Очарователни факти за Индската цивилизация – древният свят се е

Очарователни обстоятелства за Индската цивилизация – античният свят се е състоял от четири велики цивилизации: Китай, Египет, Месопотамия и цивилизацията, развивала се в долината на река Инд. И по тъкмо Индската цивилизация , позната още и като Харапска цивилизация , заради основния си център Харапа.

Китай, Месопотамия и Египет са необятно изследвани и са добре познати на всички нас. Но четвъртата и също толкоз значима, надалеч по-усъвършенстваната Индска цивилизация , наподобява е изгубена за света. Преоткрита е едвам през 20-ти век, като обстоятелствата приказват за видимо мирна цивилизация. За страдание имаме малко улики за нейния свършек, като нейните секрети не престават да вълнуват археолозите и историците и до през днешния ден.

Сега да разгледаме какво знаем като обстоятелства за Индската цивилизация:

10. Размер и население на Индската цивилизация

Индската цивилизация обгръща повърхност от 1,26 милиона квадратни километра в модерна Индия, Афганистан и Пакистан. Идентифицирани са над 1056 долини на река Инд, градски центрове и села, 96 от които са разкопани. Много от селата били разпределени най-вече в необятната зона на реките Инд и Гаггар-Хакра и техните по-малки притоци. Най-големите градове, в които живеят повече от пет милиона души, са Ракигархи, Харапа, Ганверивала, Джолавира и Мохенджо-Даро.

Най-ранното населено място в долината на Инд, известно като Мергарх (или Мергара), е основано към 7000 година прочие н. е. По-голямата част от жителите на Индската цивилизация били занаятчии и търговци, които живеели най-вече в селата. Тъй като тези села били издигнати от елементарно разрушими материали, включващи тиня и дърво, ежедневният им метод на живот и огромна част от тяхната просвета са били изгубени, като са разкрити напълно малко следи през вековете.

От археологическите разкопки обаче осъзнахме, че Индската цивилизация е била извънредно комплицирана просвета с добре проведен метод на правене на нещата. Макар и мощно обитаеми, техните градове не били разхвърляни или дезорганизирани, за разлика от множеството модерни градове в Месопотамия и Египет. В някои случаи биха посрамили актуалните градостроители.

9. Градоустройство – очарователни обстоятелства за Индската цивилизация

Индската цивилизация показва първите в света проектирани градове, проведени в решетъчна конструкция, с улици, които се движат под прав ъгъл. Тези достижения в градоустройството са по-стари от тези на епохата на Хиподам Милетски, който мнозина считат за „ бащата на европейското градско обмисляне “. Главните улици на всеки град били издигнати по линията Север-Юг, до момента в който второстепенните пътища били прокарани по линията Изток-Запад. Освен че били в действителност добре проектирани, тези градове имали отлични дренажни системи и всички следвали сходен модел и оформление. Дори тухлите на къщите имали безусловно едни и същи размери.

Главните пътища постоянно били с ширина до 10 метра. В Харапа улиците даже били покрити с тухли от печена глина, с цел да се улесни придвижването на техните волски каруци. Имало даже канали, минаващи до тях, с цел да се подкрепи премахването на непотребната повърхностна вода.

Всъщност тяхната система за отпадните води била толкоз новаторска, че те имали изцяло обособени канали, облицоващи улиците за отпадни и дъждовни води. Каналите и каналите за отпадни води били сложени подземен и можели да бъдат отворени през теракотени капаци, когато се нуждаели от разчистване. Дори впечатляващите акведукти, издигнати от римляните, са направени хиляди години по-късно.

8. Хигиена и опазване на здравето

Разкопките демонстрират, че хигиената и опазването на здравето са били главен приоритет за жителите на Индската цивилизация . Но също по този начин и че техните жители имали много чист, здравословен и безвреден метод на живот. Голямото количество публични бани, изключителната система за запазване на водата, водоснабдяването във всяка къща, подредените канализационни системи и впечатляващите подземни системи за отпадъчни води акцентират ролята на хигиеничните практики в живота на жителите.

Още по-забележителни били кошчетата за боклуци, инсталирани на всички места по улиците на Мохенджо-Даро. Това демонстрира, че даже когато преглеждаме всички други по-ранни цивилизации, Индската цивилизация е изпреварило времето, когато става въпрос за цивилен аспекти. Тези кофи за боклуци всъщност са били тухлени контейнери и са били употребявани основно за изхвърляне на нежелани предмети и за изхвърляне на боклука от жителите.

7. Религия и ръководство – очарователни обстоятелства за Индската цивилизация

В долината на Инд, всички разкопани досега мегаполиси демонстрират комплицирани и проведени аспекти, със забележителен архитектурен дизайн и мощно развити техники от бронзовата ера. Въпреки тези определящи характерности на обществената трудност, никой в никакъв случай не е разкрил доказателства за нормалните крипти, персонални светилища, огромни храмове или типичните кралски резиденции, които чакаме от тези антични цивилизации. Според историците това може да значи, че Индската цивилизация е била едно независимо или демократично общество.

Имаме разкопки и проучвания от съвсем цялостен век. Окончателните доказателства за преобладаващ хайлайф или даже клас управническа подчиненост занапред ще се появяват. Причината това да не може да бъде намерено не се дължи на неналичието на трудност и изисканост на Индската цивилизация , а по-скоро на общи недоразумения и погрешни догатки по отношение на разпределението на благосъстоянието, персоналните взаимоотношения и урбанизацията на античното минало на човечеството. Индската цивилизация единствено удостоверява, че каквато и форма на управнически или властови хайлайф да е имало, това не е нужното изискване за обществена трудност.

6. Икономика на Индската цивилизация

Икономиката на Индската цивилизация била фокусирана върху земеделието и търговията. От античните трудове, историците са попаднали на многочислени препратки, направени от месопотамските (шумерските) книжовници през междинната бронзова ера, които се отнасят до процъфтяваща търговия с „ Мелуха “. Мелуха била богата комерсиална нация със мощни стопански връзки със шумерите, която транспортирала огромни количества дървени произведения, както и абанос. Сусамовото масло и други извънредно скъпи или първокласни предмети, като да вземем за пример лазурит, се доставяли най-много от Мелуха, което съгласно археолозите в действителност е Индската цивилизация .

Освен тяхната процъфтяваща търговия с импорт и експорт, цивилизацията на долината на Инд е първият производител на памук в света с най-ранните доказателства. Има памук, открит в Мергарх, датиращ от 6-ти век прочие н. е.

Земеделските производители в долината са и първите, които са усъвършенствали техниките за предене и тъкане. А справедливата търговия се осигурявала от система от теглилки и ограничения, направени от варовик.

5. Художници и творчество – очарователни обстоятелства за Индската цивилизация

По времето на Индската цивилизация , художниците и техните артикули били много комплицирани. Техните артефакти показват високо равнище на достижения както във връзка с естетическата им стойност, по този начин и на огромното многообразие от употребявани материали, в това число глинени съдове, мед, бронз и други локални скали. Те също по този начин усъвършенствали ранното изкуство на правене на мъниста. Забелязва се незабравим растеж в художествените инициативи от 3-то хилядолетие прочие н. и. – включващи голям брой скулптури и статуи, керамика, бижута, глинени фигурки и така нататък

Едно вълнуващо изобретение съставлява бронзовата статуя на “Танцуващото момиче “, защото показва експертното познание, което жителите от Инд имали в усукването и леенето на метал. Също по този начин скулптурата показва смисъла на танца като изкуство или форма на развлечение в античното им общество.

Известният археолог сър Джон Маршал споделя: “Когато я видях за първи път, ми беше мъчно да допускам, че тя е била праисторическа. ” Танцуващото момиче, както и други чудесни творби на изкуството, са основани благодарение на към този момент изгубена техника за леене на восък, записана хилядолетия преди изкуствата на гърците.

4. Напредък в архитектурата

Град Харапа е имал доста напреднали зърнохранилища. Всъщност технологията, употребена за построяването им, може да бъде открита още веднъж единствено в Рим, повече от 2800 години по-късно. Построени на повдигнати платформи, с цел да се подсигурява сигурността им по време на наводнения, шестте зърнохранилища, разкрити в Харапа, са били почти 45 метра дълги и 15 метра необятни.

Жителите на тази антична цивилизация също са употребявали главно два типа печени тухли. Единият размер бил тъкмо 7Х14Х28 сантиметра, до момента в който другият размер тухли бил 10Х20Х40 сантиметра. По-големите тухли са били употребявани при построяването на огромните публични здания, до момента в който по-малките тухли са били употребявани за построяването на къщите на жителите.

Независимо дали тухлите били огромни или дребни, те били направени с точни размери във всички градове и следвали съответствие 1: 2: 4. Именно с този архитектурен героизъм те съумели да построят голям брой язовири и водоеми. Тези язовири и резервоари са имали двойна цел. Те защитавали градовете от наводнения, а също по този начин осигурявали вода на градовете през цялата година, в това число през сухите сезони.

3. Къщите на Индската Цивилизация

Архитектурният дизайн и зидарията на Индската цивилизация са били толкоз развити, че жителите на град Харапа са имали дву- и триетажни резиденции. Тези комфортни фамилни домове също по този начин имали просторни дворове и лесни за достъп плоски тераси. Едва ли някое от семействата в Индската цивилизация имало прозорци, ориентирани към улиците им и нормално имало единствено един вход. Вместо да гледат към улиците, прозорците и вратите на къщите гледали във вътрешността, към вътрешния двор. Всъщност те били интелигентно проектирани и издигнати, с цел да минимизират замърсяването с звук и прахуляк вътре в къщата.

Тези къщи в град Харапа са били толкоз изумително съвременни, че мнозина имат вяра, че са били и първите в света, които са прикрепили баните си към домовете си. Почти всички разкопани резиденции са посочили доказателства за бани, тоалетни и канализационни системи. Както към този момент споменахме, всеки дом също имал достъп до течаща вода през цялата година.

2. Напредък в металургията – очарователни обстоятелства за Индската цивилизация

Индската цивилизация имала доста задълбочено схващане за металургията. Техните железни произведения са били изнасяни далеко и са основани благодарение на разнообразни детайли – олово, мед, бронз и сплави. Те също по този начин имали забележителни умения и разнородни техники за размразяване на мед с необятен набор от други метали.

На археологическия обект Лотал са изкопани златни колиета с широчина по-малка от 0,25 милиметра. Други артефакти от благородни метали също са открити в Рангпур, Мохенджо-Даро и Харапа. Медните съоръжения се произвеждали по някакъв метод на леене, до момента в който бронзовите предмети се произвеждали от единични чукани листове.

Техните знания в действителност са били толкоз напреднали, че те оценявали чистотата на златото благодарение на експериментален камък. Това е техника, която се употребява в разнообразни елементи на света и до през днешния ден.

1. Писмеността на Индската Цивилизация в никакъв случай не е била дешифрирана

Една от главните аргументи да не знаем доста данни за Индската цивилизация е, че тяхната книжовност в никакъв случай не е била дешифрирана. Открити са хиляди текстове от Инд, най-много от Харапа и Мохенджо-Даро. А също по този начин и от далечните места на техните търговски сътрудници по целия Персийски залив и Месопотамия. Повечето от тях са изписани на скромни каменни знаци, тъкмо над изображенията на животни, като слон, бик или даже нещо като еднорог. Има открити надписи и върху глинени плочки, железни предмети и керамика.

Има непрекъсната премия от 10 000 $ за всеки, който разкодира текст от Индската книжовност с повече от 50 знака. В момента доста учени спорят за праисторическата форма на дравидийските езици, група езици, които през днешния ден се срещат най-много в дребни региони към Индия и Пакистан – релативно покрай сърцето на античната цивилизация.

Други историци свързват знаците с праисторически санскрит, който предизвиква хиндуистки националистически причини към античната просвета. Въпреки това, до момента в който не бъде изцяло дешифриран този език, може в никакъв случай да не сме сигурни на 100%.

Така приключваме нашата ранглиста за очарователни обстоятелства за Индската цивилизация. Бъдете здрави!

Невероятни изобретения на античните цивилизации – Топ 10 ранглиста

Невероятни изобретения на античните цивилизации – съществува общо усещане, че хората в предишното са били по-малко интелигентни и не до такава степен софтуерно развити, в сравнение с през днешния ден. Джон Хоукс от университета в Уисконсин оповестява през 2011 година, че през последните 20 000 години междинният размер на човешкия мозък се е свил от 1500 на 1350 кубически сантиметра. Изненадахте…