Как Тодор Живков създаде фалшива икономика
Някой да е чувал за българо-етиопския цех за танкове? Или пък да знае нещо за българо-венецуелското дружество „ АЛУСУР " за произвеждане на алуминий, натрупало за няколко години милиони долари загуби за българската страна, само че наляло големи комисионни в джобовете на неговите основатели? Още по-малко се знае за пагубното, за българския външен дълг, военно-техническо съдействие с топ-длъжниците на Народна република България – режимите на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи.
За наследения от комунизма 10-милиарден доларов дълг множеството българи схващат на опашките пред празните магазини в годините 1989-1990-та. Но и дълго преди развръзката завръщащите се от Третия свят експерти приказват под сурдинка за неуспехите на огромните далавери на Народна република България, на които те са неволни очевидци: харизан на Ирак голям мост - поради неприети от проектанта „ икономии “ при построяването му; за банкрутирал цех за преправка на кожи в Източна Африка, чиято суровина се оказва негодна - заради вредите от паразитите по добитъка; за обилно финансирани от Народна република България губещи концесии за петрол и газ в Либия; за рандеман на дървен материал в Габон...
Защо диктаторът Живков и свитата му са виждали в стопанските далавери с „ сътрудниците “ от Третия свят панацея против неуспеха на плановата стопанска система в Народна република България? Отговор на този въпрос дава обстойно проучване за историята на българския външен дълг до 1990 година, оповестено на уеб страницата на Българската национална банка.
Глад за „ твърда “ валута
Да се усъвършенства нерадостният платежен и търговски баланс на Народна република България посредством увеличение на експорта на едва конкурентните български артикули и софтуерни услуги към Третия свят - това наподобява стои в основата на дейностите на Живков и близкото му обграждане, считат откривателите Даниел Вачков и Мартин Иванов. Всъщност, концепцията не е изглеждала по никакъв начин зле на фона на наложената от Съюз на съветските социалистически републики тогава повинност по линия на Съвет за икономическа взаимопомощ – наложителни доставки против неконвертируеми соцвалути, които не са били в положение да задоволят възходящия апетит за западни артикули и технологии.
Провалят се и очакванията, че по-лесно наличните за Народна република България западни заеми - след подписването на Хелзинкските споразумения през 1975 година - ще могат да вдъхнат живот на лишената от пазарни механизми социкономика. Оказва се, че заемите от западните банки нарастват три пъти по-бързо в съпоставяне със слабите темпове на нарастване на производството на артикули и услуги. През 1980-те години България е на косъм от неуспех, сходен на този на Чаушеску в прилежаща Румъния: съвсем всички доходи от експорт на българска продукция през втората половина на 80-те години наложително се пренасочват към покриване на възходящите заплащания по главницата и лихвите по заемите от западни банки. Това води до в допълнение орязване на, така и така, мизерното вътрешно ползване. Изключение, несъмнено, вършат доставките за трапезите и домовете на комунистическата номенклатура и апарата на Държавна сигурност. Привличането на директни западни вложения в българската стопанска система като метод за избавяне на платежния баланс пък е тема-табу за правоверния върховен ешелон на компартията.
Ялови се оказват и капиталовложенията в интернационалния туризъм – в случай че през 60-те години всеки седми екскурзиант по българското Черноморие е носел конвертируема валута, то примитивната организация и калпавото обслужване утежняват това съответствие до 1 на всеки 17 задгранични туристи в края на 80-те години. На този декор Третият свят става все по-привлекателен за Централен комитет на Българска комунистическа партия поради илюзорните показа, че там може да се създадат „ огромните удари “, които да извадят плановата стопанска система от положението на ступор.
Наивници в джунглата или нарушители?
Като всяко гениално скимване, концепцията за стопанска агресия на Народна република България в Третия свят е повече от обикновена: да се изнася основно оръжие и военно съоръжение, направени по руски лицензи и с материали от руския лагер, с което да обезпечават непрекъснати във времето доходи в конвертируема валута. Висшият функционер Гриша Филипов рапортува на върхушката в Българска комунистическа партия, че сходен експорт носел 140% възвращаемост. Никой обаче не се вслушва в предизвестията, че сътрудници в покупко-продажбите са или страни в механически банкрут, като Нигерия, Етиопия и Йемен, или пък разорени от продължителни войни страни, като Ирак, Ангола и Мозамбик.
Специален случай е режимът на Кадафи, който, макар приходите си от петрол, изпада от ден на ден в интернационална изолираност. Миражът за потоци от елементарно извоювани петродолари кара Тодор Живков и обкръжението му с лека ръка да утвърждават отпущането на големи заеми за Ирак и Либия - в размер на над 2,6 милиарда $, с които да се финансира българският оръжеен износ. След 1987 година режимите в Багдад и Триполи изцяло приключват контрактувания за погасяването на заемите експорт на петрол за Народна република България. През 1988 година външният дълг надвишава 8 милиарда $.
„ България е измежду най-изпадналите длъжници в соцлагера със доста надхвърлящи експорта отговорности “, сигнализират западни банки и стопират отпущането на заеми. Москва пък към този момент не има вяра на сълзи, което принуждава София да тегли от неприкосновения си валутен запас, с цел да погасява задълженията си. В края на 1989 година валутните ресурси на страната се стопяват до 600 милиона $, от които до цялостното крушение на плановата стопанска система - в края на март 1990 година - остават едвам 300 милиона $. В същото време предстоят нови падежи за над 1 милиард $ и държавното управление на Андрей Луканов афишира мораториум върху заплащанията.
Според създателите на проучването, изпадането на Народна република България в несъстоятелност е можело да бъде смекчено, в случай че ръководещата върхушка е била предложила на кредиторите на страната да изкупят по занижени цени - посредством цесии - насъбрания голям дълг на разрастващите се страни към България. Но това не се случва.
Цената на случките
Сред стопанските случки на Народна република България в 42 страни в Третия свят се откроява безусловно безответното наливане на към 150 млн. $ в колабиращото стопанство на тогавашната „ братска “ Никарагуа, от които българските данъкоплатци не получават нито цент назад. Огромни за мащабите на България финансови вреди носят извънредно зле обслужваните или напълно необслужвани валутни заеми за страни като Куба, Виетнам, Афганистан, Сирия, Сомалия, Мозамбик, Танзания, Ангола и Йемен. Една от редките обезщетения за България, след ненаказаното за Живков и свитата му безумно наливане на национални пари в Третия свят, се случва през 2007-ма, когато - благодарение на интернационалната коалиция, свалила режима на Саддам Хюсеин - България съумява да си върне 360 млн. $ от иракския дълг.
„ Внимателният прочит на ръководството на Тодор Живков и на подбудените от него проблеми разкрива редовно основаване на подправена стопанска система. Фалшива е всяка стопанска система, при която хората си мислят, че забогатяват, само че в действителност се случва тъкмо противоположното - обедняват “, обобщава трагичните резултати от стопанските случки на Народна република България икономистът Красен Станчев.
Препечатваме публикацията от Дойче веле.
За наследения от комунизма 10-милиарден доларов дълг множеството българи схващат на опашките пред празните магазини в годините 1989-1990-та. Но и дълго преди развръзката завръщащите се от Третия свят експерти приказват под сурдинка за неуспехите на огромните далавери на Народна република България, на които те са неволни очевидци: харизан на Ирак голям мост - поради неприети от проектанта „ икономии “ при построяването му; за банкрутирал цех за преправка на кожи в Източна Африка, чиято суровина се оказва негодна - заради вредите от паразитите по добитъка; за обилно финансирани от Народна република България губещи концесии за петрол и газ в Либия; за рандеман на дървен материал в Габон...
Защо диктаторът Живков и свитата му са виждали в стопанските далавери с „ сътрудниците “ от Третия свят панацея против неуспеха на плановата стопанска система в Народна република България? Отговор на този въпрос дава обстойно проучване за историята на българския външен дълг до 1990 година, оповестено на уеб страницата на Българската национална банка.
Глад за „ твърда “ валута
Да се усъвършенства нерадостният платежен и търговски баланс на Народна република България посредством увеличение на експорта на едва конкурентните български артикули и софтуерни услуги към Третия свят - това наподобява стои в основата на дейностите на Живков и близкото му обграждане, считат откривателите Даниел Вачков и Мартин Иванов. Всъщност, концепцията не е изглеждала по никакъв начин зле на фона на наложената от Съюз на съветските социалистически републики тогава повинност по линия на Съвет за икономическа взаимопомощ – наложителни доставки против неконвертируеми соцвалути, които не са били в положение да задоволят възходящия апетит за западни артикули и технологии.
Провалят се и очакванията, че по-лесно наличните за Народна република България западни заеми - след подписването на Хелзинкските споразумения през 1975 година - ще могат да вдъхнат живот на лишената от пазарни механизми социкономика. Оказва се, че заемите от западните банки нарастват три пъти по-бързо в съпоставяне със слабите темпове на нарастване на производството на артикули и услуги. През 1980-те години България е на косъм от неуспех, сходен на този на Чаушеску в прилежаща Румъния: съвсем всички доходи от експорт на българска продукция през втората половина на 80-те години наложително се пренасочват към покриване на възходящите заплащания по главницата и лихвите по заемите от западни банки. Това води до в допълнение орязване на, така и така, мизерното вътрешно ползване. Изключение, несъмнено, вършат доставките за трапезите и домовете на комунистическата номенклатура и апарата на Държавна сигурност. Привличането на директни западни вложения в българската стопанска система като метод за избавяне на платежния баланс пък е тема-табу за правоверния върховен ешелон на компартията.
Ялови се оказват и капиталовложенията в интернационалния туризъм – в случай че през 60-те години всеки седми екскурзиант по българското Черноморие е носел конвертируема валута, то примитивната организация и калпавото обслужване утежняват това съответствие до 1 на всеки 17 задгранични туристи в края на 80-те години. На този декор Третият свят става все по-привлекателен за Централен комитет на Българска комунистическа партия поради илюзорните показа, че там може да се създадат „ огромните удари “, които да извадят плановата стопанска система от положението на ступор.
Наивници в джунглата или нарушители?
Като всяко гениално скимване, концепцията за стопанска агресия на Народна република България в Третия свят е повече от обикновена: да се изнася основно оръжие и военно съоръжение, направени по руски лицензи и с материали от руския лагер, с което да обезпечават непрекъснати във времето доходи в конвертируема валута. Висшият функционер Гриша Филипов рапортува на върхушката в Българска комунистическа партия, че сходен експорт носел 140% възвращаемост. Никой обаче не се вслушва в предизвестията, че сътрудници в покупко-продажбите са или страни в механически банкрут, като Нигерия, Етиопия и Йемен, или пък разорени от продължителни войни страни, като Ирак, Ангола и Мозамбик.
Специален случай е режимът на Кадафи, който, макар приходите си от петрол, изпада от ден на ден в интернационална изолираност. Миражът за потоци от елементарно извоювани петродолари кара Тодор Живков и обкръжението му с лека ръка да утвърждават отпущането на големи заеми за Ирак и Либия - в размер на над 2,6 милиарда $, с които да се финансира българският оръжеен износ. След 1987 година режимите в Багдад и Триполи изцяло приключват контрактувания за погасяването на заемите експорт на петрол за Народна република България. През 1988 година външният дълг надвишава 8 милиарда $.
„ България е измежду най-изпадналите длъжници в соцлагера със доста надхвърлящи експорта отговорности “, сигнализират западни банки и стопират отпущането на заеми. Москва пък към този момент не има вяра на сълзи, което принуждава София да тегли от неприкосновения си валутен запас, с цел да погасява задълженията си. В края на 1989 година валутните ресурси на страната се стопяват до 600 милиона $, от които до цялостното крушение на плановата стопанска система - в края на март 1990 година - остават едвам 300 милиона $. В същото време предстоят нови падежи за над 1 милиард $ и държавното управление на Андрей Луканов афишира мораториум върху заплащанията.
Според създателите на проучването, изпадането на Народна република България в несъстоятелност е можело да бъде смекчено, в случай че ръководещата върхушка е била предложила на кредиторите на страната да изкупят по занижени цени - посредством цесии - насъбрания голям дълг на разрастващите се страни към България. Но това не се случва.
Цената на случките
Сред стопанските случки на Народна република България в 42 страни в Третия свят се откроява безусловно безответното наливане на към 150 млн. $ в колабиращото стопанство на тогавашната „ братска “ Никарагуа, от които българските данъкоплатци не получават нито цент назад. Огромни за мащабите на България финансови вреди носят извънредно зле обслужваните или напълно необслужвани валутни заеми за страни като Куба, Виетнам, Афганистан, Сирия, Сомалия, Мозамбик, Танзания, Ангола и Йемен. Една от редките обезщетения за България, след ненаказаното за Живков и свитата му безумно наливане на национални пари в Третия свят, се случва през 2007-ма, когато - благодарение на интернационалната коалиция, свалила режима на Саддам Хюсеин - България съумява да си върне 360 млн. $ от иракския дълг.
„ Внимателният прочит на ръководството на Тодор Живков и на подбудените от него проблеми разкрива редовно основаване на подправена стопанска система. Фалшива е всяка стопанска система, при която хората си мислят, че забогатяват, само че в действителност се случва тъкмо противоположното - обедняват “, обобщава трагичните резултати от стопанските случки на Народна република България икономистът Красен Станчев.
Препечатваме публикацията от Дойче веле.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ