Оптимистите на висок глас проповядват, че щастието не е в

Оптимистите на всеослушание проповядват, че щастието не е в парите. А песимистите допълват: щастието не е в парите, а в тяхното количество...

Защо едни хора са удовлетворени от живота, въпреки да имат дребни приходи, а други непрестанно страдат за пропуснатите благоприятни условия заради неналичието на средства? Как в реалност парите въздействат на чувството ни за благополучие?

Искам да съм милионер
Сред многочислените проучвания за отношението ни към парите, психолозите се натъкват на два доста забавни въпроса.

Първият е за какво едни хора цялостен живот са на нископлатена работа, оплакват се от това, само че не вършат нищо, с цел да го трансформират?

И вторият – за какво спечелилите милиони от лотарията също могат да изпаднат в меланхолия?

И по този начин, за какво сме склонни да работим за жълти стотинки? Ето го огромният абсурд, на който се натъкват експертите –ако работим безперспективна и неприятна работа, то ниското възнаграждение – обърнете внимание! – е огромното ни опрощение, с цел да го вършим.

Каква може да е повода за сходно ирационално държание? Тъй като всеки ден сме заети с работа, която не ни харесва и ни обрича на безпаричие – подсъзнанието ни се притича на помощ, с цел да преодолеем психологическия дискомфорт, като ни кара да повярваме във значимостта на това, което вършим. Ето за какво мнозина не поставят никакви старания, с цел да са по-добре материално. И даже се гордеят с живота си.

А огромното нарастване на заплатата не води до възстановяване на резултатите от работата и не покачва равнището на задоволеност. Оксфордски специалисти са стигнали до извода, че хората, които печелят огромни суми от лотария или пък заживяват с богат сътрудник – скоро стартират да скучаят. Парите сами по себе си не могат да създадат живота по-пълноценен. И постоянно такива хора стартират да харчат много средства за несдържан шопинг, алкохол, лакомства...

Явно щастието в действителност не се купува. А милионерите се усещат удобно с насъбраното си благосъстояние, тъй като не са спечелили просто пари, а са се занимавали с нещо, което ги притегля и са осъществили концепциите си.

Оказва се, че единствено когато от последна бедност, човек стартира да печели толкоз, че да влезе в междинната класа (когато с изключение на най-необходимото може да си разреши и някои удоволствия), парите са от голяма важност за изпитването на повече благополучие.

С пари всичко е допустимо!
Когато придаваме страсти на парите, те могат да намерят място и в нашата ценностна система. Например, те могат да символизират сигурност и убеденост за бъдещето или надзор и власт. Парите може да са аналог на любовта и вниманието за някои, а за други – да подвигат цената им в личните им очи.

Добре е, когато парите ни носят наслада и удовлетворяват прочувствените и физическите ни потребности, само че в случай че имаме вътрешни несъгласия, то и отношението ни към парите ще е проблематично. Има даже крайни случаи, когато човек нанася морална щета на себе си или на близките. Някои поради боязън от бъдещето се лишават от съвсем всичко, с цел да пестят пари.

Увереността на други пък, че всичко може да се реши с рушвет, им пречи да имат доверие на близките, а и резонно всички ги считат за бездушни манипулатори.

В сходни крайни случаи проблемите не се вземат решение с припечелването на повече пари, а с посещаване при психолог.