Усмихни се напук...
Усмихни се и върни възприятието си за комизъм! Колкото повече време отделяме на отрицателните си страсти, толкоз по-малко време ни остава да се смеем, т.е. да живеем.
Ден откакто мъжът ми ме напусна поради по-младата си държанка, синът ми си счупи крайник, а щерка ми заяви, че е бременна. Ако не живеех на първия етаж, може би щеше да ми хрумне да скоча от балкона. Но ние даже нямахме балкон, а и градинарят беше на двора.
Познато, нали? Ровенето из старите фотоси, " сладкият " усет на солените сълзи и обезверените опити да зарибиш някоя другарка с най-великата драма на своя живот - работи толкоз възбуждащо, че в един миг се самозабравяш в тъгата си и я приемаш за цел на съществуванието си.
Да, в миналото и аз правех по този начин поради следващата тенекиена кутия от гаджето или поради синята блуза, която секунди преди мен различен беше сграбчил от витрината. Де тоя шанс и в този момент да имах същите " проблеми "?! Пък да забележим дали нямаше да бъда по-силна!
Силата, повтаряше ми един другар, е в това да видиш чашата на половина цялостна. С уиски, майтапеше се той, а аз все му се опъвах, че не пия и избирам лимонада. Обичах го, тъй като постоянно когато изпадах в " меланхолия ", той идваше до нас, с цел да ми чете Шекспир. Странен метод, само че действаше. Въртеше огромните си черни очи и беше необикновено занимателен.
" Не плачи, тъй като е свършило - повтаряше ми с присъщия си възторг, цитирайки Маркес, - усмихни се, тъй като е станало! И в никакъв случай не преставай да се усмихваш, даже когато ти е тъжно - може някой тъкмо в този миг да се влюби в усмивката ти. "
После изпиваше по едно-две на екс и се прибираше при баба си. Чудех му се по какъв начин устоя със старицата, а той ме убеждаваше какъв брой добре се забавлявали двамата - играели покер, танцували валс… Веднъж прекалил с уискитата и през нощта объркал вратата на тоалетната с външната - по този начин се озовал на стълбите по слипове и без ключ. А бабата отказвала да му отвори, тъй като съгласно нея внукът й спял…
В мига, в който си спомних тези дивотии, ме обзе плевел смях. Изведнъж се отхвърлих от мисълта да се любя с депресията. Не и тази нощ. Мъката ми можеше да изчака на нощното шкафче, а вместо албума от предишното да отворя бележника с нова страница от бъдещето. Това за бележника го бях чела някъде - не помня къде и под чие авторство бяха излезли тези предписания за благополучие, които всеки трябвало да си запише, само че на първи прочит ми бяха прозвучали като комунистически принцип за жената-текезесарка - щастлива, че е преизпълнила нормата с 10 ниви, отгледала е 5 деца и не е виждала в живота си повече от 1 мъж.
Похвално! И въпреки всичко сред редовете на въпросния труд бях попаднала на нещо, което в този момент ми звучеше гениално:
колкото повече време отделяме на отрицателните си страсти, толкоз по-малко време ни остава да се смеем, т.е. да живеем.
Замислих се какъв брой истина има в тази елементарна житейска аритметика. Не мислих дълго, тъй като се унесох в сънливост.
На сутринта обаче се разсъниха по-ентусиазирана отвсякога. Излязох, усмихнах се на съседката, а след това на съседа и на момчето от защитата в офиса, и на колежките, с които обядвам, и на тези, които не биха изпили даже едно кафе с мен… Признавам, от първия ден не се получи. Никой не се влюби в усмивката ми от раз, както твърдеше Маркес. Но и това стана.
Оттогава мина доста време и през днешния ден умерено мога да кажа: аз съм смехохоличка - пристрастена съм към смеха, влюбена съм в него напряко!
Е, не го върша по обвързване като рекламните сътрудници, нито без причина като пациентите на менталните доктори - ухилвам се просто тъй като животът ми се коства по-хубав. А на теб?
Моите 10 изпитани трика
1. Да се радваш на живота не е мъчно, а е доста мъчно. Уважавай смелата жена в себе си - скоро ще се убедиш, че тя е подготвена да мине през всяка компликация!
2. Усмихвай се на инат на бръчките! Че защо ти е цялата тази скъпа козметика?!
3. Откажи се от сълзливите любовни филми. Те ще отключат пристрастеността ти към тъгата, а това даже няма да е твоята тъга - сценаристите от време на време в действителност прекаляват!
4. Спомни си думите на Шопенхауер, че „ който се опиянява от предишното си, проспива бъдещето си “. Опитай се да живееш в настоящо време!
5. Избери музика с обичаните си детски песнички - надуй го до дупка в утринния трафик и помни, че дамите може да не са родени за водачи, само че тъкмо в това е чарът им!
6. Не търси мъж, поради който би трябвало да свалиш досадните 5 кг. Намери подобен, който ще те хареса и с 10 от горната страна!
7. Ако някой те ядоса, не брой до 10. Хвани бял лист и напиши всичко това, което искаш да му кажеш - с " ядосани " дебели букви. Прочети го! Стана ли ти смешно?
8. Обличай се по този начин, както ти харесва, а не както те харесват другите. Те не живеят твоя живот.
9. Запиши се на танци. Не, по-добре на бокс! В залата ще се освободиш от всичките си отрицателни страсти.
10. Важното е да започнеш отнякъде. Опитът е първата стъпка към неуспех. Шегувам се - усмихни се и върни възприятието си за комизъм!
Ден откакто мъжът ми ме напусна поради по-младата си държанка, синът ми си счупи крайник, а щерка ми заяви, че е бременна. Ако не живеех на първия етаж, може би щеше да ми хрумне да скоча от балкона. Но ние даже нямахме балкон, а и градинарят беше на двора.
Познато, нали? Ровенето из старите фотоси, " сладкият " усет на солените сълзи и обезверените опити да зарибиш някоя другарка с най-великата драма на своя живот - работи толкоз възбуждащо, че в един миг се самозабравяш в тъгата си и я приемаш за цел на съществуванието си.
Да, в миналото и аз правех по този начин поради следващата тенекиена кутия от гаджето или поради синята блуза, която секунди преди мен различен беше сграбчил от витрината. Де тоя шанс и в този момент да имах същите " проблеми "?! Пък да забележим дали нямаше да бъда по-силна!
Силата, повтаряше ми един другар, е в това да видиш чашата на половина цялостна. С уиски, майтапеше се той, а аз все му се опъвах, че не пия и избирам лимонада. Обичах го, тъй като постоянно когато изпадах в " меланхолия ", той идваше до нас, с цел да ми чете Шекспир. Странен метод, само че действаше. Въртеше огромните си черни очи и беше необикновено занимателен.
" Не плачи, тъй като е свършило - повтаряше ми с присъщия си възторг, цитирайки Маркес, - усмихни се, тъй като е станало! И в никакъв случай не преставай да се усмихваш, даже когато ти е тъжно - може някой тъкмо в този миг да се влюби в усмивката ти. "
После изпиваше по едно-две на екс и се прибираше при баба си. Чудех му се по какъв начин устоя със старицата, а той ме убеждаваше какъв брой добре се забавлявали двамата - играели покер, танцували валс… Веднъж прекалил с уискитата и през нощта объркал вратата на тоалетната с външната - по този начин се озовал на стълбите по слипове и без ключ. А бабата отказвала да му отвори, тъй като съгласно нея внукът й спял…
В мига, в който си спомних тези дивотии, ме обзе плевел смях. Изведнъж се отхвърлих от мисълта да се любя с депресията. Не и тази нощ. Мъката ми можеше да изчака на нощното шкафче, а вместо албума от предишното да отворя бележника с нова страница от бъдещето. Това за бележника го бях чела някъде - не помня къде и под чие авторство бяха излезли тези предписания за благополучие, които всеки трябвало да си запише, само че на първи прочит ми бяха прозвучали като комунистически принцип за жената-текезесарка - щастлива, че е преизпълнила нормата с 10 ниви, отгледала е 5 деца и не е виждала в живота си повече от 1 мъж.
Похвално! И въпреки всичко сред редовете на въпросния труд бях попаднала на нещо, което в този момент ми звучеше гениално:
колкото повече време отделяме на отрицателните си страсти, толкоз по-малко време ни остава да се смеем, т.е. да живеем.
Замислих се какъв брой истина има в тази елементарна житейска аритметика. Не мислих дълго, тъй като се унесох в сънливост.
На сутринта обаче се разсъниха по-ентусиазирана отвсякога. Излязох, усмихнах се на съседката, а след това на съседа и на момчето от защитата в офиса, и на колежките, с които обядвам, и на тези, които не биха изпили даже едно кафе с мен… Признавам, от първия ден не се получи. Никой не се влюби в усмивката ми от раз, както твърдеше Маркес. Но и това стана.
Оттогава мина доста време и през днешния ден умерено мога да кажа: аз съм смехохоличка - пристрастена съм към смеха, влюбена съм в него напряко!
Е, не го върша по обвързване като рекламните сътрудници, нито без причина като пациентите на менталните доктори - ухилвам се просто тъй като животът ми се коства по-хубав. А на теб?
Моите 10 изпитани трика
1. Да се радваш на живота не е мъчно, а е доста мъчно. Уважавай смелата жена в себе си - скоро ще се убедиш, че тя е подготвена да мине през всяка компликация!
2. Усмихвай се на инат на бръчките! Че защо ти е цялата тази скъпа козметика?!
3. Откажи се от сълзливите любовни филми. Те ще отключат пристрастеността ти към тъгата, а това даже няма да е твоята тъга - сценаристите от време на време в действителност прекаляват!
4. Спомни си думите на Шопенхауер, че „ който се опиянява от предишното си, проспива бъдещето си “. Опитай се да живееш в настоящо време!
5. Избери музика с обичаните си детски песнички - надуй го до дупка в утринния трафик и помни, че дамите може да не са родени за водачи, само че тъкмо в това е чарът им!
6. Не търси мъж, поради който би трябвало да свалиш досадните 5 кг. Намери подобен, който ще те хареса и с 10 от горната страна!
7. Ако някой те ядоса, не брой до 10. Хвани бял лист и напиши всичко това, което искаш да му кажеш - с " ядосани " дебели букви. Прочети го! Стана ли ти смешно?
8. Обличай се по този начин, както ти харесва, а не както те харесват другите. Те не живеят твоя живот.
9. Запиши се на танци. Не, по-добре на бокс! В залата ще се освободиш от всичките си отрицателни страсти.
10. Важното е да започнеш отнякъде. Опитът е първата стъпка към неуспех. Шегувам се - усмихни се и върни възприятието си за комизъм!
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ