Защо ЦСКА се провали срещу Лудогорец
Още в петък, преди мача Лудогорец-ЦСКА, когато от ФАКТИ разговаряхме с някогашния защитник на " армейците " Филип Филипов, в развой на диалога стана дума, че тимът на Акрапович може да има проблеми в дясната зона на отбраната си, където се очакваше, че ЦСКА ще играе с футболист, който няма положителни качества и рефлекси за игра в защита, тъй като и Джером Синклеър, който в последна сметка игра на позицията десен халф-бек, и Георги Йомов, който беше един от другите вероятни разновидности, са футболисти с офанзивни качества.
Е, по този начин и стана. Лявото крило на Лудогорец Кирил Десподов сътвори доста проблеми на ЦСКА в хода на мача тъкмо през зоната, която трябваше да пази Синклеър. Пробив през Синклеър и последвал шут на някогашния състезател на ЦСКА и Каляри на процедура провокира гола във вратата на 31-кратните първенци на България, вкаран от Бърнард Текпетей.
В ЦСКА имаха и трети вид за опразнената от Тибо Вион зона - Иван Турицов, който остана на пейката. Той е футболист със защитни инстинкти, само че босненския ментор на " алените " играчи очевидно е предпочел да има футболист, който вероятно ще му донесе заостреност в офанзивата по фланга и е считал, че Синклеър ще се оправи и с опазването на Десподов. Или пък Турицов е в отчайваща форма. Можем единствено да гадаем за повода за избора на босненеца, само че има нещо, което е реалност. Бруно Акрапович е подложен в тази обстановка от управлението на ЦСКА. В случая, не тъй като Вион няма опция на бека - той има, само че както се загатна Турицов не получи доверие, а тъй като в ЦСКА от лятото насам нямат съвсем никакъв избор и конкуренция измежду футболистите, играещи в средата на терена, което наложи френският бранител да играе там.
През лятото ЦСКА се раздели с Рубен Пинто и продаде Кристиян Малинов в Белгия, като след напускането им притегли единствено Амос Юга и Юнус Санкаре, само че не и конкуренция за самите тях. Което е несериозно за гранд, клуб с упоритости. Ако в ЦСКА в действителност ги имат.
Още повече, Санкаре беше на първо място нападателен полузащитник и даже нападател, само че не и отбранителен халф. И да, " беше ", тъй като ЦСКА изненадващо продаде и него през зимата. Валентин Антов, който можеше да запълва дупките в центъра на терена, също към този момент е надалеч от стадиона в Борисовата градина и в този момент ЦСКА има единствено двама типично отбранителни футболисти за средата на терена - преквалифицираният бек Жеферсон, който е контузен от няколко седмици и не е ясно дали ще бъде възобновен за утрешния мач против Черно море от шампионата за Купата на България, и Амос Юга, който сигурно пропуща конфликта с " моряците " поради насъбрани жълти картони.
Няма по какъв начин да не се означи и неумелата реакция на " армейския " пазач Густаво Бусато при удара на Кирил Десподов. Бразилецът можеше да избие топката по-встрани, а не навръх крайници на Текпетей, който беше фронтално против вратата и шансът да сбърка от такава позиция не бе огромен. Това надалеч не е първият случай, в който Бусато проваля ЦСКА този сезон, а и предишния. Някои негови почитатели биха споделили, че и с помощта на него ЦСКА направи есенния си поход в Европа - поради избавените дузпи, само че всяка една от тях в действителност беше пропусната от противниковия футболист с извънредно едва осъществяване. Освен това, постоянният вратар надалеч не е този, който в едни мачове те избавя, а в други те закопава. Ключовата дума, и то освен за вратарския пост, е неизменност.
Бусато с нищо изключително не впечатлява, с цел да е титуляр. Показва някакъв инстикт понякога, само че не би трябвало да се пропуща моментът, че изключително в последно време е миропомазан поради относително стабилната игра в отбрана от страна на целия тим. Играта му с крайници е кошмарно слаба. Няма съвсем никаква разлика от тази на някогашния вратар на " алените " - Витаутас Черниаускас.
И тук някъде поражда въпросът, за какво Димитър Евтимов е по този начин несправедливо подценяван от втори следващ треньорски щаб на ЦСКА? Във всяка една контролна среща, в която Евтимов игра, той излъчваше надалеч повече непоклатимост от Бусато. Играта му с крайници е несравнимо по-добра от тази на кариоката. Но... Търка пейката. Абсолютно същото се правеше и при интервала, в който Черниаускас беше първи избор - хърватинът Данте Стипица беше подценяван, като същият в този момент прави възторг със сухи мрежи в полския футболен хайлайф.
Единственото разумно пояснение и за упоритото налагане на Черниаускас преди, и за това на Бусато в този момент, е, че клубът се цели в вероятно продажба. С литовеца това не се случи, той си потегли от ЦСКА без трансфер и дълго време беше без тим. Вероятността бразилецът да повтори ориста му е забележителна, изключително поради обстоятелството, че Бусато към този момент e на 30. Рядко някой си купува вратар, чукнал 30-те, а вредата от възможната инструкция той да брани вратата на ЦСКА има действително изражение - изгубени точки.
Не може да се пренебрегне и усещащата се липса на Али Соу за " армейците ". Още в мача против Черно море през миналия към този момент месец февруари, игрово неналичието на гамбиеца, отишъл да играе за съветския Ростов, се усети. Хората на Акрапович бяха сменили коренно проекта. Ако по времето на Соу ЦСКА стигаше до рискове пред вратата на съперника след последователно разиграване, бързо такова, или след контраофанзива, то изключително в мача против варненци " алените " футболисти, и по-конкретно вратарят Бусато и централните бранители на отбора, търсеха Жорди Кайседо - новият централен нападател на отбора, съвсем единствено с дълги топки.
В последните две срещи на ЦСКА Али Соу липсваше с работоспособността си, изразяваща се в пресиране на съперника и връщане до полузащитата, откъдето той ефективно участваше в разиграването и разпределяше топки като плеймейкър - нещо, което, по образеца на Роберто Фирмино (макар и той да не е типичен централен нападател), вършат от ден на ден нападатели по света.
В мача против Лудогорец евентуално и упованията към играчите на ЦСКА са натежали, с цел да играят толкоз едва и безидейно. Огромна част от тях са пристигнали от непретенциозни клубове и е напълно естествено да нямат шампионски нрав. Още повече, някои последователи на 31-кратните първенци считат, че поради безтитлието през миналото десетилетие клубът им е с нарушено ДНК. Макар че, в случай че приказваме за безтитлие, като цяло трофеите на ЦСКА след 1990 година не са по никакъв начин доста - заради една или друга причина.
Странен факт е, че при треньори като Стамен Белчев и Любослав Пенев, които не изпъкват с огромна тактическа просветеност и водените от тях тимове са цялостен леш в защита, ЦСКА игра добре и реализира победи против Лудогорец в Разград (С Белчев и в София). А при треньори като Нестор Ел Маестро и Бруно Акрапович - цялостни антиподи на Белчев и Пенев, ЦСКА е неузнаваемо слаб и безсилен. Впрочем, съботният мач в Разград е безусловно дежавю на този от 2018 година, когато ЦСКА бе воден от Нестор Ел Маестро и също загуби с 0:1 в Разград, като играта на " армейците " бе също толкоз слаба.
Явно в мачовете против Лудогорец на ЦСКА им върви, когато са по-безразсъдни, смели и играят с по-малко мисъл за отбраната.
Поведението на домакините от Разград и ролята им за развоя на мача е със същата тежест, каквато имат и уязвимостите на ЦСКА. Треньорът на " орлите " Валдас Дамбраускас напълно разумно беше дал указания " армейците " да бъдат атакувани през зоната на Синклеър, Лудогорец този път стоеше по-прилично в отбрана, а и от ответната страна с нищо не съумяха да нарушат комфорта им. Акрапович явно беше дал указания да се затруднява изнасянето на топката от страна на Лудогорец, с цел да вършат те под паника изритвания на топката напред, само че този опит за висока преса от ЦСКА въобще не се получи в този мач. Напротив, Лудогорец успяваше да излиза с подавания по земя от половината си и по-късно с един пас да премине двете първи съпротивителни линии на директния си съперник за купата.
И на последно място " две думи " за съдията. Драгомир Драганов не съумя да се трансформира в основно настоящо лице и тук е мястото да кажем, че Лудогорец победи ЦСКА изцяло справедливо в последното издание на съперничеството им. Но! На прима виста незабавно може да се упоменат две обстановки, в които основният арбитър Драганов подмина явни нарушавания против играчи на " алените ". И двете бяха след ранния гол на " орлите ", като първо Тиаго бе изблъскан към дъгата пред наказателно поле, съвсем фронтално против вратата, откъдето имаше много положителни условия за пряк изстрел, а по-късно от лявата страна на наказателното поле на Лудогорец Мазику бе застъпен, само че фаул още веднъж не бе свирен.
Така или другояче този мач към този момент е в историята. Предстои да забележим какво ще предложат двата тима за в бъдеще и в шампионата, и в шампионата за Купата на България.
Е, по този начин и стана. Лявото крило на Лудогорец Кирил Десподов сътвори доста проблеми на ЦСКА в хода на мача тъкмо през зоната, която трябваше да пази Синклеър. Пробив през Синклеър и последвал шут на някогашния състезател на ЦСКА и Каляри на процедура провокира гола във вратата на 31-кратните първенци на България, вкаран от Бърнард Текпетей.
В ЦСКА имаха и трети вид за опразнената от Тибо Вион зона - Иван Турицов, който остана на пейката. Той е футболист със защитни инстинкти, само че босненския ментор на " алените " играчи очевидно е предпочел да има футболист, който вероятно ще му донесе заостреност в офанзивата по фланга и е считал, че Синклеър ще се оправи и с опазването на Десподов. Или пък Турицов е в отчайваща форма. Можем единствено да гадаем за повода за избора на босненеца, само че има нещо, което е реалност. Бруно Акрапович е подложен в тази обстановка от управлението на ЦСКА. В случая, не тъй като Вион няма опция на бека - той има, само че както се загатна Турицов не получи доверие, а тъй като в ЦСКА от лятото насам нямат съвсем никакъв избор и конкуренция измежду футболистите, играещи в средата на терена, което наложи френският бранител да играе там.
През лятото ЦСКА се раздели с Рубен Пинто и продаде Кристиян Малинов в Белгия, като след напускането им притегли единствено Амос Юга и Юнус Санкаре, само че не и конкуренция за самите тях. Което е несериозно за гранд, клуб с упоритости. Ако в ЦСКА в действителност ги имат.
Още повече, Санкаре беше на първо място нападателен полузащитник и даже нападател, само че не и отбранителен халф. И да, " беше ", тъй като ЦСКА изненадващо продаде и него през зимата. Валентин Антов, който можеше да запълва дупките в центъра на терена, също към този момент е надалеч от стадиона в Борисовата градина и в този момент ЦСКА има единствено двама типично отбранителни футболисти за средата на терена - преквалифицираният бек Жеферсон, който е контузен от няколко седмици и не е ясно дали ще бъде възобновен за утрешния мач против Черно море от шампионата за Купата на България, и Амос Юга, който сигурно пропуща конфликта с " моряците " поради насъбрани жълти картони.
Няма по какъв начин да не се означи и неумелата реакция на " армейския " пазач Густаво Бусато при удара на Кирил Десподов. Бразилецът можеше да избие топката по-встрани, а не навръх крайници на Текпетей, който беше фронтално против вратата и шансът да сбърка от такава позиция не бе огромен. Това надалеч не е първият случай, в който Бусато проваля ЦСКА този сезон, а и предишния. Някои негови почитатели биха споделили, че и с помощта на него ЦСКА направи есенния си поход в Европа - поради избавените дузпи, само че всяка една от тях в действителност беше пропусната от противниковия футболист с извънредно едва осъществяване. Освен това, постоянният вратар надалеч не е този, който в едни мачове те избавя, а в други те закопава. Ключовата дума, и то освен за вратарския пост, е неизменност.
Бусато с нищо изключително не впечатлява, с цел да е титуляр. Показва някакъв инстикт понякога, само че не би трябвало да се пропуща моментът, че изключително в последно време е миропомазан поради относително стабилната игра в отбрана от страна на целия тим. Играта му с крайници е кошмарно слаба. Няма съвсем никаква разлика от тази на някогашния вратар на " алените " - Витаутас Черниаускас.
И тук някъде поражда въпросът, за какво Димитър Евтимов е по този начин несправедливо подценяван от втори следващ треньорски щаб на ЦСКА? Във всяка една контролна среща, в която Евтимов игра, той излъчваше надалеч повече непоклатимост от Бусато. Играта му с крайници е несравнимо по-добра от тази на кариоката. Но... Търка пейката. Абсолютно същото се правеше и при интервала, в който Черниаускас беше първи избор - хърватинът Данте Стипица беше подценяван, като същият в този момент прави възторг със сухи мрежи в полския футболен хайлайф.
Единственото разумно пояснение и за упоритото налагане на Черниаускас преди, и за това на Бусато в този момент, е, че клубът се цели в вероятно продажба. С литовеца това не се случи, той си потегли от ЦСКА без трансфер и дълго време беше без тим. Вероятността бразилецът да повтори ориста му е забележителна, изключително поради обстоятелството, че Бусато към този момент e на 30. Рядко някой си купува вратар, чукнал 30-те, а вредата от възможната инструкция той да брани вратата на ЦСКА има действително изражение - изгубени точки.
Не може да се пренебрегне и усещащата се липса на Али Соу за " армейците ". Още в мача против Черно море през миналия към този момент месец февруари, игрово неналичието на гамбиеца, отишъл да играе за съветския Ростов, се усети. Хората на Акрапович бяха сменили коренно проекта. Ако по времето на Соу ЦСКА стигаше до рискове пред вратата на съперника след последователно разиграване, бързо такова, или след контраофанзива, то изключително в мача против варненци " алените " футболисти, и по-конкретно вратарят Бусато и централните бранители на отбора, търсеха Жорди Кайседо - новият централен нападател на отбора, съвсем единствено с дълги топки.
В последните две срещи на ЦСКА Али Соу липсваше с работоспособността си, изразяваща се в пресиране на съперника и връщане до полузащитата, откъдето той ефективно участваше в разиграването и разпределяше топки като плеймейкър - нещо, което, по образеца на Роберто Фирмино (макар и той да не е типичен централен нападател), вършат от ден на ден нападатели по света.
В мача против Лудогорец евентуално и упованията към играчите на ЦСКА са натежали, с цел да играят толкоз едва и безидейно. Огромна част от тях са пристигнали от непретенциозни клубове и е напълно естествено да нямат шампионски нрав. Още повече, някои последователи на 31-кратните първенци считат, че поради безтитлието през миналото десетилетие клубът им е с нарушено ДНК. Макар че, в случай че приказваме за безтитлие, като цяло трофеите на ЦСКА след 1990 година не са по никакъв начин доста - заради една или друга причина.
Странен факт е, че при треньори като Стамен Белчев и Любослав Пенев, които не изпъкват с огромна тактическа просветеност и водените от тях тимове са цялостен леш в защита, ЦСКА игра добре и реализира победи против Лудогорец в Разград (С Белчев и в София). А при треньори като Нестор Ел Маестро и Бруно Акрапович - цялостни антиподи на Белчев и Пенев, ЦСКА е неузнаваемо слаб и безсилен. Впрочем, съботният мач в Разград е безусловно дежавю на този от 2018 година, когато ЦСКА бе воден от Нестор Ел Маестро и също загуби с 0:1 в Разград, като играта на " армейците " бе също толкоз слаба.
Явно в мачовете против Лудогорец на ЦСКА им върви, когато са по-безразсъдни, смели и играят с по-малко мисъл за отбраната.
Поведението на домакините от Разград и ролята им за развоя на мача е със същата тежест, каквато имат и уязвимостите на ЦСКА. Треньорът на " орлите " Валдас Дамбраускас напълно разумно беше дал указания " армейците " да бъдат атакувани през зоната на Синклеър, Лудогорец този път стоеше по-прилично в отбрана, а и от ответната страна с нищо не съумяха да нарушат комфорта им. Акрапович явно беше дал указания да се затруднява изнасянето на топката от страна на Лудогорец, с цел да вършат те под паника изритвания на топката напред, само че този опит за висока преса от ЦСКА въобще не се получи в този мач. Напротив, Лудогорец успяваше да излиза с подавания по земя от половината си и по-късно с един пас да премине двете първи съпротивителни линии на директния си съперник за купата.
И на последно място " две думи " за съдията. Драгомир Драганов не съумя да се трансформира в основно настоящо лице и тук е мястото да кажем, че Лудогорец победи ЦСКА изцяло справедливо в последното издание на съперничеството им. Но! На прима виста незабавно може да се упоменат две обстановки, в които основният арбитър Драганов подмина явни нарушавания против играчи на " алените ". И двете бяха след ранния гол на " орлите ", като първо Тиаго бе изблъскан към дъгата пред наказателно поле, съвсем фронтално против вратата, откъдето имаше много положителни условия за пряк изстрел, а по-късно от лявата страна на наказателното поле на Лудогорец Мазику бе застъпен, само че фаул още веднъж не бе свирен.
Така или другояче този мач към този момент е в историята. Предстои да забележим какво ще предложат двата тима за в бъдеще и в шампионата, и в шампионата за Купата на България.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ