Нова смешно-абсурдна конспирация: Имаме две слънца
Според всякакви хора в интернет Слънчевата система има второ слънце, което се крие зад същинското ни Слънце.
В най-новата итерация на тайната доктрина, оповестена във Facebook групата „ Анонимни почитатели на Нибиру “, тяхното доказателство наподобява е мъгла от светлина, която от време на време се вижда към Слънцето. В реалност тази мъгла е резултат от атмосферни феномени, известни като „ слънчеви ореоли “.
„ Две слънца в едно
елементарно се събират… “
„ Ореолът е светлинен пръстен, който се образува към Слънцето или Луната, когато светлината от тях се пречупва през ледените кристали, които се намират в тънката завеса на перести облаци “, изяснява Националната метеорологична работа. „ Обикновено ореолът се вижда като ярък, бял пръстен, макар че от време на време може да има цвят. “
Колкото и безсмислена да е тази интрига (защо някой би желал да скрие съществуването на второ слънце!), има и по-глупави разновидности. През 2016 година астрономът Пол Кокс предава онлайн прекосяването на Меркурий пред Слънцето, когато на екрана се появи кълбо, евентуално зарди оптиката на камерите.
„ Може би се питате какво е това огромно кръгло нещо вдясно от Слънцето? Е, това е нашето второ слънце. Не знам дали знаете, че имаме второ слънце “, споделя Кокс. „ Но ето го. Обикновено то е прикрито от погледа ни. НАСА и други организации нормално крият тези неща от нас “.
Макар и да са смешка, тези думи са употребявани от феновете на тайни теории като доказателство за съществуването на второто слънце…
Ако в действителност имахме второ слънце, щяхме всички да знаем за него. Това въпреки всичко е …
Астрономите са изучавали орбитите на планетите в продължение на стотици години и са построили обстоен модел на слънчевата ни система. Забелязвани се леки разстройства в орбитите им, които са употребявани за разкриване на други планети, които им въздействат посредством своята гравитация. Просто в този ред на мисли не ни липсва обект с масата на звезда в границите на нашата Слънчева система.
За разлика от Луната, която е привързана към Земята, Слънцето се завърта на всеки 27 дни, което значи, че виждаме цялото му тяло в границите на един месец. Второто Слънце би трябвало да обикаля към същинското Слънце с тъкмо избрана скорост, тъй че в никакъв случай да не се вижда от Земята, до момента в който обикаля, и даже тогава галактическите апарати, изпратени в Слънчевата система, биха го видели от другите си наблюдателни точки. А те не са го виждали… Защо ли?
