Откъде идва великденският заек
В България великденският заек не е доста известен – и нищо чудно. В Библията не се загатва за сходно животно, което разнася кошници с яйца на децата на Великден. Така че, с цел да разберем корените му, би трябвало да се заровим по-дълбоко. Тъй като пролетта е сезонът на новото възникване, някои източници допускат, че това може да е част от метода, по който зайците са се свързали с празника.
Известни с бързото си размножаване, зайците са знак на плодородието в доста култури. Те също по този начин са тясно свързани с някои богини, като Остара. В античната езическа традиция англосаксонската богиня Остара ръководи зората и е обвързвана с пролетта и плодородието. Не единствено това, само че съгласно легендата един път тя избавя ранена птица, чиито крила замръзнали от зимния мраз, като я трансформира в заек. В знак на признателност заекът се връща един път годишно по време на нейния празник, с цел да снесе шарени яйца, защото те били считани за знак на обновяващия се живот.
С разпространяването на християнството мисионерите постоянно почнали да слагат езическите хрумвания и ритуали в подтекста на християнската религия. Част от метода, по който те реализирали това, било превръщането на езическите фестивали в християнски празници (като Коледа). Фестивалът Остара се е провеждал към пролетното равноденствие на 20 март, тъй че християните са чествали възкресението на Христос по същото време. В последна сметка двата празника се трансформират в един, като Остара, изписвана на староанглийски „ Eastre “ евентуално дава името си на празника Великден в англоговорящите страни – „ Easter “.
При това разбъркване на културите наподобява напълно естествено езичниците да пренесат изображенията на заека и яйцата в новата религия.
Macrotis – или билби
Освен историята за богинята и нейния магически дивеч, има и други теории за това за какво зайците и яйцата са свързани с Великден.
В християнството яйцата се възприемат като знак на Христовото възкресение. Християните нормално се въздържат да ги употребяват по време на Великия пост, тъй че запазването им за декорация и изяждане по-късно се счита за метод да се означи началото на пролетните празници.
Обичаят да се употребяват яйца към Великден се загатва и в немски текстове от края на 1500 година Германците назовават езическия облик на заек Оштър Хоус, който всяка година снася в градините купчинка боядисани яйца като подарък за положителни деца, които би трябвало да ги открият. През XVI и XVII в. този лов е нормален и тук-там като Англия. Възможно е това да е произлязло от остарели европейски национални обичаи, съгласно които вещиците постоянно приемали формата на зайци и причинявали пакости през зимните месеци. Яденето на заек по време на празника се е считало за метод да се попречи на вещиците да провокират нови вълнения напролет.
Оштър Хоус идва в Америка с холандските заселници от Пенсилвания през 1700 година, само че стига и до в Австралия… както и същинските зайци, които излизат отвън надзор и през днешния ден австралийците ги считат за съществени вредители. Затова Австралия предлага като опция великденското билби – заплашен торбест тип, който си наподобява на зайче така и така.
