Пламен Дойнов: Ние сме склонни да се влюбваме в диктатора
" Около истината постоянно ще има разногласия. Винаги ще се твърди, че има разнообразни гледни точки, доста истини и че тя в последна степен е необикновен тип даже реторическа структура. Големият въпрос е, когато изричаш истината и когато си мислиш, че я изричаш или показваш, за какво го правиш. В името на какво се изрича тази твоя истина, която мислиш, че е обща. " Това сподели в изявление в предаването " Хоризонт до обед " на БНР Пламен Дойнов, стихотворец, книжовен критик и ректор на Нов български университет.
" Истината е толкоз по-силна, колкото повече служи на цената на човешкия живот и човешката независимост ", счита Дойнов, чиято книга " Влюбване в диктатора " ще има театрализирано показване през днешния ден в Нов български университет.
" Ние сме склонни да се влюбваме в диктатора, да изпадаме във удивление пред насилническите персони. Въобще насилническата природа някак си ни упоява. Много обичаме някой да удари по масата и да разгони по-несигурните или по-колебливите хора, да внесе ред в личните ни мисли, които другояче са потънали в съмнения и страхове. "
Книгата е от 2020 година, а диктаторите се грижат новата политическа лирика да не остарява, да ѝ внасят нова и нова мощ, разяснява Пламен Дойнов.
" Има една повторителност на нашите заслепения. Буквално патоса на това влюбване и удивление от насилническите натури аз го черпя от положителните остарели обичаи на соцреалистическата лирика, с дълбоки корени и в съветската, и в българската, изобщо в източноевропейската лирика. "
" Интересува ме драмата в конфликта сред политическо и интимно ", показа още Дойнов, който намира ентусиазъм в " късите съединения сред обществено и частно ".
" Не знам дали знаем кое е положително или зло, само че знам, че поезията посредством мощта на своето изричане, посредством своите метафори, посредством основаването на една друга действителност основава същински трагично пространство, в което сблъсква тези неща. Поезията прави по този начин, че да бъде място за катарзис, място за памет, даже за тези, които не са претърпели тази действителност. "
" Истината е толкоз по-силна, колкото повече служи на цената на човешкия живот и човешката независимост ", счита Дойнов, чиято книга " Влюбване в диктатора " ще има театрализирано показване през днешния ден в Нов български университет.
" Ние сме склонни да се влюбваме в диктатора, да изпадаме във удивление пред насилническите персони. Въобще насилническата природа някак си ни упоява. Много обичаме някой да удари по масата и да разгони по-несигурните или по-колебливите хора, да внесе ред в личните ни мисли, които другояче са потънали в съмнения и страхове. "
Книгата е от 2020 година, а диктаторите се грижат новата политическа лирика да не остарява, да ѝ внасят нова и нова мощ, разяснява Пламен Дойнов.
" Има една повторителност на нашите заслепения. Буквално патоса на това влюбване и удивление от насилническите натури аз го черпя от положителните остарели обичаи на соцреалистическата лирика, с дълбоки корени и в съветската, и в българската, изобщо в източноевропейската лирика. "
" Интересува ме драмата в конфликта сред политическо и интимно ", показа още Дойнов, който намира ентусиазъм в " късите съединения сред обществено и частно ".
" Не знам дали знаем кое е положително или зло, само че знам, че поезията посредством мощта на своето изричане, посредством своите метафори, посредством основаването на една друга действителност основава същински трагично пространство, в което сблъсква тези неща. Поезията прави по този начин, че да бъде място за катарзис, място за памет, даже за тези, които не са претърпели тази действителност. "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ