2017 г. - антиутопия на българската икономическа пропаганда
Няма химера на този свят, без легенди. И най-синтезираният стопански резултат от дейностите на властта – Брутният вътрешен артикул - пораства, пораства, всяка година в последно време, все пораства …. При това е истина, пораства си, няма мит, има факт в тази ситуация. Дори спря да пораства преди всичко, заради растежа на износа, при който 0.3% от предприятията (или към 700 броя притежавани от не повече от 100 души) образуват 75 -80% от него, а през 2011 година, съвсем същите предприятия или хора са смогвали да способстват за цели 99%. Нашата стопанска система, т.е., стоте индивида, не станаха по-конкурентоспособни във времето и темпът в растежа на вътрешното ползване изпревари растежа на износа при основаването на Брутният вътрешен продукт, като в това време стана и водещ фактор за повишаването му. В това няма драма, нито има някакъв различен мит.
Просто е налице още един факт за 100 или колкото са там индивида (да им вика олигарси някой, в случай че по този начин повече му харесва), които са парцелирали най-рентабилните действия в стопанската система на България, въпреки те да не усилват сумарно своята конкурентоспособност на световните пазари (ИТ промишлеността е изключение и в нея няма олигарси).
Но истината за растежа на Брутният вътрешен продукт не е заключена единствено в олигарсите. Тя е още в това, че вътрешното ползване относително бързо ще спре да го тегли динамично нагоре, с оглед постигането на систематичен или първокласен напредък в обществото.
Няма по какъв начин да е другояче, в случай че приходите съставляват под 13% от Брутният вътрешен продукт, а българският Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е към 22% от междинния индикатор за Европейски Съюз. " Добрата " българска власт стартира да подвига заплати, с цел да попречи замогването на българина да се трансформира в нереален мит, когато започнаха да я атакуват, че е корумпирана и когато всякакви европейци ще се мотаят цели 6 месеца в България през нейното председателство на Съвета на Европейски Съюз. Но с какъв брой страната може да вдигне заплатите, освен това с изпреварващ растеж на растежа на Брутният вътрешен продукт, в случай че последният е толкоз непретенциозен по отношение на междинния Брутният вътрешен продукт на мотаещите се тук европейци?
Теоретично може с доста, само че инфлацията бързо ще качи българските цени до европейските и тогава със структурата на нашата стопанска система, която и в износа на олигарсите й не е забележително конкурентоспособна, какво вършим? " Добрата " власт няма да може повече с административни актове (постановления на МС) да въздейства позитивно на виталния стандарт при наличната икономическа конструкция и от тук, потреблението ще спре да тегли динамично растежа на Брутният вътрешен продукт. Ще е допустимо единствено инфлацията да пораства бързо, в случай че властта упорства да бута приходите нагоре под неин директен надзор.
Например, българинът харчи 30% от парите си за храна, приходите му са към 18% от междинните в Европейски Съюз, а междинните цени на питателните артикули – 71% от тези осреднени за Съюза. Нима инфлацията тогава няма да качи първо цените на храните до стойностите им в останалите страни на Европейски Съюз, преди приходите на българите да станат даже почти европейски?
Разбира се, има и други фактори, възпрепятстващи " положителната " власт с постановления и въодушевени внушения дълго време да тласка възходящо родния Брутният вътрешен продукт и по този начин да лекува някои невротични страхове в най-бедната страна на Европейски Съюз. Ето няколко:
Инвестициите в дълготрайни активи на българската стопанска система като дял от Брутният вътрешен продукт са на средноевропейско ниво (около 18.70% през 2016 г.), което не й дава изпреварваща скорост на систематичен напредък посредством обновяване на активи. От тези вложения 45.33% са съсредоточени през 2016 година в Югозападния регион, а 2/3 в Южна България, като 2 групи от браншове притеглят над 50% от бизнес вложенията (без тези в държавното управление). Рядко български предприятия са кооперирани в интернационалните софтуерни вериги, а аутсорсингът осъществен в страната е за действия, които са по предписание спомагателни или обслужващи за задграничните вложители. Най-печеливши са вложенията в жив български труд – 207% по данни на Евростат от 2015 година, заради ниската цена на труда. През 2011 година към 2/3 от материалните активи на стопанската система са били счетоводно амортизирани. За интервала 2007 – 2013 година са финансирани едвам към 5 500 плана със средства на европейски стратегии, макар високата усвояемост на тези средства, до момента в който да вземем за пример в Гърция, същият брой е бил към 70 000. Подобна капиталова конфигурираност и интензитет не допускат растеж на Брутният вътрешен продукт от действия със важен публичен обсег (напр. придобиването на активи за откриването на значителен брой нови работни места) или действия осигуряващи висока добавена стойност. Нито пък допускат постигането на хармонично териториално развиване, т.е., те няма по какъв начин да бъдат основа за динамичен напредък в потреблението, а и показват неналичието на предприемаческа сила в обществото.
Таблицата по-долу отразява капиталовата интензивност и положението на заетостта в двете отраслови групи, посочени в горния параграф като привличащи над 50% от вложенията в дълготрайни материални активи (ДМА) в България:
Отраслови групи 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 А. Търговия; ремонт на коли и мотоциклети; превоз, депозиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство 1. наети лица 909200 891300 863000 853600 860400 865400 2. годинши вложения в ДМА, хиляди лева 6828360 4431078 3887223 4142678 3588034 4036148 5003249 5156553 Б. Добивна, преработваща и друга промишленост; снабдяване на води; канализационни услуги, ръководство на боклуци и възобновяване 1. наети лица 720300 712700 700200 680400 681700 695100 2. годишни вложения в ДМА, хиляди лева 9105630 6581361 5103531 5361442 7602323 5962956 6324499 5975881 В. Общо за стопанската система 1. заети лица 3603900 3524600 3436400 3421600 3434200 3446200 2. наети лица 2627500 2587000 2539900 2511100 2506200 2530900 3. годишни вложения в ДМА, хиляди лева 29424189 21274280 16218269 17913925 19091492 18089215 20123833 21191026 Г. Темп на изменение г1 наети лица група А. 0,9518 г2 наети лица група Б. 0,9632 г3 годинши вложения в ДМА, гр. А. 0,7552 г4 годишни вложения в ДМР, гр. Б. 0,6563
От таблицата се вижда, че наетите лица в отрасловите групи са били 62.02% през 2010 година и 61.66% в 2015 година от общо наетите лица в стопанската система. При вложенията реципрочните съотношения са надлежно 55.44% и 52.53% или заетостта и вложенията като цяло понижават в края на интервала по отношение на началото му, макар че Брутният вътрешен продукт и потреблението порастват за същия интервал. По-съществен спад се следи при вложенията (около 25% за група А. и към 35% за група Б.) при понижение на заетостта в групите от 4 – 5% за обсъжданите 5 година. Следователно, най-голямата капиталова централизация в българската стопанска система няма директна функционална връзка с броя на работните места в браншовете, в които тя се материализира. Казано по различен метод: капиталовите планове отвън строителството, въпреки немногобройни, не подвигат приходи, претовареност и ползване. Тогава " положителната " власт по какъв начин може да чака, че бизнесът ще откликне на желанието й да подвига Брутният вътрешен продукт посредством по-високи приходи и ползване над нужните му разноски за минимално разполагаема работна мощ?
Износът в обозримо бъдеще ще остане още веднъж най-важното ядро в основаването на Брутният вътрешен продукт, изключително след изчерпването на капацитета на вътрешното ползване за изпреварващ напредък (в горния параграф и по-долу се показва какви диспропорции биха го изчерпили), заради обстоятелството, че концентрира главната част от вложенията в активи отвън строителството. Известно е също, че водещите експортни браншове в България са миннодобивната индустрия, металургията, химията (особено преработката на съветски нефт и експорт на петролни продукти), ИТ бранша, машиностроенето и този за произвеждане на оръжия в последно време. Нито един от изброените браншове не може да бъде доходоносен, в случай че работи единствено за вътрешния пазар и " олигарсите " в него продават артикули и услуги извънредно на небогати или не до там небогати българи.
Заетите лица понижават – през 2010 година те са били 3 604 хил души, до момента в който през 2016 година към този момент са към 3 463 хиляди, 31% от хората в работоспособна възраст не работят (1 млн. от тях живеят в градовете), 2/3 от заетите лица получават приходи под междинните за страната и паритетната покупателна дарба на българина от 2014 до 2016 година в допълнение бележи лек спад – от 0.9259 до 0.9025 в границите на ЕС-28, въпреки приходите и потреблението му да порастват в безспорни стойности. Само към 10% от популацията има приходи над междинните за страната и явно само то е деен пазарен съ-генератор на темпа на напредък в потреблението, което тегли Брутният вътрешен продукт нагоре. Респективно, 10% от популацията има към 90% от спестяванията в банки, които имат 1.5 пъти повече необслужвани над 90 дни заеми от банките в страни като Словакия или Унгария, отпускайки освен това, най-малко с 30% по отношение на Брутният вътрешен продукт по-малко заеми на действителната стопанска система, в сравнение с в упоменатите страни. Най-богатите 20% в обществото са по-богати 7.9 пъти от най-бедните 20% през 2016 година, до момента в който 4 години по-рано (през 2012 г.), разликата е била 6.1 пъти. Как тогава описаната конструкция на приходите и степен на претовареност при неналичието на задоволителен брой качествени планове за финансиране (или неналичието на предприемаческа енергия/квалификация), ще създадат потреблението в България да пораства стабилно, с цел да тегли динамично растежа на Брутният вътрешен продукт?
Данъчните приходи на " положителната " власт, даже при годишен растеж на Брутният вътрешен продукт не бележат съразмерно покачване. Като дял от Брутният вътрешен продукт, процентното понижение на данъчните доходи за 2016 година по отношение на 2007 година е най-съществено за приходите от Данък добавена стойност – от 10.4% през 2007 година на 9.2% през 2016 година, без значение от опазване на данъчната ставка и растежа на Брутният вътрешен продукт с 46% за интервала. На второ място, по процентно понижение на приходите са тези от налог облага – от 2.9% през 2007 година на 2.2% през 2016 година, при опазване на данъчната ставка от 10%. Особено обезпокоително е задържането на приходите от акцизи, без значение от увеличените ставки (от 12% при горивата до над 20 пъти при тютюневите изделия) и увеличените размери на продажбите. При това състояние, от къде " положителната " власт ще си набира запас за трайно повишение на приходите на чиновниците в обществения бранш, с цел да подтиква потреблението? И в случай че доходните диспропорции нарастват в изискванията на парцелираната стопанска система (вж., предния параграф), по какъв начин " положителната " власт ще обезврежда или смекчава тази даденост, с цел да подтиква потреблението, като понижава ресурсът от Брутният вътрешен продукт, преразпределян от нея, а частните вложения не демонстрират връзка с повишението на заетостта?
Фондовият дирек на пенсионната система не действа, тъй като в частните фондове няма акумулирани средства за изплащането и на една месечна пенсия на обезпечавани лица с към 20 година трудов стаж. Реакцията на " положителната " власт на този факт е да отсрочва датите за погашение на пенсии от фондовете със законови корекции, както и да даде на всеки български жител избор, дали желае да се обезпечава в тях. Ако не желае, би трябвало да прави вноски единствено в ДОО, където към 45% от постъпленията са субсидирани от данъкоплатците, при не възходящи доходи за бюджета от Данък добавена стойност и налог облага по отношение на размера на наличния Брутният вътрешен продукт, застаряващо и намаляващо население, 40% функционално необразована юноша и неспособност да се печатат безотговорно нови пари в изискванията на валутен ръб. Следователно, при сложното акумулиране на пенсионен запас за застаряващото и оредяващо население на България, не се вижда наличен за " положителната " власт метод, с който тя да подтиква растящия брой пенсионери да имат високо персонално ползване.
Системите на опазване на здравето, обучение и просвета работят на непрекъсната загуба и обслужващите им звена са декапитализирани (дори медицинските обекти под административната шапка на кметицата първенец в Столична община са такива). Покриването на финансови дупки има доста стеснен резултат за държавното ползване и никакъв за персоналното като движеща мощ за растежа на Брутният вътрешен продукт.
Очакваните частни вложения в недвижими парцели в Северна България през 2018 година са в сферите на логистичните хранилища, упоменатия помощен аутсорсинг и за дребни преработвателни предприятия. Тези действия несъмнено ще основат нови работни места, само че те няма да са толкоз многочислени, а още по-малко задоволително доходни, с цел да бъдат преодолени - даже алегорично - териториалните диспропорции в основаването на Брутният вътрешен продукт в Северна и Южна България и вложенията няма да повлияят коренно на бедността в района.
От изброените фактори евентуално елементарно се вижда, по какъв начин секторно парцелираната българска стопанска система е толкоз структурно дисбалансирана (при приватизиран от дребен брой лица напредък на Брутният вътрешен продукт, най-вече посредством износа и в по-малка степен посредством публичните поръчки), че за нея естественото равновесно положение е повтарящата се дефлация, произхождаща от статуквото на откритите краткотрайни финансови паритети. Инструментите за влияние върху Брутният вътрешен продукт, свързани с административното повишение на приходите, респективно потреблението са със непретенциозен систематичен капацитет, стеснен от достигането на локалните цени до нивото на цените на потребителските артикули на интернационалните пазари и изчерпването на заделения за задачата запас от предстоящи облаги и сивата стопанска система. Потреблението ще продължи да се покачва и без административни интервенции, само че не задоволително динамично, с цел да е действително догонващо за стандарта на живот в Европейски Съюз.
Административните принадлежности имат стеснен социално-икономически обсег , идващ от релативно ниската степен на претовареност на популацията и структурата на приходите му, в която едвам 10% са над границата на междинния самостоятелен приход. Това е по този начин, даже когато те оказват напън да се свива от олигарсите размерът на сивата стопанска система в качеството й на вграден буфер в парцелираните браншове, по едно и също време с повишението на приходите на наемните чиновници. Постижимият размер на свиването на неофициалната стопанска система сходно е лимитиран от ниската конкурентоспособност на множеството основни бизнеси в нея и е налице като експлицитна работодателска податливост, единствено тъй като липсват нужните, в това число приблизително квалифицирани фрагменти на пазара. " Добрата " власт в тази ситуация няма принос за свиването на неофициалната стопанска система (делът й е към 30% от Брутният вътрешен продукт и е най-голям в ЕС), до момента в който се пробва да си купи време за по-дълго оцеляване с повишението на съсловни приходи, намиращи се под неин директен надзор и се надява на паралелна вторична реакция от стопанската система в отговор на дейностите й.
От изтъкнатото до тук не би трябвало да се подразбира, че темпът на напредък на приходите в България кардинално е неуместно да бъде пипан от каквато и да е държавна политика. Напротив, доста е належащо той да бъде " сръчкван " (все отново, междинният наш разход за основаване на приход е под 13% от Брутният вътрешен продукт през 2016 г.), само че здравословният смисъл от " ръчкнето " ще е налице, в случай че това става единствено до достигането на равнища на индикатора относими за страни в Европейски Съюз с по-слаба икономическа конкурентоспособност.
През 2016 година делът на непреките разноски за труд е 23.9 % в ЕС-28, а в еврозоната — 26.0 %. Делът на непреките разноски за труд варира доста в другите страни — членки на Европейски Съюз: той е най-голям във Франция (33.2 %), Швеция (32.5 %), Белгия (27.5 %), Литва (27.8 %) и Италия (27.4 %), а най-нисък — в Малта (6.6 %), Люксембург (13.4 %), Ирландия (13.8 %), Дания (13.9 %) и Хърватия (14.9 %).
Българското " допиране " от властта на приходи, обаче, следва да бъде детайл на някаква държавна политика за структурно развиване на стопанската система (най-вече, посредством възстановяване качеството на активите и търсенето на синергийни капиталови резултати в рентабилни стопански браншове от поддръжката на планове по оперативните стратегии на ЕС), инак ще се прояви само като налог инфлация. А всяка инфлация преразпределя приходи в обществото не тъкмо в интерес на бедните или почтени хора. От друга страна, бутането нагоре на приходите в рационални граници (напр., посредством от актуалните 12.78% до към 20% от Брутният вътрешен продукт на разноските за труд) ще плъзне " олигархията " към терена на софтуерната и управническа конкуренция в световен проект (т.е., най-малко малко отвън комфортната ясла на бизнеса с или посредством страната към някакви краткотрайни секторни паритети, в т. ч. и в областта на експорта), което би имало общоикономически благоприятен резултат , в това число с намаляването на размера на сивата стопанска система и увеличението на частните вложения.
Българският проблем, обаче е, че нито една добра власт не опитвала да реализира сходна политика, оптимизирайки данъчната си събираемост и тласкайки с подобаващи принадлежности едрия бизнес да употребява запасите на сивата стопанска система.
Сегашната също не подсказва афинитет за нея, надявайки се различно единствено да регистрира по-ниска инфлация от действителната, с цел да не тревожи хората. Някой твърдеше, обаче, че политиката се правела от свободни хора, в случай че фактически е политика...
" Добрата " власт се нуждае още от политиката за икономическо структурно развиване в изискванията на липсващ брой качествени частни планове, с цел да избегне утаяването единствено на отчуждени легенди за мощна стопанска система (оправдавани с номинално растящите Брутният вътрешен продукт и сумарни доходи/потребление) измежду бедните и застрашени с беднотия хора (над 50% от популацията на България, съгласно данни на Национален статистически институт и Световната банка). Правенето на такава политика е много друго нещо от строителството на автомагистрали и газопроводи или санирането на жилища.
Макар отчуждението от неистината да не има помитаща обществена сила (може, да вземем за пример да усили тютюнопушенето), за пропагандните легенди в България, с изключение на плодородна почва (или централизираната/олигархична икономическа конструкция на собствеността на активи и капитали) е планувано да има още и разполагаем плодовит компост - тор (т.е., тласъци за продуктивно и непрекъснато укрепване на почвата) – неявяване на самостоятелна правосъдна система и медии, които по изключение могат аналогично да се преглеждат като самостоятелни.
Страната на митовете, обаче не разполага с гражданско общество, а властта не е добра власт, най-малкото до момента в който не пребори бедността със средства разнообразни от митовете на осреднените стойности за ползване и съмнителната инфлационна статистика, като краен контрапункт на преразпределителните ограничения, прилагани против структурната дефлация.
Също по този начин, бедните хора са подвластни хора, а това не предлага висок капацитет за напредък на потреблението или развиването на предприемачество. Българските бизнесмени, в това число включително, самонаетите баничари и други сходни, са по-малко от 7% от популацията.
В българските условия също болшинството (около 80% от пълнолетното население, живеещо от заплати и пенсии) се свива демографски, с каквито и легенди да е хранено, даже когато властта го лъже повърхностно, с цел да не нарушава секторни статуква, че от мощната стопанска система не постъпват в бюджета нужните пари за воденето на капиталови структурни политики. А тези политики би трябвало сами да основават фискални доходи и динамичен растеж на приходите или растеж във вътрешното ползване, в случай че се водеха сполучливо, вместо да гълтам извинително изчезналите за политиките обществени средства, както интелигентно се извинява властта. В случая, извиненията са подпомагани с безмълвно схващане и от опозиционните й либертианци, които настрана, въпреки всичко, упорстват за правенето на промени в правосъдната система, с цел да преборят бедността, като смачкат корупцията и освободят от нея пазара и приходите, въпреки корупцията на никое място по света да не е ликвидирана, а и самото й неявяване не поражда автоматизирано структурни промени в браншовете на стопанската система.
Просто е налице още един факт за 100 или колкото са там индивида (да им вика олигарси някой, в случай че по този начин повече му харесва), които са парцелирали най-рентабилните действия в стопанската система на България, въпреки те да не усилват сумарно своята конкурентоспособност на световните пазари (ИТ промишлеността е изключение и в нея няма олигарси).
Но истината за растежа на Брутният вътрешен продукт не е заключена единствено в олигарсите. Тя е още в това, че вътрешното ползване относително бързо ще спре да го тегли динамично нагоре, с оглед постигането на систематичен или първокласен напредък в обществото.
Няма по какъв начин да е другояче, в случай че приходите съставляват под 13% от Брутният вътрешен продукт, а българският Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е към 22% от междинния индикатор за Европейски Съюз. " Добрата " българска власт стартира да подвига заплати, с цел да попречи замогването на българина да се трансформира в нереален мит, когато започнаха да я атакуват, че е корумпирана и когато всякакви европейци ще се мотаят цели 6 месеца в България през нейното председателство на Съвета на Европейски Съюз. Но с какъв брой страната може да вдигне заплатите, освен това с изпреварващ растеж на растежа на Брутният вътрешен продукт, в случай че последният е толкоз непретенциозен по отношение на междинния Брутният вътрешен продукт на мотаещите се тук европейци?
Теоретично може с доста, само че инфлацията бързо ще качи българските цени до европейските и тогава със структурата на нашата стопанска система, която и в износа на олигарсите й не е забележително конкурентоспособна, какво вършим? " Добрата " власт няма да може повече с административни актове (постановления на МС) да въздейства позитивно на виталния стандарт при наличната икономическа конструкция и от тук, потреблението ще спре да тегли динамично растежа на Брутният вътрешен продукт. Ще е допустимо единствено инфлацията да пораства бързо, в случай че властта упорства да бута приходите нагоре под неин директен надзор.
Например, българинът харчи 30% от парите си за храна, приходите му са към 18% от междинните в Европейски Съюз, а междинните цени на питателните артикули – 71% от тези осреднени за Съюза. Нима инфлацията тогава няма да качи първо цените на храните до стойностите им в останалите страни на Европейски Съюз, преди приходите на българите да станат даже почти европейски?
Разбира се, има и други фактори, възпрепятстващи " положителната " власт с постановления и въодушевени внушения дълго време да тласка възходящо родния Брутният вътрешен продукт и по този начин да лекува някои невротични страхове в най-бедната страна на Европейски Съюз. Ето няколко:
Инвестициите в дълготрайни активи на българската стопанска система като дял от Брутният вътрешен продукт са на средноевропейско ниво (около 18.70% през 2016 г.), което не й дава изпреварваща скорост на систематичен напредък посредством обновяване на активи. От тези вложения 45.33% са съсредоточени през 2016 година в Югозападния регион, а 2/3 в Южна България, като 2 групи от браншове притеглят над 50% от бизнес вложенията (без тези в държавното управление). Рядко български предприятия са кооперирани в интернационалните софтуерни вериги, а аутсорсингът осъществен в страната е за действия, които са по предписание спомагателни или обслужващи за задграничните вложители. Най-печеливши са вложенията в жив български труд – 207% по данни на Евростат от 2015 година, заради ниската цена на труда. През 2011 година към 2/3 от материалните активи на стопанската система са били счетоводно амортизирани. За интервала 2007 – 2013 година са финансирани едвам към 5 500 плана със средства на европейски стратегии, макар високата усвояемост на тези средства, до момента в който да вземем за пример в Гърция, същият брой е бил към 70 000. Подобна капиталова конфигурираност и интензитет не допускат растеж на Брутният вътрешен продукт от действия със важен публичен обсег (напр. придобиването на активи за откриването на значителен брой нови работни места) или действия осигуряващи висока добавена стойност. Нито пък допускат постигането на хармонично териториално развиване, т.е., те няма по какъв начин да бъдат основа за динамичен напредък в потреблението, а и показват неналичието на предприемаческа сила в обществото.
Таблицата по-долу отразява капиталовата интензивност и положението на заетостта в двете отраслови групи, посочени в горния параграф като привличащи над 50% от вложенията в дълготрайни материални активи (ДМА) в България:
Отраслови групи 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 А. Търговия; ремонт на коли и мотоциклети; превоз, депозиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство 1. наети лица 909200 891300 863000 853600 860400 865400 2. годинши вложения в ДМА, хиляди лева 6828360 4431078 3887223 4142678 3588034 4036148 5003249 5156553 Б. Добивна, преработваща и друга промишленост; снабдяване на води; канализационни услуги, ръководство на боклуци и възобновяване 1. наети лица 720300 712700 700200 680400 681700 695100 2. годишни вложения в ДМА, хиляди лева 9105630 6581361 5103531 5361442 7602323 5962956 6324499 5975881 В. Общо за стопанската система 1. заети лица 3603900 3524600 3436400 3421600 3434200 3446200 2. наети лица 2627500 2587000 2539900 2511100 2506200 2530900 3. годишни вложения в ДМА, хиляди лева 29424189 21274280 16218269 17913925 19091492 18089215 20123833 21191026 Г. Темп на изменение г1 наети лица група А. 0,9518 г2 наети лица група Б. 0,9632 г3 годинши вложения в ДМА, гр. А. 0,7552 г4 годишни вложения в ДМР, гр. Б. 0,6563
От таблицата се вижда, че наетите лица в отрасловите групи са били 62.02% през 2010 година и 61.66% в 2015 година от общо наетите лица в стопанската система. При вложенията реципрочните съотношения са надлежно 55.44% и 52.53% или заетостта и вложенията като цяло понижават в края на интервала по отношение на началото му, макар че Брутният вътрешен продукт и потреблението порастват за същия интервал. По-съществен спад се следи при вложенията (около 25% за група А. и към 35% за група Б.) при понижение на заетостта в групите от 4 – 5% за обсъжданите 5 година. Следователно, най-голямата капиталова централизация в българската стопанска система няма директна функционална връзка с броя на работните места в браншовете, в които тя се материализира. Казано по различен метод: капиталовите планове отвън строителството, въпреки немногобройни, не подвигат приходи, претовареност и ползване. Тогава " положителната " власт по какъв начин може да чака, че бизнесът ще откликне на желанието й да подвига Брутният вътрешен продукт посредством по-високи приходи и ползване над нужните му разноски за минимално разполагаема работна мощ?
Износът в обозримо бъдеще ще остане още веднъж най-важното ядро в основаването на Брутният вътрешен продукт, изключително след изчерпването на капацитета на вътрешното ползване за изпреварващ напредък (в горния параграф и по-долу се показва какви диспропорции биха го изчерпили), заради обстоятелството, че концентрира главната част от вложенията в активи отвън строителството. Известно е също, че водещите експортни браншове в България са миннодобивната индустрия, металургията, химията (особено преработката на съветски нефт и експорт на петролни продукти), ИТ бранша, машиностроенето и този за произвеждане на оръжия в последно време. Нито един от изброените браншове не може да бъде доходоносен, в случай че работи единствено за вътрешния пазар и " олигарсите " в него продават артикули и услуги извънредно на небогати или не до там небогати българи.
Заетите лица понижават – през 2010 година те са били 3 604 хил души, до момента в който през 2016 година към този момент са към 3 463 хиляди, 31% от хората в работоспособна възраст не работят (1 млн. от тях живеят в градовете), 2/3 от заетите лица получават приходи под междинните за страната и паритетната покупателна дарба на българина от 2014 до 2016 година в допълнение бележи лек спад – от 0.9259 до 0.9025 в границите на ЕС-28, въпреки приходите и потреблението му да порастват в безспорни стойности. Само към 10% от популацията има приходи над междинните за страната и явно само то е деен пазарен съ-генератор на темпа на напредък в потреблението, което тегли Брутният вътрешен продукт нагоре. Респективно, 10% от популацията има към 90% от спестяванията в банки, които имат 1.5 пъти повече необслужвани над 90 дни заеми от банките в страни като Словакия или Унгария, отпускайки освен това, най-малко с 30% по отношение на Брутният вътрешен продукт по-малко заеми на действителната стопанска система, в сравнение с в упоменатите страни. Най-богатите 20% в обществото са по-богати 7.9 пъти от най-бедните 20% през 2016 година, до момента в който 4 години по-рано (през 2012 г.), разликата е била 6.1 пъти. Как тогава описаната конструкция на приходите и степен на претовареност при неналичието на задоволителен брой качествени планове за финансиране (или неналичието на предприемаческа енергия/квалификация), ще създадат потреблението в България да пораства стабилно, с цел да тегли динамично растежа на Брутният вътрешен продукт?
Данъчните приходи на " положителната " власт, даже при годишен растеж на Брутният вътрешен продукт не бележат съразмерно покачване. Като дял от Брутният вътрешен продукт, процентното понижение на данъчните доходи за 2016 година по отношение на 2007 година е най-съществено за приходите от Данък добавена стойност – от 10.4% през 2007 година на 9.2% през 2016 година, без значение от опазване на данъчната ставка и растежа на Брутният вътрешен продукт с 46% за интервала. На второ място, по процентно понижение на приходите са тези от налог облага – от 2.9% през 2007 година на 2.2% през 2016 година, при опазване на данъчната ставка от 10%. Особено обезпокоително е задържането на приходите от акцизи, без значение от увеличените ставки (от 12% при горивата до над 20 пъти при тютюневите изделия) и увеличените размери на продажбите. При това състояние, от къде " положителната " власт ще си набира запас за трайно повишение на приходите на чиновниците в обществения бранш, с цел да подтиква потреблението? И в случай че доходните диспропорции нарастват в изискванията на парцелираната стопанска система (вж., предния параграф), по какъв начин " положителната " власт ще обезврежда или смекчава тази даденост, с цел да подтиква потреблението, като понижава ресурсът от Брутният вътрешен продукт, преразпределян от нея, а частните вложения не демонстрират връзка с повишението на заетостта?
Фондовият дирек на пенсионната система не действа, тъй като в частните фондове няма акумулирани средства за изплащането и на една месечна пенсия на обезпечавани лица с към 20 година трудов стаж. Реакцията на " положителната " власт на този факт е да отсрочва датите за погашение на пенсии от фондовете със законови корекции, както и да даде на всеки български жител избор, дали желае да се обезпечава в тях. Ако не желае, би трябвало да прави вноски единствено в ДОО, където към 45% от постъпленията са субсидирани от данъкоплатците, при не възходящи доходи за бюджета от Данък добавена стойност и налог облага по отношение на размера на наличния Брутният вътрешен продукт, застаряващо и намаляващо население, 40% функционално необразована юноша и неспособност да се печатат безотговорно нови пари в изискванията на валутен ръб. Следователно, при сложното акумулиране на пенсионен запас за застаряващото и оредяващо население на България, не се вижда наличен за " положителната " власт метод, с който тя да подтиква растящия брой пенсионери да имат високо персонално ползване.
Системите на опазване на здравето, обучение и просвета работят на непрекъсната загуба и обслужващите им звена са декапитализирани (дори медицинските обекти под административната шапка на кметицата първенец в Столична община са такива). Покриването на финансови дупки има доста стеснен резултат за държавното ползване и никакъв за персоналното като движеща мощ за растежа на Брутният вътрешен продукт.
Очакваните частни вложения в недвижими парцели в Северна България през 2018 година са в сферите на логистичните хранилища, упоменатия помощен аутсорсинг и за дребни преработвателни предприятия. Тези действия несъмнено ще основат нови работни места, само че те няма да са толкоз многочислени, а още по-малко задоволително доходни, с цел да бъдат преодолени - даже алегорично - териториалните диспропорции в основаването на Брутният вътрешен продукт в Северна и Южна България и вложенията няма да повлияят коренно на бедността в района.
От изброените фактори евентуално елементарно се вижда, по какъв начин секторно парцелираната българска стопанска система е толкоз структурно дисбалансирана (при приватизиран от дребен брой лица напредък на Брутният вътрешен продукт, най-вече посредством износа и в по-малка степен посредством публичните поръчки), че за нея естественото равновесно положение е повтарящата се дефлация, произхождаща от статуквото на откритите краткотрайни финансови паритети. Инструментите за влияние върху Брутният вътрешен продукт, свързани с административното повишение на приходите, респективно потреблението са със непретенциозен систематичен капацитет, стеснен от достигането на локалните цени до нивото на цените на потребителските артикули на интернационалните пазари и изчерпването на заделения за задачата запас от предстоящи облаги и сивата стопанска система. Потреблението ще продължи да се покачва и без административни интервенции, само че не задоволително динамично, с цел да е действително догонващо за стандарта на живот в Европейски Съюз.
Административните принадлежности имат стеснен социално-икономически обсег , идващ от релативно ниската степен на претовареност на популацията и структурата на приходите му, в която едвам 10% са над границата на междинния самостоятелен приход. Това е по този начин, даже когато те оказват напън да се свива от олигарсите размерът на сивата стопанска система в качеството й на вграден буфер в парцелираните браншове, по едно и също време с повишението на приходите на наемните чиновници. Постижимият размер на свиването на неофициалната стопанска система сходно е лимитиран от ниската конкурентоспособност на множеството основни бизнеси в нея и е налице като експлицитна работодателска податливост, единствено тъй като липсват нужните, в това число приблизително квалифицирани фрагменти на пазара. " Добрата " власт в тази ситуация няма принос за свиването на неофициалната стопанска система (делът й е към 30% от Брутният вътрешен продукт и е най-голям в ЕС), до момента в който се пробва да си купи време за по-дълго оцеляване с повишението на съсловни приходи, намиращи се под неин директен надзор и се надява на паралелна вторична реакция от стопанската система в отговор на дейностите й.
От изтъкнатото до тук не би трябвало да се подразбира, че темпът на напредък на приходите в България кардинално е неуместно да бъде пипан от каквато и да е държавна политика. Напротив, доста е належащо той да бъде " сръчкван " (все отново, междинният наш разход за основаване на приход е под 13% от Брутният вътрешен продукт през 2016 г.), само че здравословният смисъл от " ръчкнето " ще е налице, в случай че това става единствено до достигането на равнища на индикатора относими за страни в Европейски Съюз с по-слаба икономическа конкурентоспособност.
През 2016 година делът на непреките разноски за труд е 23.9 % в ЕС-28, а в еврозоната — 26.0 %. Делът на непреките разноски за труд варира доста в другите страни — членки на Европейски Съюз: той е най-голям във Франция (33.2 %), Швеция (32.5 %), Белгия (27.5 %), Литва (27.8 %) и Италия (27.4 %), а най-нисък — в Малта (6.6 %), Люксембург (13.4 %), Ирландия (13.8 %), Дания (13.9 %) и Хърватия (14.9 %).
Българското " допиране " от властта на приходи, обаче, следва да бъде детайл на някаква държавна политика за структурно развиване на стопанската система (най-вече, посредством възстановяване качеството на активите и търсенето на синергийни капиталови резултати в рентабилни стопански браншове от поддръжката на планове по оперативните стратегии на ЕС), инак ще се прояви само като налог инфлация. А всяка инфлация преразпределя приходи в обществото не тъкмо в интерес на бедните или почтени хора. От друга страна, бутането нагоре на приходите в рационални граници (напр., посредством от актуалните 12.78% до към 20% от Брутният вътрешен продукт на разноските за труд) ще плъзне " олигархията " към терена на софтуерната и управническа конкуренция в световен проект (т.е., най-малко малко отвън комфортната ясла на бизнеса с или посредством страната към някакви краткотрайни секторни паритети, в т. ч. и в областта на експорта), което би имало общоикономически благоприятен резултат , в това число с намаляването на размера на сивата стопанска система и увеличението на частните вложения.
Българският проблем, обаче е, че нито една добра власт не опитвала да реализира сходна политика, оптимизирайки данъчната си събираемост и тласкайки с подобаващи принадлежности едрия бизнес да употребява запасите на сивата стопанска система.
Сегашната също не подсказва афинитет за нея, надявайки се различно единствено да регистрира по-ниска инфлация от действителната, с цел да не тревожи хората. Някой твърдеше, обаче, че политиката се правела от свободни хора, в случай че фактически е политика...
" Добрата " власт се нуждае още от политиката за икономическо структурно развиване в изискванията на липсващ брой качествени частни планове, с цел да избегне утаяването единствено на отчуждени легенди за мощна стопанска система (оправдавани с номинално растящите Брутният вътрешен продукт и сумарни доходи/потребление) измежду бедните и застрашени с беднотия хора (над 50% от популацията на България, съгласно данни на Национален статистически институт и Световната банка). Правенето на такава политика е много друго нещо от строителството на автомагистрали и газопроводи или санирането на жилища.
Макар отчуждението от неистината да не има помитаща обществена сила (може, да вземем за пример да усили тютюнопушенето), за пропагандните легенди в България, с изключение на плодородна почва (или централизираната/олигархична икономическа конструкция на собствеността на активи и капитали) е планувано да има още и разполагаем плодовит компост - тор (т.е., тласъци за продуктивно и непрекъснато укрепване на почвата) – неявяване на самостоятелна правосъдна система и медии, които по изключение могат аналогично да се преглеждат като самостоятелни.
Страната на митовете, обаче не разполага с гражданско общество, а властта не е добра власт, най-малкото до момента в който не пребори бедността със средства разнообразни от митовете на осреднените стойности за ползване и съмнителната инфлационна статистика, като краен контрапункт на преразпределителните ограничения, прилагани против структурната дефлация.
Също по този начин, бедните хора са подвластни хора, а това не предлага висок капацитет за напредък на потреблението или развиването на предприемачество. Българските бизнесмени, в това число включително, самонаетите баничари и други сходни, са по-малко от 7% от популацията.
В българските условия също болшинството (около 80% от пълнолетното население, живеещо от заплати и пенсии) се свива демографски, с каквито и легенди да е хранено, даже когато властта го лъже повърхностно, с цел да не нарушава секторни статуква, че от мощната стопанска система не постъпват в бюджета нужните пари за воденето на капиталови структурни политики. А тези политики би трябвало сами да основават фискални доходи и динамичен растеж на приходите или растеж във вътрешното ползване, в случай че се водеха сполучливо, вместо да гълтам извинително изчезналите за политиките обществени средства, както интелигентно се извинява властта. В случая, извиненията са подпомагани с безмълвно схващане и от опозиционните й либертианци, които настрана, въпреки всичко, упорстват за правенето на промени в правосъдната система, с цел да преборят бедността, като смачкат корупцията и освободят от нея пазара и приходите, въпреки корупцията на никое място по света да не е ликвидирана, а и самото й неявяване не поражда автоматизирано структурни промени в браншовете на стопанската система.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ