Турското Средиземноморие не е само ол инклузив
Още от най-дълбока античност Средиземноморието е било дом на напредничави за времето си цивилизации. След като с Татяна за 20 дни (плюс два почивка) извървяхме 512-те километра на, пресякохме цяла Ликия и достигнахме Анталия, пътешествието навлезе в нов стадий – тя хвана полет за дома, а аз продължих самичък на изток. Дотук се бяхме придвижвали само пеш, само че в този момент прекосих към автостоп, което ми разреши да затрупвам доста по-големи дистанции с чести спирки за разглеждане на многочислените руини.
Древен Перге
Пръв беше античен Перге, учреден през ранната Бронзова ера към IV-III хилядолетие пр.Хр. и станал след това столица на Памфилия. Изживял подем под римско ръководство сред I и III век, когато се трансформирал в един от най-красивите градове в Анадола.
В наши дни пък е един от най-запазените, които съм разглеждал, отстъпвайки единствено на Ефес. Имаше цяла улица с колонади дружно с канала за вода в средата ѝ, а също и снабдяващия го нимфениум. Сред останките на другите здания стърчаха доста цели колони, внушителна входна врата, баня, некропол, спектакъл, стадион, палестра (място за извършения по битка и бокс) и храмове. Като бонус се явяваше пътечката до върха на прилежащия рид, откъдето човек добива реална визия за мащабите на античния град.
Леко неприятна изненада беше размерът на входната такса. Вървейки по Ликийския път, бяхме видели гратис десетки забележителности, тъй като бяха нестопанисвани или пък тъй като се оказваше, че сме влезнали през изхода. Сега обаче вместо индивидуален билет си купих смесен за всички археологически обекти по крайбрежието, коeто включваше и към този момент посетените. Рано или късно всичко се заплаща.
Древен Аспендос
Още при следващата ми спирка се уверих в прагматичността на този ход – към Анталия входните билети бяха станали относително скъпи, евентуално заради огромния напор на ол инклузив туристи.
Смята се, че античен Аспендос бил учреден от гърци от разположения в Пелопонес Аргос и в античността не е играл значима роля като политическа мощ. За сметка на това натрупал огромни благосъстояния от търговия със сол, зехтин и вълна и се трансформирал в един от най-проспериращите градове в Памфилия, като почнал да сече лични монети още през 500 година пр.Хр. и траял да го прави даже и под персийско владичество.
Главната атракция на античен Аспендос е неговият амфитеатър, определян като най-запазения в цяла Мала Азия и най-красивата постройка в цяла Памфилия. Макар да си личеше осъществения в предишното реставрационен развой, не бяха прекалявали и той не дразнеше окото. Театърът беше същинско украшение с непокътнатата си предна стена. С неговия толкоз приключен тип не беше нужно развинтено въображение, с цел да си показва излизащите на сцената гладиатори. Хляб и зрелища! Сегашните локални управници също следваха тази традиция и използваха достоверната сцена за многочислени танцови спектакли и представления.
В пътеводителя ми надменно се изказваха, че би трябвало да си върл археолог, с цел да обърнеш внимание на нещо друго тук, само че аз отделих не по-малко време за разглеждане на няколкото околни руини – стадион, базилика, акведукт, акропол и рид с основи на храм – и бях заплатен с аспект към театъра от птичи взор.
Древен Сиде
Античният спектакъл в античен Сиде е не по-малко впечатляващ, като не е непокътната само театралната сграда – скене. Той грабва с размерите си – един от най-големите в Мала Азия с 15 000 места – и с достоверността си – тук реституция не е правена, а единствено консервация. Освен това имаше хубав нимфениум, част от улица с колонада, византийска болница и няколко други здания. В музея му пък бяха изложени изящни и непокътнати скулптури и барелефи, саркофази, статуетки и надгробни плочи. Точно те ми бяха липсвали при толкоз доста прегледани разкопки.
За намиращия се в града Храм на Аполон пътеводителят ми твърдеше, че съставлява „ едни от най-романтичните и трогващи руини, които ще видите в Турция “. Какво да ви кажа, не вярвайте на всичко, което четете в книгите, тъй като от време на време в тях се прехласват по пет изправени край морския бряг колони.
Алания
Двете най-големи атракции на Алания са безкрайният песъчлив плаж, от който аз по този начин и не се възползвах, и замъкът. В хода на деня останах изумен от обсега и целостта на защитните уреди. Те включват дълги стени, няколко крайъгълни отбранителни кули, централна крепост на върха, голяма октагонална кула на пристанището, наречена Къзъл кале (Червената крепост), тъй като е построена от червени тухли, оръдейна кула, че даже и корабостроителница. Това май бяха най-обширните укрепления, които бях разглеждал – или най-малко по този начин ми се стори поради тежката раница на гърба ми.
Що се отнася до историята на Алания, откритите артефакти демонстрират, че на мястото е съществувало пристанище още от Бронзовата ера към 3000 година пр.Хр. Поради стратегическото му разположение на дребен полуостров, вдаден в морето, градът служил като локална цитадела на голям брой средиземноморски империи, в това число на Птоломеите, Селевкидите, Римската, Византийската и Османската. Най-голямо политически значение придобил през Средновековието при селджукския Румелийски султанат, когато били издигнати по-голямата част от постройките, измежду които се лутах 4 цялостни часа.
Древен Анамуриум
Древен Анамуриум бил град в област Киликия, ситуиран на нос Анамур, маркиращ най-южната точка на Мала Азия, откъдето от остров Кипър го разделят едвам 60-ина км. Разкопките му грабват по-скоро с количество – заета повърхност и брой сгради – в сравнение с с качество. Все отново осведомителните табели оповестяват, че некрополът е един от най-големите в Древноримския свят, а одеонът – най-запазеният в Турция. Приех на доверие и двете изказвания, без да ги ревизирам, само че очевидно освен ние, българите, обичаме да слагаме „ по- “ и „ най- “ на всичко.
Замъкът Мамур
Замъкът Мамур бил издигнат от владетелите на Арменско кралство Киликия върху основите на римска цитадела от IV век, с цел да защищава от пирати. През вековете претърпял голям брой поправки и пристроявания, преди да добие сегашните си внушителни размери – над 23 000 м² повърхност, обградена с трап, 39 кули и бастиони, свързани с крепостни валове, и три вътрешни двора с джамия, турска баня и морски фар. В пътеводителя го описваха като един от най-запазените по цялото Средиземноморие. Явно това не беше задоволително за нашите южни съседи, тъй като сега течеше сериозна реорганизация, която очевидно влияеше на достоверността. Поради нея достъпът до замъка беше неразрешен и го разгледах единствено извън. Обиколката ми лиши повече от 30 мин., а солидните стени и бойните кули в действителност изглеждаха впечатляващо. В залетия с вода трап пред тях пък се беше завъдила голяма популация на водни костенурки. Нямам визия какъв брой тъкмо бяха, тъй като на 50 се отхвърлих да ги броя, само че евентуално доближиха трицифрена численост.
Силифке
Следващата ми спирка беше Силифке, учреден от и наименуван на Селевк I Никатор (III век пр.Хр.), положил началото на Селевкидската династия и империя. С годините античният град липсващ съвсем безследно под разрасналите се съвременни постройки и за славната му история свидетелстваше само построеният на нисък рид и забележим отдалеко палат, към който се насочих непосредствено.
По път поздравих двама възрастни мъже, седнали пред занемарен сервиз за ремонт на перални. Собственикът ме попита: „ Чай? “. Защо пък не? Изпих два. Ръцете на майстора по този начин трепереха, че едвам уцелваше чашката, до момента в който си слагаше 3 лъжички захар, и се зачудих по какъв начин ли се оправя с ремонтирането. Точно поради това прословуто гостолюбие бях тръгнал да обикалям из този район. За страдание, доста евентуално то скоро щеше да изчезне под натиска на глобализацията – дружно с специалността на събеседника ми. За хората през днешния ден е по-лесно, а от време на време и по-евтино, да изхвърлят счупените неща, вместо да ги поправят.
После ме спря различен дядо и ми приказва нещо на турски 5 мин. И да ме е предизвестил, че замъкът е затворен за визити, не го разбрах. Почивах си отчаян горе, преди да се върна назад, когато се появи един полски мотопътешественик. Минаваше отсам на път към Иран. Попита ме кой ден сме. Аз обаче нямах никаква визия.
„ Адът, Раят и Чистилището “
Кеннет ве Джехеннем (Рая и Ада) беше прелестно многообразие след дългата поредност от руини и крепости. Те представляват две пропастни пещери, които още от зората на времето били асоциирани с отвъдното. Според древногръцката митология стоглавият огнедишащ змей Тайфун победил в борба тук царя на боговете Зевс и го затворил в тези бездни. По-късно обаче Хермес и Пан избавили Зевс, който този път надделял Тайфун и го заровил в земята под връх Етна, създавайки дейния и до през днешния ден италиански вулкан.
Пещерата на Ада беше голяма кръгла дупка в земята с диаметър към 30 м и над 130 м дълбочина. Стените ѝ бяха толкоз отвесни, че слизането долу беше невероятно, а се наблюдаваше само от прогледна площадка. Така че най-малко отсам път към Ада нямаше.
„ Раят “ беше напълно наоколо. Заспусках се по 453-те стъпала, които ме водиха до необятния вход на една пещера, пред който имаше остатъци от византийска черква. Продължих във вътрешността. Стъпалата станаха мокри и хлъзгави, а температурата падна доста. Още по-натам се скри и дневната светлина и мракът бе разпръскван само от няколко слаби прожектора. Така стигнах до дъното на Пещерата на Рая, която обаче приличаше стресиращо доста на наложения в известната просвета облик на входовете към преизподнята. Според легендата протичащият отсам под земята поток се свързва със Стикс, реката, разделяща нашия от подземния свят. Върти го, сучи го, човек най-после все се озовава в пъкъла!
Накрая се отбих и до близката Астъм, която чисто като пещера несъмнено бе най-красивата от трите – великански сталактити, сталагмити, сталактони, драперии и не знам какви още чудесии. В нея се слизаше внезапно надолу по виеща се железна стълба, а вътре беше горещина, страшна мокрота и минилабиринт от коридори. Ако другите бяха „ Адът “ и „ Раят “, то значи тази беше „ Чистилището “.
Древен Перге
Пръв беше античен Перге, учреден през ранната Бронзова ера към IV-III хилядолетие пр.Хр. и станал след това столица на Памфилия. Изживял подем под римско ръководство сред I и III век, когато се трансформирал в един от най-красивите градове в Анадола.
В наши дни пък е един от най-запазените, които съм разглеждал, отстъпвайки единствено на Ефес. Имаше цяла улица с колонади дружно с канала за вода в средата ѝ, а също и снабдяващия го нимфениум. Сред останките на другите здания стърчаха доста цели колони, внушителна входна врата, баня, некропол, спектакъл, стадион, палестра (място за извършения по битка и бокс) и храмове. Като бонус се явяваше пътечката до върха на прилежащия рид, откъдето човек добива реална визия за мащабите на античния град.
Леко неприятна изненада беше размерът на входната такса. Вървейки по Ликийския път, бяхме видели гратис десетки забележителности, тъй като бяха нестопанисвани или пък тъй като се оказваше, че сме влезнали през изхода. Сега обаче вместо индивидуален билет си купих смесен за всички археологически обекти по крайбрежието, коeто включваше и към този момент посетените. Рано или късно всичко се заплаща.
Древен Аспендос
Още при следващата ми спирка се уверих в прагматичността на този ход – към Анталия входните билети бяха станали относително скъпи, евентуално заради огромния напор на ол инклузив туристи.
Смята се, че античен Аспендос бил учреден от гърци от разположения в Пелопонес Аргос и в античността не е играл значима роля като политическа мощ. За сметка на това натрупал огромни благосъстояния от търговия със сол, зехтин и вълна и се трансформирал в един от най-проспериращите градове в Памфилия, като почнал да сече лични монети още през 500 година пр.Хр. и траял да го прави даже и под персийско владичество.
Главната атракция на античен Аспендос е неговият амфитеатър, определян като най-запазения в цяла Мала Азия и най-красивата постройка в цяла Памфилия. Макар да си личеше осъществения в предишното реставрационен развой, не бяха прекалявали и той не дразнеше окото. Театърът беше същинско украшение с непокътнатата си предна стена. С неговия толкоз приключен тип не беше нужно развинтено въображение, с цел да си показва излизащите на сцената гладиатори. Хляб и зрелища! Сегашните локални управници също следваха тази традиция и използваха достоверната сцена за многочислени танцови спектакли и представления.
В пътеводителя ми надменно се изказваха, че би трябвало да си върл археолог, с цел да обърнеш внимание на нещо друго тук, само че аз отделих не по-малко време за разглеждане на няколкото околни руини – стадион, базилика, акведукт, акропол и рид с основи на храм – и бях заплатен с аспект към театъра от птичи взор.
Древен Сиде
Античният спектакъл в античен Сиде е не по-малко впечатляващ, като не е непокътната само театралната сграда – скене. Той грабва с размерите си – един от най-големите в Мала Азия с 15 000 места – и с достоверността си – тук реституция не е правена, а единствено консервация. Освен това имаше хубав нимфениум, част от улица с колонада, византийска болница и няколко други здания. В музея му пък бяха изложени изящни и непокътнати скулптури и барелефи, саркофази, статуетки и надгробни плочи. Точно те ми бяха липсвали при толкоз доста прегледани разкопки.
За намиращия се в града Храм на Аполон пътеводителят ми твърдеше, че съставлява „ едни от най-романтичните и трогващи руини, които ще видите в Турция “. Какво да ви кажа, не вярвайте на всичко, което четете в книгите, тъй като от време на време в тях се прехласват по пет изправени край морския бряг колони.
Алания
Двете най-големи атракции на Алания са безкрайният песъчлив плаж, от който аз по този начин и не се възползвах, и замъкът. В хода на деня останах изумен от обсега и целостта на защитните уреди. Те включват дълги стени, няколко крайъгълни отбранителни кули, централна крепост на върха, голяма октагонална кула на пристанището, наречена Къзъл кале (Червената крепост), тъй като е построена от червени тухли, оръдейна кула, че даже и корабостроителница. Това май бяха най-обширните укрепления, които бях разглеждал – или най-малко по този начин ми се стори поради тежката раница на гърба ми.
Що се отнася до историята на Алания, откритите артефакти демонстрират, че на мястото е съществувало пристанище още от Бронзовата ера към 3000 година пр.Хр. Поради стратегическото му разположение на дребен полуостров, вдаден в морето, градът служил като локална цитадела на голям брой средиземноморски империи, в това число на Птоломеите, Селевкидите, Римската, Византийската и Османската. Най-голямо политически значение придобил през Средновековието при селджукския Румелийски султанат, когато били издигнати по-голямата част от постройките, измежду които се лутах 4 цялостни часа.
Древен Анамуриум
Древен Анамуриум бил град в област Киликия, ситуиран на нос Анамур, маркиращ най-южната точка на Мала Азия, откъдето от остров Кипър го разделят едвам 60-ина км. Разкопките му грабват по-скоро с количество – заета повърхност и брой сгради – в сравнение с с качество. Все отново осведомителните табели оповестяват, че некрополът е един от най-големите в Древноримския свят, а одеонът – най-запазеният в Турция. Приех на доверие и двете изказвания, без да ги ревизирам, само че очевидно освен ние, българите, обичаме да слагаме „ по- “ и „ най- “ на всичко.
Замъкът Мамур
Замъкът Мамур бил издигнат от владетелите на Арменско кралство Киликия върху основите на римска цитадела от IV век, с цел да защищава от пирати. През вековете претърпял голям брой поправки и пристроявания, преди да добие сегашните си внушителни размери – над 23 000 м² повърхност, обградена с трап, 39 кули и бастиони, свързани с крепостни валове, и три вътрешни двора с джамия, турска баня и морски фар. В пътеводителя го описваха като един от най-запазените по цялото Средиземноморие. Явно това не беше задоволително за нашите южни съседи, тъй като сега течеше сериозна реорганизация, която очевидно влияеше на достоверността. Поради нея достъпът до замъка беше неразрешен и го разгледах единствено извън. Обиколката ми лиши повече от 30 мин., а солидните стени и бойните кули в действителност изглеждаха впечатляващо. В залетия с вода трап пред тях пък се беше завъдила голяма популация на водни костенурки. Нямам визия какъв брой тъкмо бяха, тъй като на 50 се отхвърлих да ги броя, само че евентуално доближиха трицифрена численост.
Силифке
Следващата ми спирка беше Силифке, учреден от и наименуван на Селевк I Никатор (III век пр.Хр.), положил началото на Селевкидската династия и империя. С годините античният град липсващ съвсем безследно под разрасналите се съвременни постройки и за славната му история свидетелстваше само построеният на нисък рид и забележим отдалеко палат, към който се насочих непосредствено.
По път поздравих двама възрастни мъже, седнали пред занемарен сервиз за ремонт на перални. Собственикът ме попита: „ Чай? “. Защо пък не? Изпих два. Ръцете на майстора по този начин трепереха, че едвам уцелваше чашката, до момента в който си слагаше 3 лъжички захар, и се зачудих по какъв начин ли се оправя с ремонтирането. Точно поради това прословуто гостолюбие бях тръгнал да обикалям из този район. За страдание, доста евентуално то скоро щеше да изчезне под натиска на глобализацията – дружно с специалността на събеседника ми. За хората през днешния ден е по-лесно, а от време на време и по-евтино, да изхвърлят счупените неща, вместо да ги поправят.
После ме спря различен дядо и ми приказва нещо на турски 5 мин. И да ме е предизвестил, че замъкът е затворен за визити, не го разбрах. Почивах си отчаян горе, преди да се върна назад, когато се появи един полски мотопътешественик. Минаваше отсам на път към Иран. Попита ме кой ден сме. Аз обаче нямах никаква визия.
„ Адът, Раят и Чистилището “
Кеннет ве Джехеннем (Рая и Ада) беше прелестно многообразие след дългата поредност от руини и крепости. Те представляват две пропастни пещери, които още от зората на времето били асоциирани с отвъдното. Според древногръцката митология стоглавият огнедишащ змей Тайфун победил в борба тук царя на боговете Зевс и го затворил в тези бездни. По-късно обаче Хермес и Пан избавили Зевс, който този път надделял Тайфун и го заровил в земята под връх Етна, създавайки дейния и до през днешния ден италиански вулкан.
Пещерата на Ада беше голяма кръгла дупка в земята с диаметър към 30 м и над 130 м дълбочина. Стените ѝ бяха толкоз отвесни, че слизането долу беше невероятно, а се наблюдаваше само от прогледна площадка. Така че най-малко отсам път към Ада нямаше.
„ Раят “ беше напълно наоколо. Заспусках се по 453-те стъпала, които ме водиха до необятния вход на една пещера, пред който имаше остатъци от византийска черква. Продължих във вътрешността. Стъпалата станаха мокри и хлъзгави, а температурата падна доста. Още по-натам се скри и дневната светлина и мракът бе разпръскван само от няколко слаби прожектора. Така стигнах до дъното на Пещерата на Рая, която обаче приличаше стресиращо доста на наложения в известната просвета облик на входовете към преизподнята. Според легендата протичащият отсам под земята поток се свързва със Стикс, реката, разделяща нашия от подземния свят. Върти го, сучи го, човек най-после все се озовава в пъкъла!
Накрая се отбих и до близката Астъм, която чисто като пещера несъмнено бе най-красивата от трите – великански сталактити, сталагмити, сталактони, драперии и не знам какви още чудесии. В нея се слизаше внезапно надолу по виеща се железна стълба, а вътре беше горещина, страшна мокрота и минилабиринт от коридори. Ако другите бяха „ Адът “ и „ Раят “, то значи тази беше „ Чистилището “.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ