Помага или ни пречи... В миналото отдаването на голямо внимание

Помага или ни пречи...

В предишното отдаването на огромно внимание на тялото се е считало за грях, само че в наши дни то се възприема като почитание към себе си и близките.
Къде е границата сред „ положителната “ и „ неприятната “Суетата е потребна, когато я използваме, с цел да създадем положително усещане.Но е нездравословна, щом ни стане концепция фикс.
Тя е израз на желанието да ни извърнат внимание. В последна сметка човек не прави нищо, в случай че не желае да бъде видян (и окуражителен например). Отделно от това никой не би се отказал да остави положително усещане у различен човек, което да образува и едно по-позитивно отношение от отсрещната страна. Лошото идва освен тогава, когато суетата стане самоцел, само че и когато е прекомерна. От една страна, може да станем досадни с непрекъснатите подпитвания дали изглеждаме добре, или с това, че приказваме единствено за диети, фитнес и цени на козметиката, от друга, благородната ни злоба към някого може доста елементарно да премине в черна завист, от трета, суетата може по този начин да ни „ обсеби “, че – както при наркоманите – да стартира да управлява живота ни.

Суетата е потребна, когато изпраща позитивното обръщение: „ Аз наподобявам добре, тъй като желая да се чувстваш добре с мен. “

Но е нездравословна , в случай че излъчва негативизъм: „ Аз наподобявам добре и не се интересувам от нищо друго, в това число и от теб. ”

Така е, суетата взима жертви!
А първото, което жертваме, е спокойствието си – та нали непрекъснато се постанова да внимаваме дали всичко е „ както би трябвало “.

Втората жертва е времето, което отделяме, и дейностите, които подценяваме.

Третата, само че най-важна, визира връзките ни с другите. Суетният демонстрира нарцисизъм и по този начин се отчуждава от околните си.
По какво да познаем прекомерно суетния човек
Той е непрекъснато „ нащрек “ всичко наред ли е с външния му тип.

Непрекъснато търси нещо, в което да се огледа – огледалото в офиса, витрините на магазините, и да пооправи прическата или облеклата си. Суетният човек постоянно се обръща към близките с въпросите: „ Как наподобявам? “, „ Всичко ли ми е наред? “, „ Има ли ми нещо? “. Освен това той е непрекъснато обезпокоителен, нервозен, разсейва се от незначителни неща и губи прекалено много време, с цел да реализира съвършен външен тип. Такъв човек обръща внимание основно на себе си и занемарява контактите с родственици, другари, сътрудници.
Кога можем да я използван
Обикновено тя е някакъв знак, обръщение към близките и е добре да я използваме в дадени обстановки. Например:

Когато ни следва значима бизнес среща, с съвършения си външен тип ние споделяме:

„ Аз наподобявам добре, тъй като обръщам внимание на детайлите “ (с други думи: „ Аз съм перфекционист и си правя работата до дъно “) или „ Аз наподобявам добре, тъй като за мен този бизнес контакт е значим “ (с други думи: „ За мен работата е значима и не я претупвам “);

Когато би трябвало да придружим някого на особено за него събитие (например детето си на първия му образователен ден, да го изпратим на абитуриентския му бал, да отидем на сватба). Тогава посланието е:

„ Мама (татко) наподобява добре, с цел да се чувстваш и ти добре. “
Според експертите ниското или високото самочувствие в огромна степен зависят от това, какви са хората към нас.
Ако наш непосредствен има влиятелна специалност, научни достижения или е прочут състезател, човек на изкуството, финансово постоянен, хубав и добре изглеждащ (за всекиго тези неща са друго важни), то той се възприема като съумял човек. Така че, щом ние държим на външния си тип, това носи позитиви и за най-близките ни;

Когато отиваме на първа (а и не само) среща с някого от другия пол.

Тогава посланието е „ Аз наподобявам добре, тъй като желая да те впечатля “ (с други думи: „ Защото ти за мен си значим “).