Няма пречка, никой не е казал, че ще оспорва резултата.

Няма спънка, никой не е споделил, че ще оспорва резултата. За да може да се конституира Народно заседание, новоизбраните депутати би трябвало да положат клетва - следва да подпишат клетвени листове, да изберат ръководители и зам.-председатели, да вземат решене за деяние на правилника на предходния парламент, да стартират основаването на нови комисии.

Това изясни в " Денят ON AIR " преподавателят по конституционно право доцент Наталия Киселова.

И даде подробни пояснение за метода на избиране на датата за президентските избори.

" Конституцията е планувала не по-рано от два и не по-късно от три месеца преди приключването на мандата, т.е. при започване на септември, е редно да се насрочат избори. Не мисля, че има проблем да насрочват президентски избори. Всички партии са се изказали към този момент за президента ", изясни доцент Киселова.

Според нея президентът е дал явен сигнал, че желае да има държавно управление.

" Даде знак през почивните дни, че желае да има държавно управление. Ще направи съвещания. Няма период за съвещания. Според мен още при първите гласувания за ръководител, съгласно това дали се събира болшинство, ще разберем дали ще има поддръжка към първата по бройка парламентарна група. В момента към момента всяка група се пробва да си отбелязя територията ", счита преподавателят по конституционно право.

Доц. Киселова разяснява и хипотезата парламентарната рулетка да се завърти трети път.

" Необходимо е да има 2 месеца преди изборния ден за насрочване. През последни 3 месеца от своя мандат президентът не може да разпуска Народното събрание, по този начин изборите би трябвало да бъдат планувани много по-рано от 22 октомври, с цел да може да се проведат, в случай че задачата е такава, по едно и също време с президентските. Трябва да има декрет за насрочване на избори и декрет за назначение на служебно държавно управление, било то и същото. Това, което сега се случва, политическите партии би трябвало да си дадат сметка за отговорността и да призоват гласоподавателите си да отидат още веднъж на избори ", обясни тя в ефира на Bulgaria ON AIR.

Гостът в студиото уточни още, че концепцията да не се събират избори е да не се разфокусират другите акции.

" Ако се наложи, ЦИК към този момент даде знак, че е допустимо. Предизвикателството е, че натоварването ще е двойно, времето, което ще се гласоподава, ще се удвои. ЦИК би трябвало да усъвършенства организацията си за гласоподаване в чужбина на избрани места. Ако приемем, че се съберат, ще бъде с двойно натоварване и това би трябвало да се регистрира ", безапелационна е събеседничката на Виктор Дремсизов.

" Това, към което се сплотяват партиите, е за закриване на спецсъда и спецпрокуратурата, допустимо е, несъмнено. По-широки и разнопосочни са възгласите за промени в прокуратурата. На първо място - оставя ли прокуратурата в правосъдната власт, моето мнение е, да. Разбра се - съдът е в основата на правосъдната система, само че у нас преди 38 години са присъединили прокурори и следователи. Спорни са въпросите и във връзка с това дали да остане Висш съдебен съвет като обособен орган или два ", означи доцент Киселова.

Тя дефинира като коренно деяние настояването на премахване на основния прокурор Иван Гешев.

" Радикално е действието, тъй като до момента не е правено. Имало е възгласи, само че не е имало индивид, който да внесе настояването. Конституцията не дели на длъжностен или определен правосъден министър, той е в компетентността си ", сподели тя.

По думите ѝ от Висш съдебен съвет не би трябвало да бързат с решение.

" Както и да постъпят - ще бъдат подложени на критика. Трябва да има още едно разискване, да не бързат ", акцентира тя.