на държавното управление си, като го опълчи на облика на предполагаем кабинет на ВМРО-ДПМНЕ, който би върнал страната обратно.
" Изгубихме и поради неприятната изборна акция, " счита Павле Траянов. " Тази на СДСМ беше злополука - учебникарски образец по какъв начин се губят избори.
"Заев сподели: в случай че изгубим Скопие, ще подам оставка. Всеки, който искаше Заев да падне, гласоподава против него. Имаше национални въпроси и те участваха окоро акцията, вместо да водим акция за кметове и съветници. А ние водихме акция по какъв начин ще се движи страната оттук насетне. Но страната не може да се движи, в случай че ни кажат: няма вероятност за Западните Балкани. "А за какво не може? Та ние даже си променихме името, " споделят хората. "
Павле Траянов,
народен представител, Демократически съюз
ВМРО-ДПМНЕ също даде народен нюанс на акцията, като доста пъти се заигра с Преспанския контракт, с България и с неуспеха да се даде подтик на еврочленството (трите пагубни за Заев, съгласно Траянов, причини). Партията се опита да я два дни след изборите; ден по-късно обаче водачът Християн Мицкоски.
Заев фактически опита да заложи и на акция, за която различен македонски откривател, запитан дали е антибългарска, без кобелание отговори с " да " и свърза с опитите на Заев да се оправдава пред тези гласоподаватели, смятащи, че са направени прекалено много отстъпки. Реакцията на Бучковски бе сходна: " Не ми хареса. Трябваше да наблегнат на това, че Арсовска лъже, а не на това, че е българка. "
" Резултатът от локалните избори би трябвало да се пояснява по този начин: ВМРО-ДПМНЕ не ги завоюва, само че СДСМ сигурно ги загуби, " счита Андрея Стойковски.
Няма елементарен отговор
Вероятно има и други фактори - Заев да вземем за пример за " пари от чужбина ".
"Длъжен съм да разясня, че на тези избори се видяха доста пари на терен при опозицията, пристигнали главно от чужбина, а дадени поради политически, само че и поради стопански аргументи, а част от парите получиха от (македонски) предприемачи... за техни персонални аргументи. "
Зоран Заев,
министър председател на Северна Македония
В диалози на " Дневник " със събеседници в Скопие и София доста пъти се появиха неопределени догатки за " маджарски пари " и несвързани с Унгария имена, които няма по какъв начин да бъдат доказани и тествани, нито да бъдат достигнати за коментар. Публично известна е единствено работата на така наречен маджарски медии,, ползващи се с поддръжката на Будапеща - от " Опсервер " и " Нетпрес " до " Курир " и " Денешен весник ". Част от тези издания през годините също така препечатват безрезервно мнения на опозиционни партии и сериозно - на властта; с други думи, работят по модела, разрушил унгарската медийна среда в последното десетилетие. Ориентацията им обаче не е загадка.
© Георги Кожухаров
Официална Будапеща остава съдружник на ВМРО-ДПМНЕ и знак за това е отводът да бъде предаден Никола Груевски (на снимката), някогашният министър председател и бивш водач на партията, който продължава да се употребява с политическо леговище макар присъдата отнемане от независимост, която получи в Скопие. Предаването на Груевски би било допустимо само в случай че Петер Марки-Зай, водачът на опозицията за задачите на изборите, стане министър председател: той самичък уточни, че ще съобщи някогашния водач, в случай че победи през април.
По-важното е, че от неточности и интриги до неоправдани упования и непоходяща тактика за изборите една дума или страна не може да изчерпи аргументите за обстановката в Северна Македония, от която България няма какво да завоюва. Отношенията със София са доста значим, само че не и единствен фактор и не може да бъде свестен без задънената улица, в която се озова цялостната външна (а с нея - и вътрешна) политика на държавното управление.
И противоположното е правилно - обрисуваната картина демонстрира, че на България ще ѝ е нужен по-широк взор към проблемите в Северна Македония, когато построява връзките си с нея в името не на предишното, а на бъдещето.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ