„Защо да наемаме хора?“ 4 сектора, които AI ще промени
Още през 1965 година политологът и Нобелов лауреат Хърбърт Саймън декларира: „ Машините ще бъдат в положение в границите на 20 години да правят всяка работа, която човек може да прави. “ Днес принадлежности като ChatGPT провокират всекидневни разсъждения за бъдещето на работното място в редица браншове, като и специалистите, и елементарните хора си задават въпроса ще имат ли AI технологиите позитивно влияние на професионалния терен – или ни чака по-мрачно бъдеще? Предстоящият Закон за изкуствения разсъдък на Европейския парламент евентуално ще дефинира потреблението на AI в образованието, правоприлагането и ръководството на чиновниците като „ висок риск “, отбелязва The Guardian. Джефри Хинтън, прочут като „ кръстника на AI “, неотдавна подаде оставка от позицията си в Гугъл, базирайки се на опасения по отношение на въздействието на технологията върху пазара на труда.
А при започване на май стачкуващите членове на Гилдията на американските сценаристи (WGA) дадоха обещание на ръководителите: „ AI ще размени вас, преди да размени нас “.
И въпреки всичко, съгласно Филип Тор, професор по инженерни науки в Оксфордския университет, наличието на хора на работното място ще остане от значително значение. „ Индустриалните революции в предишното нормално са водили до повече претовареност, а не до по-малко “, споделя Тор, представен от The Guardian. „ Мисля, че ще забележим по какъв начин другите типове работни места се трансформират, само че това е просто естествено развиване. “ Тор, който е теоретичен помощник в Института Алън Тюринг в Лондон, съпоставя въздействието на огромните езикови модели (LLM) като ChatGPT с появяването на текстовия процесор: извънредно потребен инструмент, който ще промени фундаментално метода, по който работим. Като цяло той е оптимист, че хората могат да съжителстват продуктивно дружно с такива технологии – и не е самичък в това мнение. Много специалисти в региона считат, че с подобаващите регулации автоматизацията може да има позитивно влияние върху работното място. Има, несъмнено, и такива, които предсказват по-мрачно бъдеще, в което служащите се правят оценка от логаритми и се заменят с AI принадлежности. Широкият консенсус, за положително или неприятно, е, че все по-голям брой промишлености евентуално ще бъдат трайно и структурно изменени от марша на AI.
Здравеопазване Досега потреблението на AI в медицината беше концентрирано върху технологии като ЯМР сканиране, идентифициране на тумори и други, споделя Тор. Провеждат се и проучвания за диагностика на деменция посредством смарт телефон. Приложенията могат да наблюдават продължителността на времето, което лишава на потребителя да извърши рутинна задача, като да вземем за пример намиране на контакт, и да маркират нарастването на това време като вероятен симптом на синдрома. Всяко от тези приложения може да спести скъпо време на лекарите и другa част от медицинския личен състав. Въпреки това, Тор споделя, че в бъдеще LLM ще имат най-голямо влияние върху пациентите и практикуващите. Той дава образец с идването в болница, след което пациентът дава отговор на набор от въпроси и бива изместен в друга стая, единствено с цел да му бъде заложен същия набор от въпроси. Вместо това, изяснява той, отговорите могат да бъдат регистрирани посредством приложение, ръководено от AI, което по-късно ще предава информацията за всеки пациент на съответния екип.
Тор признава обаче, че макар успеваемостта си, диагностиката посредством логаритъм – или в действителност автоматизирана хирургия, каквато той си показва, че е евентуално да се развие – може да не се окаже известна измежду пациентите. Те към момента ще желаят да виждат човешкото лице на медицината. В последна сметка обаче огромните и комплицирани организации, които би трябвало да извършват избрани цели, могат да бъдат подкрепени от AI, предлагащ проекти и графици за понижаване на възходящия напън, пред който са изправени медицинските услуги по целия свят. Образование AI към този момент се употребява в учебни заведения, колежи и университети, въпреки и по стеснен метод. Докато автоматизацията си проправя път все по-навътре в класната стая, Роуз Лъкин, професор дизайн, фокусиран върху образованието, в University College London Knowledge Lab, споделя, че изборът, който вършим в този момент, ще дефинира бъдещото ѝ влияние. „ Има дистопична версия, в която оставяме прекалено много работа на AI и в последна сметка получаваме доста по-евтина просветителна система “, споделя тя. Само учениците и студентите от по-заможните фамилии ще имат достъп до скъпи взаимоотношения с преподаватели и други персони, добавящи стойност към образованието им, наред с някои доста мъдро интегрирани AI принадлежности, счита Лъкин.
Затова тя се застъпва за бъдеще, в което технологиите облекчават натоварването на учителите, само че не нарушават главната им задача, както и не лишават от качествено другарство учениците в по-бедните региони. „ Човешкото взаимоотношение е нещо, което би трябвало да се цени, а не да се изхвърля “, споделя тя. Кол центрове Известни с огромното си текучество на личен състав поради стресиращата работна среда, прът центровете от ден на ден ще се трансформират в хазаин на това, което е известно като прочувствен AI, счита Питър Мантело, професор по медии и киберполитика в Азиатско-тихоокеанския университет Ritsumeikan. Използвайки различаване на интонацията на гласа, такива принадлежности разрешават на личния състав и мениджърите да преценяват прочувственото положение на своите клиенти и сътрудници. Това значи, че чиновниците биха могли да бъдат по-ефективни в общуването с клиентите, а мениджърите – да се грижат по-добре за личния състав. Мантело обаче предизвестява, че технологията е и форма на наблюдаване, тъй като концепцията да бъдеш непрестанно положителен и радушен на работното място ще бъде от ден на ден и повече свързвана с продуктивността. Звучи ужасно мисълта, че да бъдеш оценен на база на това какъв брой позитивизъм излъчваш, вместо на свършена работа.
Растежът на такава технология има последствия и за работещите в други браншове като връзките с обществеността и специалностите в хотелиерството и ресторантьорството, където позитивното държание от дълго време е част от условията на работодателите. „ Мисля, че ще забележим по какъв начин страстта играе още по-важна роля в основаването или измерването на концепцията за добър служащ ”, споделя Мантел. Военна индустрия Робърт Спароу, професор по философия в Data Futures Institute на университета Монаш в Австралия, споделя, че вложенията на военната промишленост са високи и че от ден на ден се популяризира вярването, че изкуственият разсъдък ще има съществена роля във военните дейности в бъдеще. Въпреки въвеждането на полуавтономни дронове, танкове и подводници, все още технологията се употребява по-малко, в сравнение с хората допускат. Това обаче евентуално ще се промени – изключително за тези, които служат по море или въздуха, споделя Спароу, отбелязвайки, че самолетите без водач може да бъдат по-леки, по-бързи и по-маневрени, а потреблението им – по-евтино. “ Спароу също по този начин има вяра, че командите в последна сметка биха могли да бъдат отправяни от AI, а не от висши офицери. Въпреки че хората ще продължат да вземат участие във вземането на решения, опцията за пристрастност към автоматизацията – човешката податливост да се подчинява на машините – поражда опасения.
Автономната война, водена от разстояние, също може да докара до промени във военната просвета и метода, по който се възприема работата в бранша. На бойците постоянно се приписват черти като смелост, благосклонност и съчувствие, до момента в който боевете, ръководени от AI, „ биха създали доста мъчно поддържането на тези илюзии “. Разбира се, отстраняването на военния личен състав има и позитивни страни предвид на това, че хората няма да бъдат изложени на заплахите от директния пердах. Спароу обаче съществено се тревожи от бъдеще, в което хората играят по-малка роля от технологиите, вярвайки, че автоматизираните оръжейни системи биха могли един ден да въвлекат човечеството във война. Той счита, че няма сюжет, в който АI да е нещо положително за работните места. „ Идеята, че тези принадлежности ще оставят същината на работата непокътната, постоянно е маркетинг трик “, споделя той. „ Ако технологията се оправя по-добре от човек на дадена позиция, за какво би трябвало да наемаме хора? “
А при започване на май стачкуващите членове на Гилдията на американските сценаристи (WGA) дадоха обещание на ръководителите: „ AI ще размени вас, преди да размени нас “.
И въпреки всичко, съгласно Филип Тор, професор по инженерни науки в Оксфордския университет, наличието на хора на работното място ще остане от значително значение. „ Индустриалните революции в предишното нормално са водили до повече претовареност, а не до по-малко “, споделя Тор, представен от The Guardian. „ Мисля, че ще забележим по какъв начин другите типове работни места се трансформират, само че това е просто естествено развиване. “ Тор, който е теоретичен помощник в Института Алън Тюринг в Лондон, съпоставя въздействието на огромните езикови модели (LLM) като ChatGPT с появяването на текстовия процесор: извънредно потребен инструмент, който ще промени фундаментално метода, по който работим. Като цяло той е оптимист, че хората могат да съжителстват продуктивно дружно с такива технологии – и не е самичък в това мнение. Много специалисти в региона считат, че с подобаващите регулации автоматизацията може да има позитивно влияние върху работното място. Има, несъмнено, и такива, които предсказват по-мрачно бъдеще, в което служащите се правят оценка от логаритми и се заменят с AI принадлежности. Широкият консенсус, за положително или неприятно, е, че все по-голям брой промишлености евентуално ще бъдат трайно и структурно изменени от марша на AI.
Здравеопазване Досега потреблението на AI в медицината беше концентрирано върху технологии като ЯМР сканиране, идентифициране на тумори и други, споделя Тор. Провеждат се и проучвания за диагностика на деменция посредством смарт телефон. Приложенията могат да наблюдават продължителността на времето, което лишава на потребителя да извърши рутинна задача, като да вземем за пример намиране на контакт, и да маркират нарастването на това време като вероятен симптом на синдрома. Всяко от тези приложения може да спести скъпо време на лекарите и другa част от медицинския личен състав. Въпреки това, Тор споделя, че в бъдеще LLM ще имат най-голямо влияние върху пациентите и практикуващите. Той дава образец с идването в болница, след което пациентът дава отговор на набор от въпроси и бива изместен в друга стая, единствено с цел да му бъде заложен същия набор от въпроси. Вместо това, изяснява той, отговорите могат да бъдат регистрирани посредством приложение, ръководено от AI, което по-късно ще предава информацията за всеки пациент на съответния екип.
Тор признава обаче, че макар успеваемостта си, диагностиката посредством логаритъм – или в действителност автоматизирана хирургия, каквато той си показва, че е евентуално да се развие – може да не се окаже известна измежду пациентите. Те към момента ще желаят да виждат човешкото лице на медицината. В последна сметка обаче огромните и комплицирани организации, които би трябвало да извършват избрани цели, могат да бъдат подкрепени от AI, предлагащ проекти и графици за понижаване на възходящия напън, пред който са изправени медицинските услуги по целия свят. Образование AI към този момент се употребява в учебни заведения, колежи и университети, въпреки и по стеснен метод. Докато автоматизацията си проправя път все по-навътре в класната стая, Роуз Лъкин, професор дизайн, фокусиран върху образованието, в University College London Knowledge Lab, споделя, че изборът, който вършим в този момент, ще дефинира бъдещото ѝ влияние. „ Има дистопична версия, в която оставяме прекалено много работа на AI и в последна сметка получаваме доста по-евтина просветителна система “, споделя тя. Само учениците и студентите от по-заможните фамилии ще имат достъп до скъпи взаимоотношения с преподаватели и други персони, добавящи стойност към образованието им, наред с някои доста мъдро интегрирани AI принадлежности, счита Лъкин.
Затова тя се застъпва за бъдеще, в което технологиите облекчават натоварването на учителите, само че не нарушават главната им задача, както и не лишават от качествено другарство учениците в по-бедните региони. „ Човешкото взаимоотношение е нещо, което би трябвало да се цени, а не да се изхвърля “, споделя тя. Кол центрове Известни с огромното си текучество на личен състав поради стресиращата работна среда, прът центровете от ден на ден ще се трансформират в хазаин на това, което е известно като прочувствен AI, счита Питър Мантело, професор по медии и киберполитика в Азиатско-тихоокеанския университет Ritsumeikan. Използвайки различаване на интонацията на гласа, такива принадлежности разрешават на личния състав и мениджърите да преценяват прочувственото положение на своите клиенти и сътрудници. Това значи, че чиновниците биха могли да бъдат по-ефективни в общуването с клиентите, а мениджърите – да се грижат по-добре за личния състав. Мантело обаче предизвестява, че технологията е и форма на наблюдаване, тъй като концепцията да бъдеш непрестанно положителен и радушен на работното място ще бъде от ден на ден и повече свързвана с продуктивността. Звучи ужасно мисълта, че да бъдеш оценен на база на това какъв брой позитивизъм излъчваш, вместо на свършена работа.
Растежът на такава технология има последствия и за работещите в други браншове като връзките с обществеността и специалностите в хотелиерството и ресторантьорството, където позитивното държание от дълго време е част от условията на работодателите. „ Мисля, че ще забележим по какъв начин страстта играе още по-важна роля в основаването или измерването на концепцията за добър служащ ”, споделя Мантел. Военна индустрия Робърт Спароу, професор по философия в Data Futures Institute на университета Монаш в Австралия, споделя, че вложенията на военната промишленост са високи и че от ден на ден се популяризира вярването, че изкуственият разсъдък ще има съществена роля във военните дейности в бъдеще. Въпреки въвеждането на полуавтономни дронове, танкове и подводници, все още технологията се употребява по-малко, в сравнение с хората допускат. Това обаче евентуално ще се промени – изключително за тези, които служат по море или въздуха, споделя Спароу, отбелязвайки, че самолетите без водач може да бъдат по-леки, по-бързи и по-маневрени, а потреблението им – по-евтино. “ Спароу също по този начин има вяра, че командите в последна сметка биха могли да бъдат отправяни от AI, а не от висши офицери. Въпреки че хората ще продължат да вземат участие във вземането на решения, опцията за пристрастност към автоматизацията – човешката податливост да се подчинява на машините – поражда опасения.
Автономната война, водена от разстояние, също може да докара до промени във военната просвета и метода, по който се възприема работата в бранша. На бойците постоянно се приписват черти като смелост, благосклонност и съчувствие, до момента в който боевете, ръководени от AI, „ биха създали доста мъчно поддържането на тези илюзии “. Разбира се, отстраняването на военния личен състав има и позитивни страни предвид на това, че хората няма да бъдат изложени на заплахите от директния пердах. Спароу обаче съществено се тревожи от бъдеще, в което хората играят по-малка роля от технологиите, вярвайки, че автоматизираните оръжейни системи биха могли един ден да въвлекат човечеството във война. Той счита, че няма сюжет, в който АI да е нещо положително за работните места. „ Идеята, че тези принадлежности ще оставят същината на работата непокътната, постоянно е маркетинг трик “, споделя той. „ Ако технологията се оправя по-добре от човек на дадена позиция, за какво би трябвало да наемаме хора? “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ